Решение № 1793 от 07.02.2023, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1793 гр. С., 07.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: КОНСТАНТИНА М. ХРИСТОВА при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. КАРАГЬОЗОВА като разгледа докладваното от КОНСТАНТИНА М. ХРИСТОВА Гражданско дело № 20211110159677 по описа за 2021 година

Производството е по реда на Глава втора от Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/.

Образувано е по молба с вх. № 72747/20.10.2021 г., уточнена с молба с вх. № 76802/27.10.2021 г. и с молба с вх. № 84609/09.11.2021 г., с правно основание чл. 8, т. 1 и т. 2 от ЗЗДН, подадена от К. И. Т., с която същата търси защита за себе си, както и за детето си С. В. Л. и за родителите си Виолина А. Т. и И. А. Т., срещу В. Н. Л., за кого твърди, че е лице, с което молителката е била в граждански брак и от което има деца.

В молбата са изложени твърденията, че на 17.10.2021 г. в 10:54 часа между ответникът от използвания от него тел. номер *** и дъщеря му С. В. Л. – използваща тел. номер ***, се е провел разговор, по време на който В. Л. заявил, че му е писнало от това, че К. Т. не разрешава на С. и на брат й Борис да се виждат с него, като ако К. не позволи на децата да отидат в комплекс Аква Терми в Старосел, то тя „няма да види бял свят“, „ще й съсипе/стъжни живота“, „ще я прати на майната си“, „ще реве и ще е изнервена по цял ден“, баба й и дядо й също „ще реват и ще са нервни по цял ден, даже и през нощта“. Поддържа се по време на този телефонен разговор ответникът да е казал на С. и още, че може да направи много неща, ако не отидат с него в Старосел, че ще срине всичко, което е строил 18 години, точни за два дни. Сочи се, че освен С. Л. не е имало други очевидци на случилото се – никое други лице не е чуло разговорът между двамата, тъй като той се е привел докато детето било само в детската си стая в обитаваното от него жилище на адрес в гр. С., ул. „Ралевица“ 64, вх. В, ап. 48. Излага се, че след този разговор С. е била изключително уплашена, стресирана и притеснена, като няколко пъти ходила при майка си и я питала „Мамо, тате какво ще направи?“, „Мамо, а тате какво ще направи на баба и дядо?“.

1

Заявява се, че вследствие на случилото се и К. Т. изпитва постоянен страх за живота и здравето си, както и за това на децата и родителите й.

Ответникът, в подаден от същия по делото писмен отговор, както и чрез упълномощения му процесуален представител, оспорва вмененото му във вина домашно насилие, като излага подробни съображения досежно неоснователността на молбата и заявява собствени фактически твърдения за посочените в нея събития. Претендира оставянето й без уважение.

Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Между страните не се спори, а и от представените по делото доказателства – удостоверения за раждане /находящи се на л. 7 и на л. 18 от делото/, се установява, че К. И. Т. и В. Н. Л. са родители на С. В. Л., а Виолина А. Т. и И. А. Т. са родители на К. Т..

С влязло в сила на 18.02.2021 г. решение № 20047096/18.02.2021 г. по гр. дело № 48495/2020 г. на СРС, бракът между К. И. Т. и В. Н. Л. е прекратен по взаимно сериозно и непоколебимо желание, като родителските права по отношение на общите им деца С. В. Л. и Борис В.ов Л. са предоставени на майката, при която е определено и местоживеенето им, като на бащата е предоставен режим на лично контакти с тях и същият е задължен да им заплаща издръжка.

Предвид посоченото, налице е валидно сезиране на съда от процесуално легитимирана страна, като е спазен преклузивният срок по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН

В молбата се сочи като извършител лице, което попада в предметния обхват на посочените в чл. 3, т. 1, т. 2, т. 4 и т. 7 от ЗЗДН лица и по отношение на него е установена материалноправната легитимация да отговаря по молбата, предмет на настоящото разглеждане.

Съгласно чл. 2 от ЗЗДН „Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. За психическо и емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие.”.

При съобразяване с установените законови положения и при съвкупна преценка на събрания в хода на производството доказателствен материал настоящият съдебен състав намира подадена молба за защита за изцяло неоснователна, съображенията за което са следните.

В проведеното по делото на 22.06.2022 г. открито съдебно заседание съдът е отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните обстоятелството, че на 17.10.2021 г. в 10:54 часа С. В. Л. се е обадила от използвания от нея тел. номер *** на баща си В. Л. на тел. номер ***, като разговорът им продължил 21 минути и 27 секунди.

