Решение № 360 от 24.03.2025, Административен съд - Габрово

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 360

Габрово, 24.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Габрово - VI Състав, в съдебно заседание на двадесет и седми февруари две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

ЦВЕТОМИЛ ГОРЧЕВ

При секретар МАРИЕЛА КАРАДЖОВА като разгледа докладваното от съдия ЦВЕТОМИЛ ГОРЧЕВ административно дело № 20237090700288 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с § 2 от ДР на ДОПК.

Образувано е по жалба, подадена от „Едерисел билдинг“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Севлиево, област Габрово, представлявано от К. М. К. – управител против Ревизионен акт № Р-04000423001843-091-001/ 15.09.2023 г., издаден от възложилия ревизията И. Х. К. – Началник Сектор "Ревизии" и ръководителя на ревизията З. Т. З. – главен инспектор по приходите при ТД на НАП – Велико Търново, потвърден изцяло след обжалване по административен ред с Решение № 98/ 27.11.2023 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Велико Търново при Централно управление на НАП, като законосъобразен. Жалбоподателят счита, че РА е неправилен и незаконосъобразен, направените в него констатации, които препращали към мотивите на ревизионния доклад, били необосновани, направени при неизяснена фактическа обстановка и в противоречие с актуалната практика на ВАС на Република България. За неправилни и необосновани намира и констатациите в Решение № 98/27.11.2023 г. на Директор на Дирекция ОДОП – В. Търново. В жалбата твърди, че в мотивите на ревизионния доклад е посочено, че ревизия се извършва във връзка с Решение № 33/27.03.2023 г. на Директора на Дирекция ОДОП гр. Велико Търново, с което на основание чл. 155, ал. 4 от ДОПК е отменен като незаконосъобразен РА № Р-004000722003181-091-001/06.01.2023 г. в обжалваната част по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) за данъчни периоди месеци 01, 02, 08, 09,10.2021 г. и месеци 01, 02 и 05, 2022 г. и в частта по Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) – корпоративен данък за 2021 г., като преписката е върната за възлагане на нова ревизия, но по никакъв начин не била съобразена с това решение. За абсолютно неоснователни счита следните констатации и изводи на ревизиращите органи: 1./ че в хода на производството са извършени процесуални действия, при които са установени обективни обстоятелства, въз основа на които е направен извода, че ревизираното лице не е получило реално услуги по проверяваните фактури от спорните доставчици/подизпълнители; 2./ че фактурите от сочените в РД доставчици не отразяват факти от обективната действителност, т.е. не са налице реални покупки по тях, което няма как да не е известно на ревизираното лице, което е получило само данъчни документи, но не и услугите, посочени във фактурите от тези доставчици; 3./ че в случая се касае за относителна субективна симулация, при която услугите са извършени, но не от сочения доставчик, а от ревизираното дружество; 4./ че доставчиците не притежават персонал и материална обезпеченост за фактурираните услуги; 5./ крайният извод на органа, че с такива сделки се цели създаване на привидност пред трети липа относно действителните отношения между страните, като за твърдяната неоснователност на тези констатации жалбоподателят релевира следните доводи: В хода на ревизионното производство не са налице данни да е извършван оглед на изпълнените обекти, липсва строително-техническа експертиза за вложения труд в построените от ревизираното лице сгради.

В производството на обжалване на РА по административен ред Директорът на ДОДОП е приел, че не е необходимо възлагането на експертиза съгласно чл. 60 от ДОПК, тъй като били събрани писмени доказателства, но според жалбоподателя е било необходимо да бъде назначена комплексна строително-техническа и счетоводна експертиза, тъй като обект на проверката бил положен труд на строителни обекти, а единствено специалисти – строителен инженер или инженер-конструктор могат да установят дали реално са извършени услуги на процесните обекти. Наред с това, твърди, че всички необходими документи са представени, а обстоятелството, че част от доставчиците не са сключили трудови договори с работниците си или не са ги декларирали, не обосновава извод, че услугите не са осъществени. По така изложените аргументи жалбоподателят оспорва всички констатации в съставения Ревизионен доклад и издадения Ревизионен акт, поради което се иска отмяна на акта като неправилен и незаконосъобразен.

