Решение № 47 от 15.03.2023, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 47 гр. Габрово, 15.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Симона Миланези при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева като разгледа докладваното от Симона Миланези Гражданско дело № 20214200100337 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по искова молба от Община Габрово против Д. В. М., К. Ц. Ц. и Ц. П. М..

В исковата молба ищецът излага, че върху имот частна общинска собственост (акт за общинска собственост № * г.) с идентификатор *** по КК на гр. Габрово, находящ се на пазар „***", е поставено слънцезащитно съоръжение, собственост на К. Ц. Ц. и Д. В. М.. Съоръжението e с площ 378 кв.м. и същото е закупено от ответниците като дълготраен материален актив от „Пазари" АД, с нотариален акт № 89 от 10.12.2018 г. и под него собствениците поставили маси за продажба на открито. За изграденото съоръжение не били налице документи (договор за учредяване право на строеж, право на ползване или друг вид договор), даващи право на собствениците на съоръжението да ползват, в рамките на определени сервитути или договорености, терена общинска собственост.

Между Община Габрово и собствениците на съоръжението не бил сключван договор за наем за земята, върху която е разположено съоръжението, не било издадено разрешение за ползване на терена по реда на действащите Наредби на Община Габрово, не било заплащано обезщетение за ползването на общинския имот. Тъй като за ползване на терени общинска собственост, следвало да се заплащат суми по тарифи, неразделна част от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, Д. М. бил поканен да сключи договор /с писма от 28.05.2020г. и 09.07.2020г./, но съгласие за това не било постигнато. С ползването на общинският имот, без да заплащат наем, собствениците на съоръжението се обогатили за сметка на Община Габрово, като за периода 01.01.2019г.31.12.2020г., дължимата от тях сума възлизала на 48 591,80 лв.

В допълнение на исковата молба с вх. № 2669/23.11.2021 г. ищецът 1 моли да конституира по делото Ц. М., на която, видно от подадените отговори, първоначалните ищци са продали част от процесното слънцезащитно съоръжение.

Претендира се, след конституиране по делото на Ц. М., като страна с протоколно определение № 283 от 25.11.2021 г., и след уточняване на петитума с молба с вх. № 905/18.03.2022 г., да се осъдят ответниците, както следва:

- К. Ц. да заплати на Община Габрово сумата от 200, 92 лв., от които 168, 21 лв. представляващи половината от дължимите суми за ползването на части от ПИ с идентификатор *** по КК на гр. Габрово – общинска собственост за периода от 01.01.2019 г. – 01.02.2019 г. и 32, 71 лв. дължими лихви за периода от 01.01.2019 г. до 10.08.2021 г.

- Д. М. да заплати на на Община Габрово сумата от 200, 92 лв., от които 168, 21 лв. представляващи половината от дължимите суми за ползването на части от ПИ с идентификатор *** по КК на гр. Габрово – общинска собственост за периода от 01.01.2019 г. – 01.02.2019 г. и и 32, 71 лв. дължими лихви за периода от 01.01.2019 г. до 10.08.2021 г.

- Ц. М. на Община Габрово сумата от 48 189, 96 лв., от които 43 934, 94 лв. представляващи дължимите суми за ползването на части от ПИ с идентификатор *** по КК на гр. Габрово – общинска собственост за периода от 01.02.2019 г. – 31.12.2020 г. и 4 255, 02 лв. дължими лихви за периода от 01.02.2019 г. до 10.08.2021 г.

Претендират се и направените по делото разноски, в това число и юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК.

