Определение № 561 от 14.04.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 561 гр. Варна, 14.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Ат. Атанасов като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Търговско дело № 20243100900653 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано въз основа на искова молба на К. Б. Г., с ЕГН **********, с адрес: гр.В., ж.к.“В. В.“ №**, вх.**, ет.*, ап.**, със съдебен адрес: гр.Варна, ул.“Тролейна“ №2, ет.1, оф.2, чрез адв.И. К., против Ж. Н. Г., с ЕГН **********, с адрес: гр.В., ул.“Б. Т.“ №** и А. В. Г., с ЕГН **********, с адрес: гр.В., ул.“Б.-юг-** та“ №* със съдебен адрес: със съдебен адрес: гр.Варна, ул."Иван Вазов" №39, офис 1, чрез адв.Г. В., с която при условията на евентуално съединяване, са предявени главен отрицателен установителен иск с правно основание чл.464, ал.1 от ГПК за признаване за установено, че не съществуват вземания на ответницата Ж. Г. от ответницата А. Г., които са предмет на изп.дело №66/2014г. по описа на ЧСИ с рег.№713 в КЧСИ, а имено сумата от 30000лв., представляваща задължение по Запис на заповед от 20.12.2019г., с падеж 20.12.2023г. и сумата от 2737.85лв., представляваща лихва за забава от падежа на задължението до датата на ИМ, за които суми е издаден Изпълнителен лист №***********, по ч.гр.д.№1273/2024г. по описа на РС Варна, както и сумата от 15000лв. представляваща задължение по Запис на заповед от 15.01.2021г., с падеж 15.01.2024г., за която сума е издаден Изпълнителен лист №********., по ч.гр.д.№1867/2024г. по описа на РС Варна и евентуален иск с правно основание чл.135, ал.1 от ЗЗД за обявяване за недействителни по отношение на ищеца, като увреждащи го едностранните сделки-Запис на заповед от 20.12.2019г. и Запис на заповед от 15.01.2021г., с издател А. Г. и поемател Ж.

Г..

Исковата молба отговаря на изискванията за редовност, посочени в чл.127, ал.1 и чл.128 от ГПК, поради което съдът е постановил връчване на преписи от същата на ответниците.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК от ответниците са постъпили отговори на исковата молба, с които се поддържа становище за недопустимост на иска по чл.135 от ЗЗД, поради липсата на правен интерес и за неоснователност на претенцията.

По допустимостта на иска:

1

Сезиран е компетентен съд. Легитимацията на страните по главният иск съответства на твърденията за наличие на вземане на кредитор по изпълнително дело, което се оспорва от присъединен взискател, като несъществуващо. Налице са и особените предпоставки обуславящи надлежната легитимация на страните по евентуалната претенция, а имено ищецът се заявява като кредитор на втората ответница при твърдения за извършени от същата увреждащи го действия, чрез издаване на записи на заповед в полза на първата ответница. В този смисъл доводите на ответниците за недопустимост на Павловият иск, са неоснователни.

В обобщение при наличие на предвидените в закона положителни предпоставки и при липса на отрицателни такива, се налага извод за допустимост на инициираното исково производство.

По предварителните въпроси:

С оглед предмета на предявеният иск, качеството на страните по делото и на основание чл.113 от ГПК, съдът счита, че иска следва да се разгледа по общият ред.

По доказателствата:

Представените от ищеца и ответницата А. Г. писмени доказателства се явяват допустими, относими и необходими за изясняване на спора от фактическа страна, поради което следва да бъдат допуснати до събиране по делото.

Основателни са исканията на ищеца и на ответницата А. Г. за издаване на съдебни удостоверения, който да послужат за снабдяване с писмени доказателства, които от своя страна са от значение за пълното и правилно изясняване на спора от фактическа страна.

По настоящем съдът е в невъзможност да се произнесе по особеното искане на ищеца за откриване на производство по оспорване по реда на чл.193 от ГПК на истинността на процесните записи на заповед, доколкото същите в качеството им на частни документи, могат да бъдат оспорвани само по автентичност-авторство, но не и за вярност-съдържание.

Ето защо и предвид факта, че понятието истинност е родово и включва, както автентичността на документ, така и неговата вярност, произнасянето по искането следва да се извърши в о.с.з. след съответното уточнение от страната.

