Определение № 348 от 04.05.2026, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 348 гр. Ловеч, 04.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Въззивно частно гражданско дело № 20264300500157 по описа за 2026 година Производството е по чл. 413, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба от „Профи Кредит България“ ЕООД против разпореждане № 478/08.02.2026 г., по ч.гр.д. № 156/2026 г. на РСТетевен, с което е оставено без разглеждане и е отхвърлено изцяло заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист против Д. Ж. М..

В жалбата се поддържа, че постановеният съдебен акт е неправилен, тъй като дадените от районния съд към заявителя указания по отстраняване нередовността на заявлението били неточни, че въпреки това те били изпълнени от заявителя в съответствие с изискванията от съда, че заповедният съд нарушил служебното начало, тъй като при неизпълнение на дадените указания, трябвало да даде повторни такива, вместо да отхвърли заявлението.

В частната жалба е направено искане за отмяна на обжалваното разпореждане и за издаване на заповед за изпълнение за претендираните със заявлението суми.

Частната жалба е допустима, тъй като същата е подадена в срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, за което е налице правен интерес от обжалване (чл. 413, ал. 2 ГПК). Едноседмичният срок за обжалване по чл. 275, ал. 1, вр. чл. 413, ал. 2 ГПК е спазен, защото частната жалба е подадена на 18.02.2026 г., а атакуваното разпореждане е връчено на жалбоподателя на 11.02.2026 г., видно от направените удостоверявания от ССЕВ. За частния жалбоподател е налице интерес да обжалва разпореждането, доколкото с него е отхвърлено подаденото от него заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист до пълния размер на претендираните вземания (чл. 413, ал. 2 ГПК). Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Производството по гр.д. № 156/2026 г. на Районен съд – Тетевен е образувано по заявление от частния жалбоподател, с което е поискано издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за следните суми:

161,11 евро – главница, дължима от вноска № 18 с падежна дата 15.08.2025 г. до вноска № 23 с падежна дата 15.01.2026 г.; 25,97 евро - неплатено падежирало договорно възнаграждение за периода 15.08.2025 г.- 15.01.2026 г., 1 дължимо по вноска № 18 с падеж 15.08.2025 г. до вноска № 23 с падеж 15.01.2026 г.; 57,54 евро – възнаграждение за закупен пакет услуга Фаст, дължимо по вноска № 18 с падеж 15.08.2025 г. до вноска № 23 с падеж 15.01.2026 г.; 76,68 евро - възнаграждение за закупен пакет услуга Флекси, дължимо по вноска № 18 с падеж 15.08.2025 г. до вноска № 23 с падеж 15.01.2026 г.; 204,52 евро – неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, начислени на 14.10.2024 г.; 15,34 евро неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислени на 30.07.2024 г.; 21,33 евро – мораторна лихва за забава за периода от 16.03.2024 г. до 22.01.2026 г., ведно със законната лихва от 23.01.2026 г. до окончателно изплащане, като в заявлението е посочено, че вземанията са дължими по Договор за потребителски кредит № 4002373****, сключен на 20.02.2024 г. между „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД и Д. Ж. М.. Със заявлението е поискано и издаване на заповед за разноските по делото в размер на 10.87 евро - платена държавна такса и 117.60 евро - юрисконсултско възнаграждение.

С разпореждане № 248/23.01.2025 г. състав на РС - Тетевен е оставил заявлението без движение и указал на заявителя в тридневен срок от съобщението да отстрани констатираната нередовност на заявлението, като представи договор за заем № 4002373****/20.02.2024г. заедно с всички приложения и общи условия, а ако срокът на договора не е изтекъл, да уточни уведомен ли е длъжникът за предсрочна изискуемост и кога, както и да посочи сумата по договора, какви суми са заплащани от длъжника по договора и в какъв размер. Разпореждането е получено от заявителя чрез негов представител на 26.01.2026 г.

