Решение № 1121 от 20.12.2024, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 1121 гр. Перник, 20.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Нина М. Коритарова при участието на секретаря Ц. Ч. М. като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело № 20241720104332 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация - Перник" АД, в която се сочи, че в полза на дружеството срещу Е. В. П., ЕГН:********** и Х. В. П., ЕГН: ********** и двете с адрес в гр. П., ул. „Ю. Г.“, бл. **, вх. *, ап. *** е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК в рамките на ч.гр.д. № 91/2024 г. по описа на Районен съд Перник в качеството им на съсобственици по силата на която следва да заплатят РАЗДЕЛНО всеки съответната си идеална част, представляваща стойността за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в град П., ул. „Ю. Г.“, бл. **, вх. *, ап. ***, от които главница в размер на 403,97 лв. за периода 01.05.2021г. до 30.04.2022г. включително; законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 63,09 лв. за периода от 08.07.2021г. до 14.09.2023 г.; както и законната лихва върху главницата от 403,97 лв: считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ -09.01.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, а именно:

Е. В. П., ЕГН:********** следва да заплати сумата в размер на 350,28 лв. /в качеството си на съсобственик по силата на наследствено правоприемство/, представляваща 1/2 и.д. част от общият дълг, от които главница в размер на 302,98 лв. за периода 01.05.2021г. до 30.04.2022г. включително, законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 47,30 лв. за периода 08.07.2021 г. до 14.09.2023 г., както и законната лихва върху главницата от 302,98 лв; считано от датата на подаване 1 на заявлението за издаване на ЗИПЗ, до окончателното изплащане на сумата.

Х. В. П., ЕГН: ********** следва да заплати сумата в размер на 116,75 лв. /в качеството и на съсобственик по силата на наследствено правоприемство/, представляваща 1/6 и.д. част от общият дълг, от които главница в размер на 100,99 лв. за периода 01.05.2021 г. до 30.04.2022г. включително, законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 15,76 лв. за периода 08.07.2021 г. до 14.09.2023 г., както и законната лихва върху главницата от 100,99 лв: считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ, до окончателното изплащане на сумата.

Твърди се, че между топлофикационното дружество от една страна и ответниците е налице облигационна връзка, възникнала по силата на закона, относно продажбата и покупката на топлинна енергия. Излага свой прочит на относимото по спора материално право. Твърди, че е изпълнил своето задължение, като е доставил на ответника количеството топлинна енергия, чиято стойност се претендира в настоящото производство. Позовава се на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ и на чл. 139в от ЗЕ, както и на чл. 42, ал. 1 от ОУ на дружеството.

С оглед на изложеното моли съда да признаете за установено, че ответникът дължи горепосочените суми. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Претендира разноски.

Ответниците са депозирали отговор в законоустановения едномесечен срок.

Заявяват, че исковата молба е неоснователна и молят съда да я остави без уважение.

Оспорват, че са собственици и ползватели на процесния имот, поради което твърдят, че не са страни по облигационно правоотношение с ищцовото дружество с предмет доставка на топлинна енергия до процесния имот. Оспорва се коректността на извършеното дялово разпределение на топлинната енергия от ФДР „Техем Сървис“ ЕООД и количеството доставена топлинна енергия, за което е било формирано процесното задължение. Оспорват се писмените доказателства представени от ищеца с исковата молба относно начина на изчисляване и отчитане на отразените в тях данни.

Оспорва се редовността на воденето на счетоводството от ищеца. Оспорва се извлечението от счетоводството на ищеца, като същото представлявало частен документ изходящ от ищеца удостоверяващ изгодни за него обстоятелства. Ищецът не бил доказал извършването на доставката на топлинната енергия до процесния имот и нейното остойностяване. Не ставало ясно как била образувана стойността на конкретните начислени суми за топлоенергия по партидата. В жилището нямало отоплителни уреди и не бил живеел никой от 2013 г. Молят съда да отхвърли исковете като неоснователни и недоказани.

С оглед на изложеното моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира сторените по делото разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото 2 доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Районен съд Перник е сезиран с обективно, кумулативно съединени положителни установителни искове, разглеждани по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Предмет на доказване по делото е парично вземане на ищеца, произтичащо от договор за доставка на топлинна енергия, сключени с ответника. Настоящото производство е предназначено да стабилизира ефекта на издадената заповед за изпълнение за вземането в хипотезите на чл. 415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и същата да влезе в сила. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от датата, на която е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Ето защо, предмет на това исково производство може да бъде само вземането, предявено със заявление в заповедното производство. Процесното вземане следва да съвпада с вземането в заповедното производство по юридически факт, от който е възникнало, по страни, вид, падеж и размер. В противен случай искът ще бъде недопустим. В настоящия случай се установи, че вземанията, предмет на иска и вземането, за което е издадена заповед за изпълнение в рамките на заповедното производство изцяло съвпадат, поради което предявеният иск е процесуално допустим.