На основание чл.140, ал.3 от ГПК страните следва да бъдат приканени към медиация или към спогодба, като им се разясни, че приключването на спора по доброволен ред ще съкрати продължителността на съдебното производство, окончателно ще уреди взаимоотношенията между тях, като същевременно ще намали размера на разноските в производството.

Воден от горното и на основание чл.374, ал.2 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото по общият ред.

СЪОБЩАВА на страните, следният проект за доклад по делото, на основание чл.140, 2 ал.3 от ГПК:

Постъпила е искова молба от К. Б. Г., против Ж. Н. Г. и А. В. Г., с която при условията на евентуално съединяване са предявени главен отрицателен установителен иск с правно основание чл.464, ал.1 от ГПК за признаване за установено, че не съществуват вземания на ответницата Ж. Г. от ответницата А. Г., които са предмет на изп.дело №66/2014г. по описа на ЧСИ с рег.№713 в КЧСИ, а имено сумата от 30000лв., представляваща задължение по Запис на заповед от 20.12.2019г., с падеж 20.12.2023г. и сумата от 2737.85лв., представляваща лихва за забава от падежа на задължението до датата на ИМ, за които суми е издаден Изпълнителен лист №***********, по ч.гр.д.№1273/2024г. по описа на РС Варна, както и сумата от 15000лв. представляваща задължение по Запис на заповед от 15.01.2021г., с падеж 15.01.2024г., за която сума е издаден Изпълнителен лист №********., по ч.гр.д.№1867/2024г. по описа на РС Варна и евентуален иск с правно основание чл.135, ал.1 от ЗЗД за обявяване за недействителни по отношение на ищеца, като увреждащи го едностранните сделки-Запис на заповед от 20.12.2019г. и Запис на заповед от 15.01.2021г., с издател А. Г. и поемател Ж.

Г..

В исковата молба се твърди, че ищецът има качеството на взискател по изп.дело №66/2014г. по описа на ЧСИ с рег.№713 в КЧСИ. Сочи се, че вземането на ищеца, което е предмет на изп.дело, произтича от влязло в законна сила на 26.04.2011г. Решение от 26.04.2011г. по в.а.д.№509/2009г. на АС при БТПП, с което ответницата А. Г. е осъдена да заплати сумата от 70480.50лв., без ДДС, представляваща възнаграждение по Договор от 03.10.2008г., сумата от 33253.18лв., представляваща възнаграждение, съответстващо на размера на дължимия ДДС по извършените от ответницата плащания по процесния договор и сумата от 8635.28лв., представляваща разходи по “Отчет за допълнителни разходи“ от 23.12.2008г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.02.2009г., до окончателното й изплащане, както и сумата от 8060.99лв., представляваща неустойка за забава по чл.70.1 от договора и деловодни разноски в размер от 8945.64лв. Твърди се, че решението АС при БТПП, е връчено на ответницата на 29.04.2011г., от която дата тя официално е узнала, че е осъдена да заплати и е длъжник за цитираните по-горе суми. Сочи се, че въз основа на арбитражното решение, на 20.05.2011г. в полза на ищеца е издаден изпълнителен лист по т.д.№1754/2011г. на Софийски градски съд. Твърди се, че въпреки влязлото в сила решение ответницата А. Г. не е погасила доброволно дължимите от нея суми, напротив за да възпрепятства изпълнението, в хода на делото, е прехвърлила притежаваните от нея имоти на дъщеря си Ж. Н. Г. и на бившият си съпруг Н. Г. Г..

Поддържа се, че за да защити правата си ищеца инициирал дело с предмет иск по чл.135 от ЗЗД, в резултат от което, съдът обявил сделката между ответниците в настоящото производство за относително недействителна. Твърди се, че на 28.02.2014г. било образувано изп.дело №66/2014г. при ЧСИ с рег.№713, изпълнителните действия, по което продължават повече от 10 години. Сочи се, че на 17.10.2024г. ЧСИ с рег.№713 е извършил разпределение на постъпили суми, за което е съставен съответния протокол за предявяване. Твърди се, че ищецът бил уведомен от ЧСИ, че ответницата Ж. Г. е присъединена като взискател в 3 изп.дело №66/2014г. Сочи се, че вземането на ответницата Ж.Г. се основава на Запис на заповед от 20.12.2019г., с падеж 20.12.2023г., на стойност от 30000лв. и Запис на заповед от 15.01.2021г., с падеж 15.01.2024г., на стойност от 15000лв., двата издадени от А. Г..