С молба вх. № 786/28.01.2026 г. заявителят е уточнил, че Д. Ж. М. дължи следните суми: главница в размер на 161.11 евро, представляваща дължимо вземане от вноска № 18 с падежна дата 15.08.2025 г. до вноска № 23 с падежна дата 15.01.2026 г.; договорно възнаграждение в размер на 25.97 евро, представляваща дължимо вземане от вноска № 18 с падежна дата 15.08.2025 г. до вноска № 23 с падежна дата 15,01,2026 г.; възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст в размер на 57.54 евро, представляваща дължимо вземане от вноска № 18 с падежна дата 15.08.2025 г. до вноска № 23 с падежна дата 15.01.2026 г.; възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на 76.68 евро, дължимо от вноска № 18 с падежна дата 15.08.2025 г. до вноска № 23 с падежна дата 15.01.2026 г.; такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 15.34 евро, начислени на 30.07.2024 г.; такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, в размер на 204.52 евро, начислени на 14.10.2024 г.; Лихва за забава в размер на 21.33 евро, дължима от 16.03.2024 г., дата на изпадане на длъжника в забава, до датата на подаване на заявлението в съда; Законна лихва от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане. В уточняващата молба е посочено, че за периода 13.03-13.07.2020 г. не е начислявана законна лихва, че общият размер на заплатените суми по договора е 214.54 евро, с която е погасена сума в размер на 214.42 евро, съгласно задължението по погасителен план (4 пълни вноски), както и частично погасяване в размер на 0.24 евро има по 5-тата вноска. От заявителя е уточнено, че общата сума на получените плащанията са включени и постъпилите плащания по начислените лихви за просрочие на вноските по погасителен план – 0.12 евро, че поради плащане на вноските със забава са 2 били начислени лихви в размер на 21.45 евро, които към момента били частично заплатени и че се дължат още 21.33 евро лихви за забава за периода от 16.03.2024 г. В табличен вид са посочен направените плащания, както и непогасените вноски, като към молбата е приложен и договор за потребителски кредит № 4002373****.

С разпореждане № 319/28.01.2026 г., връчено на 02.02.2026 г., от съда са дадени допълнителни указания на заявителя да уточни кога и на коя дата длъжникът е получил съобщението за предсрочната изискуемост на договор за заем № 4002373**** /20.02.2024 г.

В изпълнение на дадените указания с молба вх. № 1033/04.02.2026 г. заявителят е посочил, че не претендира вземането на основание предсрочна изискуемост, уточнявайки, че длъжникът по заявлението Д. Ж. М. дължи сумите, както следва: неплатена падежила главница в размер на 161.11 евро, дължима от вноска № 18 с падежна дата 15.08.2025 г. до вноска № 23 с падежна дата 15.01.2026 г.; неплатено падежирало договорно възнаграждение в размер на 25.97 евро, дължимо от вноска № 18 с падежна дата 15.08.2025 г. до вноска № 23 с падежна дата 15.01.2026 г.; неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст в размер на 57.54 евро, дължимо от вноска № 18 с падежна дата 15.08.2025 г. до вноска № 23 с падежна дата 15.01.026 г.; неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на 76.68 евро, дължимо от вноска № 18 с падежна дата 15.08.2025 г. до вноска № 23 с падежна дата 15.01.2026 г.; неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 15.34 евро, начислени на 30.07.2024 г.; неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, в размер на 204.52 евро, начислени на 14.10.2024 г.; лихва за забава в размер на 21.33 евро, дължима от 16.03.2024 г., дата на изпадане на длъжника в забава, до датата на подаване на заявлението в съда; законна лихва от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението.

В молбата е пояснено, че за периода 13.03-13.07.2020 г. не е начислявана законна лихва с оглед разпоредбата на чл. 6 от ЗМДВИППП.

С разпореждане № 478/08.02.2026 г., по ч.гр.д. №156/2026 г. на Районен съд Тетевен, състав на същия съд оставил без разглеждане и в отхвърлил изцяло заявлението на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Д. Ж. М., като заповедният съд приел, че заявителят не е изпълнил изцяло дадените указания по отношение на сумата по договора, вкл. сумите, заплащани от длъжника, и техния размер.

