Решение № 261242 от 24.02.2021, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И

Е гр. София, 24.02.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЬД, ГО, ІІ Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на единадесети декември две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ мл. с. КОНСТАНТИНА

ХРИСТОВА при участието на секретаря Е. Г., като разгледа докладваното от съдия Иванка Иванова гр. дело № 10751 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.

С решение № 109087 от 08.05.2019 г., постановено по гр. д. № 42838/2018 г. по описа на СРС, I ГО, 125 състав, А. „П.И.“ е осъдена да заплати на „ДЗИ – Общо застраховане“ АД, на основание чл.411 КЗ, вр. чл.49 ЗЗД, сумата от 15 958, 38 лв., от която: 15 943, 58 лв., представляваща заплатено от ищеца застрахователно обезщетение по договор за имуществена застраховка, за причинени имуществени вреди на лек автомобил „Ауди”, с peг. № ******, настъпили в резултат на ПТП, реализирано на 12.09.2017 г. при движение по автомагистрала „Хемус”, представляваща част от републиканската пътна мрежа, вследствие на удар с намиращ се на пътя предмет – парче от гума и 15 лв. – ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 28.06.2018 г. до окончателното й погасяване, както и сумата от 533 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 28.02.2018 г.

– 27.06.2018 г. Ответникът е осъден да заплати на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 1 963, 36 лв. - сторени по делото разноски. Отхвърлени са предявените от А. „П.И.“ обратни искове срещу „А.” ЕАД, като лице осъществяващо надзор на пътя по силата на договор за обществена поръчка № РД-33-4/29.05.2015 г., за заплащане на А. „П.И.“, сумата от 15 958, 38 лв., от която: 15 943, 58 лв. - застрахователно обезщетение по договор за имуществена застраховка, за причинени имуществени вреди на лек автомобил „Ауди”, с peг. № ******, настъпили в резултат на ПТП, реализирано на 12.09.2017 г. при движение по автомагистрала „Хемус”, част от републиканската пътна мрежа, вследствие на удар с намиращ се на пътя предмет – парче от гума и 15 лв. – ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 28.06.2018 г. до окончателното й погасяване, както и сумата от 533 лв. -обезщетение за забава върху главницата за периода 28.02.2018 г. – 27.06.2018 г., при условие, че А. „П.И.“ заплати на „ДЗИ Общо застраховане” ЕАД посочените суми. Ищецът е осъден да заплати на ответника, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сторените от него разноски по делото в размер на 200 лв.

Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ответника по делото и ищец по обратния иск А. „П.И.“, с която го обжалва изцяло. Излага съображения, че обжалваното решение е неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Счита, че същото е постановено при неизяснена фактическа обстановка, без да са налице безспорни доказателства относно осъществяването на конкретни факти за настъпилото пътно -транспортно произшествие. Поддържа, че представеният протокол за ПТП не отговаря на изискванията на чл.179, ал.2 ГПК във вр. с чл.183 ГПК, поради което следва да бъде изключен от доказателствения материал по делото. Същият е непълен, неточен и противоречив. Липсва пълно и ясно описание на реализираното произшествие, на цялата пътна обстановка и конкретното място. Отразеното в него застрахователно събитие няма обвързваща доказателствена сила относно механизма на настъпване на ПТП, тъй като произшествието не е извършено в присъствието на съставителя на акта. Доколкото ситуацията не е осъществена пред съответния полицейски служител, посоченият протокол възпроизвежда единствено твърденията на водача, който е заинтересован да опише фактическа обстановка, която е изгодна за него, с цел обезщетяване на вредите по застрахования автомобил. Между показанията на свидетеля Г.и описаното в частните писмени доказателства са налице съществени противоречия.

Счита, че решаващият съд е направил неправилно систематично тълкуване на разпоредбите на сключения от А. „П.И.“ и „А.“ ЕАД договор с предмет „Поддържане (превантивно, текущо, зимно и ремонтно - възстановителни работи при аварийни ситуации) на автомагистрален участък АМ „Хемус“ от км

