Решение № 14 от 12.01.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 14 гр. Пловдив, 12.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Голчев при участието на секретаря Ваня Б. Казакова като разгледа докладваното от Николай Голчев Търговско дело № 20245300900756 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по повод на искова молба и уточнение към нея вх. № 42221/ 20.12.2024г., подадени от Н. Г. М. срещу предпочитания ответник ЗК “Лев Инс” АД, с които са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1, вр. чл. 477 от КЗ, вр. чл. 429, ал. 2, т. 2, вр. ал.

3 КЗ, за осъждане на ответника да заплати на ищцата следните суми: сума в размер от 35 790,43 евро (равняваща се на 70 000 лева), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, а именно- болки и страдания във връзка с причинени телесни увреждания на ищцата, както следва:“счупване на бедрената шийка вдясно, непосредствено под бедрената става и счупване на дясна ключица с разместване“ и претърпени от нея психо- емоционални вреди, и ко и т о психосоматични увреждания са пряко следствие о т пътно- транспортно произшествие настъпило на *** г. в ***, на автобусна спирка срещу магазин “***”, като при настъпване на вредоносното събитие ищцата е била пътник в автобус с марка и модел „Исузу Ситибус“, рег. № ***, обслужващ градска автобусна линия “***” и гражданската отговорност на виновния водач В. Т. Т., управлявал на процесната дата автобус с рег. № *** е била застрахована при ответното дружество ЗК “Лев Инс” АД по силата на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, обективирана в застрахователна полица № BG/22/120003282746, с период на застрахователно покритие от 28.11.2020г. до 27.11.2021г.; сумата от 4 489, 30 евро (равняваща се на 8 780, 30 лева), представляваща обезщетение за претърпени 1 имуществени вреди (разходи за медицински прегледи, изследвания, болничен престой, лечение и медикаменти), свързани с преодоляване на психо- соматичните увреждания претърпени от ищцата във връзка с гореописаното вредоносно събитие, настъпило на *** г. в ***; сумата от 10 090, 21 евро (равняваща се на 19 734, 74 лева)- мораторна лихва върху главницата за обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди, дължима за периода от датата на уведомяване на предпочитания ответник за настъпилото вредоносно събитие - 15.07.2022г. до 16.10.2024г.; сумата от 1 265, 65 евро (равняваща се на 2 475, 39 лева)- мораторна лихва върху главницата за обезщетение за претърпени от ищцата имуществени вреди, дължима за периода от датата на уведомяване на предпочитания ответник за настъпилото вредоносно събитие - 15.07.2022г. до 16.10.2024г., ведно със законната лихва върху главниците за неимуществени и имуществени вреди, считано от датата на подаване на исковата молба в съда /17.10.2024г./ до окончателното им погашение.

Ищцата Н. Г. М. е предявила и обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ срещу евентуален ответник- “Гаранционен фонд”, за осъждане на евентуалния ответник да заплати на ищцата следните суми: сума в размер от 35 790,43 евро (равняваща се на 70 000 лева), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, а именно- болки и страдания във връзка с причинени телесни увреждания на ищцата, както следва:“счупване на бедрената шийка вдясно, непосредствено под бедрената става и счупване на дясна ключица с разместване“ и претърпени от нея психо- емоционални вреди, и които психо- соматични увреждания са пряко следствие от пътно- транспортно произшествие настъпило на *** г. в ***, в района на ***, на автобусна спирка срещу магазин “***”, като при настъпване на вредоносното събитие ищцата е била пътник в автобус с марка и модел „Исузу Ситибус“, рег. № ***, обслужващ градска автобусна линия “***” и гражданската отговорност на виновния водач В. Т. Т., управлявал на процесната дата автобус с рег. № *** е била застрахована при ответното дружество по силата на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, обективирана в застрахователна полица № BG/22/120003282746, с период на застрахователно покритие от 28.11.2020г. до 27.11.2021г.; сумата от 4 489, 30 евро (равняваща се на 8 780, 30 лева), представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди (разходи за медицински прегледи, изследвания, болничен престой, лечение и медикаменти), свързани с преодоляване на психо- соматичните увреждания претърпени от ищцата във връзка с гореописаното вредоносно събитие, настъпило на *** г. в гр. Пловдив; сумата от 5105, 98 евро (равняваща се на 9 986, 42 лева)мораторна лихва върху главницата за обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди, дължима за периода от датата на уведомяване на евентуалния ответник за настъпилото вредоносно събитие - 04.10.2023г. до 16.10.2024г.; сумата от 640, 45 евро (равняваща се на 1 252, 62 лева)- мораторна лихва върху главницата за 2 обезщетение за претърпени от ищцата имуществени вреди, дължима за периода от датата на уведомяване на евентуалния ответник за настъпилото вредоносно събитие 04.10.2023г. до 16.10.2024г., ведно със законната лихва върху главниците за неимуществени и имуществени вреди, считано от датата на подаване на исковата молба в съда /17.10.2024г./ до окончателното им погашение.

В искова молба и уточнението към нея от 20.12.2024г. ищцата Н. Г. М. твърди, че на *** година, около 12:30 часа се качила като пътник в градски автобус от линия “***” от спирката на ***, разположена срещу магазин „***“. Посоченото пътно превозно средство било с марка и модел „Исузу Ситибус“, peг. № *** управлявано от В. Т. Т..

