Решение № 179 от 21.05.2025, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 179 гр. Карлово, 21.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Владимир Ст. Иванов при участието на секретаря Цветана Т. Чакърова като разгледа докладваното от Владимир Ст. Иванов Гражданско дело № 20255320100045 по описа за 2025 година

Производството е по иск с правно основание чл.422 ГПК, вр. с чл.415 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, предявен от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, с ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Младост, Младост 4, бл. 15, ул. „Бизнес парк София“, №1, вх.А, ет.4, представлявано от управителя Р. И. М. – Т., съдебен адрес: гр. С., р-н „***“, бул. „***“ № ***, ет. ***, тел. **********, чрез адв. Г. И. против М. Ф. Д., ЕГН: **********, с адрес: гр. К., ул. „***“ №***, вх.***, ет.***, ап.***.

В исковата молба се твърди, че на 07.11.2022 г. между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и ответницата М. Ф. Д. бил сключен Договор за потребителски кредит № 4053691732. Кредиторът „Ти Би Ай Банк“ ЕАД одобрил и предоставил на кредитополучателя М. Д., парична сума в размер на 1459 лв. /хиляда четиристотин петдесет и девет лева/, която да послужи за закупуване на стоки — „игрова конзола“. Сумата на кредита била предоставена по сметка с IBAN:

******************* в „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, на името на кредитоиолучателя, съгласно чл. 7.2.1. от договора. Кредитополучателят декларирал, подписвайки клаузата на чл. 7.2.1., че желае да усвои отпусната на кредит сума именно по посочената банкова сметка. С извършения превод и 1 захранване на горепосочената банкова сметка кредиторът „Ти Би Ай Банк“ ЕАД изпълнил изцяло и точно задълженията си по договора.

Срокът на действие на договора бил 36 /тридесет и шест/ месеца, т. е. с действие за периода от 15.12.2022г. до 15.11.2025г.

Кредитополучателят се задължил да погаси усвоения кредит на месечни вноски, определени по размер и падеж в погасителния план, инкорпориран в договора, а именно на вноски в размер на 55,12 лева, представляващи главница и лихва уговорена в чл. 9.1., които се дължат на 15-то число от съответния месец. Размерът на годишният лихвен процент бил 21,20%.

В чл. 10 бил посочен размерът, начинът на формиране и допусканията при които е изчислен годишният процент на разходите, като към датата на сключване на договора за кредит същият възлизал на 2,99%. ГПР бил изчислен при отчитане на следните допускания: за начална дата на изчисляване на ГПР се смята датата на подписване на договора; договорът ще остане в сила за целия първоначален уговорен срок, като страните изпълняват точно задълженията си по него; приема се че годината има 360 дни, 12 месеца всеки, от които е с 30 дни, независимо дали годината е високосна; приема се че лихвеният процент и други разходи по кредита /ако има такива/ са неизменяеми спрямо техния първоначален размер. В случая договорът за кредит бил сключен без никакви други разходи /такси, комисионни, застраховки и др./.

В чл. 10 била посочена и общо дължимата сума по договора за кредит изчислена при допускане, че кредитът бъде погасен при първоначално уговорените условия – 1984,30 лева.

Съгласно чл. 20.1. кредитополучателят можел да се откаже от договора с писмено предизвестие в 14-дневен срок от подписването му.

Кредитополучателят не уведомил Банката, че се отказва от сключения договор. Сумата по кредита била усвоена и използвана, съгласно целите на договора, но останала непогасена.

Съгласно чл. 25.5. от договора, кредиторът можел да прехвърли правата си по горепосочения договор за кредит, по всяко време на трето лице. На 25.04.2024 г. по силата на Договор за продажба на вземания, кредиторът „Ти Би Ай Банк“ ЕАД прехвърлил на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД портфейл от вземания, индивидуализирани в Приложение № 1 към договора, включително 2 и вземането си към М. Ф. Д. – подробно описано на страница №29, под референтен номер № 1273 в Приложение №1, с посочени номер на договор, три имена и размер на вземането към датата на цесията.

Длъжникът бил уведомен за извършената цесия съгласно чл.99, ал.4 ЗЗД с уведомление, приложено към исковата молба.

Крайният срок за погасяване на потребителския кредит бил 15.11.2025г.

След датата на цесията и понастоящем, плащания от ответницата не били направени. Ето защо, със заявление за издаване на заповед за изпълнение, депозирано при PC Карлово на 22.11.2024 г., „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД предявило вземане за главница в размер на 838,33 лева и 74,19 лева за редовна /възнаградителна/ лихва. Тези суми представлявали сбор от падежиралите и непогасени вноски по главницата и лихвата, за период от 15.01.2023г. до 15.11.2024г., респективно от 15.01.2023г. до 15.03.2023г. и изискуемостта им била обективен факт, настъпил преди датата на образуване на заповедното производство.