Поддържа се, че въпросните претенции, са резултат от действия, целящи осуетяване на изпълнението на задълженията на длъжника А. Г., съответно препятстване на удовлетворението на ищеца, като чрез тях длъжникът симулира дълг към дъщеря си Ж. Г..

Твърди се, че между ответниците не е налице каузално правоотношение, за обезпечаване на задълженията, по което да са издадени процесните записи на заповед, както и че за издателя не е възникнало валидно задължение по тези ценни книги в полза на поемателя. Поддържа се, че процесните записи на заповед имат симулативен характер и са неистински/фиктивнни документи, използвани целенасочено да се осуети изпълнението на реалното задължение на А. Г. към ищеца. Твърди се, че подобни взаимоотношения между майка и дъщеря, противоречат на семейните традиции и на икономическата логика в българското общество.

Също така противоречат и на личната семейна история, която Ж. и А. Гайдови демонстрират във всички процесуални действия спрямо взискателя-ищец, датиращи от 2011 година. Поддържа се, че ответниците-майка и дъщеря, са в добри семейни отношения и се подпомогнат взаимно, както и че по-обосновано и логично е дъщерята да помогне на майка си, вместо да се издават записи на заповед. Сочи се, че взаимоотношенията между роднини, особено между родители и деца, се основават на взаимна помощ, безкористност и грижа. В този смисъл се поддържа, че издаването на записи на заповед за големи суми от майка към дъщеря, без наличието на реална търговска сделка или престация, е житейски, икономически и правно нелогично. Твърди се, че ако действително е съществувала нужда от финансова помощ, то подобна помощ би могла да бъде предоставена от страна на дъщерята към майката и без оформяне на дълг, чрез издаване запис на заповед. Твърди се, че целта на документирането на задължение на майката към дъщеря й, всъщност е да се освободи частично А. Г. от задълженията си към ищеца. Поддържа се, че, че процесните ценни книги са използвани като правен инструмент за създаване на фиктивен дълг, който няма реална икономическа основа, също така са част от схема за симулация на дългови отношения, чиято цел е да се отклонят активи и средства от истинският кредитор. Поддържа се още, че тъй като записите на заповед са антидатирани и сумите по тях реално не са предавани, то те са нищожни на основание чл.44 вр. чл.26, ал.2, пр.5 от ЗЗД. На следващо място се твърди, че издаването на процесите процесните записи на заповед влиза в колизия със семейната история и взаимоотношения между ответниците. Сочи се, че на 03.09.2003г. А. Г. е получила в дарение от майка си Ж. Г. поземлен имот с №273, с площ от 1000кв.м., в кв.“Галата“, м-ст “Боровец-ЮГ“. Твърди се, че наличието на дарение предполага благодарност в едни здрави семейни отношения. Твърди се още, че са налице предшестващи симулативни действия между ответниците, с цел осуетяване на погасяване на дълга, който А. Г. има към ищеца.

Сочи се, че през 2011г., по време на съдебните спорове между ищеца и А. Г., са реализирани покупко-продажби на недвижимите имоти, като същата се е разпоредила със собствеността си в полза на дъщеря си и бившия си съпруг Н. Г. Г.. Сочи се, че в следствие от заведения от ищеца Павлов иск, съдът е обявил сделката между А. и Ж. Гайдови за частично 4 недействителна. Твърди се, че вземания на ищеца са възникнали много време преди датата на издаване на процесните записи на заповед, при очевидно знание за съществуването на този дълг от страна на присъединения кредитор Ж. Г., предвид производство по Павловият иск, в което тя е участвала като страна. Поддържа се, че е налице е повторяемост на действията, като същите лица отново се опитват да извършат симулативни действия, с които да избегнат плащане на дълга към ищеца. Сочи се, че записа на заповед, по същността си представлява максимално опростен правен инструмент с изискване на минимални доказателства, което го прави идеален за симулационни сделки-създаване на фиктивно задължение между майка и дъщеря, съответно за злоупотреба с право. Сочи се, че добрите семейните отношения предоставят безопасна среда за извършване на симулационни сделки, тъй като липсва реален външен контрол за доказване на основанията за задължението.