Определение № 3047 от 04.12.2025, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3047 гр. Бургас, 04.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: М. Г. Карастанчева

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Пламена К. Г. Върбанова като разгледа докладваното от М. Г. Карастанчева Въззивно частно гражданско дело № 20252100501958 по описа за 2025 година Производството е по чл. 274 ал. 1 т. 1 ГПК и е образувано по повод частната жалба на И. В. от гр. София ,подадена чрез адвокатския й представител против определение № 493/19.08.2025 г. постановено по гр.д. № 499/2025 г. по описа на Поморийския районен съд ,с което е прекратено производството по делото по исковете за отмяна по реда на чл. 537 ал. 2 ГПК на :1.нот.акт № 52 т.!,рег. № 230,д.№ 46/12.02.2025 г. за извършена замяна със собствениците на процесния имот – Д. А.,Л. Н. и М. В. и 2.нот. акт № 94 т.!,рег. № 480,д. №85/19.03.2025 г. за учредено право на ползване върху ½ ид.част от същия имот –с идентификатор ***

Сочи се ,че първоинстанционният съд не е обсъдил важни за спора обстоятелства –искът за отмяна на нот.актове е акцесорев и същите следва да бъдат отменени ако се признае наличие на недействителност по чл. 135 ЗЗД .Затова и съдът следва да се произнесе по тези искове ,когато се произнесе по основния иск ,който още не е разгледан .В конкретния случай са представени убедителни докаателств,че двете сделки по своята същност са симулативни и целят заобикаляне на закона .чл. 33 ЗС.Съдът дължи на страните събиране на доказателства за исковете по чл. 537 ал. 2 ГПК.Излагат се подробни съображения по същество на спора.

Моли се за отмяна на прекратителното определение и връщане на делото на районния съд за даване 1 на по-нататъшен ход.

В писмения си отговор на частната жалба ответниците чрез процесуалния си представител я оспорват и излагат доводи в подкрепа на тезата си за недопустимост на иска по чл. 537 ал. 2 ГПК

След преценка на приложените доказателства и като обсъди съображенията на страната ,Бургаският окръжен съд прие за установено следното :

Частната жалба е подадена в срока по чл. 276 ГПК ,от процесуално легитимно лице ,имащо правен интерес от обжалване ,поради което е процесуално допустима .

Разгледана по същество ,същата е неоснователна .

Производството по делото е образувано по исковата молба на И. В.-частен жалбоподател от гр. София против М. Д. и Д. А. от гр. Поморие ,М. В. , и Л.

Н.-двете от гр.Бургас за обявяване за недействителни по отношение на ищците на възмездна сделка-замяна на недвижим имот , обективирана в нот. акт № 52/12.02.2025 г. ,нот. д.№ 46/2025 г. ,с която първият ответник Д. е прехвърлил при равни части на третата и четвъртата ответници собствения си недвижим имот –самостоятелен обект в с.Равда , общ.Несебър,в замяна на прехвърлените от ответниците ¼ ид.части от недвижим имот с идентификатор *** по КККР на гр.Поморие .Искът е с правно основание чл. 135 ЗЗД ,като с него е съединен и иск на същото правно основание – за обявяване на относително недействителн по отношение на ищцата безвъзмездна сделка –учредяване на безвъзмездно право на ползване ,обективирана в нот. акт № 94/19.03.2025 г. по н.д. № 85/2025 г. Предявени са и искове с правно основание чл. 537 ал. 2 ГПК за отмяна на описаните нотариални актове .

С оглед направено от ответната страна възражение за допустимост на съединените искове по чл. 537 ал. 2 ГПК първоинстанционният съд е приел ,че същото е основателно – доколкото става дума са нотариални актове ,с които се обективират сделки ,то искането за отмяна е недопустимо ,поради което и производството в частта относно тези предявени искове по чл. 537 ал.

2 ГПК е прекратено .

Определението е правилно.

