Определение № 4435 от 15.10.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4435 гр. Варна, 15.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Марин Г. Маринов

Членове:

Диана К. Стоянова

Елина Пл. Карагьозова като разгледа докладваното от Марин Г. Маринов Въззивно частно гражданско дело № 20243100501965 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 423 от ГПК, образувано по възражение вх. № 18192/15.07.2024 г. на Й. Т. Й., против Заповед № 3691/13.06.2022 г. за изпълнение на парично задължение, постановена по ч. гр. д. № 7409/2022 г. по описа на Районен съд – Варна срещу длъжника на основание чл. 410 ГПК.

По делото е подадена и частна жалба вх. № 60943/26.07.2024 г. от длъжника против заповед № 3691/13.06.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в частта за разноските.

Във възражението се излагат съображения, че заповедта не била връчена надлежно с твърдения, че длъжникът не пребивавал в страната към момента на връчване, поради което били налице особени непредвидени обстоятелства, възпрепятствали последният да упражни правата си по чл. 414 ГПК. На изложени във възражението доводи длъжникът твърди, че заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно, тъй като е подписът положен при връчването не е на неговия син - Т. Й., основание по чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК, евентуално твърди, че не му е връчена лично, а той към датата на връчването й не пребивавал в Република България, с което обосновава наличието на хипотезата по чл. 423, ал. 1, т. 2 ГПК и в евентуалност длъжникът счита за обосновано наличието на предпоставките по чл. 423, ал. 1, т. 3 ГПК, като се аргументира с наличието на особени непредвидени обстоятелства – принудителното му задържане в друга държава. Искането е за приемане на настоящото възражение срещу процесната заповед за изпълнение на парично обезщетение.

Ответната страна – „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, чрез адв. В.

П., депозира писмено становище по възражението, с което излага доводи за неоснователност на същото. Твърди, че предпоставките по чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК не са налице в процесния случай с доводи за редовност на връчването на 1 заповедта. Счита за неоснователни твърденията на длъжника за ненадлежно връчване по чл. 46, ал. 1 ГПК. На изложените в становището основания се иска възражението да бъде оставено без уважение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Производството по ч. гр. д. № 7409/2022 г. по описа на ВРС е образувано по реда на чл. 410 ГПК по заявление на „УГРЕНОВА ЕСТЕСТ“ ЕООД срещу Й. Т. Й.. Заповедният съд е констатирал, че подаденото заявление отговаря на формалните и съдържателни изисквания за редовност, поради което с Разпореждане № 20549/13.06.2022 г. по ч. гр. д. № 7409/2022 г. по описа на ВОС е издадена заповед № 3691/13.06.2022 г. за изпълнение по чл. 410 ГПК, с която е наредено длъжникът да заплати на заявителя посочените в заповедта парични суми, представляващи сбор от дължими суми за предоставени далекосъобщителни услуги по кл. № 12412228001, съставляващи месечни абонаментни такси за периода от 22.02.2019 г. до 21.05.2019 г. по фактура № 1261699371/22.02.2019 г.,

№

1263297837/22.03.2019 г,

№

1264915589/22.04.2019 г. и № 1266863006/23.05.2019 г. по сключен договор от 31.01.2017 г., както и съдебно-деловодни разноски за заповедното производство.

След издаване на процесната заповед съдът е пристъпил към процедура по връчването й. Приложеното по делото съобщение от 19.07.2022 г. за връчване на горепосочената заповед е върнато в цялост с отбелязване, че „лицето не е открито на адреса“. Впоследствие, съобщението било връчено на 17.08.2022 г. на адрес в гр. Търговище, кв. „Запад“ 3, вх. „В“, ап. 36 на лицето Т. Й.в Й. – син на длъжника, поради което с Разпореждане № 34818/26.09.2022 г. съставът на ВРС е приел за редовно връчването на заповедта.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

На първо място, длъжникът твърди наличие на хипотезата по чл. 423, ал.

1, т. 1 ГПК – нередовно връчена заповед за изпълнение, но не сочи конкретни доказателства, които да се подведат под хипотезата на правната норма. Видно от преписката по заповедното производство, след издаване на заповедта, съдът е пристъпил към връчването й, с оглед което призовкарят Румяна Недева е оформила съобщението /л. 11 от ч. гр. д. 7409/2022 г. ВРС/, в което е отбелязано, че заповедта е получена от Т. Й.в Й. /син на длъжника/ на 17.08.2022 г. при положен подпис от получателя. Липсват данни за надлежно оспорване на отразените в съобщението за връчване обстоятелства, като последното се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила в качеството му на изготвен по законовия ред официален документ.

