Решение № 2972 от 06.06.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2972 гр. София, 06.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иванка И.

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Ванина Младенова при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Ванина Младенова Въззивно гражданско дело № 20221100507112 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 20017352/28.02.2022 г., постановено по гр. д. № 47570/2020 г. по описа на СРС, ГО, 165 състав, са отхвърлени предявените от ищеца Ц. В. Л. срещу И. Н. К. искове с правно основание чл. 127, ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 12516,35 лв., представляваща заплатена от ищеца част по договор за предоставяне на ипотечен кредит, сключен на 11.06.2013 г., между „Обединена българска банка“ АД, от една страна и солидарните длъжници Ц. В. Л. и И. Н. К., от друга страна, за периода 01.03.2016 г. 01.10.2020 г. , сумата от 116,06 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 26.07.2020 г. - 30.09.2020 г.

С решението са отхвърлени предявените от И. Н. К. против Ц. В. Л. насрещни осъдителни искове с правно основание чл. 57, ал. 1 СК, чл. 127, ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 5800 лв., представляваща обезщетение за ползване от Ц. В. Л. на собствената на И. Н. К. ½ ид. ч. от апартамент № 2, находящ се в гр. София, ул. *******“ № *******, за сумата от 1304,30 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 01.03.2016 г. - 01.10. 2020 г., сумата от 9473,56 лв., представляваща ½ част от изплатени анюитетни вноски по договор за потребителски кредит № 645793.001/29.08.2017 г., сключен между „Инвестбанк“ АД и кредитополучателя И. Н. К..

Срещу решението в частта, с която са отхвърлени предявените от Ц. В. Л. срещу И.

Н. К. искове по чл. 127, ал. 2 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД е постъпила въззивна жалба, уточнена с молба от 18.08.2020 г., от ищеца Ц. В. Л., с която са изложени съображения за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила.

Поддържа, че съдът неправилно е приел, че с бракоразводното дело са уредени последиците 1 относно изплащането на взетите през време на брака кредити и след прекратяването на брака не съществува солидарност между съпрузите. Излага, че със споразумението за прекратяване на брака са уредени отношенията на съпрузите във връзка с изплащането на кредитите, но не и други правоотношения. Погасяването на банков кредит от единия съпруг поражда облигационно задължение за изплащане на припадащата му се част от платеното съобразно притежаваната от този съпруг квота в съсобствеността, в каквато насока цитира съдебна практика. Предвид изложеното моли въззивния съд да отмени атакуваното решение в обжалваните части, като вместо него постанови друго, с което да уважи предявените искове. Претендира разноски.

Срещу решението в частта, с която са отхвърлени предявените от И. Н. К. срещу Ц.

В. Л. насрещни искове по чл. 57, ал. 1 СК, чл. 127, ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД е постъпила въззивна жалба от ответницата И. Н. К.. Излага съображения, че решението в обжалваната част е неправилно, при твърдения, че действително със споразумение за прекратяване на брака страните уредили имуществените си отношения, но в споразумението се съдържат взаимни задължения, които не са изпълнени. Неправилен е изводът на съда, че с предявените икове се пререшават имуществени въпроси, уредени със споразумението. Сочи, че спорът е относно размера на насрещните задължения по съглашението, както и относно дължимостта и размера на обезщетение за ползване на съсобствен имот. Поддържа, че ищецът се задължил да заплаща по 100 лв. месечно - обезщетение за ползването на съсобствен имот, което задължението той не е изпълнил. Предвид изложеното моли въззивния съд да отмени атакуваното решение в обжалваната част, като вместо него постанови друго, с което да уважи предявените насрещни искове. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа страна следното:

По делото не се спори и видно от представения договор за ипотечен кредит от 12.12.2006 г., сключен с „Банка ДСК“ АД, в полза на страните по делото като кредитополучатели е отпуснат кредит в размер на 70 100 лв. за покупка на недвижим имот апартамент № 2, находящ се в гр. София, ул. *******, със застроена площ от 59,30 кв. м., заедно с избено помещение от 3,40 кв. м. и заедно с 3,28% ид. ч. от общите части на сградата, със срок за издължаване - 300 месеца.

По делото не се спори, че през време на брака по силата на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 9, том III, рег. № 17683, дело № 309/2006 г., страните придобили право на собственост върху недвижим имот - апартамент № 2, находящ се в гр. София, ул. *******“ № 12, стар адрес: ул ******* бл. *******, със застроена площ от 59,30 кв. м., заедно с мазе с площ от 3,40 кв. м. и 3,28% ид. ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото.

По време на брака, въз основа на договор за кредит от 11.06.2013 г., сключен с „Обединена българска банка“ АД, в полза на ищеца като кредитополучател и ответницата като солидарен длъжник, е отпуснат кредит в размер на 61 100 лв. за рефинансиране на ипотечен кредит, отпуснат от „Банка ДСК“ АД по договор от 12.12.2006 г., със срок на кредита – 05.06.2038 г., погасим на 300 месечни анюитетни вноски, всяка в размер на 419,98 лв., дължими считано от 05.07.2013 г. на 5. число на месеца. Сумата е усвоена по сметка на кредитополучателя - ищец.

За обезпечение на кредита е учредена ипотека върху съсобствения на страните недвижим имот с нотариален акт № 123, том IV, рег. № 9643, дело № 596/2013 г., вписан в СВ-София с вх. № 27342, акт № 87, том ХI, дело 21327, а именно - самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***, представляващ апартамент № 2, находящ се в гр. София, ул. *******“ № 12, стар адрес: ул ******* бл. № 6, със застроена площ от 59,30 кв. м., заедно с мазе с площ от 3,40 кв. м. и 3,28 % ид. ч. от общите части на сградата и 2 правото на строеж върху мястото.

