Решение № 87 от 05.05.2023, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 87 гр. Ихтиман, 05.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димитър Г. Цончев при участието на секретаря НИКОЛЕТА Г. КУЗЕВА като разгледа докладваното от Димитър Г. Цончев Административно наказателно дело № 20231840200027 по описа за 2023 година Производството е по чл. 58д и сл. ЗАНН вр. чл. 189ж, ал. 5 ЗДвП.

Образувано е по жалба на А. А. Д. в качеството на бивш представител на ЕТ „А. Д.-69“, ЕИК ******** против Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № 1100106830, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който за нарушение на чл. 139, ал. 5 във вр. чл.

102, ал. 2 от ЗДвП на основание чл. 139, ал. 5 вр. чл. 102, ал. 2 от ЗДвП на основание чл. 179, ал. 3 във вр. чл. 187а, ал. 2, т. 1 ЗДвП на ЕТ „А. Д.-69“ ЕИК ******** е наложено наказание в имуществена санкция в размер на 300 лв.

В жалбата и развитите писмени съображения се претендира отмяна на електронния фиш.

АНО (АПИ) чрез процесуалния си представител оспорва жалбата.

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена в срока по чл. 189ж, ал. 5 от ЗДвП и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. Съдът приема, че е депозирана от процесуално легитимирана страна, като споделя в този смисъл развитите от въззивника аргументи в писменото становище. Това е така по следните съображения:

Наказан е ЕТ „А. Д.-69“, ЕИК ********. Процесното деяние е извършено на 19.06.2020 г. Видно от справката от ТРРЮЛНЦ на 25.09.2020 г.

ЕТ „А. Д.-69“, ЕИК ******** е заличен от регистъра. На тази дата А. А. Д. е загубил търговското си качеството и е продължил да участва в граждански оборот само в качеството на физическо лице. Поради липса на законово изискване в чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП липсват сигурни данни кога е издаден процесният електронен фиш – преди 25.09.2020 г. или след тази дата. Датата 1 на издаване на електронния фиш има значение за материалната законосъобразност на електронния фиш с оглед преценката дали е ангажирана АНО на надлежен субект, тъй като законосъобразното развитие на административнонаказателното производство предполага издаване на ЕФ само преди заличаване на едноличния търговец от регистъра. Има значение и за процесуалната легитимация на жалбоподателя. След 25.09.2020 г. едноличният търговец не е надлежен субект на АНО. В ЗАНН и НПК липсва изрична уредба какви са последиците за деяния, извършени от заличени ЕТ или прекратени дружества по неприключили административнонаказателни производства, както и относно тяхното развитие в тези случаи. Въззивният съд приема, че по аналогия би следвало да намери приложение най-близката процесуална норма, а именно чл. 34, ал. 1, б. „а“ ЗАНН и производството да бъде прекратено поради липса на годен субект на АНО. В случая обаче това не е направено, като ЕФ е връчен на А. Д. на 09.01.2023 г. Очевидно е в случая от действията на АНО може да се направи извод, че същият е приел, че въпреки, че А. Д. е загубил търговското си качество със заличаване от регистъра на ЕТ „А. Д.-69“, ЕИК ********, то А. Д. в качеството на физическо лице е легитимиран да отговаря за деянието, осъществено от несъществуващия правен субект. При това положение, въззивният съд приема, че А. Д., в качеството на бивш представител на ЕТ „А. Д.-69“, ЕИК ********, е процесуално легитимиран да обжалва електронният фиш. За него възниква правен интерес от обжалване, тъй като физическо лице отговаря с цялото си имущество за задължения на ЕТ „А. Д.-69“, ЕИК ********. Ако жалбата му не бъде разглеждана по същество, за него е налице реална опасност да претърпи негативни правни последици, като се наложи да заплати наказание имуществена санкция за деяние, извършено от заличения ЕТ, без едноличният търговец, който към датата на връчване на ЕФ е заличен или физическото лице, правоприемник на всички имуществени задължения, да има възможност да се защити чрез въззивна жалба и пълноценно съдебно производство. Последното обуславя правния му интерес от настоящата жалба, тъй като при законосъобразно развитие на производството, то е следвало да бъде прекратено от АНО или ЕФ да не бъде връчван на физическото лице Д. предвид заличаването на ЕТ от регистъра и загубената му правосубектност.