Тъй като жалбата не е подадена съгласно изискванията на чл. 152, ал. 1 от АПК, в изпълнение на съдебно разпореждане № 1176/ 20.12.2023 г. административният орган е представил по делото надлежно заверено копие на пълната административна преписка по издаване на оспорения ревизионен акт, вх. № СДА-01-2288/ 29.11.2023 г. Представена е също така молба от упълномощен процесуален представител – гл. юрисконсулт в Дирекция ОДОП – В.Търново /пълномощно, л. 31/, с която на основание чл. 193, ал. 1 от ГПК се оспорва достоверната дата на съставяне, верността на съдържанието и автентичността на подписите на изчерпателно изброени документи, представени от ревизираното лице като писмени доказателства.

Жалбоподателят „Едерисел билдинг“ ЕООД се представлява по делото от адв. С. Б. от ГАК съгласно пълномощно от 18.03.2023 г., приложено на л. 261-262 по делото. В открито съдебно заседание на 21.10.2024 г. с даден ход по същество на спора, пълномощникът поддържа жалбата и искането по същество за отмяна на обжалвания Ревизионен акт като неправилен и незаконосъобразен. Подчертава, че с оглед събраните по делото доказателства жалбоподателят е използвал реални подизпълнители, че всички обекти са реално изпълнени, въведени са в експлоатация и се ползват по предназначение. Моли за присъждане на направените разноски. Депозира писмени бележки, вх. № СДА-01-2479/ 04.11.2024 г., в които развива подробно своите съображения.

Ответникът по делото Директор на дирекция ОДОП – Велико Търново се представлява от главен юрисконсулт Я. Г. съгласно пълномощно, приложено на л. 260. В открито съдебно заседание на 21.10.2024 г. с даден ход по същество на спора същият не се явява, за него – упълномощеният процесуален представител оспорва жалбата с искане за отхвърлянето ѝ като неоснователна и недоказана. Претендира разноски. Своите доводи излага в представена писмена защита, вх. № СДА-01-2421/ 29.10.2021 г.

Съдът намира жалбата за допустима, като насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол пред АдС – Габрово и подадена от лице с правен интерес – адресат на обжалвания ревизионен акт. Решение № 98/ 27.11.2023 г. на Директора на Дирекция е връчено на „Едерисел билдинг“ ЕООД на 29.11.2024 г., а жалбата против потвърдения с него Ревизионен акт № Р-04000423001843-091-001/ 15.09.2023 г. е депозирана в Административен съд – Габрово на 29.11.2023 г., тоест в рамките на 14-дневен срок за обжалване.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и възраженията на страните, и като извърши служебна проверка за законосъобразност по реда чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

На основание чл. 117 от ДОПК съгласно Заповед за възлагане на ревизия № Р-04000423001843-020-001/03.04.2023 г. (л. 244-246), изменена със Заповед № Р- 04000423001843-020-002/07.07.2023 г. (л.248-249), екип от ревизори З. З. – главен инспектор по приходите и ръководител на ревизията и М. Х. М. – главен инспектор по приходите, е извършил ревизия на „Едерисел Билдинг“ ЕООД, гр. Севлиево. Заповедите са издадени от компетентен орган – И. К., заемащ длъжността началник сектор „Ревизии“ при ТД на НАП – В.Търново, ИРМ Плевен, упълномощен със Заповед № 1270/ 15.11.2021 г. на Директора на ТД на НАП – В.Търново (л. 252-253). Заповедите са връчени на ревизираното лице по електронен път съответно на 11.04.2023 г. и 10.07.2023 г., видно от приложените на л. 246 и л. 250 разписки.

Ревизията е разпоредена за установяването на задълженията за корпоративен данък за периода от 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г. и за ДДС за периода от 01.01.2021 г. до 28.02.2021 г.; от 01.08.2021 г. до 31.10.2021 г.; от 01.01.2022 г. до 28.02.2022 г. и от 01.05.2022 г. до 31.05.2022 г.

За извършената ревизия е съставен Ревизионен доклад № Р-04000423001843-092-001 /25.08.2023 г. (л. 65 -228). Видно от разписка и удостоверение от ИС „Контрол“ (л. 229-230) той е връчен на дружеството жалбоподател по електронен път на 28.08.2023 г. В установения по чл. 117, ал. 5 от ДОПК срок, ревизираното лице е депозирало пред органите по ревизията писмено възражение, вх. № 200667/ 01.09.2023 г. (л. 64) , с което е оспорило всички констатации в доклада с твърдение, че същите са необосновани, неправилни, незаконосъобразни, направени при неизяснена фактическа обстановка и в противоречие с актуалната практика на ВАС по подобен вид дела.

