Определение № 3723 от 03.12.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3723 гр. Пловдив, 03.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Николай К. Стоянов

И.н Г. Йорданов като разгледа докладваното от Николай К. Стоянов Въззивно частно гражданско дело № 20255300503026 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл.248 от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба на „Вивус.БГ“ ЕООД, ЕИК 202393458, чрез пълномощника му по делото юрк. И., против Определение № 13088 от 13.10.2025г., постановено по гр.д. №20355/2024 г. по описа на РС-Пловдив, XV гр.с., с което е оставена без уважение молбата на дружеството за изменение на постановеното по делото Решение №3913 от 08.08.2025 г. в частта му за разноските. В жалбата се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение, като се иска отмяната му и решаване на въпроса по същество, като бъде оставено без уважение искането за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата/ЗАдв./. В условията на евентуалност се иска да се намали размера на присъденото адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на частната жалба от ответната страна по жалбата- адв. Я. В. К., в качеството му на пълномощник на ищеца С. Р. Ш. ЕГН **********, с който счита, че частната жалба е неоснователна и моли да бъде оставена без уважение.

Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността на обжалвания съдебен акт, представените доказателства и становищата на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване.

Разгледана по същество, е неоснователна.

Първоинстанционният съд е бил сезиран иск с правна квалификация по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за връщане на сумата от 250,31 лв. получена без основание, платена по договор за потребителски кредит, който се твърди за нищожен на няколко основания – противоречие със закона и добрите нрави. С постановеното по делото решение съдът е уважил предявения иск и тъй като ищецът е бил представляван безплатно по делото от адв. Я. К., е осъдил съгласно чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата ответното дружество да му заплати адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. По реда на чл.248 от ГПК частният жалбоподател „Вивус.БГ“ ЕООД е поискал изменение на 1 решението в частта му за разноските, като не бъде присъждано в полза на пълномощника на ищеца адвокатско възнаграждение при условията на оказана безплатна адвокатска помощ поради това, че е действал недобросъвестно при упражняване на процесуалното си право на иск, в условията на евентуалност се иска намаляване на размера на присъденото адвокатско възнаграждение. С обжалваното определение съдът е оставил без уважение молбата.

Настоящият състав на съда намира, че така постановеното определение е правилно.

Според утвърдената практика на ВКС – напр. определение № 262 от 05.12.2018 г. по т. д. № 867/2018 г., І т. о., определение № 528 от 20.06.2012 г. по ч. т. д. № 195/2012 г., ІІ т. о., определение № 395 от 09.07.2018 г. по ч. т. д. № 1314/2018 г., ІІ т. о., определение № 682 от 18.10.2012 г. по ч. гр. д. № 598/2012 г., ІІІ г. о., определение № 442 от 28.06.2019 г. по ч. т. д. № 502/2019 г., ІІ т. о., определение № 257 от 09.05.2018 г. по ч. т. д. № 226/2018 г., II т. о., определение № 417 от 17.10.2018 г. по ч. т. д. № 2238/2018 г., І т. о., определение № 665 от 05.12.2018 г. по ч. т. д. № 2467/2018 г., ІІ т. о., определение № 643 от 07.12.2022 г. по ч.т. д. № 2370/2022 г., І т. о., определение № 50199 от 04.10.2023 г. по т. д. № 1624/2022 г., І т. о., определение № 60227 от 03.06.2021 г. по ч.гр. д. № 1954/2021 г., ІІІ г. о., е прието, че наличието на основанието по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв не може да бъде обсъждано от съда при произнасяне по отговорността за разноски. Този извод се извежда от чл. 38, ал. 1 и ал. 2 ЗАдв, очертаващ изчерпателно предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат, оказал безплатна правна помощ, а именно: да е оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на някое от основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1-3 ЗАдв и в съответното производство насрещната страна да е осъдена за разноски.

Изпълнението на посочените две условия задължава съда да определи адвокатското възнаграждение на оказалия безплатната правна помощ адвокат, като осъди другата страна да го заплати. Взаимно формираната между доверителя и довереника воля за процесуално представителство по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв е достатъчна за доказване на материалната затрудненост, като решението дали да окаже безплатна помощ е въпрос единствено на преценката на самия адвокат. Аргумент в тази насока е разпоредбата на ал. 2 на същата разпоредба, според която адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, т. е. адвокатът не би получил възнаграждение във всички случаи на приключване на делото, а само при благоприятен за неговия доверител изход на спора, поради което и преценката дали да окаже безплатната правна помощ – при съществуващ потенциален риск да не получи възнаграждение, следва да е само на адвоката. Настоящият съдебен състав споделя тази практика.

В хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв адвокатите могат да предоставят безплатна правна помощ на материално затруднени лица. Ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, съдът определя възнаграждение на адвоката.

Адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв се дължи директно на адвоката и не представлява разход на представляваната от него страна, но по своя характер задължението за неговото заплащане от ответната страна е задължение за заплащане на разноски по смисъла на чл. 78, ал. 1 ГПК – този извод се подкрепя от нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА, приложима, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски.Процесуалните предпоставки за присъждане на разноски на ищеца в исковото производство се извеждат от нормата на чл. 78, ал. 1 ГПК, според която същите се понасят от ответника съразмерно с уважената част от иска.

