Определение № 2182 от 30.08.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2182 гр. София, 30.08.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на тридесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Михаил Малчев като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно гражданско дело № 20231000501977 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 626а ГПК.

Образувано е по молба от „Дойче Луфтханза“ АД, регистрирано съгласно законодателството на Федерална Република Германия, със седалище и адрес на управление: Германия, гр. Кьолн, Фон Габлен Щрасе 2-6, чрез търговското си представителство в България, вписано в търговския регистър при Българската търговско-промишлена палата (БТТП), с ЕИК по БУЛСТАТ 121773298, действащо чрез процесуалния си представител, за преглед на Европейска заповед за плащане, издадена на 01.04.2022 г. по ч. гр. д.

№15192/2021 г. по описа на СГС в полза на И. Д. Г., на основание чл. 626а ГПК във вр. с чл. 20 от Регламент №1896/2006 и обявяване заповедта за невалидна.

В молбата се излагат доводи, че няма доказателства да е осъществен който и да е от начините на връчване, предвидени в Регламент №1896/2006.

Това от своя страна води до извода, че заповедта е издадена погрешно, като се имат предвид изискванията на Регламента. С оглед на това същата следва да бъде обявена за невалидна. При надлежно връчване на заповедта „Дойче Луфтханза“ АД щяло да възрази срещу нея по реда на чл. 16 от Регламента. С оглед на липсата на връчване на заповедта били налице изискванията на чл.

20 от Регламент №1896/2006 за обвяването й за невалидна.

В срока по чл. 626а, ал. 3 ГПК е постъпил отговор на молба от ответника по нея - И. Д. Г., действащ чрез процесуалния си представител.

С отговора се излагат съображения за недопустимост, респективно неоснователност на молбата. Поддържа се, че молбата за преглед по реда на чл. 20 от Регламент 1896/2006 не била подадена в срока по чл. 626а, ал. 2 ГПК и че „Дойче Луфтханза“ АД е имал необходимото време да организира своята защита и да възрази срещу постановения съдебен акт. Иска се 1 оставянето й без разглеждане, евентуално без уважение и присъждане на сторените по делото разноски.

Софийският апелативен съд намира, че молбата е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна, поради следните съображения:

Видно от документите, съдържащи се в ч. гр. д. №15192/2021 г. по описа на СГС, ГО І – 14 състав, И. Д. Г., действащ чрез процесуалния си представител, е подал молба за издаване на европейска заповед за плащане по реда на Регламент №1896/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 12.12.2006 г. за създаване на европейска заповед за плащане. Така подадената молба е уважена като е разпоредено да се издаде европейска заповед за плащане за сумите, претендирани от молителя. Самата европейска заповед за плащане от 01.04.2023 г. се съдържа на л. 56-57 от делото.

С разпореждане от 13.04.2022 г. е дадена възможност на молителя да представи превод на издадената европейска заповед за плащане на немски език с оглед връчването й на ответника. Указание е изпълнено на 28.04.2022 г.

По ч. гр. д. №15192/2021 г. липсва изрично разпореждане за връчване на заповедта по начина, отговарящ на чл. 13 или чл. 14 от Регламент №1896/2006. От наличните на л. 71 и и л. 72 от делото съответно опис на кореспондентска пратка за страна от 16.05.2022 г. и известие за получаване от 31.05.2022 г. може да се заключи, че опит връчване на издадената заповед на посочения от И. Д. Г. адрес на „Дойче Луфтханза“ АД - в Германия, гр.

Франкфурт на Майн, Flughafen - Bereich West, е направен. До този адрес са изпратени заявлението за издаване на европейска заповед за плащане (формуляр А) на български език, издадената на 01.04.2022 г. европейска заповед за плащане на български език и формуляр Д , преведен на немски език. Изпращане е станало на 16.05.2022 г., като баркодът на препоръчаната пратка е RI277904144BG. От известието за доставяне, намиращо се на л. 72 от делото, не става ясно дали и по какъв начин пратката е връчена на „Дойче Луфтханза“ АД. В него не е пълена частта, представляваща разписка за връчването, респективно не са посочени причини, поради което не е осъществено връчване. Единственото, което отразено със съответен печат е, че пратката е получена на 31.05.2022 г. без да става ясно от кое лице е получена или кое е лицето, удостоверяващо получаването.

Въпреки липсата на надлежно попълнена разписка за получаването/връчване, на 20.07.2022 г. с разпореждане № 11874 е постановено да се изготви формуляр Ж по чл. 18, параграф 1 от Регламент №1896/2006. Този формуляр, издаден на 20.07.2022 г. и намиращ се на л. 73 от делото, представлява декларация за изпълняемост на европейската заповед за плащане.

Апелативният съд намира, че от наличните данни по делото не може да се приеме за доказано, че издадената от СГС Европейска заповед за плащане е връчена надлежно. Както вече беше посочено, не може да бъде установено, че същата е връчена надлежно, тъй като не е върната обратна разписка към нея, а само тя може да установи, т. нар. "потвърждаване на получаването"2 подписано от представител/служител на длъжника или от длъжностно лице, което да удостовери, че той е получил документа или че е отказал да го получи. В разглеждания случай СГС, вместо да разпорежда издаването на декларация за изпълнимост, е следвало да изиска да се предоставят данни дали пратката е доставена и да бъде приложена разписка за връчването или да бъдат посочени причините, поради което не е осъществено връчване.

С процесната молба, подадена от „Дойче Луфтханза“ АД, която дружеството квалифицира като такава по чл. 20 от Регламент №1896/2006, се релевират оплаквания за нередовно осъществена процедура по връчването на издадената европейска заповед за плащане.

