Решение № 474 от 19.10.2026, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 474 гр. Велико Търново, 19.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирена К. при участието на секретаря Силвия М. Тодорова като разгледа докладваното от Ирена К. Гражданско дело № 20264100100668 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази следното:

Подадена е искова молба от Ц. И. Х., ЕГН **********, с постоянен адрес град С., ж.к.

„М. П.“ № ***, чрез пълномощник - адвокат С. И., срещу ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“, ЕИК 121265177, със седалище и адрес на управление град София, район Възраждане, ул.“Св.

София“ № 7, ет.5, в която твърди, че на 24.01.2025г., около 19.20 ч., в град Велико Търново, на ул.“Краков“, водачът на л.а. „Ауди А4“ с рег. № *** не се съобразил с пътен знак Б2 и ударил движещия се по път с предимство л.а. „Шкода Ситигоу“ с рег. № ***, управляван от нея, вследствие на което последният се придвижил наляво и се ударил в електрически стълб.

Твърди, че при произшествието получила нараняване в областта на лявото коляно, което се подуло, появил се хематом с болка при сгъване и разгъване на крайника. При извършен медицински преглед й била поставена диагноза – контузия на коляното и издаден болничен лист за временна неработоспособност за 30 дни. След изтичане на този срок болките в коляното й не отшумели. Изпитвала такива при студено време, при сгъване и разгъване на крака и при управление на автомобил. Поради това не можела да изпълнява трудовите си задължения при своя работодател. Изпитвала страх при шофиране. Посочва, че посетила ортопед, който издал направление за изследване с ЯМР, в резултат от който бил установен костно-мозъчен едем в бедрената кост. Твърди, че посочените увреждания е получила вследствие виновното и противоправно поведение на водача на л.а. „Ауди А4“ с рег. № ***, чиято административно-наказателна отговорност била ангажирана от полицейските органи, посетили мястото на произшествието, със съставянето на АУАН за допуснати нарушения на ЗДвП. Излага, че виновният за настъпилото произшествие водач попада в кръга на лицата, чиято отговорност за причинени вреди се покрива от застраховка „ГО“, сключена с ответното дружество. Предявила претенцията си за претърпени неимуществени вреди в резултат на настъпилото ПТП пред застрахователя, но получила отказ за изплащане на претендираното обезщетение. Поради това прави искане да бъде постановено решение, с 1 което ответното дружество бъде осъдено да й заплати сумата от 5 000 лв., частично предявена от 20 000 лв., представляваща претендирано от застрахователя, но незаплатено обезщетение за неимуществени вреди вследствие на произшествието, ведно със законната лихва от датата на завеждане на щетата – 01.04.2025г., до окончателното плащане.

Претендира възнаграждение на основание чл.38 ал.2 от ЗА за упълномощения адвокат за оказаната безплатна правна помощ по делото.

Съдът, като взе предвид изложените от ищцата фактически обстоятелства, на които основава претенцията си и формулирания петитум, квалифицира правно предявения иск по чл.432 ал.1 от КЗ – пряк иск на увреденото лице, спрямо което застрахованият по застраховка „Гражданска отговорност“ е отговорен.

В срока по чл.131 ГПК ответникът ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“, чрез пълномощника си – юрисконсулт И. К., е подал писмен отговор на ИМ, в който заема становище за неоснователност на предявения иск. Оспорва твърдения механизъм на настъпване на произшествието, както и че при същото е пострадала ищцата. Оспорва твърдението инцидентът да е настъпил вследствие виновно и противоправно поведение на водача на л.а.

