Решение № 938 от 17.02.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 938 гр. София, 17.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

И. Антонова

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Йоана Кр. Кацарска Въззивно гражданско дело № 20231100512253 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.

С Решение № 11422 от 30.06.2023 г., постановено по гр. д. № 32267/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 174-и състав, е уважен предявеният от А. Н. С. срещу „Електроразпределителни мрежи Запад“ осъдителен иск с правно основание чл. 82 ЗЗД, като ответникът е осъден да заплати сумата в размер на 4587,49 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди поради неизпълнение на договорно задължение от страна на „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД и изразяващи се в разходи за подмяна и ремонт на изгорели електроуреди: платка „РСВ“, платка „INVERTER PCB ASSY“, 2 броя мотор на вентилатор „DC FAN MOTOR 70W KFD-325-70-8A2(A)-869“, с които са заменени съответните изгорели части на термопомпена машина DAIKIN ALTERMA ERLQ014CAW1, MEG № 3503302/2015.06 и възнаграждение за сервизни посещения, смяна на дефектирали платки, пуск и настройка на машина, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба – 15.06.2022 г., до окончателното изплащане.

С постановеното решение е отхвърлен предявеният от А. Н. С. срещу „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД иск с правно основание чл. 82 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 500 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в безпокойство, стрес и притеснение, които ищецът е претърпял във връзка с гореописания ремонт на термопомпена машина DAIKIN ALTERMA ERLQ014CAW1, MEG № 3503302.2015.06.

Със същото решение и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД е осъдено да заплати на А. Н. С. сумата в размер на 1951,51 лева, представляваща разноски в първоинстанционното производство. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК А. Н. С. е осъден да заплати на „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД сумата в размер на 68,79 лева, представляваща разноски в първоинстанционното производство.

С Определение № 33219 от 21.09.2023 г., постановено по гр. д. № 32267/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 174-и състав, е оставена без уважение молбата на ищеца за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.

1

Срещу така постановеното решение, в частта, с която е уважен предявеният от ищеца иск, е депозирана въззивна жалба от ответника. Твърди, че с оглед разпределената доказателствена тежест ищецът не е доказал пълно и главно твърдените вреди, настъпили от неизпълнение, техния размер, както и причинната връзка между твърдените вреди и неизпълнението на договорните задължения на дружеството. Позовава се на отговора към въпрос 3.1 от приетата по делото съдебнотехническа експертиза, където вещото лице е посочило, че в оперативния дневник на подстанция „София-изток“ на „ЕСО“ ЕАД има данни за възникнал пожар на 15.07.2021 г., който пожар е причинил автоматично изключване на електропровод „Герман“. Сочи, че ответното дружество не притежава лицензия за производство на електрическа енергия, като енергията от съответния производител се пренася до мрежата на ЕРМ Запад и до клиентите чрез единствената преносна мрежа на „ЕСО“ ЕАД и поради това ако този поток се прекъсне, прекъсва и подаването към битовите и стопански клиенти. В тази връзка счита, че съдът не е отчел пряката зависимост между пожара и прекъсването на електрозахранването по мрежата на ЕРМ Запад. Изтъква, че при преценката на свидетелските показания свидетелят И.Б. не е успял да си спомни каква е марката или моделът на термопомпената машина. Акцентира върху това, че не са съобразени показанията на свидетеля на ЕРМ Запад – Л.Ц., който притежавайки специализирано техническо образование и отговаряйки като диспечер на мрежата на въззивното дружество, е потвърдил, че въпросният участък се захранвал посредством енергия, пренесена от „ЕСО“ ЕАД чрез подстанция „София-Изток“, в която на 15.07.2021 г. е имало пожар. Във връзка със стойността на увреденото имущество въззивникът отбелязва, че вещото лице е заявило, че не е компетентно да я установи, както и че не е доказан размерът на претендираните имуществени вреди. Твърди, че в решението си първоинстанционният съд не е обсъдил възраженията на ищеца, касаещи неточностите в датирането на въпросните документи. Сочи, че представените констативни протоколи са с дати от 2022 г., докато в исковата молба са наведени твърдения, че вредите са настъпили през месец юли 2021 г. Навежда оплакване, че в решението не е обсъдено възражението срещу твърдението за множество прекъсвания в периода от 01.07.2021 г. до 19.07.2021 г.

Предвид изложените съображения моли съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от А.

С. Н., чрез адвокат И. И., в който са изложени подробни съображения за нейната неоснователност. Оспорва причината за прекъсване на електрозахранването да е пожар, тъй като от представените писма на „ЕСО“ ЕАД се установявало, че става въпрос за гъст дим.

Посочва, че ответното дружество не е доказало обстоятелства, изключващи отговорността му, както и че е изпълнило законовите си задължения да осигури непрекъснатост на електроснабдяването, като в тази връзка са и гласните доказателства на свидетеля Б..

Твърди, че повредите по термопомпата са резултат от пренапрежение на електрическата енергия, доставяна до имота на ищеца по разпределителната мрежа, собственост на ЕРМ Запад. Сочи, че при изготвянето на исковата молба е допусната техническа грешка при изписването на годината на съставяне на посочените констативни протоколи, като с изрична молба от 14.11.2022 г. преди първото заседание по делото ищецът е уточнил, че тези протоколи, видно от тяхното съдържание, са издадени на 20, 21 и 22 юли 2021 г. Сочи, че ответникът не е оспорил автентичността и съдържанието на нито един от тези документи.