С решение на Съда на ЕС от 04.09.2014 г. по съединени дела С-119/13 и С-120/13 е дадено задължително тълкуване на Регламент 1896/2006, като е постановено, че същият следва да се тълкува в смисъл, че процедурите по членове 16-20 от същия не са приложими, когато се окаже, че европейската заповед за плащане не е била връчена в съответствие с минималните изисквания, установени в членове 13-15 от посочения регламент. Посочено е, че когато подобна нередовност е установена едва след като европейската заповед за плащане е била обявена за подлежаща на изпълнение, длъжникът трябва да има възможност да изтъкне тази нередовност, която, ако бъде надлежно доказана, трябва да доведе до недействителност на обявяването на тази заповед за подлежаща на изпълнение. В т. 46 и 47 от решението е посочено, че Регламентът не регламентира евентуалните способи за защита на длъжника в случаите, в които едва след като европейската заповед за плащане е обявена за подлежаща на изпълнение, се установява, че тя не е била връчена в съответствие с минималните изисквания, определени в чл. 13-15 от Регламента и в този случай приложение по отношение на тези процесуални въпроси е националното право в съответствие с чл. 26 от Регламент №1896/2006.

Решенията на СЕС по преюдициални запитвания са задължителни за всички съдилища и учреждения в Република България съгласно чл. 633 ГПК и чл. 267 ДФЕС, поради което и настоящият състав следва да се съобрази с така даденото разрешение на въпроса.

В случая, съдът приема, че позоваването от страна на длъжника на чл.

20 от Регламент 1896/2006 е в резултат на наличието на празнота в уредбата относно оспорването на валидността на връчването. В регламента липсва процедура, която да е подобна на тази, уредена в чл. 423 ГПК за заповедта за изпълнение на парично задължение. Да се лиши страната от правото да оспори редовността на връчването обаче е в противоречие с чл. 47 от Хартата за основните права на ЕС. В този смисъл настоящият съдебен състав приема, че искането да бъде обявена за недействителна ЕЗП съдържа в себе си и помалкото искане за обявяване на недействително на действието по обявяване на тази заповед за изпълняема, което действие е осъществено от съда с разпореждане № 11874 от 20.07.2022 г. по ч. гр. д. №15192/2021 г. на СГС.

Тъй като в националното ни законодателство, също не е предвидена нарочна процедура, която да регламентира начина, по който може да се 3 осъществи защитата на длъжника в случаите, в които едва след като европейската заповед за плащане е обявена за подлежаща на изпълнение, се установява, че тя не е била връчена в съответствие с минималните изисквания, определени в чл. 13-15 от Регламент 1896/2006, то следва да се приложи процедурата, която се прилага за случаи, които са най-близки до процесния. Това е уредената в чл. 423 ГПК възможност длъжникът да оспори вземането като подаде възражение до по - горестоящия съд. Срокът, в който това следва да бъде направено е едномесечен.

Съдът намира, че възраженията на И. Д. Г., че молбата е просрочена, тъй като длъжникът е узнал за издаването на Европейската заповед за плащане в момент, който е по-ранен от 23.03.2023 г. са неоснователни. Няма по делото категорични данни, включително от представените от И. Д. Г. с отговора на процесната молба документи не се установява, че е извършено връчване и узнаване на съдържанието на заповедта преди 23.03.2023 г. Освен това следва да се посочи, че оставянето на книжата на адреса на длъжника не гарантира узнаване за заповедта за изпълнение в процедурата по чл. 423 ГПК и подобна такава. В тази насока разбираемо липсва установена в закона презумпция, че след като книжата са оставени на адреса, то страната е можела да узнае за съдържанието на европейската заповед за плащане.

По-горе вече бяха обсъдени наличните данни по делото относно връчването и беше прието, че такова не е осъществено надлежно. При това положение следва изводът, че не са били налице предпоставките за обявяване на европейска заповед за плащане, издадена от СГС за изпълняема и за издаване на декларация за изпълняемост. Ето защо действието по обявяване на заповедта за изпълняема следва да се обяви за незаконосъобразно, като това следва да стане чрез отмяна на разпореждането, с което е разпоредено да се издаде декларация за изпълняемост. Делото ще следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за осъществяване на процедурата съобразно чл. 17 от Регламента.

Предвид изложените съображения, състав на Софийски апелативен съд ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане № 11874 от 20.07.2022 г. по ч. гр. д.

№15192/2021 г. по описа на СГС, ГО І – 14 състав, с което Европейската заповед за плащане, издадена на 01.04.2022 г. в полза на И. Д. Г. против „Дойче Луфтханза“ АД за заплащане на съответните суми, е обявена за подлежаща на изпълнение.

ПРИЕМА възражението на „Дойче Луфтханза“ АД, регистрирано съгласно законодателството на Федерална Република Германия, със седалище и адрес на управление: Германия, гр. Кьолн, Фон Габлен Щрасе 2-6, чрез търговското си представителство в България, вписано в търговския регистър при Българската търговско-промишлена палата (БТТП), с ЕИК по БУЛСТАТ 121773298, действащо чрез процесуалния си представител, обективирано в молба вх. № 8263 от 07.04.2023 г. по описа на регистратурата на САС.

4

ВРЪЩА делото на СГС, ГО І – 14 състав, за осъществяване на процедурата по чл. 17 от Регламент №1896/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 12.12.2006 г. за създаване на европейска заповед за плащане.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл.

626а, ал. 5 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5