Определение № 2619 от 31.07.2026, Административен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2619

Плевен, 31.07.2026 г.

Административният съд - Плевен - V състав, в закрито заседание в състав:

СЪДИЯ:

КАТЯ АРАБАДЖИЕВА като разгледа докладваното от съдията Катя Арабаджиева административно дело № 654/2026 г. на Административен съд - Плевен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по жалба от Л. Д. М., [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [улица], общ. Никопол, обл. Плевен, чрез адв. Х. С. С., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № GPAM-1276510 от 24.07.2026г., издадена от младши автоконтрольор Я. И. Д. в РУ-Самоков при ОД на МВР-София, с която спрямо жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка - временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение по чл.175, ал.3 от ЗДП, до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от шест месеца, защото на третокласен път 6205, км. 1.000 к. к. Белчин бани към [населено място] е управлявал товарен автомобил П. Б. с per табели с номера [рег. номер], собственост на ЕТ М. - Л. М. с [ЕИК], което МПС е със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП.

В жалбата се излагат съображения, че допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на процесната заповед причинява на жалбоподателя конкретни, непосредствени, значителни и трудно поправими имуществени вреди, които значително надхвърлят обичайните неблагоприятни последици от временното ограничаване на правото да се управлява моторно превозно средство. Жалбоподателят е регистриран земеделски стопанин и упражнява дейност като ЕТ „М. - Л. М.“, което се установява от приложените Анкетна карта за регистрация на земеделски стопанин, удостоверение от Изпълнителна агенция по лозата и виното и вписването му в Лозарския регистър като гроздопроизводител. Видно от представените към жалбата договори за наем на земеделски земи от 01.01.2024 г., 21.01.2024 г. и 01.10.2025 г., заверени от Общинска служба „Земеделие“ - Никопол, както и от нотариално заверените договори за наем и аренда от 03.02.2022 г., жалбоподателят обработва лозови насаждения в землището на [населено място], общ. Никопол, като е поел договорно задължение да ги стопанисва и отглежда. Представените договори са сключени години преди налагането на процесната принудителна административна мярка и удостоверяват съществуването на трайно развивана земеделска дейност и поети към трети лица договорни задължения, чието изпълнение се възпрепятства единствено вследствие на предварителното изпълнение на процесната заповед. Съобразно агротехническия календар именно през месеците август и септември се извършват основните сезонни мероприятия по обработването и поддържането на лозовите насаждения. Това са дейности, които не търпят отлагане, а неизвършването им в предвидения срок води до невъзможност за нормално развитие и прибиране на реколтата и до настъпване на необратими стопански последици. Твърди, че отнемането на свидетелството за управление на моторно превозно средство лишава жалбоподателя от възможността лично да извършва основните дейности, свързани с обработването на земеделските площи и изпълнението на поетите стопански ангажименти. В процесното свидетелство за управление е вписана категория „Ткт“, необходима за управление на трактор - основното средство за механизирано извършване на земеделските дейности. Следователно процесната мярка не ограничава единствено възможността му да управлява лек автомобил, а пряко препятства упражняването на основната му професионална и стопанска дейност. Спецификата на селскостопанската работа изцяло изключва възможността за използване на обществен транспорт или друг реален алтернативен способ за извършване на тези дейности. Твърди, че вредите не могат да бъдат компенсирани чрез последващо възстановяване на свидетелството за управление, тъй като земеделската дейност е сезонна. След изтичане на оптималния агротехнически период пропуснатите обработки и загубената реколта не могат да бъдат възстановени впоследствие, поради което вредите имат необратим характер и попадат именно в категорията на трудно поправимите вреди по смисъла на чл. 166, ал. 2 АПК.

Сочи още, че продължаващото предварително изпълнение поставя жалбоподателя в реална опасност от неизпълнение на вече възникнали договорни задължения към множество наемодатели и арендодатели, което създава непосредствен риск от ангажиране на договорната му имуществена отговорност, предявяване на претенции за обезщетение, разваляне на действащи договори и засягане на трайно установени стопански отношения. Тези неблагоприятни последици са пряка, непосредствена и предвидима последица от предварителното изпълнение на процесната заповед и обосновават наличието на значителни и трудно поправими вреди по смисъла на чл. 166, ал. 2 АПК. Ето защо допуснатото по силата на закона предварително изпълнение не води единствено до временно ограничаване на правото на жалбоподателя да управлява моторно превозно средство, а фактически препятства упражняването на основната му професионална и стопанска дейност, създава реален риск от неизпълнение на поети договорни задължения и причинява конкретни, непосредствени, значителни и трудно поправими имуществени вреди, които обосновават спирането на предварителното изпълнение на оспорената заповед.