2

Процесуалният закон не поставя други изисквания за осъждане на ответника за разноски. След като исковата молба на ищеца е изцяло основателна, правилно и законосъобразно с обжалваното определение районният съд е отказал да измени решението си, с което е присъдил дължимото адвокатско възнаграждение в полза на оказалия безплатна правна помощ адвокат на ищеца. В хипотезите на чл. 38, ал. 1 вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв законодателят е предвидил възможност определен кръг лица да не заплащат адвокатски хонорар, но същият да бъде дължим от насрещната страна, в случай че са налице предпоставките на чл. 78, ал. 1 ГПК за осъждането й за разноски.

Дали е било налице материално затруднено положение е без значение, тъй като се касае за вътрешни отношения между адвокат и клиент. Този извод се подкрепя с факта, че договорът за адвокатска услуга се подчинява на общите правила на ЗЗД в неуредените от ЗАдв случаи, като на основание чл. 9 ЗЗД във вр. с чл. 20а ЗЗД следва да се приеме, че уговорките в договора за адвокатска услуга се определят свободно от страните и имат действие във вътрешните им отношения, освен в законоустановени изключения.

Правото на адвоката да получи възнаграждение за своя труд е изрично прогласено в нормата на чл.36, ал.1 ЗА, а като израз на социална дейност той може да предостави безплатно адвокатски услуги ( pro bono) на материално затруднени лица чл.38, ал.1, т.2 ЗА. Поради това настоящият съдебен състав намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че не следва да се присъжда адвокатско възнаграждение на адвокат Я. К..

От събраните по делото доказателства въззивният съд не установи да е налице недобросъвестно упражняване на процесуални права. По настоящото дело в полза на процесуалния представител на ищеца е присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. Злоупотреба с процесуални права би била налице в случаите, когато претенцията само за адвокатско възнаграждение е в пъти по-висока от размера на отпуснатия кредит и надвишава общия размер на всички посочени в договора плащания, респ. в случаите, когато се претендират разноски за държавна такса и адвокатски хонорар по множество дела, които са образувани за прогласяване нищожността на отделни клаузи по един и същ договор за кредит. В тези случаи би могло да се говори за драстично нарушение на принципа за добросъвестно и съобразено с добрите нрави упражняване на процесуалните права от участниците в съдебните производства и техните процесуални представители (чл.3 от ГПК), тъй като посредством законово установени средства се цели постигане на противоправен резултат - неоснователно обогатяване чрез калкулиране в тежест на ответника на неоправдано високи по размер разноски.

В първоинстанционното производство С. Р. Ш. е представляван от пълномощника му адвокат Я. К.. За присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал.2 ЗАдв. пред съответната инстанция е достатъчно по делото да е представен договор за правна защита и съдействие, в който да е посочено, че упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на някое от основанията по т. 1 - 3 на чл. 38, ал.1 ЗАдв. В случая такъв е представен своевременно преди даване ход на устните състезания. С оглед изхода на делото, „Вивус.БГ“ ЕООД дължи да заплати адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство на насрещната страна. Настоящият съдебен състав намира, че Наредба №1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа не е обвързваща за съда и третите лица, с оглед даденото тълкуване в решение от 25.01.2024г. по дело С438/22 на СЕС, а служи единствено като ориентир при определяне на възнаграждения.

3

За определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение следва да бъдат съобразени видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа, както и фактическата и правна сложност на делото /в същия смисъл са определение № 50015 от 16.02.2024 г. по т.д. № 1908 по описа за 2022 г. на ВКС, Търговска колегия, първо отделение и определение № 343 от 15.02.2024 г. по т.д. № 1990 по описа за 2023 г. на ВКС, Търговска колегия, второ отделение/.

Настоящият съд намира за справедливо с оглед на броя на исковете, техния резултат и тяхната правна и фактическа сложност и положения труд от защитника, че на адв. К. правилно и законосъобразно са присъдени 300 лева за безплатна защита по договор за правна защита по реда на чл.38 ал.1 т. 2 от ЗАдв. на ищеца Ш.. Този размер се явява справедлив и обоснован с оглед критериите за определяне на адвокатското възнаграждение. В случая преценката за правната и фактическа сложност на делото следва да се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна помощ, като се вземат предвид извършените процесуални действия и други обстоятелства, определяща правна и фактическа сложност на делото.

В аспекта на така изложеното се налага извод, че определеният от първоинстанционния размер на адвокатското възнаграждение в полза на пълномощника на ищеца е справедлив и съответства на материалния интерес по делото, изхода по спора, както и на вида и количеството на извършената работа и на фактическата и правна сложност на делото.

Като е достигнал до същия извод, районният съд е постановил правилно определение, което следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 13088 от 13.10.2025г., постановено по гр.д.

№20355/2024 г. по описа на РС-Пловдив, XV гр.с.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4