Н. М. се качила в автобуса през средната му врата и се запътила към шофьора, за да му покаже картата си за безплатно пътуване (в автобуса нямало обслужващ кондуктор). След като ищцата показала картата си на водача, се насочила отново към средната част на автобуса, търсейки свободно място, на което да седне. В този момент, преди ищцата да успее да седне или да се хване за обособено за тази цел място, автобусът потеглил. Секунди след като автобусът потеглил, шофьорът на МПС спрял рязко и привел автобуса в покой. Именно вследствие на рязкото задействане на спирачната система на автобуса, ищцата загубила равновесие, полетяла назад и паднала на пода на автобуса. Тялото й се плъзнало от средната част на автобуса чак до предната му врата и достигнало в близост до мястото на шофьора. Ищцата поддържа, че участници в събитието са Н. М., в качеството на пострадало лице и В. Т., в качеството му на водач на автобуса и делинквент, като неговото неправомерно поведение се изразявало в неосигуряване на безопасно превозване на пътниците, по време на движение - нарушение на задължените по чл. 132, ал.1, т. 2 от ЗДвП.

След удара М. имала усещания за силни болки по цялото тяло и световъртеж, при което помолила шофьора на автобуса да спре на спирката на “Сточна гара” и да я изчака да слезе. Ищцата усещала, че не може да стъпва на десния си крак, има силен световъртеж и много силна болка в дясната ръка. Поради невъзможността да се придвижи сама до дома си, ищцата се обадила на своя племенник, като с негова помощ успяла да се прибере вкъщи. След преминаване на първоначалния шок и световъртеж, ищцата продължавала да изпитва силни болки- последните били с повисок интензитет в десните крайници на тялото. Не можела да стъпва на десния си крак, нито да движи дясната си ръка. Това наложило ангажирането на медицински транспорт и настаняването на ищцата в УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД- гр. Пловдив. След назначени множество изследвания, в това число и рентгенови такива, било констатирано счупване на бедрената шийка вдясно, непосредствено под бедрената става и счупване на дясна ключица с разместване. Ищцата била приета в болницата и престоят й там продължил от ***г. до 05.02.2021г. През което време били проведени 3 необходимите изследвания, консултации със специалисти и било направено открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, фемур. По време на престоя си в болницата, ищцата била обездвижена на легло, като единствените движения, които извършвала били свързани с назначените от лекарите упражнения в леглото, а впоследствие и с проходилка. На М. бил поставен уретрален катетър, както и подлога.

Дъщеря й прекарала с нея целия болничен престой, доколкото ищцата имала нужда от придружител, който да я обслужва. По отношение на фрактурата с дислокация на дясната ключица, лекарите преценили, че не следва да се предприема оперативно лечение, но дясната ръка на ищцата била обездвижена посредством ортеза за около месец, което допълнително довело до забавяне на рехабилитацията. Ищцата поддържа, че за да преодолее последствията от причинените й увреди, е следвало да премине през дълъг процес на възстановяване, който е продължил повече от една година. През това време ищцата е извършила множество медицински и рехабилитационни процедури, както и изследвания. Ищцата сочи, че особено през първите няколко месеца след инцидента, е изпитвала силни болки и е имала нужда от постоянна помощ за извършването дори на базови ежедневни дейности като обличане, хранене, поддържане на лична хигиена. Ищцата поддържа и че вследствие липсата на движение е получила гастроентерологични и психиатрични проблеми. За преодоляване на психиатричните проблеми ищцата е следвало да посещава психиатър. В исковата молба ищцата подробно е описала и отделните разходи за лечение, медикаменти и болничен престой, които претендира да й бъдат възстановени от предпочитания ответник - ЗК “Лев Инс” АД, а при условията на евентуалност от Гаранционен фонд.

По повод на процесното застрахователно събитие било образувано досъдебно производство. С Постановление за спиране на наказателно производство от 15.11.2022г. по ДП № 48/2021г., по описа на ОД на МВР - Пловдив, сектор „РПТ“, пр. пр. № 3510/2021г., по описа на Районна прокуратура - гр. Пловдив, образуваното наказателно производство във връзка с процесното ПТП било спряно, тъй като било преценено, че не е налице виновно поведение на водача на МПС с рег. № ***, а е налице виновно поведение на водача, респективно водачите на другите два автомобила, между които е настъпил удар пред автобуса, което е наложило рязкото му спиране. Въпросните водачи обаче, въпреки проведените процесуално-следствени действия и ОИМ не са били установени, което е наложило спиране на наказателното производство, образувано и водено за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2-ро, вр. чл. 342 ал. 1 от НК, поради неразкрИ.е извършителя на престъплението.

Ищцата сочи, че е уведомила на 15.07.2022г. предпочитания ответник - ЗК “Лев Инс” АД за настъпването на процесното застрахователно събитие, когато е и отправила претенция за заплащане на застрахователно обезщетение. Такова обаче не било заплатено. Ищцата поддържа, че предпочитаният ответник ЗК “Лев Инс” АД следва да бъде осъден да заплати горепосочените суми, тъй като процесното 4 застрахователно събитие е настъпило вследствие виновното и противоправно поведение на водача на автобуса В. Т. Т., чиято гражданска отговорност е застрахована при ЗК “Лев Инс” АД по силата на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, обективирана в застрахователна полица № BG/22/120003282746, с период на застрахователно покритие от 28.11.2020г. до 27.11.2021г. В случай че съдът приеме, че не е налице виновно и противоправно поведение на лице, за което отговаря ответникът ЗК “Лев Инс” АД, моли се да бъдат уважени предявените искове срещу евентуалния ответник- Гаранционен фонд. Моли се да бъдат присъдени сторените в процеса разноски.

В срока по чл. 367, ал. 1 ГПК, предпочитаният ответник ЗК “Лев Инс” АД е подал отговор на исковата молба. Не оспорва наличието на сключена застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите по отношение на автобус марка „Исузу“, модел „Ситибус”, с peг. № ***, със срок на валидност от 28.11.2020г. до 27.11.2021г. и отправянето на покана за заплащане на застрахователно обезщетение.