В подадения отговор ответникът Д. М., чрез адв. Е. К., оспорва изцяло иска като неоснователен. Излагат се възражения, че не е налице увеличение на имущественото състояние на ответника за сметка на ищеца, тъй като за ползването търговските маси под съоръжението търговците заплащали такса на Община Габрово. Възразява се, че строежът, който не можел да се квалифицира като "слънцезащитно съоръжение", бил поставен върху общински терен на законно основание като е издадено разрешение за строеж № 216/02.10.2000г. изд. от гл. арх. на Община Габрово и протокол за определяне на строителна линия и ниво № 03.10.2000г., а след построяването му в съответствие с одобрения проект е издадено Разрешение за ползване № 360 от 17.01.2001г. изд. от ДНСК, с което се удостоверява завършен законно изграден строеж и се реализира правото да се ползва по предназначение съобразно издадените строителни книжа, с проектен експлоатационен срок на конструкцията на пазар „***" 5 0 години. Твърди се, че спрямо този строеж възниквала суперфициарна собственост в полза на съответното търговско дружество, в чийто капитал е включен, респективно на последващите приобретатели, същият имал положението на строеж върху чужд имот и отношенията със собственика на терена се уреждали по правилата за 2 суперфициарната собственост - чл. 63 и сл. ЗС. Възразява, че е бил собственик на имота до 01.02.2019 г., когато прехвърлил същия на Ц. М., за което представя договор и приемо -предавателен протокол. Възразява се, че не е налице обогатяване на ответника за сметка на ищеца, тъй като последният не бил лишен от възможността да ползва терена или да се разпорежда с него, да реализира приходи от същият. Освен това липсвала конкретно одобрена наредба от ОбС- Габрово с определен размер на наем, който се заплаща за поставяне на такъв вид конструкция на покрит пазар върху общински терен определен за пазар, поради което следвало да се приеме пазарният принцип, а не изчисление съобразно посочената от ищеца наредба. Твърди се, че не са налице предпоставки за определяне размер на мораторни лихви, считано от 01.01.2019 г. Моли да се отхвърли предявения иск.

В отговора на ответника К. Ц., подаден чрез адв. Г. Г., се излагат възражения за липса на правно основание, на което е заведен искът. Твърди се, че металната конструкция не представлявала слънцезащитно съоръжение, а строеж и за конкретния обект имало издадени две разрешения за строеж.

Ответницата закупила въпросната метална конструкция много след като тя вече е била построена, като праводателят- продавачът по сделката, не я е информирал някога да е плащал наем на общината за общинската земя под конструкцията. Община Габрово събира наеми от ползващите търговски маси лица разположени върху земята. Ц. по никакъв начин не е лишила собственика на имота - Община Габрово да го ползва, като извлича доходи от него, следователно няма как да бъде ангажирана отговорността й по чл. 59 от ЗЗД. Възразява, че е била собственик на имота до 01.02.2019 г., когато прехвърлил същия на Ц. М., за което представя договор и приемопредавателен протокол. Твърди, че липсват предпоставки за дължимост, както на претендираната главница, така и за лихва, а ответницата не била уведомявана от Община Габрово, че има задължения. Освен това съгласно чл.

6 4 от ЗС, собственикът на постройката можел да се ползва от земята само доколкото това е необходимо за използването на постройката според нейното предназначение, освен ако в акта, с който му е отстъпено правото, е постановено друго- в случая при извършените в полза на ответника разпоредителни сделки не били предвидени ограничения на ползването на терена, поради което ползването на металната конструкция на покрит пазар от страна на ответниците не било лишено от правно основание.