Представено е платежно нареждане от 21.06.2013 г. за извършено плащане на сума в размер на 64749,70 лв. за погасяване на ипотечен кредит и удостоверение с изх. № 04-02483/28.02.2013 г., издадено от „Банка ДСК“ АД.

Видно от представения договор за предоставяне на потребителски кредит от 22.01.2015 г., сключен с „Обединена българска банка“ АД, в полза на ищеца като кредиполучател и на ответницата като солидарен длъжник е предоставен потребителски кредит в размер на 11000 лв., от която сума 8092,90 лв. отпуснати за рефинансиране на кредитни продукти и останалата част - за задоволяване на други нужди на кредитополучателя от рефинансиране. Съгласно т. 29 от Допълнителни клаузи като неразделна част от договора е посочен ПК NCL 162095/13 от Алфабанк и погасителен план.

Сумата е усвоена по посочената в договора сметка на кредитополучателя.

По делото е безспорно и с влязло в сила решение № III-83-337 от 08.02.2016 г., постановено по гр. д. № 38067/2015 г. по описа на СРС, 83 състав, е прекратен сключения на 27.05.2000 г. граждански брак между страните по взаимно съгласие и е утвърдено постигнатото споразумение по чл. 51 СК, съгласно което ползването на семейното жилище, представляващо СИО, находящо се в гр. София, ул. *******“ № *******, е предоставено на съпруга, който дължи обезщетение на съпругата за ползването на нейната част от имота в размер на 100 лв., месечно, считано от 01.08.2015 г. до прекратяване на съсобствеността.

Със споразумението съпругът Ц. В. Л. се задължил да изплаща месечно вноски по ипотечен кредит в размер на 455,14 лв., а съпругата - да изплаща вноски по потребителски кредит в размер на 210,60 лв. Уговорено е прихващане на дължимата разлика с обезщетението за ползване на семейното жилище.

На 20.07.2020 г. на ответницата И. Н. К. е връчена нотариална покана от ищеца за плащане на сумата от 8192,52 лв. в 10-дневен срок от получаването , представляваща нейният дял от изплатените в последните 36 месеца /от 01.07.2017 г. до 01.08.2020 г./ вноски по кредит.

Представени са извлечение от банкова сметка с титуляр И. Н. К. за периода 01.06.2016 г. - 06.10.2017 г., издадено от „Търговска банка Д“ АД - гр. София относно извършени плащания по кредит; отчет по сметка за периода 02.01.2017 г. - 21.10.2020 г., издадено от „Инвестбанк“ АД, както и преводно нареждане от 25.05.2016 г. за извършен кредитен превод на сумата от 9042 лв. в полза на Ц. В. Л., с основание за плащане „погасяване“ и наредител - ответницата.

Събрани са гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетеля С. Ж.Г., който установява, че апартаментът в гр. София, кв. ******* етаж, в жилищен блок № 12 се състои от две стаи, кухня, баня и тоалетна, като в хола и кухнята живеел ищецът, а в другата стая имало вещи на ответницата по сведение на ищеца. Свидетелят заявява, че не е влизал в тази стая.

От показанията на свидетеля В.Х.Г. се установява, че в семейното жилище е останал багаж на ответницата, който не е успяла да вземе, а в периода от средата на 2015 г. до края на 2020 г. живяла в имот на баща му.

В първоинстанционното производство е прието заключение на допусната съдебносчетоводна експертиза, което въззивния съд възприема изцяло като обективно, обосновано и компетентно дадено на основание чл. 202 ГПК. Съгласно заключението ищецът е изплатил по договор за ипотечен кредит от 11.06.2013 г., сключен с „Обединена българска банка“ АД сумата от 25033,25 лв., като първото плащане е извършено на 05.03.2016 г., а последното на 08.09.2020 г. По договор за потребителски кредит, сключен на 22.01.2015 г. с „Обединена българска банка“ АД е изплатил 9643,51 лв., като първото плащане е извършено на 05.03.2016 г., а последното на 30.05.2016 г. Ищецът е направил погашение по 3 потребителския кредит от 22.01.2015 г. в размер на 9643,51 лв. за периода 05.03.2016 г. – 30.05.2016 г. Съгласно заключението изплатените от ответницата суми по потребителски кредит в „Търговска банка Д“ АД са 9963,24 лв. за периода 20.05.2016 г. – 31.08.2017 г., от които 65800 лв. са предоставени с потребителски кредит от „Инвестбанк“ АД по договор за потребителски кредит от 29.08.2017 г. Общият размер на извършените плащания за обслужване на кредита в „Инвестбанк“ АД по посочения договор е 8748 лв.

Според разясненията на вещото лице, дадени в открито съдебно заседание, ипотечен и потребителски кредит по договор с „Обединена българска банка“ АД са изплащани от сметка на ищеца. Впоследствие ответницата сключила договор за потребителски кредит с „Търговска банка Д“ АД за сумата от 9200 лв., от които 9042 лв. прехвърлила по сметка на ищеца, с която сума същият погасил двата кредита. Ответницата рефинансирала непогасения заем с „Търговска банка Д“ с кредит от 29.08.2017 г., сключен с „Инвестбанк“ АД.

Съгласно заключението на приетата допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, което съдът възприема изцяло като обективно и компетентно дадено, обезщетението за забава върху претендираната главница от 12516,35 лв. за периода от 26.07.2020 г. до 30.09.2020 г. възлиза в размер на 232,94 лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхождат от лица с правен интерес, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което са процесуално допустими.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма /т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС/.

При служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради което следва да бъдат разгледани доводите за неговата неправилност.

По главния иск с правно основание чл. 127, ал. 2 ЗЗД: