Акт от 04.10.2017, Окръжен съд - Видин

Р Е

Ш Е Н

И Е № 80 гр.Видин 04.10.2017 година

В И М

Е Т О Н А

Н А Р

О Д А

Видинският окръжен съд, гражданска колегия в открито заседание на двадесет и шести септември две хилядни и седемнадесета година в състав:

Председател: В. В.

Членове: 1. А. П.

2. В. М. при секретаря

.......................И. К.....................................и в присъствието на прокурора ............................................. като разгледа докладваното от съдия......................В. В.........................гр.д. № 285 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК

Делото е образувано по въззивна жалба от Т.К.В. от с. Г. О., ЕГН: ********** против решение № 102 от 28.07.2017 г., постановено по гр. д. № 246 по описа за 2017 г. на Белоградчишкия районен съд,с което са отхвърлени като неоснователни исковете, предявени от Т.К.В. от с. Г. О., ЕГН: **********, чрез пълномощника й адвокат Р.

Х. Д., съдебен адрес ***,срещу „Д. за с. Х.” – с. Г. О., общ. Димово, обл. Видин, ул. „Г. Д.” № , с правно основание, чл. 344, ал. 1, т.1, т.2 и т.3 във вр. с чл. 255, ал. 1 от Кодекса на труда, за признаване за незаконно и отмяна уволнението, извършено със заповед № ..../31.03.2017г. на Директора на ответното предприятие, с което считано от 01.04.2017г. е прекратено трудовото й правоотношение, на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ - поради липсата необходимото образование за изпълняваната работа (висше, специалност „С. Д.”), за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „с. Р.” в „Д. за с. Х.” – с. Г. О., за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 от КТ в размер от ......... лв., ведно със законните лихви. Подържа се,че обжалваното решение е незаконосъобразно,поради това,че работодателят не ангажирал доказателства пред БРС за необходимостта от въвеждане на нови изисквания за заемане на длъжността- въвеждането на изискване за висше образование.Подържа се,че жалбоподателката е уволнена поради преднамереност и злоупотреба на работодателя да определя изискванията за заемане на някои длъжности и съответно да прекратява трудовите договори по чл. 328, ал.1, т.6 от КТ.

Ответната страна, в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, е депозирала отговор, с който оспорва подадената въззивна жалба и моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Моли да й се присъдят направените по делото разноски.

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваемо решение по смисъла на чл. 258 и сл. ГПК, поради което е допустима.

По съществото на спора:

Гр.д.№246/17г. на БРС е образувано по искова молба от Т.К.В. от с. Г. О., ЕГН: ********** против Д. за с.

Х. /ДСХ/ – с. Г. О., общ. Димово, обл. Видин.Подържа се,че ищцата е работела по трудово правоотношение при ответника, като е заемала длъжността „с. Р.” в Д. за с. Х. /ДСХ/ – с. Г. О., общ. Димово, обл. Видин. Същата била възстановена на заеманата длъжност по силата на съдебно решение на РС – Белоградчик, считано от 01.01.2017 г. В исковата молба сочи, че на 31.03.2017 г., на ищцата е връчена заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, считано от 01.04.2017 г. на осн. чл.

328, ал. 1, т. 6 КТ – тъй като не притежава необходимото образование и професионална квалификация за заеманата длъжност. В исковата молба, ищцата сочи, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като не са ясни мотивите и необходимостта от промяната на изискванията на заеманата от нея длъжност – „с. Р.” в ДСХ – с. Г. О., обл. Видин. Иска се съдът да отмени като незаконосъобразна Заповед за уволнение № 13/ 31.03.2017 г. на Директора на ДСХ – с. Г. О., като признае уволнението на ищцата за незаконно, последната да бъде възстановена на заеманата до уволнението длъжност - „с. Р.” в Д. за с. Х. /ДСХ/ – с. Г. О., както и ответника да бъде осъден да й заплати обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за времето, през което е останала без работа поради уволнението в размер на ..... лв., за периода

