Решение № 5350 от 20.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5350 гр. С., 20.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГР. ПАНОВА като разгледа докладваното от ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20251110120131 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Предявен е установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „А. Б. Б.“ ЕООД срещу К. И. Г. с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК за признаване за установено съществуването на парично задължение в размер на 500 лева /255,65 евро/, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № ******, ведно със законната лихва от 10.10.2024 г. до окончателното изплащане, за която сума e издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № ****/10.01.2025 г. по ч. гр. д. № 67043 /2024 г. по описа на СРС, 178 състав.

В исковата молба са изложени твърдения, че между К. И. Г. и „С. – К.“ АД е сключен Договор за потребителски кредит № ******, по силата на който е получила сумата от 500 лв., срещу което се съгласила да върне заема на 4 вноски по 185,87 лв. в срок до 14.10.2019 г., когато е падежирала последната вноска. С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 22.03.2024 кг. „С. – К.“ АД, като цедент е прехвърлило своите вземания към длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „А. Б.

Б.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к.

****, бул. „Б." № ***, ап. *. Вземането срещу длъжника по настоящото производство е било индивидуализирано в Приложение № 1. Длъжникът е бил уведомен за цесията на посочения от него настоящ адрес, както и с уведомление, изпратено на посочен от потребителя имейл адрес. Ответникът не е изпълнил в срок задълженията си по договора за потребителски кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита, поради което се иска съда да приеме за установено, че дължи вземанията, предмет на заповедта по чл. 410 ГПК. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, чрез назначения особен представител, с който оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Прави възражение за погасяване по 1 давност на вземането. Оспорва твърдението, че ответницата е била надлежно уведомена за сключения между „С.-К.“ АД и „А. Б. Б.“ ЕООД договор за продажба и прехвърляне на вземания от 22.03.2024 г. Позовава се на нищожност на процесния договор за потребителски кредит № ******/14.06.2019 г., сключен със „С.-К.“ АД. Излага доводи, че разпоредбите на този договор противоречат на императивни разпоредби на ЗПК.

Процесният договор е потребителски и съдържа неравноправни клаузи за заемателя. В раздел VI т.6.1 чл.17 само формално е уговорена възможност за осигуряване на поръчителство от длъжника. Твърди се, че чрез поставяне на практически неизпълними условия за обезпечаване на кредита чрез поръчителство или банкова гаранция, длъжникът на практика бил задължен още със сключването на договора да заплати като неустойка сума, която възлиза на приблизително 150% от стойността на отпуснатия му заем. Излага, че посоченият в договора размер на лихвения процент не включва уговорената неустойка при неосигуряване на поръчител и/или банкова гаранция и в действителност е много по-голям, ако в него се включи и неустоечното вземане от 743,48 лв., което представлява нарушение на разпоредбата на чл. 11 ал. 1 т. 9 ЗПК, която изисква в договора да е посочен реалният годишен лихвен процент. Поддържа, че на основание чл. 22 от ЗПК процесният договор за потребителски кредит се явява недействителен.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Въз основа на заявление, подадено „А. Б. Б.“ ЕООД е образувано ч. гр. д.

№ 67043/2024 г. по описа на СРС, 178 състав, за сумата от 500 лeвa, представляваща главница, сумата от 2038,46 лева за неустойка съгласно раздел № VIII „Неустойки“, чл. 17 от договор за потребителски кредит ******, сумата от 40,58 лева, представляваща договорна лихва за периода 14.06.2019 г. до 14.10.2019 г. и сумата от 382,85 лева, представляваща лихва за забава за периода от 14.10.2019 г. до 08.10.2024 г.

С влязло в сила разпореждане № 169677/19.11.2024 г. е отхвърлено, на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК заявление за издаване на заповед за изпълнение с вх. № ******/10.10.2024 г., в частта, с която се иска длъжникът К. И. Г., да плати сумите 2038,46 лева - неустойка, 40,58 лева - договорна възнаградителна лихва за периода 14.06.2019 г. - 14.10.2019 г., 382,85 лева законна лихва за забава за периода 14.10.2019 г. - 08.10.2024 г.

На 10.01.2025 г. в полза на заявителя е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу К. И. Г. за сумата от 500 (петстотин) лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № ****** от 14.06.2019 г., връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.

В срока по чл. 415, ал. 4 ГПК ищецът е предявил иск за установяване на вземането по заповедта по исков ред.

Предвид изложеното в предмета на делото е включен установителен иск, предявен от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, в рамките на установения в чл. 415, ал. 1 ГПК срок. Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

2

По така предявения иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК в доказателствена тежест на ищеца е да установи наличието валидно облигационно отношение с ответника по договор за потребителски кредит № ******/14.06.2019 г., с посоченото в исковата молба съдържание, отговарящ на изискванията на ЗПК, по което кредитодателят е предоставил на ответника паричен кредит в посочения размер, а последният се е задължила да го върне в уговорения срок, както и че вземанията са прехвърлени на ищеца въз основа на валидно сключен договор за цесия, за което длъжникът е бил надлежно уведомен.

В доказателствена тежест на ответника е да докаже погасяване на процесните задължения.