2

Както правилно е цитирано от районния съд ,в случая разрешението е дадено в ТР № 3 от 29.11.2012 г. по тълк.д. № 3/2012 г. ОСГК на ВКС ,в което се сочи следното : „Двата вида нотариални актове /констативните и тези, с които се удостоверяват правни сделки/ имат различна правна същност, предмет и последици. Тези различия определят и различията при защитата на трети лица срещу нотариални актове, с които се засягат техни права.

С констативния нотариален акт се установява право на собственост върху недвижим имот. Удостоверяването става в безспорно охранително производство, с участието само на молителя. Последица от издаването на този нотариален акт е наличието на доказателствена сила спрямо всички относно съществуването на правото на собственост в полза на лицето, посочено в този нотариален акт. Лице, което претендира правото на собственост, признато с констативния нотариален акт, може по исков път да установи несъществуването на удостовереното с този нотариален акт право. Защитата на това лице е по исков път, като с постановяването на съдебно решение, което със сила на присъдено нещо признава правата на третото лице по отношение на посочения в констативния нотариален акт титуляр, издаденият нотариален акт следва да се отмени на основание чл. 537, ал. 2 ГПК. Отмяната на констативния нотариален акт на това основание винаги е последица от постановяването на съдебно решение, с което се признават правата на третото лице.

Нотариалният акт, с който се удостоверява извършването на правни сделки с вещни права върху недвижими имоти, е с различна правна същност от констативния нотариален акт и с различни правни последици. Общото между двата нотариални акта е, че и двата се издават в охранителното нотариално производство. В производството по издаване на т. н. конститутивен нотариален акт, се удостоверяват волеизявления на лица, насочени към сключването на сделка, целящи прехвърляне на права, докато при издаването на констативен нотариален акт, с нотариалното удостоверяване се удостоверява съществуването на правото. Вещнопрехвърлителното действие на сделка, сключена с нотариален акт, настъпва само тогава, когато праводателят е бил титуляр на вещното право. Ако той не го притежава, то не настъпва и вещнопрехвърлителният ефект на сделката, поради което и правата на трети лица не се засягат от нейните последици, които в този случай са 3 облигационни и относителни /само между страните по сделката/- по аргумент от чл. 21 ЗЗД. Сделката, обаче, е действителна и поражда права и задължения между страните така, както това е уговорено. Нотариалният акт, обективиращ тази сделка, има значението на форма на действителност и е елемент от фактическия състав, от който възникват последиците на удостоверената правна сделка, като в това се изразява конститутивният ефект на този нотариален акт. Формата за действителност трябва да бъде запазена, предвид бъдещо реализиране на права, произтичащи от неизпълнението на валидния договор, който не е произвел транслативен ефект. При отмяна на т. н. конститутивен нотариален акт би останала писмената форма на договора, но не и изискващата се от закона форма за действителност. На това основание отмяната на този акт по реда на чл. 537, ал. 2 от ГПК е недопустимо. Трети лица, които претендират в исков процес самостоятелни права върху предмета на сделката, се ползуват от защита срещу легитимиращото действие на нотариалния акт чрез вписването на исковата молба, както и на постановеното в исковото производство съдебно решение.“

Оплаквания на жалбоподателя,че исковете за отмяна на нотариалните актове били с акцесорен характер при наличието на иск с правно основание чл. 135 ЗЗД ,уважаването на който би довело именно до отмяна на нот. актове ,са неоснователни .С този иск кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни по отношение на него действията, с които длъжникът го уврежда.

Относително недействителна по отношение на ищеца обаче може да бъде обявена само валидно сделка .Решението ,с което се уважава иска по чл. 135 ЗЗД не създава вещно право на ищеца,искът е облигационен и се основава на облигационното право на длъжника от отношенията му с кредитора .Затова правото на иск по чл.

135 ЗЗД има вторичен характер, като може да възникне и да бъде упражнено само при наличието на друго правоотношение между страните. То не може да бъде отделено и да съществува самостоятелно и независимо от основното правоотношение.