01.04.2017 г. – 30.06.2017 г., ведно със законните лихви и направените по делото разноски.БРС е приел за безспорно,че между страните по делото е съществувало валидно трудово правоотношение. Видно от представените по делото писмени доказателства, ищцата е заемала длъжността „С. Р.” в ДСХ – с. Г. О.. Със Заповед № 13/ 31.03.2017 г. на Директора на ДСХ – с. Г. О., е прекратено трудовото правоотношение с ищцата, на основание чл. 328, ал.1, т. 6 КТ – поради това, че същата не притежава необходимото образование и професионална квалификация за заеманата от нея длъжност.

С доклада по делото съдът е разпределил в тежест на доказване на ответника – работодател да докаже, че законосъобразно е прекратил трудовото правоотношение с ищеца, в това число че изискванията за образование и квалификация за длъжността “социален работник” не са определени в нормативен акт.За да постанови обжалваното решение и отхвърли предявените искове БРС е приел,че за да е налице законосъобразно прекратяване на трудовото правоотношение на посоченото в

Заповедта основание – чл. 328, ал.1 т.6 КТ, следва да са налице следните предпоставки: да е налице сключен трудов договор; изискванията за образование и квалификация за длъжността “с. Р.” да не са определени в нормативен акт; да не е налице злоупотреба с право от страна на работодателя във връзка с уволнението.

Съгласно установената съдебна практика, регламентирана с Решения по чл. 290 ГПК на ВКС, с оглед спецификата на работата и нуждите на предприятието, работодателят може да въведе и по-високи изисквания за образование или квалификация за заемане на определена длъжност, а решението на работодателя да промени изискванията за образование и квалификация за определена длъжност е въпрос на целесъобразност, и това правомощие не подлежи на съдебен контрол. Работодателят има право да променя с щатното разписание и с длъжностните характеристики изискванията за образование и квалификация за определена длъжност, когато същите не са определени в нормативен акт, а дори и когато са нормативно разписани, щом новите изисквания не влизат в противоречие с тях. Волята на работодателя в този случай е подчинена на негова суверенна преценка и съдът не е компетентен да се произнася каква квалификация налага нуждата на работата за дадена длъжност и дали има обективна производствена необходимост от въведената промяна. /В този смисъл: Решение 345/

06.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3868/2013 г., IV г.о., Решение № 71 от 24.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 284/2012 г., IV г.о.

– постановени по реда на чл. 290 ГПК/.Освен това, съдебният контрол в хипотезата на уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, включва и преценката дали трудовите права и задължения се осъществяват добросъвестно съобразно изискванията на законите. Злоупотреба с права от страна на работодателя в хипотезата на чл.

328, ал. 1, т. 6 КТ е налице, когато се установи, че единственото му желание е, чрез законово допустими средства да постигне една-единствена цел: прекратяване на трудовия договор с конкретен служител или работник. За да обоснове нарушение по чл. 8, ал. 1 КТ съдът преценява не доколко работодателят има обективен интерес от промяна в изискванията за заемане на определена длъжност, а фактите и обстоятелствата, които обосновават твърдението за злоупотреба с право. За да е допустимо тяхното изследване, те трябва да са въведени в предмета на спора по надлежен ред. В случаите, когато ищецът – работник или служител твърди, че заповедта за уволнението му е незаконосъобразна, трябва да обоснове иска на твърденията за злоупотреба, като изложи конкретни факти и обстоятелства, от които могат да се направят подобни изводи с предявяването на исковата молба /така решение № 239/2012 г. на ВКС по гр. д. № 779/2011 г., ІV г.о., Решение № 71/24.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 284/2012 г., IV г.о., Решение № 345/06.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3868/2013 г., IV г.о.

