Решение № 1547 от 18.12.2024, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1547 гр. Пловдив, 18.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Николай К. Стоянов

Иванка П. Гоцева при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело № 20245300502651 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и следващите ГПК.

Образувано е по въззивната жалба на „Сдружение Георги Икономов 53“, ЕИК: 176064444, против Решение № 26054 от 17.07.2024 г., постановено по гр. дело № 7197/2019г. по описа на РС – Пловдив, в частта, с която е отхвърлен предявеният от жалбоподателя против В. Л. Г., ЕГН: **********, иск за заплащане на разликата над сумата от 2109,82 лв. до пълния предявен размер от 14 967,50 лв., представляваща припадащата се част от стойността на направените разноски за извършените строителни и ремонтни дейности, необходими за довършване на строителството и снабдяване с разрешение за ползване на жилищна сграда с идентификатор № ***, построена в поземлен имот с идентификатор № *** в гр. Пловдив, кв. „***“, парцел XVIII-2255.

Във въззивната жалба са релевирани подробни оплаквания за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение в обжалваната му част. Искането към въззивния съд е за неговата отмяна и за уважаване на предявения иск в пълния му заявен размер с присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата В. Л. Г., ЕГН: **********, подаден чрез пълномощника й адв.

Г. Д., с който се взема становище за нейната неоснователност и се настоява за потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната му част като 1 правилно и законосъобразно с присъждане на направените по делото разноски.

Пловдивският окръжен съд, след преценка на събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

При извършена служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл. 269, изр. първо ГПК съдът намери, че същото е валидно и допустимо. Предвид горното и съгласно чл. 269, изр. второ от ГПК следва да бъде проверена правилността на решението по изложените във въззивната жалба доводи и при служебна проверка за допуснати нарушения на императивни материалноправни норми.

Производството пред първата инстанция е образувано по искова молба на „Сдружение Георги Икономов 53“ против Б.К.М.. В исковата молба се твърди, че ищецът бил сдружение, създадено на 03.04.2011 г. с 31 физически лица членове – собственици на отделни обекти в новострояща се сграда в гр.

Пловдив, ул. „*** (понастоящем „***). Предметът на дейност на сдружението се изразявал в съдействие и подпомагане на собствениците на правото на строеж в новостроящата се сграда за довършване на строителството и снабдяване с акт за собственост. Създаването на сдружението се наложило с оглед невъзможността на строителя на сградата „Анастасов” ЕООД да продължи строителството и да го завърши, както и да предаде отделните обекти на собствениците в завършен вид. За сградата имало издадено разрешение за строеж № 528/ 21.12.2006 г. въз основа на одобрен инвестиционен проект, както и издаден акт обр. 14 за приемане на конструкцията от 27.05.2009 г. С акт обр. 10 от 01.09.2010 г. строителството било спряно. В исковата молба се сочи, че собствениците на отделните обекти – членове на сдружението, възложили на същото да изпълни всички довършителни СМР по отделните обекти на сградата и по всички общи части, а останалите не се противопоставили и приели работите по довършването на техните обекти и на общите части, получили разрешение за ползване и били във владение на имотите си. Ответницата била собственик на ателие №36 , със застроена площ от 57,50 кв.м., ведно с 1,47 % идеални части от общите части на сградата, ведно с избено помещение № 18 с площ от 4.00 кв.м., ведно с 0,03 % идеални части от общите части, които идеални части се равнявали на 11,53 кв.м. С решение на ОС на съдружниците от 30.04.2011 г. била определена прогнозна цена на квадратен метър за застроена площ на сградата за всеки обект до довършването на сградата и приемането с акт обр. 16, а с последващи решения от 02.06.2013 г. и 17.04.2016 г. били определени допълнителни вноски за членовете на сдружението и за собствениците на отделните обекти във връзка с нови обстоятелства по строителството.

