Определение № 398 от 02.11.2022, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 398 гр. Пловдив, 02.11.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Стоян Ат. Германов

Христо В. Симитчиев като разгледа докладваното от Стоян Ат. Германов Въззивно частно гражданско дело № 20225000500525 по описа за 2022 година Производството е по чл. 274 - 278 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх.№ 7217/24.10.2022 г. на С. С. Т. с ЕГН – ********** чрез адвокат П. Б. П., вписан в Адвокатска колегия - София против Определение № 466/23.09.2022 г. по гр.д. 534/2022 г. на Окръжен съд – Пазарджик, с което на основание чл. 126, ал. 1 от ГПК е прекратено производството по делото, образувано по подадена от него срещу М.П. Т.а с ЕГН – ********** искова молба с цена на иска 277000 лева, с твърдения, че са получени без основание. В частната жалба се сочат доводи, че образуваното първоначално гражданско дело между същите страни, на същото основание и за същото искане с № 526/2022 г. е прекратено с влязло в сила Определение № 469/26.09.2022 г., което следва да бъде съобразено с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК. Цитира съдебна практика и прилага Определение № 469/26.09.2022 г. по гр.д. 526/2022 г. на ПзОС, влязло в сила на 11.10.2022 г. Моли обжалваното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Частната жалба е допустима, подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, срещу валиден и допустим съдебен акт, обжалваем по реда на частното производство от надлежно легитимирано лице, с правен интерес от неговото обжалване.

1

С искова молба с вх. № 6294/23.09.2022 г., входирана в ПзОС частният жалбоподател С. С. Т. е предявил срещу М.П. Т.а иск за сумата от 277000 лева, като получена от ответницата без правно основание.

За да прекрати производството по делото на основание чл. 126, ал. 1 от ГПК, съставът на първоинстанционния съд е приел, че му е служебно известно обстоятелството, че по идентична молба подадена от С. Т. от град П., чрез адв. П. П. от САК против М. Т.а от град П. с цена на иска 277000 лева е било образувано гр.д. № 526/2022 г. по описа на ПзОС, по което дело тече процедура по размяна на книжата и поради това е намерил, че е налице висящо производство по идентична искова молба, между същите страни и със същото искане и ето защо производството по настоящето дело е следвало да бъде прекратено.

Като процесуална последица от предявяване на иска, наличието на висящо дело е пречка за повторното упражняване на правото на иск по същия правен спор, при наличието на обективно и субективно тъждество между двата иска, предявени в хронологическа последователност. Изводът на първоинстанционния съд относно наличието на такава идентичност между двете дела е правилен. С искова молба с вх. № 6226/21.09.2022 г. по която е образувано гр.д. № 526/22 г. по описа на ПзОС, частният жалбоподател С. Т. е предявил срещу М. Т.а иск за сумата от 277000 лева, претендирана на основание чл. 59 от ЗЗД. С идентични параметри е предявена по-късно искова молба с вх. № 6294/23.09.2022 г., по която е образувано гр.д. 534/2022 г. на същия съд.

Константна е съдебната практика, че при прекратяване на производството по по-рано предявения иск не е налице основание за прекратяване на последващото производство, тъй като с влизане в сила на определението за прекратяване на производството по по-рано заведеното дело неговата висящност отпада, поради което и хипотезата на чл. 126, ал. 1 от ГПК не е налице. На основание чл. 235, ал. 3 от ГПК, прекратяването на по-рано образуваното дело следва да бъде съобразено от въззивната инстанция, когато е настъпило в течение на производството по частната жалба на ищеца срещу определението за прекратяване на по-късно образуваното такова на основание чл. 126, ал. 1 от ГПК. В случая с влязло на 11.10.2022 г. определение, постановено по по-рано образуваното гр.д. № 2

526/22 г., производството по него е било прекратено на основание чл. 232 от ГПК.

С оглед изложеното настоящият въззивен състав намира, че с прекратяването на производството по по-рано образуваното дело неговата висящност е прекратена, с което е отпаднала процесуалната пречка за допустимостта на иска по по-късно образуваното такова. Ето защо, независимо от липсата на пороци на обжалваното определение, същото следва да бъде отменено, поради последващото настъпване на обстоятелства, които стабилизират допустимостта на по-късно предявения иск, а делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

С оглед изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 466/23.09.2022 г. по гр.д. 534/2022 г. на Окръжен съд – Пазарджик.

ВРЪЩА делото на Окръжен съд - Пазарджик за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3