В постъпилия отговор от конституирания по реда на чл. 228, ал. 3 от ГПК,ответник Ц. П. М., подаден чрез адв. Р. Р., се заема становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск, като се иска същият да бъде отхвърлен и да й се присъдят съдебно деловодните разноски. Не оспорва 3 обстоятелството, че е закупила от Д. М. и съпругата му Ц. Ц. процесната конструкция на пазара на ***. Твърди, че конструкцията е построена въз основа на разрешение за строеж № 216/02.10.2000 г. и е въведена в експлоатация с разрешение за ползване № . 360/17.01.2001г. През 2 0 0 1 г. конструкцията е апортирана в „Пазари" АД, от което дружество нейните праводатели са го закупили. Видно от заповед № ДК-09-10/09.03.2006 г. същата е опредЕ. като навес на Пазар ***, същата е опредЕ. като строеж, като в продължение на тази процедура е издадено разрешение за строеж № 297/02.10.2006 г. и е извършен същия като укрепване на конструкцията Общински пазар ***. Процесната метална конструкция е строеж, който е трайно прикрепен върху земята, извършен съгласно дадените разрешителни и същата е недвижим имот по см. на чл. 110, а л . 1 от ЗС, а не временна постройка. Първоначално Община Габрово е била собственик на недвижимия имот, върху който е реализиран строежа, като целият недвижим имот е прехвърлен на Пазари АД, поради което не е било необходимо да се учредява ново право на строеж за нея, тъй като то е било реализирано и е част от съдържанието на правото на собственост. Излагат се подробни доводи за слънцезащитните устройства и характерът им на преместваеми обекти, като се твърди, че недопустимо да се сместват двете неща - с разрешение за поставяне се поставя преместваемите обекти по см. на чл. 5 6 от ЗУТ, а с разрешение за строеж се допуска изпълнението на строежа. Позовава се на правото си по чл. 6 4 от ЗС - собственикът на постройката да може я ползва според нейното предназначение, освен ако в акта, в който му е отстъпено правото, е установено друго. В случая не са предвидени ограничения на правоприемника и ползването на металната конструкция на покрития пазар, от страна на ответниците е на правно основание и поради това не дължат обезщетение. Не са налице предпоставки за уважаване на иска по чл. 5 9 от ЗЗД, тъй като не е налице обогатяване на ответницата от ползването на конструкцията на покрития пазар за сметка на Община Габрово, напротив Общината се е обогатила, тъй като при липса на такава конструкция, която да предпазва стоките от разваляне, то тази територия не може да се ползва като пазар и ищецът не би получил приходи от земята на пазара, в частта под конструкцията.

Собственикът на постройката може да ползва земята само доколкото това е необходимо за ползването на постройката според нейното предназначение, като в случая няма незаконно ползване на имота, тъй като М., за горепосочения период, е ползвала единствено и само покривната конструкция, като я е поддържала, почиствала и извършвала обичайните ремонти. Няма връзка между обедняването и обогатяването на ищеца и ответницата, поради горепосочените причини. Имотът, който се намира под конструкцията се дава под наем от Общината на трети лица, които плащат 4 ежемесечна такса и ежедневен наем за ползваната от тях на площ на Пазара, поради което следва да се приеме, че М. не е лишила собственика на земята Община Габрово да я ползва, като извлича доходи от нея и няма как да се ангажира отговорността й по чл. 5 9 от ЗЗД. Общината таксува третите лица наематели, които се намират върху тази земя под конструкцията на пазара, поради което на практика Общината иска повторно заплащане на наема от ответниците и е налице обогатяване за ищеца. Оспорва вземането за лихва, като неоснователно и недължимо, тъй като никога не е получавала покана да изпълни.

В съдебно заседание ищецът поддържа исковата молба и моли същата да бъде уважена изцяло, като се претендират разноските по делото.

Ответниците оспорват исковете и молят същите да бъдат отхвърлени, като неоснователни и недоказани, претендират разноските по делото. Страните представят писмени бележки.

Съдът, като прецени събраните доказателства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Поземлен имот с идентификатор *** по КК на гр. Габрово находящ се на ул. „К.“ е собственост на Община Габрово, видно от акт № *** за частна общинска собственост и приложената по делото скица № *** Предназначението на поземленият имот, видно от скицата и приетото заключение на вещото лице геодезист, е за търговски обект комплекс, като не е спорно между страните, че върху същият е разположен и организиран пазар „***“. Не се спори между страните, че именно върху горепосочения ПИ, собственост на ищеца, е разположено процесното съоръжение – навес.