Решение № 3645 от 20.04.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3645 гр. С., 20.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско дело № 20211110157298 по описа за 2021 година

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 вр. чл. 124 ГПК.

Ищецът ПЛ. Б. Р., чрез адв. Д., извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че с изпълнителен лист от 14.01.2013 г., издаден по ч.гр.д. № 24957/2012 г. по описа на СРС, 59 състав, е бил осъден да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД следните суми: 932,48 лева, представляваща главница по сключен договор за кредит; 222,52 лв. – възнаградителна лихва за периода 02.12.2010 г. – 10.02.2011 г.; 129,59 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода 23.12.2010 г. – 02.05.2012 г., както и 125,69 лв. – разноски по делото. Въз основа на горецитирания изпълнителен лист било образувано изп. д. № 20138500400461 по описа на ЧСИ А.Б., като с молба от 22.07.2015 г. ответното дружество „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД представило договор за прехвърляне на процесното вземане и направило искане за конституирането му като взискател по изпълнителното дело. Поддържа, че последното валидно извършено изпълнително действие по образуваното изпълнително дело представлявало депозирана на 17.05.2013 г. молба от длъжника, с която се задължавал доброволно да погаси задължението чрез частични плащания. След тази дата твърди, че по изпълнителното дело не били предприети принудителни изпълнителни действия, годни да прекъснат давността, в периода 17.05.2013 г. до 17.05.2015 г., поради което на 17.05.2015 г. изпълнителното дело било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК по силата на закона. Поддържа, че задълженията, претендирани с горецитирания изпълнителен лист, се явявали погасени по давност към датата на подаване на исковата молба, тъй като считано от 17.05.2013 г. до 17.05.2018 г. е изтекъл петгодишен период от време, през който взискателят бездействал. Ето защо моли съда да уважи предявения иск, като признае за установено, че ищецът не дължи на ответника „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД следните суми: 932,48 лева, представляваща главница по сключен договор за кредит; 222,52 лв. – възнаградителна лихва за периода 02.12.2010 г. – 10.02.2011 г.; 129,59 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода 23.12.2010 г. – 02.05.2012 г., както и 125,69 лв. – разноски по делото, за които суми е издаден изпълнителен лист от 14.01.2013 г. по ч.гр.д. № 24957/2012 г. по описа на СРС, 59 състав, за събирането на които е образувано изп. д. № 20138500400461 по описа на ЧСИ А.Б., поради погасяването на вземането по давност. Претендира направените по делото 1 разноски.

В срока за отговор ответникът „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД, чрез юрк. В., оспорва предявения иск при възражения, че по време на образуваното изп.д. № 311/2013 г. били предприети редица изпълнителни действия, всяко от който прекъсващо погасителната давност. Ето защо моли исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна, като претендира и направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните, а и от събраните писмени доказателства по делото са установява, че на 14.01.2013 г. в полза на "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД е бил издаден изпълнителен лист срещу ПЛ. Б. Р. въз основа на заповед за изпълнение от 27.06.2012 г. на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 24957/2012 г. по описа на СРС, за следните суми: 932,48 лева, представляваща главница, ведно със законна лихва от 19.05.2012 г. до изплащането й; 222,52 лв. – възнаградителна лихва за периода 02.12.2010 г.

– 10.02.2011 г.; 129,59 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода 23.12.2010 г. – 02.05.2012 г., както и 125,69 лв. – разноски по делото.

Въз основа на издадения изпълнителен лист кредиторът е подал на 10.04.2013 г. молба до частен съдебен изпълнител А.Б., с рег. № 850 на КЧСИ за образуване на изпълнително производство. С молбата, взискателят е възложил по чл. 18 ЗЧСИ извършване на действия по принудително събиране на вземанията. Въз основа на подадената молба е било образувано изпълнително дело под № 20138500400461, като със съобщение с изх. № 39741 от 18.04.2013 г. е била изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника, която е била връчена чрез неговия син на 29.04.2013 г. В поканата е било посочено, че е наложен запор върху банковите сметки на длъжника, както и е била насрочена дата за опис на движими вещи за 08.05.2013 г.

