Решение № 271 от 01.04.2020, Районен съд - Пещера

Р Е Ш Е Н И Е

Номер

271 Година 2020, 01.ІV. гр.Пещера

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пещерският районен съд І граждански състав

На пети март Година

2020

В публичното заседание в състав:

Председател: Камен Гатев

Секретар: Севделина Пенчева като разгледа докладваното от съдията Гатев гражданско дело № 1464 по описа на Съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищецът А.П.П., ЕГН ********** ***

, е депозирал против Главна дирекция „ Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР София , пред­ставлявана от Директор на ГД „ ПБЗН „ Главен Ко­мисар Н. Н. , административен адрес гр.София, ул."Пиротска „№ 171А искова молба, в която твърди следното:

Твърди ищецът, че работи като „ПОЖАРНИКАР-Началник

ДС при PC „ ПБЗН „ гр.Пещера, към ГД „ ПБЗН „ към МВР - София .Работата в системата на ГД „ ПБЗН „ е организирана на смени - от по 24 часа непрекъснати денонощни дежурства / или 12 - часа / , по предварително утвърдени графици за смените .

Твърди, че през периода

08.11.2016г.до 08.11.2019г. е изпълнявал служебните си задължителни смени ,всяка от които включва полагането на нощен труд - в часовия интервал от 22.00ч.-до 06.00ч. на следващия ден.Така общо за посочения период е отработил 230 нощни смени .

Твърди, че положеният от него труд при сумирано изчисляване на работното време следва да се изчислява съгласно разпоредбата на чл. 187, ал.3, ЗМВР , в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени сумирано за тримесечен период .Според чл. 187,ал.5

ЗМВР , работата извън редовното работно време се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период - за служители работещи на смени .Така от организацията на работа на служителя - на 24 - ,респ. 12- часови смени, при сумирано изчисляване на работното време следва ,че в настоящия случай отношенията се уреждат съобразно разпоредбите на чл.187,ал.5 - 6 ЗМВР , предвиждащи компенсиране на работата извън редовното работно време с възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени.

Счита ищецът, че в настоящия случай намира приложение и нормата на чл.9,ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата , предвиждаща преизчисление на положения нощен труд.

Това е така , защото според чл.

187,ал.9 ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане , за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време , режимът на дежурства , времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с Наредба на Министъра на вътрешните работи .В процесния период действащи са Наредба № 8121з -592 / 25.05.2015г. и Наредба № 8121з -776 /29.07.2016г.

Твърди ищецът, че в тези наредби липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен .Тази липса не следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите на МВР часове нощен труд в дневен, а представлява ПРАЗНОТА В УРЕДБАТА на реда за организацията и разпределянето на работното време , на неговото отчитане , за компенсирането на работата извън редовното работно време , режима на дежурства , времето на отдих и почивката на държавните служители в МВР.

При наличие на такава непълнота в специалната уредба , касаеща служителите на МВР , следва субсидиарно да се приложи чл.9,ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата ,която гласи , че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент ,равен на съотношението между нормалната продължителност на дневното и нощно работно време , или коефициент 1.143.

Неприлагането на тази разпоредба би довело до поставяне на държавните служители , работещи в системата на МВР - в неравностойно положение спрямо другите държавни служители, което е недопустимо.

Твърди ищецът, че към датата на завеждане на ИМ положеният извънреден труд - неизчислен и незаплатен от работодателя за исковия период - 08.11.2016г. - 08.11.2019г. е 250 часа , в парична равностойност -1 500 лева.

Задължението на работодателя за заплащане на възнаграждение за извънреден труд е част от задължението за заплащане на трудово възнаграждение , а за последното е установен срок .

Счита ищецът, че съобразно чл. 84, ал.І ЗЗД ответникът е изпаднал в забава след изтичане на срока , в който е трябвало да изплати съответното възнаграждение .Ето защо ответникът дължи и обезщетение за забава - общо за тригодишния исков период-на 220 лева.

Ищецът моли Съдът да постанови решение, с което бъде осъден ответника Главна дирекция „ Пожарна безопасност и защита на населението „ към МВР София , пред­ставлявана от Директор на ГД „ ПБЗН „ - Главен Ко­мисар –Н. Н. да му заплати сумата от 1 500 лева / хиляда и петстотин лева / - представляваща дължимото допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 08.11.2016г. -до 08.11.2019г., ведно със законната лихва върху сумата , считано от завеждането на исковата молба до окончателното изплащане на паричното вземане ,както и сумата от 220лв., представляваща обезщетение за забава , върху размера на основния иск . Сочи доказателства и претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът Главна дирекция „ Пожарна безопасност и защита на населението „ към МВР София оспорва предявените искове по основание и размер.Основният аргумент е, че в случая е неприложима НСОРЗ и предвиденото от тази

Наредба преизчисляване и коефициент на нощен към дневен труд , като приложими са специални Наредби, отнасящи се до държавните служители в МВР, съобразно чл.187ал.І и ІІІ ЗМВР.

В проведеното на 05.03.2020г. открито съдебно заседание, по реда на чл. 214 ал. І

ГПК и съобразно приетото заключение на съдебно – икономическа експертиза, ищецът е направил изменение в размера на предявените искове и Съдът е уважил това искане, в резултат на което главният иск е увеличен до размер от 1748.27лв., а акцесорното искане за лихва за забава е намалено до размер на 156.76лв.