– постановени по реда на чл. 290 ГПК /. В конкретният случай обаче, такива твърдения за злоупотреба с права от страна на работодателя, не са изтъкнати от ищцовата страна и оспорвания в този смисъл не са направени в исковата молба. Видно от Длъжностна характеристика за длъжността „С. Р.” в ДСХ – с. Г. О., разработена и утвърдена на 06.02.2017 г., и връчена на ищцата на същата дата, работодателя е въвел изискване за висше образование, образователна степен – магистър или бакалавър и специалност: социални дейност. При отправено към ищцата Уведомително писмо изх. № 12/ 06.02.2017 г., да представи доказателства за наличието на изискуемото образование и образователна степен за заеманата от нея длъжност, съгласно новата длъжностна характеристика, ищцата е представила Диплома № ......... за завършено средно – специално образование. Видно е, че ищцата не притежава изискуемото висше образование и съответната специалност, съгласно променените изисквания за длъжността „с. Р.” в ДЦСХ – с. Г. О. Поради това и трудовото правоотношение със същата е прекратено. Работодателят е въвел нови изисквания на заеманата от ищцата длъжност по отношение на образование и специалност, на които изисквания ищцата не отговаря, поради което и прекратяването на трудовото й правоотношение е законосъобразно. БРС е приел,че са налице предпоставките на чл. 328 ал.1 т. 6 КТ, поради което съдът приема, че уволнението на ищцата от длъжността – “с. Р.“ в ДСХ с. Г. О., обл. Видин, извършено със Заповед № .../ 31.03.2017 г., на осн. чл. 328 ал.1 т.6 КТ, е законосъобразно.С оглед отхвърлянето на основния иск,съдът е отхвърли и обективно съединените с него искове.

Видинският окръжен съд като взе предвид установената по-горе фактическа обстановка счита,че жалбата е неоснователна,поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено. Подържа се в жалбата,че обжалваното решение е незаконосъобразно,поради това,че работодателят не ангажирал доказателства пред БРС за необходимостта от въвеждане на нови изисквания за заемане на длъжността- въвеждането на изискване за висше образование.ВОС в настоящия си състав счита,че становището на ВРС по въпроса е законосъобразно,поради което на основание чл.272 от ГПК препраща към същото.Работодателят има право да променя с щатното разписание и с длъжностните характеристики изискванията за образование и квалификация за определена длъжност, когато същите не са определени в нормативен акт, а дори и когато са нормативно разписани, щом новите изисквания не влизат в противоречие с тях. Волята на работодателя в този случай е подчинена на негова суверенна преценка и съдът не е компетентен да се произнася каква квалификация налага нуждата на работата за дадена длъжност и дали има обективна производствена необходимост от въведената промяна. Въпросът за степента на образование,което следва да притежава работникът/служителя е предоставен на преценката на работодателя.Предполага се,че същият е най-добре запознат с естеството на работа и специфичните изисквания,на които следва да отговаря служителя-вкл. и степента и вида на образованието.В случая работодателят е преценил,че за този вид работа е необходима заложената в щатното разписание образователна степен,което не може да бъде контролирано от съда.Възприемането на противното становище би означавало съдът да преценява необходимостта от ниво на образование за работа в сфери различни от правораздаването,което определено не е целта на законодателя.

Подържа се в жалбата,че жалбоподателката е уволнена поради преднамереност и злоупотреба на работодателя да определя изискванията за заемане на някои длъжности и съответно да прекратява трудовите договори по чл. 328, ал.1, т.6 от КТ.Поставения въпрос би могъл да бъде подложен на съдебна преценка само в случай,че беше въвведен с исковата молба,по която е образувано настоящето дело. Недопустимо е с въззивната жалба да се навеждат основания за незаконосъобразност на атакувания работодателски акт,които не са посочени в исковата молба.Отделен е въпросът не би могъл да се поставя в настоящия момент и поради изтичането на двумесечния преклузивен срок по чл.358,ал.1,т.2 от КТ.

С оглед на горното обжалваното решение следва да бъде потвърдено.