Решение № 6908 от 14.11.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6908 гр. София, 14.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20241100505965 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 3345 от 26.02.2024 г., постановено по гр. дело № 17880/2022 г. по описа на СРС, 182-ри състав, са били частично уважени предявените от „Топлофикация София” ЕАД срещу Т. Р. Ч. и Р. И. Ч., по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК пасивно субективно и обективно кумулативно съединени установителнителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 33Д, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като е признато за установено, че ответниците дължат общо сумата от 557,94 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода м.06.2019 г. до м.04.2020 г., сумата от 74,09 лева - мораторна лихва за забава в размер на 182,64 лв. за периода 15.09.2020 г. до 05.01.2022 г., сумата от 19,12 лева главница за дялово разпределение за периода м.06.2019 г. до м.03.2020 г., ведно със законната лихва върху двете главници, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед да изпълнение - 14.01.2022 г. до окончателното изплащане на сумите - част от задължения, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1927/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 161. състав, при следните квоти:Р. И. Ч. ¼ от сумите или сумата от 139,49 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода м.06.2019 г. до м.04.2020 г., сумата от 18,52 лева - мораторна лихва за забава за периода 15.09.2020 г. до 05.01.2022 г. и сумата от 4,78 лева - главница за дялово разпределение за периода м.06.2019 г. до м.03.2020 г., а ответникът Т. Р. Ч. ¾ от сумите или сумата от 418,46 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода м.06.2019 г. до м.04.2020 г., сумата от 55,57 лева - мораторна 1 лихва за забава за периода 15.09.2020 г. до 05.01.2022 г., сумата от 14,34 лева - главница за дялово разпределение за периода м.06.2019 г. до м.03.2020 г., като са отхвърлени исковете с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за главница за незаплатена топлинна енергия за сумата над 557,94 лева до пълния предявен размер от 1478,05 лева; исковете с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва за забава за периода 15.08.2019 г. - 14.09.2020 г. и за сумата над 74,09 лева до пълния предявен размер от 182,64 лева и исковете с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва върху главницата за услугата „дялово разпределение“, изчислена за периода 31.07.2019 г. -05.01.2022 г.

Със същото решение отвениците са осъдени да заплатят на ищеца на основание чл.

78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК сумите от по 187,32 лв. – разноски, съразмерно с уважената част от исковете в исковото производство и сумите от по 15,97 лв., разноски в заповедното производство.

Срещу така постановеното решение, в частта, с която исковете са били частично уважени по отношение на Р. И. Ч., е постъпила въззивна жалба от ответника, в която са изложени оплаквания за неправилност на същото поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост на изводите. Поддържа, че не той, а другият ответник – Т. Ч. е потребител на топлинна енергия, доколкото по делото е е установено, че партидата е открита на нейно име и издадените фактури също били на нейно име. Изтъква още, че неправилно е бил уважен и акцесорния иск за лихва, тъй като по делото липсвали доказателства за датата, на която фактурите са обявени на интернет страницата на дружеството. Сочи още, че ищцовото дружество нямало основание за събиране на дялово разпределение и не бил активно материално легитимиран. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и отхвърли изцяло исковете.

Въззиваемият ищец - „Топлофикация София” ЕАД, е подал отговор на въззивните жалби, с който оспорва същите по подробно изложените съображения.

Третото лице помагач – Бруната ООД, не е подал в срок отговор на въззивната жалба и не взема становище по същата.

Решението в частта, с която е бил частично уважен предявения от „Топлофикация София” ЕАД срещу Т. Р. Ч. главен иск за сумата от 418,46 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода м.06.2019 г. до м.04.2020 г., акцесорен иск за сумата от 55,57 лева - мораторна лихва за забава за периода 15.09.2020 г. до 05.01.2022 г., иска за главница за дялово разпределение за периода м.06.2019 г. до м.03.2020 г. за сумата от 14,34 лева, както и в частта, с която са отхвърлени исковете с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за главница за незаплатена топлинна енергия за сумата над 557,94 лева до пълния предявен размер от 1478,05 лева; исковете с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва за забава за периода 15.08.2019 г. - 14.09.2020 г. и за сумата над 74,09 лева до пълния предявен размер от 182,64 лева и исковете с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва върху 2 главницата за услугата „дялово разпределение“, изчислена за периода 31.07.2019 г. 05.01.2022 г. , не е обжалвано от страните и е влязло в законна сила.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като особения представител не дължи заплащане на държавна такса за въззивно обжалване, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неоснователна по следните съображения:

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, поради което по силата на чл.