На 18.04.2013 г. от частния съдебен изпълнител били изпратени и запорни съобщения за налагане на запори върху евентуално съществуващите сметки на длъжника до множество банки, получени на 26.04.2013 г. и 07.05.2013 г., като със съобщение изх. № 157739 от 30.04.2013 г. „Банка ДСК“ ЕАД уведомила ЧСИ Б. на 09.05.2013 г., че запорът бил наложен по наличната сметка на длъжника, като върху вземането на длъжника по посочената сметка имало и други претенции.

На 07.05.2013 г. длъжникът ПЛ. Б. Р. подал молба до ЧСИ Б., в която посочил, че се задължава между 01.06.-06.06.2013 г. да внесе сума в размер на 763,01 лв., представляваща 30% от общо дължимата сума по делото, след което ежемесечно в същия период да внася по 10% от сумата. С оглед изложеното, помолил насроченият за 08.05.2013 г. опис на движими вещи да бъде отменен.

На 22.07.2015 г. „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД подало молба до ЧСИ Б. за конституиране на дружеството като взискател по делото на основание чл. 429 ГПК с оглед сключения между него и "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД договор за цесия от 15.05.2015 г., имащ за предмет и процесните принудително изпълнявани вземания по горепосочения изпълнителен лист. Със същата молба на основание чл. 18 ЗЧСИ е било възложено на ЧСИ да извършва всички необходими действия за нормалния ход на изпълнителното производство. Към молбата е бил приложен договорът за цесия, потвърждение от цедента и пълномощно от цедента, по силата на което се упълномощава цесионера да уведоми длъжника.

На 06.07.2016 г. от частния съдебен изпълнител била изпратена призовка за принудително изпълнение до ПЛ. Б. Р., в която било посочено, че по искане на взискателя ЧСИ Б. насрочва опис на движимо имущество за 08.09.2016 г. от 12:30 часа. По делото няма 2 данни изпратената призовка да е била връчена на длъжника.

На 06.07.2016 г. от частния съдебен изпълнител било изпратено запорно съобщение до ЕТ „Р. – П.Р.“, в което било посочено, че във връзка с образуваното изпълнително дело ЧСИ Б. налага запор по банковите сметки на длъжника. По делото няма данни изпратената призовка да е била връчена на адресата.

На 06.07.2016 г. от частния съдебен изпълнител било изпратено запорно съобщение до „БОРАН 2015“ ЕООД, в което било посочено, че във връзка с образуваното изпълнително дело ЧСИ Б. налага запор върху всяко възнаграждение за труд на длъжника ПЛ. Б. Р.. В приложената към съобщението разписка е отразено, че същото е било връчено на основание чл. 50 ГПК.

Със съобщение изх. № 126514 от 06.07.2016 г. „Банка ДСК“ ЕАД уведомила ЧСИ Б. на 17.08.2016 г., че запорът бил наложен по наличната сметка на длъжника, като върху вземането на длъжника по посочената сметка имало и други претенции.

На 10.12.2016 г. „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД подало молба до ЧСИ Б., с която поискало да бъде изпратено напомнително съобщение до работодателя на длъжника относно наложен запор на трудовото му възнаграждение.

На 29.12.2016 г. от частния съдебен изпълнител било изпратено ново запорно съобщение до „БОРАН 2015“ ЕООД, в което било посочено, че във връзка с образуваното изпълнително дело ЧСИ Б. налага запор върху всяко възнаграждение за труд на длъжника ПЛ. Б. Р.. По делото няма данни изпратеното съобщение да е било връчено на адресата.

На 07.08.2017 г. „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД подало молба до ЧСИ Б., с която поискало да се пристъпи към принудително изпълнение чрез насрочване на дата за извършване на опис, оценка и публична продан на движимите вещи, находящи се в дома на длъжника.