След като това не е направено и АНО е извършил юридически действия, които засягат правната сфера на физическото лице А. Д., на последния, в качеството на бивш представител на ЕТ „А. Д.-69“, ЕИК ********, следва да бъде признато правото на въззивна жалба, чрез която да защити своите права и законни интереси.

Поради изложените съображения въззивният съд приема, че жалбата е процесуално допустима, доколкото всички изискуеми реквизити за нейната редовност, което обуславя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект.

Разгледана по същество е основателна.

От фактическа страна:

На 13.02.2020 г. А. Д. заплатил годишна винетна такса в размер на 97 лв. със срок на валидност от 13.02.2020 г. до 12.02.2021 г., категория 3 за т.а. марка „М.“, модел „С. 211 ЦДИ“ с рег. № СМ****АН, собственост на ЕТ „А.

Д.-69“ ЕООД, ЕИК ********. При въвеждане на данните в системата на АПИ 2 служителката Хр. Василева погрешно задала, че същият представлява ремарке/каравана за лек автомобил.

На 19.06.2020 г. в 10.12 часа, с устройство № 10012, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси, намиращо се на път А-1 (АМ „Тракия“) км. 43+448, е установено движение по път А-1 (АМ „Тракия“) км. 43+448 с пътно превозно средство – л.а. марка „М.“, модел „С.

211 ЦДИ“ с рег. № СМ****АН, с обща допустима максимална маса 3025 килограма, брой оси 2, за което ППС не е заплатена винетна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП според категорията на пътното средство.

Горното е квалифицирано като нарушение на нарушение на чл. 139, ал.

5 и ал. 6 във вр. чл. 102, ал. 2 от ЗДвП на основание чл. 179, ал. 3 във вр. чл.

187а, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗДвП и на жалбоподателя в качеството на собственик с обжалвания електронен фиш е наложено наказание имуществена санкция в размер на 300 лв.

На 25.09.2020 г. ЕТ „А. Д.-69“ ЕООД, ЕИК ******** е заличен от ТРРЮЛЦ, като процесния електронен фиш е връчен на физическото лице А.

Д. на 09.01.2023 г.

На 19.10.2020 г. А. Д. е заплатил компенсаторна такса за извършеното нарушение в размер на 70 лв., за което е издадена Разписка № 0200011792452646.

По доказателствата:

Възприетата фактическа обстановка се установява безпротиовречиво от събраните в хода на производството писмени доказателства –доклад с приложени статични изображения (снимки), справка за собственост на МПС с рег. № СМ****АН, разписка за закупена винетка за МПС с рег. № СМ****АН, декларация за активиране на електронна винетка, справка от ТРРЮЛНЦ, Разписка № 0200011792452646.

Доказателствените източници са непротиворечиви, взаимно допълващи се и следва да бъдат кредитирани в цялост. От тях се установяват всички обстоятелства от предмета на доказване без наличие на противоречие.

От правна страна:

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 вр. чл. 84 ЗАНН вр. чл. 314 НПК, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП/електронен фиш, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

Електронният фиш е издаден от компетентен орган и в рамките на неговите правомощия, съгласно ЗАНН и ЗДвП.