При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, регулирано от публично известни Общи условия; 2) продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача, за която се дължи посочената в исковата молба сума. По акцесорния иск за обезщетение за забава е необходимо да бъде установено изпадането на ответника в забава и размера на търсеното във връзка с това обезщетение.

Според задължителните разяснения, дадени с ТР № 2/17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ) като договорно правоотношение, произтичащо от договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Преценката относно наличието на качеството потребител/клиент на топлинна енергия за битови нужди по отношение на ответника следва да се прави съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката и Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация – Перник“ ЕАД. Последните имат обвързваща сила за страните по взаимоотношенията, възникнали във връзка с производство и доставка на топлинна енергия при спазване разпоредбата на чл. 150 от ЗЕ.

3

Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ, страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът/потребителят на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и „битовият клиент“, който според легалното определение в т.

2а от § 1 ДР ЗЕ (ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г.), е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. § 190 от ДР на ЗЕ „клиенти/потребители на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.

В този смисъл е и клаузата на чл. 3, ал. 1 от процесните Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, на потребителите в гр. Перник, приложими от ищеца и одобрени с Решение № ОУ-011/14.04.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник Съперник – бр. 82/3959/29.04.2008 г., а с това и влезли в сила, съгласно която купувач на топлинна енергия е всяко физическо лице – потребител за битови нужди, което е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда. В тази връзка следва да се отбележи, че включването на клаузите на процесните ОУ като източник на права и задължения между страните съгласно чл. 150, ал. 2 от Закона за енергетиката (ЗЕ) е обусловено от оповестяването им и изтичане на 30 дни след първото им публикуване. В случая се установи, че последните са оповестени в един местен ежедневник, поради което и с оглед липсата на твърдения от ответника за възражения срещу тях, съдът счита, че са влезли в сила. Отношенията то така действащите общи условия се уреждат от специален закон – ЗЕ, поради което редът в ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено приемане на общите условия е неприложим. Поради това договорът се счита сключен при определените от дружеството общи условия от момента, в който потребителят бъде присъединен към топлопреносната мрежа и започне да потребява топлинна енергия от същата.

Съгласно чл. 34 ал. 1 от Общите условия, купувачът е длъжен да заплаща дължимите се суми на доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. При неплащане в този срок и на основание чл. 86, вр. чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД длъжникът, в качеството си на потребител, изпада в забава и дължи заплащането на обезщетение в размер на законната лихва, без да е необходимо изрично волеизявление на ищеца в този смисъл.

При тази правна рамка, съдът дължи произнасяне по конкретно твърдените права и факти, както и по възраженията, релевирани от страните по делото.

В настоящия случай между страните са спорни всички елементи от фактическия състав на предявените искове, за които ищецът носи доказателствена тежест.

В тази връзка по делото са представени и приети редица доказателства, с които ищецът се домогва да установи основателност на исковата си претенция.

4

От представения с исковата молба нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № **, том трети, дело № 878/1989 г. от 03.07.1989 г. се установява, че процесния недвижим имот е бил продаден от починалия наследодател на ответниците В. Л. П., който е техен баща на неговата майка и тяхна баба К. К. П. . Видно от представеното удостоверение за наследници на К. К. П., същата е била вдовица и е починала на 22.04.2013 г., като е оставила за свои наследници по право на заместване на мястото на починалия преди нея нейн син В. Л. П., починал на 18.02.2013 г. ответниците Е. В. П. и Х. В. П., който са негови дъщери при квоти от 1/6 ид.ч. за всяка една от тях, от правото на собственост върху процесния недвижим имот както и е оставила като свои наследници по право на заместване на мястото на починалата преди нея дъщеря Е. Л. Н., която е починала на 21.07.1981 г. две внучки Е. К. Б. и Л. К.

З., които са наследили по 1/6 ид.ч. всяка една от тях от правото на собственост върху процесния недвижим имот е оставила като свои наследник сина си З. Л. П., които е придобил по наследство от нея 1/3 ид.ч. от правото на собственост върху процесния имот, като същата след неговата смърт на 25.06.2014 г. е била наследена от неговата съпруга К. Е. П., неговия син Л. З. Л. и неговия син К. З. Л., като всеки един от тях е придобил 1/9 ид.ч. от процесния имот. Видно от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 18, том първи, рег. № 562, дело № 18/2016 г. от 27.01.2016 г. К. Е.

П., Л. З. Л. и К. З. Л. продават на ответницата Е. В. П. тяхната обща 1/3 ид.ч. от правото на собственост върху процесния имот и същата придобива общо ½ ид.ч. от правото на собственост от процесния имот, тъй като към нейната 1/6 ид.ч. получена наследство от нейната баба К. К. П. се прибавя и придобитата по силата на тази сделка 1/3 ид.ч. от процесния имот /1/3 +1/6 се равнява на 3/6 или на 1/2/.