На 23.08.2017 г. от частния съдебен изпълнител била изпратена нова призовка за принудително изпълнение до длъжника ПЛ. Б. Р., в която било посочено, че се насрочва опис на движимо имущество за 12.09.2017 г. от 12:00 часа. По делото няма данни изпратената призовка да е била връчена на длъжника.

На 24.02.2018 г. „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД подало молба до ЧСИ Б., с която поискало да бъде извършена справка в НОИ – Регистър трудови договори на името на длъжника ПЛ. Б. Р. за наличието на валидно сключени трудови договори, като при наличието на такива, да бъдат предприети съответните изпълнителни действия с цел обезпечаване на вземането.

На 12.11.2018 г. от частния съдебен изпълнител била изпратена нова призовка за принудително изпълнение до длъжника ПЛ. Б. Р., в която било посочено, че се насрочва опис на движимо имущество за 10.12.2018 г. от 15:00 часа. По делото няма данни изпратената призовка да е била връчена на длъжника.

На 12.11.2018 г. от частния съдебен изпълнител било изпратено ново запорно съобщение до „ПЛИЙЗ“ ЕООД, в което било посочено, че във връзка с образуваното изпълнително дело ЧСИ Б. налага запор върху всяко възнаграждение за труд на длъжника ПЛ. Б. Р.. Съобщението е било връчено на адресата на 05.12.2018 г.

На 30.10.2020 г. „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД подало молба до ЧСИ Б., с която поискало да бъде извършена справка в електронния регистър на БНБ за разкрити банкови сметки на името на длъжника и да бъдат наложени запори с цел обезпечаване на вземането. Със същата молба било поискано да бъде насрочена дата за извършване на опис, оценка и публична продан на движими вещи, находящи се в дома на длъжника.

На 11.11.2020 г. от частния съдебен изпълнител били изпратени и запорни съобщения за налагане на запори върху евентуално съществуващите сметки на длъжника до множество 3 банки, получени на 12.11.2020 г., като със съобщение изх. № 23291 от 11.11.2020 г.

„Райфайзенбанк (България)“ ЕАД уведомила ЧСИ Б. на 20.11.2020 г., че признава вземането, върху което е наложен запора, но по сметката на длъжника няма наличност.

На 12.08.2021 г. „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД подало молба до ЧСИ Б., с която поискало да бъде извършена справка в НОИ – Регистър трудови договори на името на длъжника ПЛ. Б. Р. за наличието на валидно сключени трудови договори, като при наличието на такива, да бъдат наложени запори с цел обезпечаване на вземането. Със същата молба било поискано да бъде насрочена дата за извършване на опис, оценка и публична продан на движими вещи, находящи се в дома на длъжника.

На 17.08.2021 г. от частния съдебен изпълнител било изпратено запорно съобщение до „ПИ-ЕЛ СИ МАРКЕТИНГ ФЕЙШЪН“ ЕООД, в което било посочено, че във връзка с образуваното изпълнително дело ЧСИ Б. налага запор върху всяко възнаграждение за труд на длъжника ПЛ. Б. Р.. Съобщението е било връчено на адресата на 23.08.2021 г.

С уведомително писмо от 23.08.2021 г. дружеството „ПИ-ЕЛ СИ МАРКЕТИНГ ФЕЙШЪН“ ЕООД уведомило ЧСИ Б. на 25.08.2021 г., че: признава за основателно вземането, върху което се налага запорът; няма претенции от други лица върху същото вземане и не е наложен запор по друг изпълнителен лист върху това вземане.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Предмет на производството по чл. 439, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК е съществуването на изпълняемото материално право, за което е издаден изпълнителен титул, а не законосъобразността на провежданото изпълнение. Изпълняемото материално право обхваща вземанията, така както са посочени в изпълнителния титул, а защитата може да се основава единствено на обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, в което е издадено изпълняваното решение, тъй като за фактите към този момент се формира силата му на пресъдено нещо, респективно след срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК в заповедното производство, тъй като към датата неговото изтичане настъпва преклудиращото действие за сочене на възражения.