Моли съда да потвърди първоинстанционното решение и претендира разноски.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, чрез юрк. А. Ф., с надлежно учредена представителна власт, като е заплатена дължимата държавна такса за въззивно обжалване, поради което въззивната жалба е допустима.

Решението, в частта, с която отхвърлен предявеният от А. Н. С. срещу „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД иск с правно основание чл. 82 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 500 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в безпокойство, стрес и притеснения, които ищецът е претърпял във връзка с гореописания ремонт на термопомпена машина DAIKIN ALTERMA ERLQ014CAW1, MEG № 3503302.2015.06, не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Определение № 33219 от 21.09.2023 г., постановено по гр. д. № 32267/2022 г. по 2 описа на Софийски районен съд, 174-и състав, е което е оставена без уважение молбата на ищеца за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, не е обжалвано.

Софийският градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Решението е правилно, като на основание чл.

272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 79, вр. чл. 82 и следв. и чл. 86 ЗЗД, с които ищецът като клиент на ответника, цели да ангажира отговорността на ответното дружество за неизпълнение на задължението му да доставя електрическа енергия без резки промени в напрежението.

По така в предявения иск в тежест на ищеца е да докаже, че е претърпял имуществените вреди и техния размер, вследствие договорното неизпълнение на ответника по осигуряване на непрекъсната и качествена доставка на електрическа енергия, респ. че е спазил предвидените в договора условия, при които да се осъществи планово прекъсване. В тежест на ответника е да докаже точното изпълнение на договора между страните, както и наличието на причини за прекъсване на електрозахранването, които се дължат на външни фактори със случаен характер, чието въздействие не е могло да бъде предвидено/предотвратено.

Съгласно чл. 12, ал. 2 от Общите условия електроразпределителното предприятие се задължава до границата на собственост на електрическите съоръжения да осигурява на потребителите електрическа енергия в съответствие с изискванията за качество и безопасност, да обслужва интересите на отделните потребители и на обществото, като обезпечава сигурността на снабдяването, непрекъснатостта и качеството на електрическата енергия, ефективното използване на енергията, опазването на околната среда и съхраняването на здравето, живота и собствеността на гражданите.

По делото не се спори, че страните са обвързани от валидно правоотношение за процесния период по договор за използване на електроразпределителната мрежа на ответника. По аргумент от чл. 43 и чл. 45 от Общите условия част от задълженията на ответника по този договор са да доставя качествена електрическа енергия, тоест такава, която не се отклонява от допустимите показатели за качество и да няма прекъсвания.

Спорен по делото е въпросът дали уврежданията на термопомпената машина са настъпили вследствие на токови удари.

По делото се установява, че за периода от 01.07.2021 г. - 19.07.2021 г. прекъсванията на електрозахранването на процесния обект в периода от 01.07.2021 г. до 19.07.2021 г., включително са на 12.07.2021 г. , 14.07.2021 г. и 15.07.2021 г. Тези изводи се градят въз основа на приетия по делото дневник на смущенията, бюлетин за смущенията в електрозахранването, показанията на свидетеля Б., който като съсед на ищеца, има преки впечатления относно спирането на електрозахранването, както и показанията на свидетеля Л.Ц., който като диспечер в ответното дружеството заявява, че е имало изключване на 12.07.2021 г., 14.07.2021 г. и на 15.07.2021 г. От приетия по делото бюлетин за нарушенията в нормалната работа на съоръженията, дневник на смущенията и показанията на свидетеля Ц. се установява, че прекъсванията в електрозахранването в процесния обект на 12.07.2021 г. и 14.07. 2021 г. са поради неустановени причини, а на 15.07.2021 г. – поради гъст дим в подстанция София Изток, собственост на „ЕСО“ ЕАД.

Съдът приема за установено по делото, че собствената на ищеца термопомпена машина DAIKIN ALTERMA ERLQ014CAW1, MEG № 3503302/2015.06 била повредена, като били подменени и ремонтирани изгорелите платка „РСВ“, платка „INVERTER PCB ASSY“, 2 броя мотор на вентилатор „DC FAN MOTOR 70W KFD-325-70-8A2(A)-869“. , като за поправката ищецът заплатил сумата от 4587,49 лева на „Тюлипс“ ООД, за което била издадена фактура № 000001181 от 16.08.2021 г. Тези обстоятелства се установяват от 3 приетите по делото и неоспорени от страните констативни протоколи и заключение по съдебнотехническата експертиза, което съдът кредитира като вярно и задълбочено, неоспорено от страните и неопровергано от останалите доказателства по делото. Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба, че констативните протоколи за ремонт от „Тюлипс“ ООД са с дати от 2022 г., докато в исковата молба се твърди, че вредите са настъпили през месец юли 2021 г., следва да бъде посочено, че към исковата молба са приложени 3 броя констативни протоколи, подписани от представител на „Тюлипс“ ООД и клиента, находящи се на л. 13- л. 15 от гр. д. № 32267/2022 г. по описа на СРС, на които са вписани дати 20.07.2021 г., 21.07.2021 г. и 22.07.2021 г. Следва да бъде отбелязано, че в стр.