Районният съд, като прецени доводите на ищеца и ответника, събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, с оглед разпоредбата на чл.235 от ГПК, от фактическа страна взе предвид следното :

По делото не е спорно между страните и се установява от относимите доказателства, че ищецът работи като ПОЖАРНИКАР-Началник ДС при PC „ ПБЗН „ гр.Пещера, към ГД „ ПБЗН „ към МВР - София. По-точно, съобразно представена от ответника Служебна бележка/ л.21 от делото/, понастоящем длъжността на ищеца е „Началник на дежурна смяна при PC „ ПБЗН „ гр.Пещера, към ГД „ ПБЗН „ към МВР - София.

Не е спорно, че работата на ищеца е организирана на смени , по предварително утвърдени графици за смените, като през периода 08.11.2016г. до 08.11.2019г. ищецът е изпълнявал служебните си задължителни смени , всяка от които включва полагането на нощен труд - в часовия интервал от 22.00ч.-до 06.00ч. на следващия ден.

По делото беше приета съдебно – икономическа експертиза на вещото лице Ц.К., която Съдът кредитира като компетентно изготвена и неоспорена от страните.

Вещото лице е установило и отразило в част от заключението си, че положеният от ищеца нощен труд за заявения исков период- 08.11.2016 г.- 08.11.2019г. възлиза на 1746 часа,което са 218 броя нощни смени. Положения нощен труд от 1 746 часа е платен съгласно Заповед № 8121з- 791 /28.10.2014 г. на Министъра на Вътрешните работи X

0.25 лв./на час. /Цитираната заповед е приложена по делото – л.15/.

Брутният размер на паричната равностойност на действително положения и незаплатен и неотчетен от работодателя нощен труд съобразно Методиката въведена в Наредба за структурата и организацията на работната заплата на база общия брой отработени нощни часове, изчислен съгласно разпоредбите на чл.187 ал.6 от ЗМВР с 50% увеличение върху месечното основно възнаграждение е 1 748.27 лв., а размерът на обезщетението за забава върху главницата в сумарна величина е 156.76 лв.

При така възприетите фактически обстоятелства, Съдът от правна страна приема следното:

Предявените от ищеца искове са с правно основание чл.179ал.І предл. второ ЗМВР във вр. с чл.178ал.І т.3 ЗМВР и чл.86ал.І ЗЗД.

Между страните е налице служебно правоотношение по чл.

142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР.

Съдът намира, че в случая следва да се съобразят разсъжденията по т. 23 на Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, от гледна точка предмета на настоящето дело:

„

В МВР има служители, назначени по трудови договори и такива по служебно правоотношение, като тези от втората група са държавни служители по смисъла на ЗДСл. Общият закон намира субсидиарно приложение по отношение на тях и при липса на изрична разпоредба в ЗМВР, следва да се прилага чл.126 ЗДСл „ – конкретно по въпроса за събиране на държавни такси. Иначе казано, следва да се приеме принципното положение, че ЗДСл намира субсидиарно приложение, доколкото липсва конкретна уредба в ЗМВР на определен въпрос.

Според чл. 67, ал. 3 от ЗДСл, минималните и максималните размери на основните заплати по нива и степени за държавните служители, размерите на допълнителните възнаграждения по ал. 7, т. 1 – 5, както и редът за получаването им се определят с наредба на Министерския съвет и не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство.

Според чл.187ал.ІІІ ЗМВР работното време на държавните служители, работещи на смени, се изчислява сумирано за тримесечен период.

През процесния период 08.11.2016г. – 08.11.2019г. е действала издадена съобразно чл.187 ал.ІХ ЗМВР Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. , / в сила от 02.08.2016г. до 10.01.2020/ за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в

Министерството на вътрешните работи, издадена от Министъра на МВР, на основание чл.187ал.9 ЗМВР, с която е отменена Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г.

В Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. не е предвидено, че при сумирано отчитане на работното време отработените часове нощен труд следва да се преизчисляват с определен коефициент, каквато е била регламентацията на действалата до 02.08.2016 г. Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. , където в чл.31ал.ІІ е посочено, че при сумирано отчитане на работното време общият брой часове за положен труд между 22.00ч и 6.00ч. за отчетния период се умножава по 0.143 и полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период.

Според настоящият съдебен състав, липсата на изрична норма в

Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. относно заплащането на нощния труд при сумирано изчисляване на работното време, представлява празнота в специалната правна уредба, касаеща служителите в МВР.

Следва да се отбележи, че според нормата на чл.

188 ал. ІІ ЗМВР държавните служители, които полагат труд за времето между 22. 00 часа и 06. 00 часа, се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда.

Това означава, че не могат да бъдат поставени в по-неблагоприятно положение спрямо работниците и служителите, чиито правоотношения се регулират от КТ и НСОРЗ .

Празнотата в Наредба №

8121з-776/29.07.2016 г следва да бъде запълнена чрез прилагане на съответните норми на общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата. (обн., ДВ, бр. 9 от 26.01.2007 г., в сила от 1.07.2007 г.), по аргумент и от чл.46ал.ІІ ЗНА.

В този аспект е и основният довод на ответника е, че в случая не следва да се прилага субсидиарно НСОРЗ, а само съответната наредба , издадена от Министъра на вътрешните работи, като следва да се прави разграничение между нощен и извънреден труд.

Съдът намира, че при сумирано изчисляване на работно време, какъвто е настоящият случай, работодателят отчита работното време в края на отчетния период и в случай, че нормата работно време за този период е надвишена, следва да отчете извънреден труд - часовете, получени над определената норма часове ,след превръщането на нощните часове в дневни по реда на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ. Така и в теорията е посочено – Коментар на Кодекса на труда /В.Мръчков, К.Средкова, А.Василев, 8-мо издание, издателство Сиби, стр.410/ ,че „времето, което средно за периода надвишава установената продължителност на работния ден при сумирано изчисляване, е извънреден труд“, като са цитирани и няколко писма на МТСП.