Решение № 3457 от 02.08.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3457 гр. Пловдив, 02.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20235330105710 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от А. В. Т., с ЕГН: ********** против „Изи Асет Мениджмънт“ АД, с ЕИК: 131576434 и „Файненшъл България“ ЕООД, с ЕИК: 202513690, с която са предявени обективно и субективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД - за осъждане на първия ответник да заплати на ищеца сумата от 30 лева, представляваща недължимо платена по клауза за възнаградителна лихва по Договор за паричен заем № ********г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 25.04.2023г. до окончателното й изплащане и за осъждане на втория ответник да заплати на ищеца сумата от 50 лева, представляваща недължимо платена по клауза за поръчителство по Договор за предоставяне на поръчителство от № ********г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване исковата молба в съда – 25.04.2023г. до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че между ищцата А. Т., в качеството й на заемател и първия ответник „Изи Асет Мениджмънт“ АД, в качеството на заемодател, бил сключен договор за потребителски кредит № ********г.

Съгласно постигнатото съглашение ищцата получила в заем сумата от 700 лева, като следвало да върне сумата от 910 лева, за периода: 05.08.2021г. до 05.01.2022г. Допълнително било договорено и поръчителство, като за целта бил сключен договор за предоставяне на поръчителство от същата дата с 1 друго дружество посочено от заемодателя, а именно втория ответник „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД - София. Излага се, че съгласно последния, ищцата допълнително следвало да заплати сумата от 450 лева, за предоставеното поръчителство. Твърди се, че сумите по договора за кредит и договора за предоставяне на поръчителство били изплатени изцяло на „Изи Асет Мениджмънт“ АД гр. София, съгласно погасителния план по договора.

Твърди се, че договорът за потребителски кредит е недействителен на основание по чл. 22, вр. чл.11, ал.1, т.9 ЗПК. Договорената възнаградителна лихва е нищожна, поради противоречието й с добрите нрави. Сочи се, че в нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК в договора не е посочен начинът на изчисляване на годишния процент на разходите (ГПР) и липсва каквато и да било яснота по какъв начин е формиран същия, респ. общо дължимата сума по него.

Сочи се, че поръчителството, предвидено в договора за предоставяне на поръчителство, е нищожна клауза, тъй като е уговорена в нарушение на добрите нрави и е прекомерна. Същото следвало да бъде учредено в изключително кратък срок, като поръчителят или солидарният длъжник, следвало да представят на кредитното дружество обилна документация, която е невъзможно да бъде събрана в рамките на определения тридневен срок.

Ищецът излага, че клаузата за поръчителство е недействителна, но и на допълнителното основание по чл.21, ал.1 ЗПК, тъй като с нея се създават задължения, които по своето същество се покриват от ГПР и по този начин се надвишава изискването по чл.19, ал.4 ЗПК - ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва. Моли се за уважаване на предявените искове и присъждане на направените по делото разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от страна на ответника „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с който се поддържа становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Моли се за тяхното отхвърляне и присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК писмен отговор на исковата молба от ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД не е постъпил.

В съдебно заседание на 29.05.2024г. съдът е допуснал на основание чл.

214, ал. 1 ГПК изменение на предявените осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, като искът за връщане на недължимо платена възнаградителна лихва се счита предявен вместо за сумата от 30 лева за сумата от 107, 09 лева, а искът за връщане на недължимо платена сума по договор за предоставяне на поръчителство се счита предявен вместо за сумата от 50 лева за сумата от 356, 30 лева.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Между ищеца и „Изи Асет Мениджмънт“ АД с ЕИК: 131576434 бил сключен Договор за паричен заем с № ********г., по силата на който заедмодателят „Изи Асет Мениджмънт“ АД е предоставил на заемателя А. В.

2

Т. парична сума в размер на 1000 лева. Кредитът е отпуснат при 20 двуседмични вноски, с краен падеж 02.12.2021г. , с фиксиран годишен лихвен процент по заема – 35%, при ГПР – 41, 39 % и общ размер на всички плащания 1147, 40 лева.

Между ищеца и „Файненшъл България” ЕООД, ЕИК: 202513690, е сключен Договор за предоставяне на поръчителство № ********г. с който ищецът възлага, a вторият ответник се задължава да издаде гаранция за плащане в полза на първия ответник „Изи Асет Мениджмънт“ АД, с цел гарантиране изпълнение на всички задължения на ищеца, възникнали съгласно Договора за паричен заем, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на ищеца по Договора за паричен заем за сума, покриваща вземането.

Няма спор по делото, че между ищеца и „Изи Асет Мениджмънт“ АД е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума. „Изи Асет Мениджмънт“ АД е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.

Съгласно чл. 22 от ЗПК- когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал.

1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.

Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

В исковата молба е релевирано основание за недействителност на договора за потребителски кредит, свързано с изискването на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК за посочване на общата дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение.

В договора макар да е записана общата дължима сума в чл. 2 т. 7, тя не е коректно посочена. Ако се приеме, че тази обща сума е в размер на посоченото от 1147,40 лева, тя следва да включва само главницата и лихвата, то това не е реално дължимата сума, защото в нея не са включени допълнителните плащания, които потребителят ще понесе заради уговорката по чл. 4, предвиждаща задължение за предоставяне на обезпечение чрез поръчители, банкова гаранция или дружество- гарант.

Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен 3 характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно договореното. Непредставянето на обезпечението самостоятелно не води до някакви вреди за кредитора, а такива биха възникнали чак при неизпълнение на задължението и невъзможност за удовлетворяване от имуществото на кредитополучателя. Този риск следва да се съобрази от кредитора към момента на сключването на договора и да намери отражение при вземането на решението за отпускането на заема и параметрите, при които да стане това.

Вместо това обаче предварително е уговорено обезпечение и то в много кратък срок (от 3 дни), без да може да компенсира повишения риск. По този начин тази клауза за обезпечение реално увеличава печалбата на кредитора, защото дори и при плащането на всички задължения, за потребителя ще възникнат допълнително разходи във връзка с гаранцията на кредита.

Така и ГПР от 41, 39 % не отговаря на действителните такива, защото не е включена паричната сума по обезпечението, което обстоятелство се признава и от първия ответник с отговора на исковата молба. Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще се дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание. Посочването в договора за кредит на по- нисък от действителния ГПР представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по- конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г ал. 4 от ЗЗП, във връзка с чл. 68д ал. 1 от ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19 ал. 4 от ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора.

Именно затова процесният договор не отговоря на изискванията на чл.

11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, като липсата на част от задължителните реквизити по т.

10 от нея води до неговата недействителност съобразно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК. Тази норма от една страна е насочена към осигуряване защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, а от друга- към стимулиране на добросъвестност и отговорност в действията на кредиторите при предоставяне на потребителски кредити така, че да бъде осигурен баланс между интересите на двете страни. В случая липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора предвид предоставените му от законодателя съответни стандарти за защита.

Обсъдената по- горе клауза за обезпечение е уговорена с оглед санкциониране на заемателя за виновното неизпълнение на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Както вече се посочи, задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем. Предоставянето на обезпечение представлява допълнителна гаранция на кредитора за точното удовлетворяване на вземането му. Уговаряне на възнаграждение за това 4 обезпечение във фиксиран размер, около половината от кредита, съдът намира за установено в разрез с добрите нрави. Това е така, тъй като по този начин се цели да бъде осигурено допълнително възнаграждение на кредитора, извън установения ГПР. В този случай следва да намери приложение нормата на чл.

19 ал. 5 от ЗПК, която установява, че клаузи, установяващи задължения за заплащане на разходи над така установеното ограничение, са недействителни.

Ето защо клаузата за обезпечение, която е предвидена в противоречие със специалния закон, както и договорът за кредит, са нищожни. С исковата молба като предмет на процеса е въведен и друг договор- за предоставяне на поръчителство по отношение на втория ответник, за който се твърди, че също е нищожен, който следва да бъде обсъден, за да се прецени дали действително е предвиден в противоречие със специалния ЗЗП.

Както вече се посочи, в договора за кредит е записано, че общият размер на дължимата сума е сборът от стойността на главницата и лихвата, т.е. сумата в размер на 1147, 40 лева. Наред с това обаче, заедно с подписване на договора за заем, на същия ден и място, дори със същия номер на договора е сключен друг договор с втория ответник за поръчителство, с който се обезпечава задължението на заемателя по чл. 4 от договора за кредит, като за услугата на ответника се дължи възнаграждение. Именно в тази връзка двата договора не само, че са свързани, но възнаграждението по единия (за гаранцията), е предвидено да се заплаща с погасителния план по другия (кредита). Принципно няма пречка за подобна свобода на договаряне, но при това положение единият договор става част от съдържанието на другия чрез включването на цената на услугата и оттук за договора за обезпечението също ще са приложими правилата на ЗЗП, а по кредита следва се отчитат и договорките по договора за гаранция. Казано по друг начин, в договора за кредит има вписана уговорка за поръчителство, която произтича от чл. 4 от договора за кредит, но размерът й е дължим в друг договор, сключен с трето лице, която така се явява част от договора за заема, като включена в съдържанието му и в погасителния план. Действително в договора за кредит клиентът принципно има право на избор- сам да си осигури поръчител или да представи банкова гаранция, или пък да използва одобрен от заемодателя гарант (какъвто в случая се явява вторият ответник), с който да сключи договор за гаранция, за което обаче ще дължи допълнително възнаграждение.