Решение № 1721 от 21.03.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1721 гр. София, 21.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-15 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галя Вълкова при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Галя Вълкова Гражданско дело № 20221100112956 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по искова молба от „Банка ДСК“ АД, с която срещу Д. К. Г. са предявени кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 3, предл. първо ГПК във вр. с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД за признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 29 792,91 лв. – главница по договор за кредит „Експресо“ № 370325/22.04.2014 г., ведно със законната лихва от 19.06.2019 г. до изплащане на вземането; 3724,10 лв. – възнаградителна лихва за периода от 30.12.2016 г. до 16.05.2019 г.; 1116,56 лв. – обезщетение за забава в периода от 30.12.2016 г. до 16.05.2019 г.; 273,10 лв. – обезщетение за забава за периода от 16.05.2019 г. до 18.06.2019 г.; 44,79 лв. – нелихвоносно вземане за застрахователни премии за периода от 30.12.2016 г. до 16.05.2019 г.; иска се и заплащане на 749,03 лв. – разноски по заповедното производство, както и сторените такива в настоящото производство, включително юрисконсултско възнаграждение.

Ищецът „Банка ДСК“ АД твърди, че на 22.04.2014 г. между Д. К. Г. и М.

Иванова Г.а от една стана и „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, (преобразувано чрез вливане в „Банка ДСК“ ЕАД) от друга е сключен договор за кредит „Експресо“ № 370325/22.04.2014 г. На кредитополучателите е предоставена сума от 36 000 лв. при възнаградителна лихва от 8,5 %, формирана от БЛПSGEB за лева, увеличен с надбавка от 2,75% пункта на година. Към момента на сключване на договора БЛПSGEB за лева е 5,75%.

Договорено е връщане на заетата сума, в това число договорна лихва, застрахователна премия и такси за срок от 120 месеца. Със заявление вх. № 3042494/19.06.2019 г. по гр. дело № 35093/2019 г. „Експресбанк“ заявява, че 1 длъжникът е в забава повече от 90 дни, считано от 30.12.2016 г. Покана за изпълнение е изпратена на Д. Г. по пощата и видно от удостоверяването е получена от длъжника лично на 19.04.2019 г. На 16.05.2019 г. кредитът е обявен за предсрочно изискуем. На 27.09.2019 г. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, с която Д. Г. и М. Г.а са осъдени да заплатят солидарно на „Експресбанк“ АД сумите: 29 792,91 лв. – главница по договор за кредит „Експресо“ № 370325/22.04.2014 г., ведно със законната лихва от 19.06.2019 г. до изплащане на вземането; 3724,10 лв. – възнаградителна лихва за периода от 30.12.2016 г. до 16.05.2019 г.; 1116,56 лв. – обезщетение за забава в периода от 30.12.2016 г. до 16.05.2019 г.; 273,10 лв. – обезщетение за забава за периода от 16.05.2019 г. до 18.06.2019 г.; 44,79 лв. – нелихвоносно вземане за застрахователни премии за периода от 30.12.2016 г. до 16.05.2019 г.; 749,03 лв. – разноски по заповедното производство. Срещу заповедта е подадено възражение от Д. Г..

По изложените съображения ищецът моли съда да признае за установено на основание чл. 422 ГПК дължимостта на посочените суми.

В отговор на исковата молба ответникът прави възражение за неравноправни клаузи в процесния договор – чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, ал. 2, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК. Посочва, че в отклонение от нормативните изисквания е използван шрифт по малък от 12. Не са посочени абсолютни стойности на лихвения процент и ГПР, липсва методика за формулиране на ГПР по кредита, от която да става ясно какъв е размерът на общите разходи по кредита. Липсва информация за правото да се получи извлечение за извършени и предстоящи плащания, не е посочен общ размер на кредита и условия за усвояването му.

Ответникът твърди, че не са му предоставени общи условия за запознаване, подписът е положен за няколко минути, без ответникът да има възможност да прочете общите условия. Твърди да не е получавал писмо за дължими суми и изпадане в забава. Прави общо възражение срещу доказателствените искания на ищеца.

Съдът, съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По претенцията с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата от 29 792,91 лв. – главница по Договор за кредит от 22.04.2014 г. в тежест на ищеца е установи: 1) че на 22.04.2014 г. между него и ответника е сключен действителен договор за кредит 2) какъв е размерът на усвоения кредит 3) настъпването на падежа на това вземане.

От представения по делото договор (л. 7 и следващите) се установява, че между „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД в качеството на кредитор и Д. Г. и М. Г.а в качеството съответно на кредитополучател и съдлъжник е сключен договор за кредит. В част I, т. 3 от договора е уговорено, че общият размер на кредита е 36 000 лв. В част I, т. 6 е посочено банковата сметка, по която следва 2 да се усвои кредита. Съгласно част I, т. 7 от договора неразделна част от него е погасителния план. Такъв е приложен по делото (л. 12). На него е отбелязана датата 22.04.2014 г. Документът сочи да е подписан от кредитополучателя Д.

Г.. От изложеното може да се заключи, че на 22.04.2014 г. между „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД и Д. Г. е сключен процесния договор за кредит.