Строителните дейности по довършителните работи започнали след акт от 2

15.05.2012 г. за установяване на състоянието на строежа и СМР при продължаване на строителството с участие на ищеца като възложител, „Драгиев и Ко” ООД като строител и ЕТ „М.-М.П.” като консултант. Към този момент сградата била в състояние с изпълнени всички СМР по стоманобетоновата конструкция, преградни и ограждащи тухлени зидарии, частично фасадни топлоизолации. От датата на посочения акт били извършени по проект подробно описаните в исковата молба СМР по общите части на сградата, както и по отделните обекти, включително и този на ответницата. Общата стойност на извършените довършителни работи в поземления имот и по сградата, платени изцяло от ищеца, възлизала на сумата от 1006084,48 лв. с ДДС или по 204,95 лв. на квадратен метър РЗП. В исковата молба се поддържа, че сдружението предприело извършването на работата в интерес на всички собственици, а не само на членовете си, като задължението за финансово участие на конкретния собственик се определяло въз основа на притежаваната от него квадратура на отделните самостоятелни обекти и прилежащи помещения, както и квадратурата на съответните прилежащи общи части на сградата. Ищецът поддържа, че имал качеството на управител на чужда работа без натоварване, която предприел уместно и управлявал добре изцяло в чужд интерес. Работата довела до положителен резултат в патримониума на ответницата, който тя приела и за който дължала на управителя връщане на необходимите и полезни разноски. Дължимата от нея сума се равнявала на 14 674,42 лв. , която ищецът претендира да бъде осъдена да му заплати.

В срока по чл.131, ал. 1 ГПК ответницата е подала отговор на исковата молба, в който оспорва предявената искова претенция. Твърди, че не е дала съгласие и изрично е възразила и забранила на ищеца да извършва каквито и да е било СМР или да договаря такива с трети лица, досежно притежавания от нея имот. Поддържа, че решенията на органите на сдружението били задължителни за членовете му, но не и за трети лица. Оспорва начина на определяне на цената, която се претендира да се заплати от всеки собственик на обект, както и вида и обема на СМР, които се твърди да са извършени и заплатени от ищеца. Прави възражение за погасяване по давност на исковата претенция.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че ответницата е собственик на самостоятелен обект в процесната жилищната сграда, находяща се в гр. Пловдив, ул. „***, както и че в това си качество същата е легитимирана да отговаря по предявения осъдителен иск. Приел е, че искът намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 61, ал. 2 ЗЗД, доколкото ищцовото сдружение е предприело действията по довършване на сградата не само в чужд, но и в собствен интерес. По тази причина съдът е счел, че ответницата следва да отговаря до размера на това, с което се е обогатила – т.е. до размера на спестените от нея разходи за довършване на припадащите се общи части. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът е направил извод, че работата е предприета уместно от ищцовото 3 сдружение и е водена добре, тъй като извършените от него фактически и правни действия са довели до положителен резултат, а именно: сградата е довършена съобразно законовите изисквания, за което са съставени и необходимите официални документи. При определяне размера на дължимата от последната сума съдът се е позовал на заключението по допълнителната съдебнотехническа експертиза, в което е дадена оценка на стойността на строително-монтажните работи за имота на ответницата, както и за прилежащите на имота идеални части от общите части на сградата, към датата на издаване на Акт обр. № 16 от 18.05.2018 г., възлизаща на 2 109,82 лв. По изложените съображения съдът е уважил иска до размера на сумата от 2 109,82 лв. и го е отхвърлил като неоснователен за разликата до пълния предявен размер. Решението в осъдителната му част като необжалвано е влязло в сила.

Пред настоящата инстанция не са събрани нови доказателства по съществото на спора, поради което съдът постановява акта си на базата на събраните такива пред първоинстанционния съд. След преценка им, въззивният съд изцяло възприема фактическата обстановка, установена от районния съд, която се подкрепя от събраните по делото доказателствени източници. Споделят се и изводите на районния съд за начина, по който следва да се ценят доказателствата по делото, както и правните му изводи, поради което същите не следва повторно да бъдат анализирани, а на основание чл.

272 ГПК съдът препраща към мотивите на първоинстанционния акт , обосноваващи извод за неоснователност на предявения иск за разликата над присъдения с него размер.