Последвало е издаване на обжалвания в настоящото съдебно производство Ревизионен акт № Р-04000423001843-091-001 от 15.09.2023 г. Актът е с правно основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК, издаден от И. К. – Началник на сектор, възложил ревизията и З. З. – главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията (л. 53-59). По делото е представена разписка и удостоверение за извършено връчване на ревизионния акт на 15.09.2023 г. по електронен път в ИС „Контрол“ на НАП (л. 61).

Органите на НАП са приели за неоснователни възраженията на ревизираното дружество, тъй като с доклада не се оспорват извършените СМР по обектите, а реалността на извършените услуги от спорните подизпълнители. Посочва се, че в хода на производството са извършени процесуални действия, при които са установени обективни обстоятелства, въз основа на които е направен изводът, че ревизираното лице не е получило реално услуги по проверяваните фактури от спорните доставчици/подизпълнители. Фактурите от сочените доставчици, подробно описани в ревизионния доклад, не отразяват факти от обективната действителност, т.е. не са налице реални покупки по тях, което няма как да не е било известно на ревизираното лице. Според издалите РА органи дружеството е получило само данъчни документи, но не и услугите, посочени във фактурите от тези доставчици. Тези обстоятелства са довели до извода, че с такива сделки се цели създаване на привидност пред трети лица относно действителните отношения между страните, а доставчиците не притежават персонал и материална обезпеченост за фактурираните услуги.

След преценка на извършените при ревизията действия, на установените факти и обстоятелства, на направените изводи и основанията за тях, на предложението за установяване на задълженията, както и на изложените съображения в подаденото от „Едерисел Билдинг“ ЕООД възражение, ревизиращите органи са приели мотивите, подробно описани в констативната част на Ревизионен доклад № Р-22221121002994-092-001 /26.11.2021 г. и предложенията за установяване на задължения по посочени периоди. С ревизионния акт са установени допълнителни задължения за внасяне, главници и лихви за корпоративен данък и данък върху добавената стойност общо в размер на 141086,84 лева, включващи: корпоративен данък за 2021 г. в размер на 29086,39 лв. и лихви върху него в размер на 3962,23 лв.; ДДС за данъчни периоди м. 01, 02, 08, 09, 10.2021 г. и м. 01, 02, 05, 2022 г. в размер общо на 89650.73 лв. и лихви 18387.49 лв.

Съгласно чл. 120, ал. 2 от ДОПК ревизионният доклад е неразделна част от ревизионния акт.

Издаденият Ревизионен акт е оспорен по административен ред пред Директора на ТД на НАП – В.Търново, който с решение № 98/ 27.11.2023 г. (л. 32-49) е потвърдил РА като законосъобразен.

И решаващият административен орган изцяло е възприел констатациите и изводите на органите по приходите в съставения РД и в издадения РА. Обстойно са описани и анализирани събраните в хода на производството писмени доказателства. Директорът на ТД на НАП – Велико Търново е счел, че представените и подробно описани фактури не отразяват вярно документираните с тях стопански операции. Изводът му е, че отчетените разходи не са документално обосновани по смисъла на ЗКПО и не могат да бъдат признати за данъчни цели. Посочва се, че документалната обоснованост за целите на ЗКПО е регламентирана в чл. 10 от същия закон. От установените при ревизията факти и обстоятелства се налагал изводът, че цитираните фактури не отразяват реални стопански операции, респективно не е доказана верността на тяхното съдържание, поради което за отчетените разходи е налице хипотезата на чл. 26. т. 2 от ЗКПО, което е основание за увеличението на финансовия резултат. Посочва се също така, че по отношение на отчетените разходи по фактурите е налице и хипотезата на чл. 16, ал. 1 от ЗКПО – на данъчно третиране подлежат сделките, сключени както между свързани, така и между несвързани лица, които са сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане. Съставянето на документи между две лица, които не отразяват факти от обективната действителност, също представлява изпълнение на сделка, с която тези лица целят да получат изгода от неправомерното си поведение. За отклонение на данъчното облагане се смята съгласно чл. 16, ал. 2, т. 4 от ЗКПО заплащането на възнаграждения за услуги без те реално да са осъществени, което според административния орган е налице в случая. И тъй като се касае за разходи, включени при изчисляване на финансов резултат, те подлежат на данъчно регулиране за 2021 г. Вследствие извършеното преобразуване за 2021 г. ревизиращите са установили данъчен финансов резултат – печалба, в размер на 363680,75 лв. и полагащ се корпоративен данък в размер на 36368,08 лв., от които допълнително установен корпоративен данък над декларирания в размер 29086,39 лв.