Решение № 5133 от 25.08.2020, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

Гр.София,25.08.2020 г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ-В въззивен състав в публично съдебно заседание на двадесет и девети юли през две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА

Мл.с-я ЛЮБОМИР ИГНАТОВ при секретаря КРИСТИНА

ПЪРВАНОВА и прокурора сложи за разглеждане докладваното от съдия Маркова в.гр.д.№ 10950 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.

Подадена е въззивна жалба, подадена от Ю.В.Р., ищца пред СРС срещу решение № 142094/14.06.2019 г. по гр. д. № 18837/2017 г. по описа на СРС, II ГО, 61 състав.

Във въззивната жалба се сочи, че решението е неправилно, защото счита, че размерът на запазената част е определен неправилно. Същият трябвало да бъде съответен на продажната цена по нотариалния акт № 153, дело № 122 от 2016 г., по силата на който на 25.10.2016 г. Р.В.В. се е разпоредил чрез договор за покупко-продажба с ап.№ А 2, идентификатор ***. с административен адрес: гр.София, ул.“********, който е получил по силата на завещанието.

Постъпил е отговор от

Р.В.В., ответник пред СРС, в който се излага становище за неоснователност на въззивната жалба и правилност на решението в тази му част.

Постъпила е въззивна жалба, подадена от Р.В.В., ответник пред СРС.

Излагат се доводи за неправилност на така постановеното решение, като се твърди, че исканията и възраженията на страните не били обсъдени, както и не били преценени доказателствата. Счита, че неправилно била формирана наследствената маса, като не било обсъдено заключението на СТЕ.

Постъпил е отговор по тази въззивна жалба от ищцата пред СРС Ю.В.Р., в който се излагат становища за неоснователност на същата и за правилност на решението в тази му част.

По допустимостта на:

1- въззивната жалба, подадена от Ю.В.Р.:

За обжалваното решение въззивницата е уведомена на 11. 07.2019 г. Въззивната жалба е подадена на 09. 07. 2019 г.

Следователно същата е в срока по чл.259, ал.1 ГПК.

Налице е правен интерес от обжалване; въззивната жалба е допустима.

2-въззивната жалба, подадена от Р.В.В.:

За обжалваното решение въззивницата е уведомена на 21. 06.2019 г. Въззивната жалба е подадена на 04. 07. 2019 г.

Следователно същата е в срока по чл.259, ал.1 ГПК.

Налице е правен интерес от обжалване; въззивната жалба е допустима.

По основателността на въззивните жалби:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.

На 23.08.2016 г. Ю.В.Р. е предявила иск за делба на наследството на В.Р.В., починал на 24.08.2011 г., при равни квоти от по ½ идеални части за нея и ответника Р.В.В., нейн брат.

С исковата молба са въведени в делбата три недвижими имота, а именно : апартамент № А 2 идентификатор ***. с административен адрес: гр.София, ул.“********; апартамент № А 3 идентификатор ***. с административен адрес: гр.София, ул.“********, както и

1/6 идеална част от парцел XXII-9, кв.133/стар кв.120/, м.Зона Б-4, гр.София.

В обстоятелствената част на исковата молба се сочи, че със саморъчно завещание от 01.06.2006 г. наследодателят на страните завещал на Р.В.В. ап.№ А 2 с дворното място.

Завещанието било обявено с протокол от Нотариус А.И.като вписването било сторено на 13.03.2012 г.

Според ищцата с това завещание била накърнена запазената й част от наследството на В.Р.В.. Ищцата е предявила иск за намаляване на завещателното разпореждане до размера на запазената част от наследството на общия наследодател В.Р.В..

По тази искова молба е било образувано гр.д.№ 48958 по описа за 2016 г. по описа на СГС, ГО, 61 с-в.

С молба от 24.02.2017 г. ищцата е оттеглила иска за делба на недвижимия имот, предмет на завещанието и с разпореждане от 14.03.2017 г. СРС е приел, че липсва връзка между двата съединени иска – за делба и за възстановяване на запазената част, доколкото предметът на иска за възстановяване на запазената част е имот, различен от този за делба. Липсвала връзка между страните по двата иска /л.3 от делото пред СРС/.

При така извършеното разделяне на производството по исковете, е било образувано гр.д.№ 18837 по описа за 2017 г., също на СРС, ГО, 61 с-в, постановеното решение по което е предмет на инстанционен контрол по настоящето дело.

Въззивната инстанция приема, че обжалваното решение е постановено във валиден и допустим процес.