От правна страна съдът приема, че разпореждането е правилно като краен резултат.

При неотстраняване на нередовността на заявлението, районният съд го отхвърля, т.е. произнася се по него по неблагоприятен за заявителя начин (a contrario чл. 78, ал. 6 ГПК). В случая районният съд да е постановил оставяне без разглеждане на заявлението по чл. 410 ГПК, което не съответства на съществуващата по закон възможност в заповедното производство (чл. 411, ал.

2 ГПК). Въпреки констатираното несъответствие, въззивната инстанция тълкува корективно разпоредителна част от диспозитива на разпореждането и приема, че негативното за заявителя произнасяне се свежда до отхвърляне на заявлението.

Районният съд не е съобразил, че както в заявлението, така и в 3 уточняващите молби са посочени ясно и несъмнено, основанието и размера на всяко от вземанията, както и тяхното естество, като от заявителя са е уточнено, че се претендират вземания по конкретни вноски с настъпил падеж, с оглед на което няма позоваване на предсрочна изискуемост, както и че размерът на заплатените от длъжника суми и отнасянето им от кредитора към погасяване на съответната част от вноските по погасителния план.

Уточняващите молби са подадени в указания от съда срок и с тях са приложени исканите от съда документи, вкл. договор за потребителски кредит № 4002373**** (към молба вх. № 786/28.01.2026 г.). В този смисъл нередовността на заявлението е била отстранена и то следва да се разгледа по същество. В този смисъл нередовността на заявлението е била отстранена.

Въпреки това, то е неоснователно.

Извършвайки проверката в обхвата на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК, с оглед притежаваното от длъжника качество на потребител, съдът констатира, че част от вземанията по заявлението се основават на неравноправни клаузи.

Отчитайки естеството на сделката, от която се претендират вземанията по заявлението (договор за потребителски кредит), към договора приложим режимът на Закона за потребителския кредит (ЗПК). Разпоредбата на чл. 24 ЗПК изрично препраща към чл. 143 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), според който неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.

В случая такава уговорка се явява установената в договора, според които потребителят поискал изрично закупуване на двете допълнителни услуги Фаст и Флекси, с оглед на което той е поел задължение да заплати на кредитора дължимото за тях възнаграждение безусловно и в пълен размер, вкл. при предсрочно погасяване на кредита – за услугата Фаст в пълен размер, а за услугата Флекси отново в пълен размер, но за периода след настъпилия падеж и предстоящия следващ (т. VI). Съдържанието на договора не позволява изграждане на извод за опционния характер на двете услуги и за съществувала за потребителя възможност да го сключи, преминавайки през алгоритъм, изключващ същите две услуги. В този смисъл уговорката в договора за кредит относно допълнителните услуги Фаст и Флекси и заплащане на възнаграждение за тях, не е индивидуално уговорена, доколкото потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието й (чл. 146, ал. 2 ЗЗП). С оглед недействителния характер на договора за потребителски кредит, потребителят не дължи лихви и други разходи по кредита (чл. 23 ЗПК). При договорите за потребителския кредит кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита (чл. 10а, ал. 2 ЗПК). Означеното съдържание на допълнителните услуги разкрива, че те са свързани с управлението на кредита (промяна размера на погасителните вноски и техните падежи, отпускане на допълнителни парични средства без попълване на множество документи и др.), което е забранено от закона чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Същото се отнася и за извънсъдебното събиране. Затова начисляване на възнаграждение за извършване на такива действия под каквато и да било форма или наименование (такса или комисионна), противоречи на закона и заявителят няма право да изисква заплащането му (чл. 10а, ал. 2 ЗПК). Заявителят няма право и на претендираните със заявлението договорната лихва и законна лихва за забава, доколкото те са начислени върху всяка от вноските, 4 включваща както дължимата част от вземането за връщане на заетата по кредита сума, така и съответната част от вземанията за заплащане на двете възнаграждения.