272 ГПК препраща към мотивите на СРС, а по конкретно наведените във въззивната жалба доводи, които очертават и предметния обхват на въззивната проверка, намира следното:

Процесният договор за търговска продажба на топлоенергия се счита за сключен с конклудентни действия – арг. чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), а топлопреносното предприятие задължително публикува одобрените от комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на определителната правна норма, регламентирана в §1, т. 2а от ДР на ЗЕ „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Следователно, купувач (страна) по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена 3 за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество.

Ето защо, противно на поддържаното в жалбата, съобразно цитираната нормативна уредба, възникването на облигационно правоотношение за битови нужди, не е въз основа на индивидуален договор, а възниква по силата на закона със собственика или вещния ползвател на топлоснабдения имот. В конкретния случай по делото са представени Нотариален акт за продажба на държавен недвижим имот (лист 133 по делото на СРС), Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека (лист 28-30 по делото на СРС) и посоченото като представено при неговото съставяне удостоверение за наследници от 21.02.2005 г., молба за вписване на възбрана (лист 27 от делото на СРС) и саморъчно завещание (лист 25-26 по делото на СРС), въз основа на които съдът приема, че Р. И. Ч. е съсобственик на 1/ ид.ч. от процесния недвижим имот с адрес: гр. София, ж.к. „Красно Село“, кв. ********, а ответницата Т. Р. Чобанка е съсобственик на ¾ ид.ч. от процесния имот по силата на наследствено правоприемство по завещание, като на основание чл. 30, ал.

3 ЗС всеки от съсобствениците отговаря за задълженията за имота съобразно размер на своя дял.

Действително съгласно задължителните указания за органите на съдебната власт дадени с ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ 2/2017 г. на ОСГК на ВКС облигационно правоотношение може да възникне само с някой от съсобствениците, но в конкретния случай не са представени никакви доказателства, че Т. Р. Ч. е сключила индивидуален договор с ищцовото дружество, респективно че е вещен ползвател.

Ето защо е обоснован извода, че ответникът Р. И. Ч. в качеството му на съсобственик на процесния имот, до който ищецът твърди да е доставил топлинна енергия е пасивно материално легитимиран да отговаря по прадявените искове. По отношение размера на притежаваните от същия идеални части липсва оплакване в жалбата.

Що се касае до оплакването на жалбоподателя Р. И. Ч., касаещо акцесорния иск по чл.

86, ал. 1 ЗЗД следва да се отбележи, че съгласно чл. 33, ал. 1 от приложимите към релевантния период общи условия на „Топлофикация София” ЕАД от 2016 г., публикувани през м.07.2016 г. и влезли в сила от 11.08.2016 г., месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 са платими в 45-дневен срок от изтичане на месеца, за който се отнасят, а не от публикуването на общата фактура на интернет – страницата му, както се поддържа във възивната жалба, поради което и оплакванията в тази насока са неоснователни. С оглед изложеното се налага извод, че ответникът дължи на ищеца обезщетение за забава, като по отношение на размера жалбоподателят не е направил оплакване в жалбата.

Във връзка с оплакванията в жалбата, касаещи активната материална легитимация на ищеца по отношение на претенцията за стойността на услугата дялово разпределение съдът намира следното:

С разпоредбата на чл. 139, ал. 2 от ЗЕ /редакция, изм., ДВ, бр. 74 от 2006 г., бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ се възлага отговорността за извършването на дялово 4 разпределение на топлинна енергия само на топлопреносните предприятия, като те могат да извършват дейностите по дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на търговците, вписани в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. Начинът на определяне на цената за услугата „дялово разпределение на топлинна енергия“ е точно определен в ЗЕ – съгласно чл. 139в, когато топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за извършване на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б /при Общи условия/, в който се уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, които се заплащат от страна на потребителите към топлопреносното предприятие, а след това – от топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ дялово разпределение на топлинна енергия, а съгласно чл. 140, ал. 5 – лицето по чл. 139б, ал.