Решение № 43 от 21.10.2021, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 43 гр. Ямбол, 21.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Росица Ст. Стоева

Членове:

Николай Енч. Иванов

Анита Хр. Велева при участието на секретаря Иванка П. Златева в присъствието на прокурора Ташко Стоянов Стаматов (ОП-Ямбол) като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20212300600212 по описа за 2021 година

С присъда № 260053/23.04.2021г. по НОХД № 1321/2020г. на ЯРС въззивникът подсъдимият Л. К. И. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.129. ал.2, вр.ал.1 НК, поради което и на осн. чл.54 НК му е наложено наказание шест месеца лишаване от свобода, като при прилагане института на чл.66, ал.1 НК същото е отложено с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

С обжалвания съдебен акт подсъдимият е осъден да заплати по предявената искова претенция на гражданския ищец Г.Б. сумата от 7423, 20 лв. -имуществени вреди и сумата от 20 000 лв. , представляваща неимуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва върху посочените суми, считано от **.**.**** г. до окончателното им изплащане.

В тежест на подсъдимия Л. К. И. са присъдени направените по делото разноски, както следва: 1 543 лв. в полза на държавния бюджет по сметка на ОДМВР-Ямбол и 380 лв. в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд- Ямбол, както и държавна такса 1 096, 93 лв. върху уважените граждански искове в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-Ямбол. Подсъдимият е осъден да заплати и сума в размер 3 500 лв. на гражданския ищец, представляваща извършени разноски за адвокатско възнаграждение.

Срещу присъдата в наказателната и в гражданската й част е депозирана въззивна 1 жалба от подс. Л. К. И., чрез упълномощените защитници - адвокати от АК-****** и АК*****. В сезиращия настоящата инстанция документ се изтъкват съображения за необективно и едностранчиво тълкуване съдържанието на гласните доказателствени източници, довело като последица до тенденциозно изведени фактически констатации в полза на обвинителната теза, с което се атакува суверенната оценка на доказателствените материали на първата инстанция поради дерогиране предписанията на чл.13, чл.14 и чл.107, ал.3 и ал.5 НПК. Формулира се оплакване относно извършена от ЯРС съдържателно некоректна и тенденциозна доказателствена интерпретация чрез селективно поднасяне на факти, чийто подбор е извършен едностранчиво върху ненадеждна доказателствена база, ползваща единствено показанията на свидетели в близки родствени отношения с пострадалия и изключваща смислово противопоставените на тях гласни доказателствени източници на незаинтересовани от изхода на делото свидетели, непосредствени очевидци на инкриминираното събитие. В заключение, поради опорочения подход на първостепенния съд в изготвяне мотивировъчната част по прегледа на доказателствената съвкупност чрез избирателен анализ на гласните доказателствени средства, подкрепящ изцяло тезата на пострадалия, се твърди незаконосъобразност на атакуваната присъда поради фактическа обстановка, неудовлетворяваща стандартите за несъмнена установеност, предявени с процесуалния императив на чл.303,ал.2 НПК. Настоява се за отмяна на атакуваната присъда и постановяване на нова такава, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен по предявеното му обвинение. В алтернативност, в случай, че съдът намери, че са налице предпоставките за потвърждаване на осъдителната присъда, се отправя искане към въззивната инстанция да изменението й чрез приложението на чл.55 НК. Претендира се отмяна и в гражданската част на присъдата чрез отхвърляне на предявените граждански искове за имуществени и неимуществени вреди поради неоснователност и недоказаност.

В съдебно заседание представителят на ОП-Ямбол изразява становище за безспорна доказаност и несъмнена установеност на механизма, авторството и престъпния резултат на извършеното деяние по см. на чл.129, ал.2 вр.ал.1 НК и настоява въззивният съд да потвърди присъдата на ЯРС в наказателната и в гражданско-осъдителната й част като правилна и законосъобразна.

Частният обвинител и граждански ищец Г.Б., редовно призован, не се явява.