Целта на иска е да обяви за относително недействителни по отношение на кредитора действия, с които длъжникът намалява имуществото си или съществено затруднява удовлетворяването на кредиторите си, като чрез него кредиторът цели да запази предоставеното му от 135 ЗЗД общо обезпечение чрез цялото имущество на длъжника, към момента на възникването на вземането.Кредиторът не става собственик на вещта ,респ. титуляр на друго право 4

– предмет на сделката н длъжника и третото лице .Правото остава за контрахента на длъжника ,но кредиторът ще може да се удовлетвори от тези права по общия ред –като изнесе вещта на публична продан ,въпреки че правото върху нея принадлежи на друг.Затова е невъзможно една сделка да бъде обявена за относително недействителна спрямо ищеца и едновременно с това да се отмени .

С оглед на горното атакуваното определение следва да бъде потвърдено ,като при този резултат в полза на ответниците по частната жалба следва да бъдат присъдени разноски ,направени в това производство на осн.чл. 78 ал. 3 ГПК ,които възлизат на 500 лв. –платено двокатско възнаграждение за изготвяне отговор на частната жалба ,за което е представен договор за правна защита и съдействие.

Мотивиран от горното ,Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 493/19.08.2025 г. постановено по гр.д. № 499/2025 г. по описа на Поморийския районен съд ,с което е прекратено производството по делото по исковете за отмяна по реда на чл. 537 ал. 2 ГПК на :1.нот.акт № 52 т.!,рег. № 230,д.№ 46/12.02.2025 г. за извършена замяна със собствениците на процесния имот – Д. А.,Л. Н. и М. В. и 2.нот. акт № 94 т.!,рег. № 480,д. №85/19.03.2025 г. за учредено право на ползване върху ½ ид.част от същия имот –с идентификатор ***.

ОСЪЖДА И. Д. В. ,ЕГН ********** от *****-чрез адв. А. Стамболийски ,да заплати на М. В. Т. ,ЕГН **********,адрес за призоваване – гр.София ,ул.“Лавеле“ № 19 ,ет. 3-чрез адв. Т. Томов ,сумата 500/петстотин /леваразноски по делото пред въззивната инстанция .

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от съобщението на страните .

ПРЕДОСТАВЯ електронен достъп до делото на адв.Т. Е. Томов – представител на ответника по делото .

5

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3047 гр. Бургас, 04.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: М. Г. Карастанчева

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Пламена К. Г. Върбанова като разгледа докладваното от М. Г. Карастанчева Въззивно частно гражданско дело № 20252100501958 по описа за 2025 година Производството е по чл. 274 ал. 1 т. 1 ГПК и е образувано по повод частната жалба на И. В. от гр. София ,подадена чрез адвокатския й представител против определение № 493/19.08.2025 г. постановено по гр.д. № 499/2025 г. по описа на Поморийския районен съд ,с което е прекратено производството по делото по исковете за отмяна по реда на чл. 537 ал. 2 ГПК на :1.нот.акт № 52 т.!,рег. № 230,д.№ 46/12.02.2025 г. за извършена замяна със собствениците на процесния имот – Д. А.,Л. Н. и М. В. и 2.нот. акт № 94 т.!,рег. № 480,д. №85/19.03.2025 г. за учредено право на ползване върху ½ ид.част от същия имот –с идентификатор ***

Сочи се ,че първоинстанционният съд не е обсъдил важни за спора обстоятелства –искът за отмяна на нот.актове е акцесорев и същите следва да бъдат отменени ако се признае наличие на недействителност по чл. 135 ЗЗД .Затова и съдът следва да се произнесе по тези искове ,когато се произнесе по основния иск ,който още не е разгледан .В конкретния случай са представени убедителни докаателств,че двете сделки по своята същност са симулативни и целят заобикаляне на закона .чл. 33 ЗС.Съдът дължи на страните събиране на доказателства за исковете по чл. 537 ал. 2 ГПК.Излагат се подробни съображения по същество на спора.