Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 49558 от 02.12.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 53029/2025
Вид
Определение № 49558
Подписан
02.12.2025
В сила
02.12.2025
Състав
СВЕТЛОЗАР ДИМИТРОВ ДИМИТРОВ

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 49558 гр. София, 02.12.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20251110153029 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Производството е образувано по искова молба на М. А. Г. срещу „Вива кредит“ ООД.

Ищецът твърди, че с ответника сключили договор за паричен заем № Standart 30 № 6067062/09.08.2024г., съгласно който на ищеца бил отпуснат заем в размер от 1500лв., който следвало да бъде върнат на 15 вноски при ГЛП от 40,32% и ГПР от 49,49%. В чл. 1, ал. 2-3 от договора било предвидено, че кредиторът предоставя на потребителя допълнителна услуга по експресно разглеждане на искането, за което се дължи такса от 1028,40лв. В чл. 4, ал. 1 от договора било предвидено, че заемателят се задължава в 3-дневен срок да представи обезпечение, а при неизпълнение съгласно ал.

2 дължал неустойка от 685,50лв. И двете суми следвало да се изплащат разсрочено, заедно с погасителните вноски, като общо дължимата сума възлиза на 3648лв.

Ищецът счита, че клаузата по чл. 1, ал. 2-3 противоречи на чл. 10а от ЗПК и се явява нищожна, като с нея се целяло и заобикаляне на закона. Посочва, че клаузата за заплащане на неустойка е неравноправна и нищожна, а и противоречи на добрите нрави. Посочва, че при забава кредиторът има право само на законната лихва.

Посочва, че било налице заобикаляне на закона. Евентуално, че е предвидена необосновано висока неустойка при неизпълнение на задължението. Счита, че и клаузата, с която е уговорена клаузата за такса за експресно разглеждане е нищожна поради противоречие със закона. Изтъква, че кредиторът може да събира такси, които не са свързани с усвояване и управление на кредита, а в случая таксата била такава.

Тази такса не била включена и в ГПР, макар че била част от него.

Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което да бъде признато за установено, че клаузите на чл. 1, ал. 3, предвиждаща такса за експресно разглеждане, и на чл. 4, ал. 2, предвиждаща неустойка, са нищожни.

Ответникът в срока за отговор е предявил насрещен иск, който е приет за съвместно разглеждане. Посочва, че обявява кредита за предсрочно изискуем поради неизпълнение, тъй като ищецът не бил заплатил никакви суми по договора.

Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което ответникът по насрещния иск да бъде осъден да заплати сумата от 1500лв. – главница по договора за заем от 09.08.2024г., ведно със законната лихва от депозиране на насрещната искова молба.

Ответникът по насрещния иск не е подал отговор на исковата молба.

1

Съдът, като съобрази твърденията, доводите и възраженията на страните, намира следното:

Предявени са за разглеждане обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 и чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и насрещен осъдителен иск искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК.

В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване: сключването на договор за кредит между страните със соченото в исковата молба съдържание, съдържащ описаните в исковата молба клаузи, които противоречат на императивни норми и на добрите нрави, както и изпълнение на задълженията си по договора за връщане на суми, за които факти не сочи доказателства.

В тежест на ответника е да докаже: наличие на валиден договор за кредит и валидни клаузи, отговарящи на императивните изисквания на закона и на добрите нрави.

С оглед становищата на страните, съдът отделя за безспорно в отношенията им, че между тях е сключен процесния договор за кредит с описаното съдържание, както и че заемната сума от 1500лв. е усвоена.

Представените от страните писмени доказателства са допустими и относими, поради което следва да бъдат приети.

Съдът намира, че няма необходимост от допускане на съдебно-счетоводна експертиза, тъй като искането е направено под условие (в случай че потребителят оспорва), което не се е сбъднало.

На основание чл. 140, ал. 3 ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 29.01.2026г. от 09:35ч., за която дата и час да се призоват страните.

ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

ОБЯВЯВА на страните проекто-доклада по делото съобразно мотивната част на определението.

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото документите, приложени към исковата молба и насрещната искова молба.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите искания.

ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2