Неговият повереник адв. Н. поддържа позицията на прокуратурата, като акцентира върху обективния и задълбочен доказателствен анализ в присъдата на първостепенния съд и съответстващите му, обосновани правни изводи, с оглед което счита размера на присъденото обезщетение по гражданския иск за справедлив и законосъобразно определен.

Отправя искане за потвърждаване на първоинстанционната присъда изцяло и присъждане на разноски пред настоящата инсанция.

Защитникът на подсъдимия адв.Б. моли за отмяна присъдата на ЯРС като постановена при едностранчива оценка на събраните доказателства в перспективата на обвинителната теза, при неотстранени противоречия и неясноти във вр. с изискуемото 2 несъмнено и категорично изясняване параметрите на обвинението, както относно авторстовото на деянието, така и относно причинно-следствената връзка и конкретните противоправни резултати. Прави собствен прочит на доказателствената съвкупност, като реферира към неизпълнимост на изискването на чл.303, ал.2 НПК, релевантно към основанията за оправдаване на подзащитния му. Оспорва доказаността и размера на гражданския иск, изтъквайки пренебрегнатото в доказателствения анализ на ЯРС провокативно поведение на пострадалия, имащо характер на непосредствено нападение върху сина на Л.И. и съставляващо специфичен мотив за правомерна намеса на последния в насока отблъскване на нападението.

В алтернативност прави искане за отмяна на атакуваната присъда и постановяване на нова оправдателна присъда, или за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от ЯРС поради допуснати съществени процесуални нарушения на правилото на чл.14 НПК. В евентуалност, при произнасяне на съдебен акт, признаващ вината на подсъдимия, настоява за намаляване размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди поради неговата прекомерност.

Защитникът на подсъдимия адв. К. излага съображения, тясно относими към несправедливостта на присъдата в гражданско -осъдителната й част поради недоказаност на имуществените вреди и особена завишеност на присъдената обезвреда за неимуществени вреди, несъответна на действително понесените болки и страдания от частния обвинител.

В своя лична защита подс. Л.И. заявява, че е извършил деянието под ефекта на провокация от частния обвинител, изразила се в обидни и вулгарни изрази, адресирани към неговия син.

В последната си дума моли съда да постанови справедливо решение, като го оневини или намали отреденото му от първата инстанция наказание.

Ямболският окръжен съд, след като обсъди доводите на страните, доказателствата по делото и при цялостната проверка на обжалвания съдебен акт, независимо от основанията, посочени от страните и в предмета и пределите на въззивната проверка по чл.313 и чл.314 НПК установи следното:

Въззивните жалби са процесуално допустими, поради подаването им в законоустановения 15-дневен срок от лица с надлежна процесуална легитимация и срещу подлежащ на обжалване акт.

При разглеждането на жалбите по същество, въззивният съд намира следното:

1. Относно наказателната част на присъдата:

При суверенна оценка на доказателствената съвкупност, въззивният съд намери за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Л. К. И., роден на **.**.**** г., в., живущ в с.********, обл.*****, на ул.

3

"****** ****в" №**, н..

След смъртта на съпругата си подсъдимият живеел в общо домакинство със сина си К. И., за когото сам полагал грижи предвид обремененото му здравословно състояние- последният е диагностициран с психично заболяване "биполярно афективно разстройство" и с призната степен на инвалидност.

На инкриминираната дата -**.**.**** г. пастирът св.Х. К. и синът на подсъдимия св.К. И. прибирали стадото крави от паша, при което една от кравите счупила странчино огледало на паркирания автомобил на св. Г.Б.. Свидетелят С. Б., който видял станалото, уведомил пострадалия, който в това време пиел бира в двора на къщата, собственост на родителите на Д. Д., с която пострадалият бил във фактическо съжителство. Ядосан и овладян от гняв и раздразнение заради претърпяната щета, същият тръгнал, носейки неустановен инструмент в ръка с намерение да потърси сметка на отговорните лица. С враждебен тон първо се обърнал към пастира, който го насочил към собственика на животните- св. К. И..