Нарушението, макар и несъвсем прецизно посочено, може да се извлече от съдържащите се в електронния фиш данни (фактическа и посочени правни норми). Прави впечатление, че липсва изрично посочване, че нарушителят в качеството на собственик е допуснал движение със собственото му МПС, за което не е заплатена винетна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗП за съответния тип ППС, което предвид цитираните разпоредби – чл. 179, ал. 3 вр. чл. 187а, ал. 2, 3 т. 1 от ЗДвП може да се направи извод, че е вмененото административно нарушение. За по-голяма прецизност административнонаказващият орган следва да посочва субекта на административнонаказателна отговорност, в какво качество е наказан (собственик, водач, законен представител), вида на незаплатената такса и конкретното изпълнително деяние, тъй като при определени категории МПС или в хипотези на различни собственик и ползвател на ППС, това е възможно да е решаващо за законосъобразността на обжалвания акт. Отговорността на собственика на автомобила, допуснал управление на собствения му автомобил без заплатена такса, е основана на нормата на чл. 102, ал. 2 ЗДвП и санкционната разпоредба чл. 187а, ал. 2, т. 1 ЗДвП. Нарушението е описано достатъчно ясно, като косвена подкрепа този извод намира и в съдебната практика, която константо, при идентично съдържание на електронен фиш и сходни нарушения на ЗДвП, не установява наличие на съществено процесуално нарушение досежно съдържанието на обжалвания акт и изследва правилното приложение на материалния закон (вж. в този смисъл Решение № 1289/10.12.2021 г. по КНАХД № 1033/2021 г. на АССО, Решение № 1288/10.12.2021 г. по КНАХД № 967/2021 г. на АССО, Решение № 1096/28.10.2021 г. по КНАХД № 581/2021 г. на АССО).

Препис от електронния фиш не е връчен на наказания и това невъзможно, тъй като към 09.01.2023 г. ЕТ „А. Д.-69“ ЕООД, ЕИК ******** е бил заличен от регистъра, т.е. такъв правен субект не е съществувал. Фишът е връчен на А. Д. физическо лице, което е бивш законен представител на ЕТ „А.

Д.-69“ ЕООД, ЕИК ********. С това действие въззивният съд приема, че е изпълнена процедурата по чл. 189ж от ЗДвП.

Както беше посочено по-горе в чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП, както и нормативната уредба уреждаща електронните фишове като цяло, липса изискване за посочване на дата на издаване на фиша. Предвид това настоящият състав приема, че електронният фиш е издаден към момента на установяване на нарушението 19.06.2020 г., в която дата всички данни за него са генерирани автоматично в електронната система на АНО (АПИ). В хода на висящото административнонаказателно производство на 25.09.2020 г. субектът на АНО ЕТ „А. Д.-69“ ЕООД, ЕИК ******** е заличен и същият е престанал да бъде правосубектен. Със загубата на правосубектност ЕТ „А. Д.69“ ЕООД, ЕИК ******** е загубил своята правоспособност, дееспособност и деликтоспособност. В ЗАНН и НПК липсва изрична уредба какви са последиците за деяния, извършени от заличени ЕТ или прекратени дружества по неприключили административнонаказателни производства, както и относно тяхното развитие в тези случаи. След като липсва годен субект на АНО въззивният съд приема, че по аналогия би следвало да намери приложение най-близката процесуална уредба, а именно чл. 84 ЗАНН вр. чл.

334, т. 4 вр. 24, ал. 1, т. 4 НПК, като Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № 1100106830, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ бъде отменен и производството да бъде прекратено.

За пълнота е нужно да се отбележи, че дори горното разбиране да не бъде споделено, е допуснато неправилно приложение на материалния закон, което представлява самостоятелно основание за отмяна на обжалвания електронен фиш.

4

С измененията на Закона за движението по пътищата и Закона за пътищата /ДВ, бр. 105/2018 г./ е предвиден нов начин на заплащане на такси за преминаване по платената пътна мрежа, при която се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства винетни такси и такси на база време и на база изминато разстояние. Това изменение въвежда съответно и различни санкционни последици за нарушенията, свързани с неплащане на дължимите такси.

В чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата е предвидено, че за движение на пътни превозни средства с обща технически допустима максимална маса до или равна на 3,5 тона се дължи заплащането на винетна такса.

Съгласно чл. 139, ал. 5 ЗДвП движението на пътни превозни средства по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, се извършва след изпълнение на съответните задължения, свързани с установяване размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, а в чл. 139, ал. 6 от ЗДП е въведено изричното задължение за водача на пътно превозно средство преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да заплати таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата в случаите, когато такава е дължима според категорията на пътното превозно средство.