По изложените във въззивната жалба оплаквания по правилността на решението следва да се отбележи следното:

Основните спорни въпроси в производството пред въззивната инстанция са правни и касаят правната квалификация на предявения иск, а оттам и обхвата на отговорността на ответницата. В тази връзка следва да се има предвид, че квалификацията на спорното право е дейност на съда по приложението на материалния закон, която той извършва служено. При осъществяването на тази дейност съдът взема предвид фактите, с които ищецът свързва възникването и съществуването на спорното право, чиято защита търси по реда на исковото производство. Макар и ищецът да очертава спорното право, той не е длъжен да посочи правното естество на претендираното (или отричаното) от него право. Ако все пак той даде такава квалификация, то тя не обвързва съда. В случая безспорно отношенията между страните следва да се уредят по реда на правилата на водене на чужда работа без пълномощие – чл. 60 – 62 ЗЗД, доколкото към момента на предприемане на работата от страна на ищцовото сдружение не е било налице натоварване и задължаване от ответницата, а намесата му в чуждата правна сфера е правомерна. В чл. 61 ЗЗД законодателят е определил отговорността на заинтересования в различните хипотези на гестията. Така, съгласно ал. 1 от посочената разпоредба, в случай че работата е извършена изцяло в негов 4 интерес, заинтересованият е длъжен, ако работата е била предприета уместно и е била добре управлявана, да изпълни задълженията, които управителят е сключил от негово име, да го обезщети за личните задължения, които той е поел и да му върне всички разноски, които е направил. Ако пък работата е предприета не само в негов интерес, но и в интерес на управителя, то заинтересуваният отговаря само да размера на обогатяването – чл. 61, ал. 2 ЗЗД. Ако работата е предприета въпреки волята на заинтересования, последният отговаря по правилата за неоснователното обогатяване – чл. 61, ал. 3 ЗЗД. Според настоящия съдебен състав правилно първоинстанционният съд е определил приложимия закон, доколкото ищецът като управител на работата е действал не само в чужд, но и в свой интерес. Водене на чужда работа и в свой интерес е налице, когато едно лице предприема извършването на действия за друго, като знае, че управлява чужда работа, без да е натоварено, но действията се извършват не само в чужд, а и в собствен интерес. Вярно е, че ищцовото сдружение е отделен правен субект, различен от своите членове – собственици на самостоятелни обекти в сградата. Следва да се има предвид обаче, че предметът на дейност на сдружението се състои именно в оказване на съдействие и подпомагане на собствениците на правото на строеж в новостроящата се сграда за довършване на строителството и снабдяването им с титул за собственост. В това се изразяват и целите му, вписани в ТРРЮЛНЦ. В тази връзка извършените от сдружението фактически и правни действия, освен че са довели до един положителен резултат в чуждата правна сфера – тази на ответницата, са допринесли и за постигане на целите на сдружението. С оглед изложеното в исковата молба може да се приеме, че тези действия са допринесли и за изпълнение на възложената на сдружението от членовете на сдружението – собственици на самостоятелни обекти, работа. Предвид горното, отговорността на ответницата следва да бъде ангажирана по реда на чл. 61, ал. 2 ЗЗД, а именно до размера на обогатяването . В случая е установено от назначената допълнителна техническа експертиза, че стойността на извършени от сдружението ищец строително-монтажните работи за прилежащите на имота на ответницата идеални части от общите части на сградата, към датата на издаване на Акт обр. № 16 от 18.05.2018 г., възлизат на 2109,82 лв., и именно това е релевантната сума, с която тя се е обогатила. Правилно районният съд не е кредитирал основното заключение на вещото лице по приетата в първоинстанционното производство СТЕ, тъй като доминусът е задължен към гестора до размера на обогатяването му, т.е. до размера на спестените разходи за довършване на СМР в притежавания от него имот и съответните общи части от сградата. В основното заключение на вещото лице е направена оценка на цялостната извършена от ищцовото сдружение дейност, съобразно представена от самия ищец количествено стойностно сметка, а дължимите от ответника средства са изчислени средноаритметично на квадратен метър площ на жилище заедно с общите части за имот. При подобни изчисления не се държи сметка за стойността на конкретните материали и вложен труд в 5 имота на доминуса, със спестяването на които той се е обогатил. Следва да се има предвид също така, че ответницата, която не е член на ищцовото сдружение, не е обвързана от решенията на общото събрание, които определят размера на вноските за довършване на предприетите СМР-та, като отделно от това от страна на ответницата са ангажирани доказателства за извършени със собствени средства СМР в нейното жилище.