0+000 до км 78+554 и пътна връзка „Прелок“ от км

0+000 до км 3+024, включително и принадлежащите пътни връзки, поддържане, осветление на тунели: „Витиня“, „Топли дол“, „Ечемишка“, и „Правешки Ханове“ с обслужващите ги подстанции и далекопроводи, охрана на пътните съоръжения и принадлежностите в обхвата на автомагистралата на територията на ОПУ - София и ОПУ - Ловеч стопанисвани от АПИ“, като е приел, че за да бъде отстранено препятствието, е следвало да се обективира задание (писмено или устно) от страна на А. „П.И.” до „А.”ЕАД. В раздел VIII, чл.12, ал.5, ал.7, ал.8, ал.9 и ал.19, е уговорено, че изпълнителят е длъжен в рамките на своите права по този договор да предприеме всички необходими действия за опазване на пътищата и пътните принадлежности и осигуряване на безопасни условия на движение, да започва работа веднага след появяването на необходимост от това и да поддържа републиканските пътища на договореното ниво, съгласно техническата правила и изисквания за поддържане и ремонт на пътищата и оперативния план за зимно поддържане, да поддържа в готовност екипи, които да осигурят безопасност на движението при ПТП, аварии и др. извънредни ситуации, станали по републиканските пътища, предмет на договора, като сигнализира с комплект за временна организация на движението, съгласно Наредба № 01/16 за временна организация на движението при извършване на строителство и ремонт по пътищата и улиците, според възможната опасност и в минимално кратък срок да поправи последиците от произшествието, ако това се налага. С оглед на това изпълнителят е следвало да поддържа процесния участък, като същият действа в условията на оперативната самостоятелност. В случая препятствието не е част от пътната настилка, пътните принадлежности и пътните съоръжения и не е резултат от действие или бездействие на страните, които са могли да бъдат предвидени при полагане на дължимата грижа. Същото, с оглед характеристиките и времето на настъпване на ПТП - 01:10 часа, не е могло да бъде обозначено или премахнато незабавно. Счита, че от ангажираните гласни доказателства сочещи скорост на движение 130-140 км/ч и дистанция между двете моторни превозни средства от 30 метра, се установява нарушение на разпоредбата на чл.179, ал.2 ЗДвП, съгласно която при движение след автомобил се спазва дистанция, която да дава възможност на водачът на моторно превозното средство, следващ предходния да реагира своевременно, както и на чл.20, ал.2 ЗДвП, съгласно която водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Посочените нарушения са установени и в заключението на изготвената по делото авто - техническа експертиза. Длъжностното лице, отразило произшествието, не е направило снимков материал по съответния процесуален ред и способ, за да бъде надлежно приобщен по делото, което възпрепятства установяването на действителната причина за възникване на евентуалното пътно-транспортно произшествие. Приложените към исковата молба снимки не са нито писмени, нито веществени доказателства, тъй като са изготвени от застрахователя, който е заинтерисована страна. Липсват доказателства, че водачът към момента на реализиране на ПТП не е бил под въздействие на алкохол или други медикаменти или вещества с наркотично или упойващо действие, тъй като не е описано използваното техническо средство - дрегер или др. Не е установено извършване на проверка за настъпване на вредите в резултат на обстоятелства попадащи в хипотезата на част VIII, т.8.15. от Общите условия за застрахователя, когато вредите са в резултат на повреда, износване, стареене, умора на материала, скрит дефект и др., на агрегат, възел или детайл на моторното превозно средство, вследствие на което е настъпило застрахователното събитие, както и в хипотезата на VIII, т.8.8., когато вредите са настъпили в резултат на умишлени действия или груба небрежност на застрахования, членове на неговото семейство, лица живеещи заедно с него в едно домакинство, негови работници и служители, лица работещи под негов контрол и др. От застрахователна полица и уведомлението за щета не се установява на какво основание е изплатено застрахователното обезщетение и спазени ли са Общи условия на застрахователя предвидени в част III, т.3.1. за сключване и форма на застрахователен договор. Моли съда да отмени обжалваното решение, като отхвърли предявените срещу него искове. В случай, че същите бъдат уважени моли по предявения обратен иск да бъде осъдено дружеството „А.” ЕАД за претендираните от застрахователя суми, като съдът се произнесе и относно възражението за съпричиняване.

Претендира присъждане на сторените по делото разноски, като прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от ищеца „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ

“ ЕАД, с който я оспорва. Счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. По делото е доказано по безспорен начин, че процесното пътно - транспортно произшествие е настъпило на описаното в исковата молба и протокола място, както и, че причина за същото е необезопасено парче от гума на пътното платно на автомагистралата.

Местопроизшествието е било посетено от служител на сектор „ПП”, група КПД, ОДМВР - София, който е описал подробно възприетата на място от него фактическа обстановка. Съгласно представения и приет като доказателство по делото протокол за ПТП причина за реализираното му е „необезопасен предмет”. В обжалваното решение правилно е посочено, че протокола за ПТП има характер на официален документ, тъй като е съставен от длъжностно лице, в рамките на дадените му правомощия. Същият обвързва съда да приеме, че на конкретната дата и час, на мястото на произшествието се е намирал описаният в протокола лек автомобил, с описаните видими щети, както и че на пътното платно се е намирал необезопасен предмет (парче от гума). Съдът е съобразил, че в хода на делото не са събрани доказателства, които да подкрепят твърденията на ответника, че отразените в протокола обстоятелства и начертаната схема са неверни. Изготвената и приета по делото съдебно -техническа експертиза напълно потвърждава описаният в протокола механизъм и начертаната в него схема. Счита, че показанията на разпитания по делото свидетел Г.напълно съвпадат с описаният в протокола механизъм. С оглед на това правилно решаващият съд е приела за доказано наличието на причинно - следствената връзка между настъпилото ПТП и вредите по автомобила.

Представените доказателства не установяват виновно поведение на водача на увредения автомобил. Напротив, същият се е движил с позволена от закона скорост, съобразена с атмосферните условия и вида на пътя (автомагистрала), на къси светлини, спазвайки необходимата дистанция. Съгласно заключението на авто - техническа експертиза вредите са настъпили именно в причинна връзка с описания механизъм на ПТП, а водачът бил в невъзможност да избегне необезопасения предмет - при движение на къси светлини, при скорост по - голяма от 70 км/ч., водачът не може да предотврати ПТП. Поддържа, че е неоснователно възражението, че застрахователното обезщетение е изплатено без годно правно основание, тъй като представлява непокрит риск по Общите условия на застрахователя. В хода на производството не са събрани никакви доказателства в подкрепа на твърдението, че водачът на процесния лек автомобил е употребил алкохол. Съгласно протокола за ПТП водачът е бил тестван за алкохол и теста е бил отрицателен. С оглед на това счита, че решаващият съд обосновано е приел, че не е налице изключен риск по раздел VIII. т. 8. 8 от Общите условия.

Разпечатката съдържа 19 от 103 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/412435fe-6cba-4428-b4e3-0acccf2455b1