Следователно, заповедният съд е изпълнил процедурата по връчване на заповедта за изпълнение, като в срока от 17.08.2022 г. до 17.09.2022 г. длъжникът е имал възможност да посочи доказателства, с които да обори официалното удостоверяване, но е проявил процесуална пасивност. Като последица от непосочването на доказателства съдът намира твърденията за некоректно връчване за недоказани.

По отношение на чл. 423, ал. 1, т. 2 ГПК не са представени доказателства, удостоверяващи липса на обичайно местопребиваване в 2 страната на задълженото лице за периода на връчване на заповедта. От твърденията на длъжника съдът обосновава обратния извод, като следва да се прави разлика между обичайно и временно местопребиваване. Видно от доказателствата по делото и с оглед редовното връчване на заповедта от 17.08.2022 г., следва, че през релевантния за делото период обичайното пребиваване на длъжника е било именно в България, а същият само временно се намирал в чужбина. В допълнение на изложеното по хипотезата на чл. 423, ал. 1, т. 2 ГПК, която предвижда при условията на кумулативност заповедта да не е връчена лично на длъжника и последният в деня на връчването да не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България, съдът отбелязва, че легална дефиниция на понятието "обичайно местопребиваване" се съдържа в разпоредбата на чл. 48, ал. 7 КМЧП, съгласно която това е мястото, където лицето се е установило преимуществено да живее, без това да е свързано с необходимост от регистрация или разрешение за пребиваване или установяване. За определянето на това място трябва да бъдат специално съобразени обстоятелства от личен или професионален характер, които произтичат от трайни връзки на лицето с това място или от намерението му да създаде такива връзки. В процесния случай, не бяха представени доказателства длъжникът да се е установил преимуществено да пребивава в Малта или на друго място, различно от адреса му в България.

Изложеното подкрепя горния извод, че искането за приемане на възражението, основано на твърдения за наличие на чл. 423, ал. 1, т. 2 ГПК, е неоснователно.

По отношение на релевираното основание по чл. 423, ал. 1, т. 3 ГПК съдът намира същото за неоснователно. В трайната съдебна практика се приема, че "особени непредвидени обстоятелства" са тези, които са възникнали внезапно и неочаквано и обективно са възпрепятствали страната да извърши определени процесуални действия при наличие на проявена от нея добросъвестност и положена грижа за добро водене на своите дела. Такива са обстоятелствата, които имат изключителен и изненадващ характер, настъпили са в течение на срока и обективно са попречили на страната да узнае и предприеме необходимото процесуално действие.

Следователно, обстоятелството, твърдяно от длъжника, че пребивавал в Република Малта, което бе доказано в настоящото производство, е било в резултат на проявена субективна воля от длъжника и не представлява непредвидимо обстоятелство от категорията на визираните в хипотезата на чл. 423, ал. 1, т. 3 ГПК. Друг въпрос е че съобразно приетото по-горе, призовката е получена от сина му, поради което е въпрос на добра комуникация да си организира защитата.

Липсват данни причината за задържането на длъжника в Малта да е в периода от връчването на призовката до изтичането на срока за възражения, съответно, съдът намира за неоснователни доводите във връзка с посочената разпоредба.

Предвид гореизложеното, съдът счита, че не е опорочена процедурата по връчване на процесната заповед за изпълнение при посочените от длъжника основания по чл. 423, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, поради което подаденото възражение не следва да се приема от съда.

Предвид неоснователността на възражението по чл. 423 ГПК, въззивният съд приема подадената от длъжника частна жалба вх. № 60943/26.07.2024 г. на основание чл. 423, ал. 3, изр. трето ГПК за просрочена, 3 поради което същата следва да бъде оставена без разглеждане.

С оглед изхода на делото, съдът не следва да присъжда разноски поради липсата на искане в тази насока.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ПРИЕМА възражение вх. № 18192/15.07.2024 г. на Й. Т. Й., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. *, ул. „*“ № *, ет. *, ап. *, против Заповед за изпълнение на парично задължение № 3691/13.06.2022 г. по описа на ВРС срещу длъжника на основание чл. 410 ГПК.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба с вх. № 60943/26.07.2024 г. на основание чл. 423, ал. 3, изр. трето ГПК, на Й. Т. Й., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. *, ул. „*“ № *, ет. *, ап. *, против Заповед за изпълнение на парично задължение № 3691/13.06.2022 г. по описа на ВРС срещу длъжника, на основание чл. 410 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4