Отправяйки се към имота на сем. И., находящ се на разстояние приблизително 100 м. от къщата на св. С. Г. /баща на Д. Д./ Б. намерил св. К. И. пред обора на подсъдимия. Частният обвинител Б. влязъл в словесен конфликт, отправяйки обидни думи и реплики към св. К. И. и посягал с неустановения предмет към сина на подсъдимия. Двамата мъже започнали да се бутат с ръце, като св. К.И. успял да изблъска пострадалия. Подсъдимият, който бил в обора чул словесната вражда и излязъл на улицата. Възприемайки физическия сблъсък между сина му и пострадалия Б., решил да се намеси с активни действия, като взел вила от обора, приближил пострадалия в гръб и с металната част на вилата му нанесъл удар в теменната област на главата. От удара Б. изпаднал в безсъзнателно състояние, при което паднал на земята. Подсъдимият му нанесъл силен удар с крак в лицето, който бил локализиран в устата на св.Б. и довел до избиване на четири предни зъба от зъбната редица на горната челюст. Възприемайки състоянието на безсъзнание на пострадалия, породено от действията на подсъдимия, подсъдимият се уплашил и с кофа с вода, взета от обора полял пострадалия в опит да го свести. Свидетелят С. Г., който чувал словесната саморазправа и по това време се намирал в близост до оградата на къщата, извикал баща си И. Г.. Последният в това време бил навътре в двора и приготвял багаж и двамата тръгнали към мястото на инцидента.

Наближавайки го, двамата успели да видят, как подс. Л.И. държи в ръка вила и нанася удар с крак в областта на лицето на пострадалия, който лежал на земята неподвижен, а впоследствие как залива пострадалия с вода и прибира вилата в обора. На място С. Г. и И. Г. повдигнали от земята Б. и го придържали, докато се свести. В началото пострадалият не можел да пази равновесие, но впоследствие започнал да се придвижва сам и без чужда помощ изминал по-голямата част от разстоянието до дома на С. Г..

По -късно същият ден постр.Б. бил откаран в хирургично отделение на МБАЛ "**.***********" в умерено тежко състояние. В СПО били обработени и обшити намиращите се в теменната област лацеро-контузни рани, бил приет за лечение на контузионен отток на тъканите в тилната повърхност и нарушение на вестибуларната 4 функция и изписан на **.**.**** г. с изд. болничен лист за временна неработоспособност 38 дни. В продължение на четири месеца след изписването пострадалият имал функционални нарушения в дъвченето и говора, изпитвал посттравматични болки в областта на венците, страдал от главоболие и световъртеж.

По делото са представени писмени доказателства, удостоверяващи извършени разходи в размер на 7423, 20 лв. за проведено болнично лечение в хирургично отделение и възстановяване на зъбни дефекти в горна зъбна редица: фактура **********/**.**.**** г., изд. от МБАЛ "**.***********" АД- гр.*****, фактура №**/**.**.****, изд. от АИППИМПДМ ******** ******* ** ЕООД -гр.Сливен.

Съдебно-медицинската експертиза по делото съдържа заключение за причинени в хода на развИ. се на инкриминираната дата **.**.**** г. инцидент множество травматични увреждания на пострадалия св. Б. , свеждащи се в сътресение на мозъка, причинило разстройство на здравето, временно опасно за живота, чийто последици са обусловили възстановителен период в рамките на 3-4 седмици при нормален ход; засягане на анатомичната цялост на меките черепни обвивки в тилната област на главата, изразени в две разкъсно-контузни рани в теменната област с размери 5-6 сантиметра, с успоредно разположение; контузия в областта на устата, изразена в болезнени оттоци на устните и кръвонасядания, придружени с избиване на предни четири зъба /резци/ от зъбната редица на горната челюст, които в съвкупност обусловили разстройство на здравето, неопасно за живота. Травматичното избиване на зъби според научните констатации на експертите е породило трайно функционално затруднение в дъвченето и звукови нарушения в говора.