По доводите във въззивните жалби:

За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че към откриване на наследството на В.Р.В. наследствената маса се състои от следните недвижими имоти: недвижим имот, представляващ апартамент А2, находящ се на 1- ви жилищен етаж, застроен на 64,79 кв.м., находящ се в гр.София, ул.“*********; недвижим имот, представляващ апартамент А3, с площ 44,05 кв.м., находящ се в гр.София, ул.“*********. Съгласно заключението на СТЕ, към откриване на наследството на В.Р.В. стойността на недвижим имот, представляващ апартамент А2 възлизала на 84 650лв., а стойността на недвижим имот, представляващ апартамент А3 възлизала на 51 800лв. Стойността на имуществото, което оставало в наследството, без стойността на завета възлизала на 51 800лв.

Не били събрани доказателства за пасиви на наследството- задължения и увеличение на наследството по чл. 12, ал. 2 ГПК.

Относно увеличението на наследството следвало да се посочи, че ответникът не конкретизирал твърдените подобрения, извършени преди смъртта на наследодателя. Евентуалното заплащане на задълженията към етажната собственост било извършено след смъртта на наследодателя и не представлявало увеличение на наследството по смисъла на чл.

12 ЗН.

Към установения актив на наследството следвало да се прибавят направените дарения.

Дори и да се приемело, че ищцата е получавала издръжка от наследодателя след навършването на пълнолетие, то същото не представлявало дарение, а изпълнение на нравствен дълг от родител към дете като СРС се е позовал на решение 193 от 23.12.2015г. по гр. дело 1636/ 2015г. на ВКС, Първо ГО.

С оглед изложеното следвало да се приеме, че стойността на наследствената маса към момента на откриване на наследството е 136 450лв. Съгласно разпоредбата на чл. 29 ЗН, когато наследодателят е оставил за наследници две или повече деца и низходящи от тях размерът на запазената му част възлизал на 2/3 ид.ч., респективно размерът на разполагаемата част -1/3 ид.ч. В конкретния случай наследодателят бил оставил като наследници по закон две деца, което обуславяло извод, че запазените части на наследниците е равна, т.е. по 1/3 ид. ч. за всяко едно от тях.

Разполагаемата част била 1/3 ид.ч.

Съобразявайки изложеното, запазената част била равна на 90966,66лв. (45483,33лв.х2), а разполагаемата-45483,33лв.

От имуществото, което оставало в наследството (чистия актив от наследството) ищцата притежавала ½ ид.ч.

Съпоставяйки размера на запазената част на ищцата (45483,33лв.) спрямо стойността на чистия актив от наследството (25900лв.- стойността на недвижим имот- апартамент А3 ), СРС е достигнал до извода, че ищцата не може да получи размера на запазената част от останалия чист актив от наследството, което обуславяло основателността на предявения иск.

Според СРС възстановяването на запазената част на ищцата следвало да се извърши стойностно, като ответникът бъде осъден да заплати на ищцата необходимата за допълване на запазената й част сума, предвид обстоятелството, че дареният имот към днешна дата е собственост на трето за спора лице. Обстоятелството, че към момента на постановяване на решението имотът е собственост на трето лице, придобило го по сделка с надарения, препятствало единствено възстановяването на запазената част в натура, като в такава хипотеза възстановяването се извършвало чрез присъждане на паричния еквивалент на накърнението.

СРС е намалил завещателното разпореждане, извършено от В.Р.В., починал на 24.08.2011г., направено със саморъчно завещание, обявено с акт 4, том 1, рег. 526/ 2012г., н.д. 3/ 2012г. на нотариус А.И., с район на действие Софийски районен съд, в полза на Р.В.В., с 45483/84650 ид.ч., като е възстановил запазената част на Ю.В.Р., на основание чл. 30 ЗН.

Осъдил е ответника да заплати на ищцата сумата в размер на 19 583,33лв., представляваща стойността, която би получила от завета.

Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция приема следното от фактическа и правна страна:

Не се спори по делото, че страните са наследници по закон на В.Р.В., починал на 24.08.2011 г. Това не само е безспорно, но и се установява от представеното по делото /пред СРС/ удостоверение за наследници, издадено на 31.08.2011 г. от район „Възраждане“.

Съделителите са негови деца- дъщеря и син.

Със саморъчно завещание, обявено с акт 4, том 1, рег. 526/ 2012г., н.д. 3/ 2012г. на нотариус А.И., с район на действие Софийски районен съд, наследодателят на страните е завещал на Р.В.В., ап.№ ** с административен адрес: гр.София, ул.“*********/жилищен/.

Не се спори по делото, а и от събраните доказателства се установява, че по силата на нот.акт № 153, дело № 122 от 2016 г., на 25.10.2016 г. Р.В.В. се е разпоредил чрез договор за покупко-продажба с ап.№ А 2, идентификатор ***. с административен адрес: гр.София, ул.“********, който е получил по силата на завещанието.

Действително, с молба от

24.02.2017 г. ищцата е оттеглила иска за делба по отношение на Ап.2, като и по отношение на делбата на 1/6 идеална част от парцел