След издадената от съда Заповед по чл.410 ГПК, от длъжника М. Ф. Д. било депозирано възражение, което обуславяло правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия иск.

Ищцовото дружество моли съда да признае за установено, че ответницата дължи на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД следните суми, за които по ч. гр. д. №2048/2024 г. по описа на РС Карлово е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, а именно:

- сумата от 838.33 лева – просрочена главница по Договор за потребителски кредит № 4053691732 от 07.11.2022г.;

- сумата от 74.19 лева – възнаградителна лихва, начислена за периода от 15.01.2023 г. до 15.03.2023 г., включително,

ВЕДНО със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 22.11.2024 г., до окончателното изплащане на вземането.

Претендират се направените разноски по делото, включително и тези в заповедното производство.

Ответницата М. Ф. Д., редовно призована за съдебното заседание, не се явява, не се представлява и не взема становище по иска. Въпреки дадената й възможност за писмен отговор, в срока по чл. 131 от ГПК, не е депозиран 3 такъв. На същата са указани последиците по чл.133, чл.143, ал.3 от ГПК, както и по чл.238, ал.1 от ГПК, а именно: че ако не бъде подаден отговор в срока за отговор на исковата молба и ответницата или неин представител не се яви в първото заседание по делото, без да е направила искане за разглеждането му в нейно отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу нея.

С писмено становище с вх. №4162/09.04.2025 г., прието в първото по делото открито съдебно заседание, ищцовото дружество, чрез пълномощника си адв. Х., е направило искане за постановяване на неприсъствено решение на основание чл. 238, ал.1 от ГПК.

Настоящият съдебен състав намира, че са налице процесуалните предпоставки по чл. 239, ал.1 от ГПК, за постановяване на неприсъствено решение срещу ответницата: същата е била редовно призована за съдебно заседание, не се е явила и не е била представлявана. Редовно й е връчено съобщението за писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК, но не е подала такъв, а са й указани надлежно последиците от това. С оглед приетите писмени доказателства, представени с исковата молба, искът е вероятно основателен. Ето защо следва срещу ответницата да бъде постановено неприсъствено решение, с което предявеният иск да бъде уважен съобразно ангажираните писмени доказателства, без същият да се мотивира по същество, по аргумент от чл. 239, ал.2 от ГПК.

Производството по чл. 422 ГПК е особено исково производство за установяването на вземане, предмет на заповед за изпълнение. На заявителя /ищец по настоящото дело/ са присъдени разноски по заповедното производство в размер на общо 265.00 лева /25.00 лева за платена държавна такса и 240.00 лева за адвокатско възнаграждение/, които основание чл.78, ал.1 от ГПК ответницата следва да му заплати заедно с направените разноски в хода на настоящото исково производство – 385.00 лева, включващи държавна такса от 25.00 лева и 360.00 лева – адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от изложеното съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено, че М. Ф. Д., ЕГН: **********, с адрес: гр.

4

К., ул. „***“ №***, вх.***, ет.***, ап.***дължи на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, с ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Витоша“, ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 4-6, сграда „Матрикс Тауър“, представлявано от управителя Р. И. М. - Т., следните суми, за които по ч. гр. д.

№2048/2024 г. по описа на РС Карлово е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, а именно:

- сумата от 838.33 лева – просрочена главница по Договор за потребителски кредит № 4053691732 от 07.11.2022г.;

- сумата от 74.19 лева – възнаградителна лихва, начислена за периода от 15.01.2023 г. до 15.03.2023 г., включително,

ВЕДНО със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 22.11.2024 г., до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА М. Ф. Д., ЕГН: **********, с адрес: гр. К., ул. „***“ №***, вх.***, ет.***, ап.***ДА ЗАПЛАТИ на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, с ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Витоша“, ул.

„Рачо Петков Казанджията“ № 4-6, сграда „Матрикс Тауър“, представлявано от управителя Р. И. М. - Т. направените по делото разноски общо в размер на 650.00 лв. (шестстотин и петдесет лева), от които 265.00 лева в заповедното производство по ч. гр. д. № 2048/2024 г. по описа на РС Карлово и 385.00 лева в исковото производство по гр. д. №45/2025 г. по описа на РС Карлово.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, съгласно чл. 239, ал.4 от ГПК.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

ЦЧ

Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________ 5