По делото е представен договор за потребителски кредит № ******, сключен /по реда на ЗПФУР/ на 14 юни 2019 г. между „С.-К.“ АД /заемодател/ и ответницата /заемател/, в който е уговорено предоставяне на паричен заем за лични нужди в размер на 500 лева, със срок от 4 месеца, погасим на 4 броя погасителни вноски, съгласно погасителен план, неразделна част от договора.

Видно от приложения погасителен план, че падежна дата на първата вноска е 14.07.2019 г., а на последната вноска е 14.10.2019 г.

По делото е представен Стандартен европейски формуляр и Общите условия на договора за потребителски кредит, предоставен от разстояние, уреждащи отношенията между „С.-К.“ АД и потребителите.

От разписка за извършено плащане № ****************/**.**.**** г. е видно, че в полза на К. И. Г. е платена сума в размер 500 лв.

Видно от договор за продажба и прехвърляне на вземания от 22.03.2024 г., сключен между „А. Б. Б.“ ЕАД, като цесионер и „С.-К.“ АД, като цедент, че между страните е постигнато съгласие за везмездно прехвърляне на портфолио от вземания и акцесорни права, описани в Приложение 1 към договора, в сила от датата на подписване /§ 4.1. от договора/. В § 4. 3 от договора е предвидено, че цесионерът е изрично упълномощен за уведомяване на длъжниците, чиито вземания се прехвърлят. Цесионерът се е задължил сам да извърши уведомяването от името на цедента за своя сметка.

Представен е препис от извлечение от Приложение 1 oт 22.03.2024 г., в който се съдържат заличавания и е отразен договор за кредит № 5******/14.06.2019 г. с длъжник К. И. Г., както и размер на задълженията, от които 500 лева главница.

Писмените доказателства се преценяват от съда съобразно с изискванията за доказателственото им значение, установени в чл. 178- 180 ГПК. При преценка доказателствената стойност на представеното извлечение от документ, следва да се съобрази разпоредбата на чл. 178, ал. 2, изр. 1 ГПК , съгласно която съдът оценява доказателствената сила на документа, в който има зачерквания, изтривания, добавки между редовете и други външни недостатъци, с оглед на всички обстоятелства по делото. В настоящия случай по делото не се оспорва, че съдържанието на препис-извлечението не съответства на това на оригинала в частта му, която се отнася до отбелязването на процесния договор за потребителски кредит, не е направил и искане по чл. 183, изр. 1 ГПК - за представянето му в оригинал. В този смисъл няма основание да бъде отречена доказателствената стойност на представения по делото препис - извлечение от Приложение 1 към договора за цесия, който по своето правно естество е частен документ съгласно чл. 180 ГПК.

3

Следователно съдът приема за доказано, че в полза на ищеца валидно са били прехвърлени вземанията по договора за кредит.

Съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД прехвърлянето има действие спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор (цедента). Установеното в чл. 99, ал. 4 ЗЗД задължение на цедента да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т. е. срещу изпълнение на лице, което не е носител на вземането. Ненадлежното уведомяване или липсата на такова, за прехвърляне на вземането, би имало значение само при условие, че ответникът е платил своето задължение по договора за кредит. В случая, няма твърдение, че ответникът е платил преди връчване преписа от исковата молба на различно от цесионера - ищец лице.

Не се твърди по делото да е извършено плащане на стария кредитор /цедента/, в който случай неуведомяването на длъжника за извършената цесия би имало значение. Към исковата молба е приложено уведомление за цесия. Съгласно съдебната практика /решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, І т. о., решение № 78/09.07.2014 г., постановено по т. д. 2352/2013 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 198/18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 г. на ВКС, I т. о. и др./ уведомлението за цесията, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника съставлява надлежно съобщаване за цесията и като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото, с оглед чл. 235, ал. 3 ГПК.

Уведомяването с исковата молба на особения представител на длъжника е приравнено на лично такова. Приемането от особения представител на материалноправно изявление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД , адресирани до отсъстващия ответник, е допустимо, защото то не е с оглед личността на длъжника и не се свежда до негови строго лични субективни права /така решение № 139/05.11.2014 г. по т. д. № 57/2012 г. на ВКС, І т. о., решение № 6/04.04.2019 г. по т. д. № 917/2018 г. на ВКС, І т. о./. От изложеното следва да се приеме, че длъжникът е уведомен за цесията.

От ангажираните писмени доказателства следва извод, че между ответницата и „С.-К.“ АД е възникнало облигационно отношение по договор за потребителски кредит, по силата на който за ответницата е възникнало задължение да погасява предоставената й в заем сума съгласно погасителен план, приложен към договора. Извършената цесията на осн. чл. 99, ал. 4 ЗЗД е породила своето действие спрямо заемателя и ищецът има качеството кредитор спрямо ответника, с оглед на което възраженията в отговора на исковата молба в посочения смисъл се явяват неоснователни.

Процесният договор е потребителски, т. е. е сключен с икономически по-слаба страна, като породените от него отношения се регулират от специалните правила на Закона за потребителския кредит (обн., ДВ, бр.

18/5.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г.). Същият закон предвижда приложимост на правилата за неравноправни клаузи на ЗЗП от чл. 143 до чл. 148 (обн. ДВ, бр. 99/9.12.2005 г., в сила от 10.06.2010 г.), за които съдът следи служебно чл. 7, ал. 3 ГПК.