„Ауди А4“ с рег. № *** – ***. Евентуално, твърди, че ищцата също е допринесла за настъпването му. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от нейна страна, като твърди, че същата е допуснала нарушение на чл.20 от ЗДвП, тъй като е управлявала автомобила с несъобразена с пътните условия скорост, както и в нарушение на чл.137в ал.1 от ЗДвП – без поставен обезопасителен колан. Оспорва ищцовите твърдения, че в резултат на процесното произшествие за нея са възникнали описаните в ИМ като вид и характер увреждания, както и наличието на причинно-следствена връзка между същите и произшествието. Твърди, че ищцата не е положила нужната грижа за опазване на собственото си здраве, като не е провела медикаментозно и физиотерапевтично лечение, потърсила е повторно медицинска помощ около два месеца след събитието, с което си поведение сама е допринесла за влошаване на здравословното си състояние и удължаване на възстановителния период. Оспорва иска по размер. Оспорва акцесорната претенция за лихва поради неоснователност на главния иск. Претендира разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния си представител по пълномощие, поддържа предявената искова претенция. Прави искане за изменение на същата по размер – на сумата от 60 000 лв. с равностойност в евро в размер на 30 677.51, допуснато от съда по реда на чл.214 ал.1 изр.посл. ГПК с протоколно определение от 03.06.2026г. Моли за уважаване на иска в увеличения размер по съображения, подробно изложени в писмена защита. Поддържа претенцията си за присъждане на адвокатско възнаграждение на упълномощения адвокат по реда на чл.38 ЗА за оказаната безплатна адвокатска защита.

Представя списък по чл.80 ГПК.

Ответното дружество в представено писмено становище по делото поддържа отговора на ИМ. Моли за отхвърляне на предявения иск, като неоснователен и недоказан, а в условията на евентуалност – за уважаването му в по-нисък от претендирания размер при съобразяване на липсата на скъсан менискус при ищцата, постоянно разстройство на здравето й и опасност за живота, както и на установения факт на завършен оздравителен процес досежно контузията на колянната става. Поддържа претенцията си за разноски, съгласно списък по чл.80 ГПК.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно между страните по делото и се установява от приложения Протокол за ПТП № *** и събраните гласни доказателства, че на 24.01.2025г., около 19.20 часа, на кръстовище в град Велико Търново настъпил пътен инцидент между застрахования при ответника лек автомобил „Ауди А4“ с рег. № ***, управляван от св. *** и л.а. „Шкода 2

Ситигоу“ с рег. № ***, управляван от ищцата, при който пострадала последната.

Местопроизшествието било посетено от служители на Сектор Пътна полиция, ОД на МВР – Велико Търново. Ангажирана била административно-наказателната отговорност на водача А., като на същия бил съставен акт за установяване на административно нарушение по ЗДвП, по който той не възразил. Въз основа на акта било издадено НП № 25-1275***/17.03.2025г. на Началник Група в ОД на МВР-Велико Търново, Сектор Пътна полиция, с което на същия било наложено административно наказание за нарушение на чл.50 ал.1 ЗДвП за това, че на посочените в Протокола ПТП за дата и място не пропуснал ППС - л.а.

„Шкода Ситигоу“ с рег. № ***, движещо се по път с предимство, вследствие на което реализирал ПТП.

От показанията на св. *** се установява, че произшествието, за което е санкциониран, настъпило на кръстовище във Велико Търново до магазин „Кауфланд“. Било тъмно, дъждовно и имало много автомобили. На изхода на магазина бил поставен пътен знак „Стоп“, на който той не пропуснал автомобила на ищцата, идващ от лявата му страна – от кръговото кръстовище, но преди това спрял на знака. Извършил маневра „завой наляво“ и тогава настъпил удара между двата автомобила. Не е имал възражения срещу съставения му акт за административно нарушение и не е обжалвал издаденото постановление. Не знае дали ищцата е била с поставен предпазен колан в автомобила по време на произшествието. След настъпването му на място дошъл автомобил на Спешна помощ, но ищцата нямала видими наранявания.

Въз основа на събраните по делото доказателства, включително Протокол за ПТП, вещото лице е изготвило назначената автотехническа експертиза, неоспорена от страните и приета от съда. Направените от вещото лице констатации са, че ПТП е настъпило на кръстовище, образувано от бул.“Краков“ и входа към магазин “Кауфланд“ в град Велико Търново. На изхода на същия бил поставен пътен знак „Стоп“. Лекият автомобил, управляван от св. А. се е движил от изхода на магазин „Кауфланд“, а посоката на движение на ищцата е била от юг на север направо по пътя с предимство в полагащата й се за движение пътна лента. Водачът на л.а. „Ауди А4“ предприел маневра „завой наляво“, започнал да навлиза в кръстовището и да пресича траекторията на движение на л.а. „Шкода Ситигоу“ без да осигури предимство. В зоната на кръстовището предната част на л.а. „Ауди А4“ достига до дясната странична част на л.а. „Шкода Ситигоу“ и се реализира удар между тях. В резултат от ударния импулс л.а. „Шкода Ситигоу“ се отклонява вляво спрямо първоначалната си посока и се удря в метален стълб, разположен в параметрите на кръстовището. Според експертното заключение, причината за настъпване на ПТП е неосигуряване на предимство от водача на л.а. „Ауди А4“, който потегляйки от изхода на магазин „Кауфланд“, обозначен със знак „Стоп“, навлязъл в кръстовището, без да се убеди, че пътят е свободен, и пресякъл траекторията на движение на л.а. „Шкода Ситигоу“, движещ се по бул.“Краков“ по път с предимство. В резултат на това последвал страничен удар между двата автомобила – дясната част на л.а. „Шкода Ситигоу“ с челната част на л.а. „Ауди А4“.

Ударът е настъпил при ниски скорости – около 15 км/ч за л.а. „Ауди А4“ и не по-ниска от 30 км/ч и не по-висока от 40 км/ч за другия автомобил. При движение на къси светлини видимостта и на двамата водачи е била 75 м пред всяко МПС. Вещото лице е заключило, че единствената пряка и непосредствена причина от техническа гл.т. е неправилното поведение на водача на л.а. „Ауди“, който не е изпълнил задължението си да пропусне движещия се по пътя с предимство л.а. „Шкода“. Действията на водача на втория автомобил са били съобразени с пътната обстановка.

Св. М. Н. годеник на ищцата, установява, че узнал да произшествието около 20.10 часа и телефонирал на Х.. Тя била разтревожена и му казала, че й извършват преглед в линейката. Споделила, че я болят коленете и главата. Когато се прибрал в дома им, тя била на леглото с болки в коленете и главата, като коленете й били подути. След около час се почувствала зле, казала, че й е лошо и има световъртеж. Отвел я в Спешна помощ, където й 3 изписали болкоуспокояващи медикаменти. Впоследствие коленете й се надули още повече, като едното било леко охлузено, но другото – силно отекло. Отново посетили Спешна помощ, където й изписали болкоуспокояващи и я посъветвали да търси специалист, но болките в долните крайници се увеличавали. Отишли на преглед от ортопед, който имал съмнения за нараняване на меките тъкани, посъветвал ги да правят компреси и издал болничен лист. В продължение на седмица и половина – две ищцата не можела да стъпва на краката си. Свидетелят я носел, помагал й с обслужването. След третата седмица започнала да ходи, продължавала да има болка, но малко по-претъпена. През цялото време приемала обезболяващи медикаменти. След втори преглед от ортопед, била насочена към ЯМРизследване. С получения резултат от него отишли при специалист в Бургас, който обяснил, че ищцата има оток на костта и единственото лечение е чрез пробиване на коляното, за да се извлече течността, намираща се в него, но това не би дало гаранции, че ще се възстанови напълно, а освен това би могло да има и странични неблагоприятни ефекти, включително оказващи влияние на подвижността. Болките в коляното продължавали. Ищцата се върнала на работа, но се страхувала да шофира и работодателят я преместил да работи на друга позиция – барман. Поради дългите работни смени болките се увеличили и месец и половина след това ищцата напуснала работа. Започнала да работи от вкъщи на компютър. Въпреки това продължавала да има болки при натоварване и продължително стоене права, не можела да застане на колене. Изпитвала страх от шофиране и избягвала да го прави. Когато било необходимо, шофирала, но много бавно. Всички това й създавало затруднения в ежедневието. Преди инцидента двамата заедно ходели да спортуват, но това вече било невъзможно.