От извършената служебна справка по партида на ищеца „Банка ДСК“ АД в ТРРЮЛНЦ се установява, че на 30.04.2020 г. е вписано вливане на „Експресбанк“ АД (с предишни наименование „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД) в „Банка ДСК“ АД. С вписването на вливането правата и задълженията на „Експресбанк“ АД (с предишни наименование „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД) като вливащото се дружество преминават върху „Банка ДСК“ АД като приемащо дружество – така чл. 263и от Търговския закон. При това положение с настъпилото правоприемство ищецът „Банка ДСК“ АД придобива качеството на кредитор по процесния договор за кредит.

По отношение на действителността на договора за кредит, съдът намира следното:

С оглед разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.

Процесният договор представлява сделка с предмет предоставяне на финансова услуга, свързана с дейността на кредитни институции, по смисъла на § 13, т. 12, б. „б” ДР на ЗЗП (изм. ДВ. бр. 18 от 1 01.03.2011 г. – редакция към датата на сключване на договора). Ответникът е физическо лице, на което по силата на договора е предоставен кредит за текущо потребление, който не е предназначен за извършване на търговска или професионална дейност, поради което има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 ДР ЗЗП. При това положение той се ползва от защитата на потребителите, предвидена в закона, в частта, касаеща регламентацията на неравноправните клаузи в потребителските договори.

Същевременно съгласно задължителните тълкувателни разяснения, дадени в Тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на Върховен касационен съд, ОСГТК, съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства. Подобен извод следва и от мотивите на Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по ТД № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС.

Към процесния договор е приложим Закона за потребителски кредит (ЗПК) в ред. ДВ бр. 18 от 05.03.2010 г., действаща към момента на сключване на договора на 22.04.2014 г.. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 7 и т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа общия размер на кредита и условията за усвояването му и годишния процент на разходите. Санкцията при неспазване на тези изисквания е недействително 3 на договора за потребителски кредит – арг. чл. 22 ЗПК.

Съдът на Европейския съюз в Решение от 21.04.2016 г. по дело С-377/14 изяснява значението на термин „общия размер на кредита“ в „член 3, буква л) и член 10, параграф 2 от Директива 2008/48 – общият размер на кредита и размерът на усвояването включват всички предоставени на разположение на потребителя суми и поради това не включват тези, които заемодателят използва за покриване на свързаните със съответния кредит разходи и които на практика не се изплащат на потребителя. Поради това административните разходи, лихвите, комисионите и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати не са част от общия размер на кредита.

Цитираните от СЕС текстове на Директива 2008/48 са възприети в националното ни законодателство с текстовете на пар. 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби към ЗПК (законовото определение за „общ размер на кредита“), съответно чл. 11 ЗПК (необходимото съдържание на договора за потребителски кредит). Националните съдилища са обвързани от задължителното тълкуване на правото на Европейския съюз, поради което то следва да се приложи при изследване на въпроса за общия размер на кредита.

При това положение в общия размер на кредита се включват само реално предоставени на разположение на потребителя суми, но не и такива които не са му били изплатени от кредитора, а последният ги е ползвал /удържал/ приспаднал за плащане на разходи свързани с кредита.

С включването в общия размер на кредита на такса, която се „удържа“ при отпускането му, на първо място се намаляване изкуствено размера на ГПР – арг. чл. 19, ал. 3 ЗПК (така и т. 87 решение C-377/14). На следващо място се увеличава размера като абсолютна стойност на сумата за възнаградителна лихва, тъй като тя се изчислява върху общия размер на кредита, в който неправилно не е изведена таксата. Така се увеличава и общата сумата, дължима от потребителя и отново се нарушава функцията на ГПР като показател за стойността на кредита. При това положение при „изваждане“ таксата от главницата (от общият размер на кредита) ГПР задължително се оказва по-висок от записаното в договора.

С изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за посочване на ГПР е гарантира възможността потребителят на финансови услуги: 1/ да може да сравни процента на разходите по кредитите на отделните институции като общ сбор;

2/ да може да сравни условията на отделните кредитни институции, като има данни какви задължения се включват в посочения от кредитора ГПР за всеки конкретен договор за кредит. Когато е договора за кредит не е посочен или некоректно е посочен ГПР се накърняват гореизброените права на потребителя. Пропорционална санкция при некоректно посочване на ГПР е признаването на договора за недействителен и освобождаването на длъжника от заплащане на лихви и разноски, така решение Решение на СЕС от 21.03.2024г. по дело C‑714/22 (т. 53, 55), Решение № 50013/05.08.2024 г. по т.д.

№ 1646/2022 г. на ВКС, II т.о. и Определение № 2582/10.10.2024 г. по т.д. № 653/2024 г. на ВКС, II т.о.

4

В настоящия случай съгласно част I, чл. 14 от подписания между страните договор таксите по кредита са 855 лв. В договора не е посочено за каква услуга се дължи заплащането на такса в такъв размер. В част II, чл. 5, ал.

1 е уточнено обаче, че тази сума ще бъдат удържана от сметката на длъжника при отпускане на кредита. Следователно сумата, която в действителност е уговорена да бъде предоставена на разположение на длъжника се явява разлика между сумата от 36 000 лв. и таксите по кредита в размер на 855 лв., или общия размер на кредита е 35 145 лв. В процесния договор е посочена различна сума, като въз основа на последната е изчислен и некоректно ГПР.

При това положение се установява, че в договор са неточно посочени общия размер на кредита и ГПР, поради което е нарушен чл. 11, ал. 1., т. 7 и 10 ГПК.

Последицата от това нарушение е недействителност на договора – чл. 22 ЗПК, като на основание чл. 23 ЗПК потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита – чл. 23 ЗПК.