На следващо място сочи, че предварителното изпълнение засяга съществено и семейната сфера на жалбоподателя. Същият живее в [населено място], обл. София, видно от приложения нотариален акт за собственост, а неговата майка - възрастна, самотно живееща и с влошено здравословно състояние, удостоверено с приложеното Експертно решение на ТЕЛК, живее на постоянния му адрес в [населено място], обл. Плевен. Значителното разстояние между двете населени места налага жалбоподателят периодично, а при необходимост и неотложно, да пътува до [населено място], за да й оказва непосредствена помощ и грижи. Отнемането на свидетелството му за управление на МПС съществено затруднява изпълнението на тези задължения, като неблагоприятните последици от мярката се понасят и от неговата майка - лице, което няма никакво отношение към твърдяното административно нарушение. Наред с това процесната мярка ограничава възможността на жалбоподателя лично да изпълнява задълженията си като родител, доколкото възпрепятства ежедневното транспортиране на непълнолетното му дете до учебното заведение в [населено място] и обратно.

На последно място сочи, че е отпаднало и фактическото състояние, обусловило налагането на мярката, и липса на необходимост от продължаване на предварителното й изпълнение. АУАН е съставен на 24.07.2026 г. в 23:19 ч., поради което късния час обективно е изключвал възможността жалбоподателят още същата вечер да предприеме необходимите действия за отстраняване на установеното фактическо състояние. Въпреки това, още на следващия ден - 25.07.2026 г., макар същият да е неработен ден (събота), при първата обективна възможност жалбоподателят е сключил валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със срок от шест месеца (колкото е срока на ПАМ). Изборът на този срок е бил обусловен единствено от временната липса на достатъчно парични средства към този момент, а не от нежелание да изпълни законовото си задължение. Впоследствие жалбоподателят е сключил и нова задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ със срок на валидност една година, което недвусмислено потвърждава добросъвестното му поведение и трайното привеждане на автомобила в съответствие със законовите изисквания. В резултат на това служебно прекратената регистрация на автомобила е възстановена, а регистрационните табели и свидетелството за регистрация са върнати. Поради това сочи, че към настоящия момент моторното превозно средство отговаря на всички законови изисквания за участие в движението, а фактическото основание, обусловило налагането на процесната мярка, е изцяло отпаднало.

Сочи, че принудителните административни мерки имат превантивен и преустановителен, а не наказателен характер. Тяхното предназначение е да предотвратят или преустановят административно нарушение и вредните последици от него, но не и да поддържат ограничения, след като фактическото основание за прилагането им е отпаднало. В тази връзка разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 5, б. „а“ от Наредба № I-157 от 01.10.2002 г. предвижда, че отнетото свидетелство за управление се връща след отпадане на фактическото основание за отнемането му. Посочената разпоредба изразява законодателната логика, че задържането на свидетелството е оправдано единствено докато съществува фактическото състояние, обусловило прилагането на мярката. В настоящия случай това състояние е отпаднало още на следващия ден след издаването на заповедта. Независимо че регистрацията на автомобила е възстановена, а регистрационните табели и свидетелството за регистрация са върнати, единствено свидетелството за управление на жалбоподателя продължава да бъде задържано. При тези обстоятелства продължаващото предварително изпълнение вече не допринася за защитата на обществения интерес и не изпълнява превантивната цел на закона. Напротив, то причинява значителните и трудно поправими вреди, подробно изложени по- горе, без да съществува актуална фактическа необходимост от продължаване на ограничението. Налице е несъответствие между интензитета на продължаващото ограничение и необходимостта от защита на обществения интерес, тъй като причината за налагането на мярката е незабавно отстранена, а задържането на СУМПС препятства основната стопанска дейност на жалбоподателя в краткия и невъзстановим земеделски сезон, създава риск от договорно неизпълнение и засяга правната сфера на трети лица. Ето защо продължаващото предварително изпълнение на процесната заповед при вече отпаднало фактическо основание представлява несъразмерно ограничаване на правата и законните интереси на жалбоподателя, без да допринася за защитата на обществения интерес. Поради това счита, че са налице предпоставките по чл. 166, ал. 2 АПК за спиране на предварителното изпълнение до окончателното произнасяне по законосъобразността на оспорената заповед.

Ответникът не е изразил становище по искането за спиране изпълнението на оспорената заповед.

Съдът, за да се произнесе по искането за спиране, съобрази следното:

Видно е от фактическите обстоятелства, посочени в процесната заповед, че принудителната административна мярка е наложена за това, че водачът е управлявал МПС, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП, тъй като е без задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.

Съгласно чл.143, ал.10 от ЗДвП, служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, като служебно прекратената регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

Според чл.175, ал.3 от ЗДвП, наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца и с глоба 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.

Съгласно чл.171, т.1, б.“з-гг“ от ЗДвП, на което основание е наложена принудителната административна мярка, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, извън случаите по букви "а" – "ж", който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца – за нарушенията по чл. 175, ал. 2 и ал. 3, чл. 176, ал. 1, чл. 178ж, ал. 2 и чл. 182, ал. 5.