2

Спорни по делото са останали обстоятелствата във връзка с това, какво е било съдържанието на проведения между двамата телефонен разговор, респ. по време на него ответникът употребил ли е посочените в сезиращата молба и уточнителните такива думи и изрази, за които се твърди, че осъществяват акт на домашно насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН.

За установяване спорните по делото въпроси, включените в предмета на доказване, на първо място към сезиращата молба е представена декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН от името на молителя К. И. Т. /л. 5-6 от делото/. Същата обаче е обявена от закона за достатъчно доказателство, единствено когато по делото няма други събрани такива, какъвто не е настоящият случай, още повече, че сама по себе си декларацията се явява негодно доказателствено средство, доколкото същата изхожда единствено от К. Т., като в нея тя декларира обстоятелства, на които не е била пряк свидетел, а единствено пресъздава соченото за споделено й от дъщеря й, респ. молителката не може да декларира обстоятелства от чуждо име с оглед личната наказателна отговорност за невярно деклариране.

На следващо място, по делото са разпитани сочените от В. Л. очевидци на процесния разговор – свидетелите А. Г. К.-С. и

Лоли И. Николова /майка на ответника/. СРС, при внимателен анализ на показанията на тези свидетели, при преценката им както поотделно, така и съпоставяйки ги освен помежду им, но и с останалия събран по делото доказателствен материал, включително съблюдавайки ги с оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК, не дава вяра на същите в частите им, в които двете свидетели споделят за чутото от тях по време на процесния телефонен разговор, проведен на 17.10.2021 г. между ответника и дъщеря му, доколкото в сочените част те се явяват тенденциозни, непоследователни и противоречиви както помежду им, така и с останалия събран по делото доказателствен материал.

В хода на производството е изготвен социален доклад от ДСП – Красно село, в който се посочва, че основни грижи за С. се полагат от нейната майка, която задоволява основните й потребности, а бащата заплаща издръжка, но връзката му с дъщеря му е нестабилна – детето отказва да преспива при него и изпитва нежелание към това да се срещат, като комуникацията между родителите е нарушена, което е предпоставка детето да бъде поставено в конфликт на лоялност и да предизвиква остри реакции към единия родител.

На последно място, в проведеното на 30.11.2022 г. о.с.з. е изслушано детето С. Л., чийто разказ съдът поставя в основата на преценката си дали ответникът е осъществил по време на разговора си с нея на 17.10.2021 г. домашно насили по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН. Действително детето споделя, че при този телефонен разговор баща й е казал, че е можел да заведе нея и брат й в Старосел, в Аква Терми, но майка им не дава, че няма да търпи повече майка им да не дава да ходят с него в Старосел, че ако майка им продължава така няма да види бял свят и ще й стъжни живота, че тя ще реве по цял ден, както и баба й и дядо й ще реват по цял ден заради нея.

Същевременно С. заявява, че не се е уплашила или стресирала от разговора й 3 с ответника, както и че не е споделяла на майка си да се е уплашила или стресирала след него, а единствено посочва, че му се е ядосала и разсърдила.

Детето разказва, че е казала на майка си за разговора й с баща й, защото е искала да си сподели, като майка й не е дала вид да се е изплашила и никога не й е споделяла да я е страх от ответника или да изпива притеснение от него.

Следва да бъде обърнато внимание, че се установява известна „подготовка“ на детето преди изслушването му пред съда – така самото то заявява, че преди съдебното заседание майка му е казала за кое конкретно телефонно позвъняване е извикано да говори, отново преди заседанието и именно във връзка с него К. Т. е казала на дъщеря си и че баща й я е удрял. Нещо повече, наблюдава се съществена непоследователност и липсва на логика в част от споделеното от С.. Тя казва, че ответникът също й е признал /без дори да бъде попитан от детето за това/, че е удрял К., но С. не излага каквато и да било конкретика за обстановката или поводът, при който е бил проведен този разговор между тях. Допълнително, въпреки че С. казва, че е виждала баща си пян 5-6 пъти и тогава той не е бил агресивен, а е ставал по-груб и не е обмислял действията си, в същото време заявява, че е мислела, че ако ответникът се ядоса той може да стъжни живота на майка й и да не види тя бял свят, защото понякога, когато се напие, става агресивен. При изслушването не детето сериозно впечатление направи и обстоятелството, че то казва, че по време на процесния разговор с баща му е било сигурно, че той не се е намирал в С. /въпреки че в молба с вх. № 76802/27.10.2021 г. се поддържа, че в този телефонен разговор ответникът е казал на дъщеря си, че се намира в Старосел и там е от петък/, като допълнително, без да е било попитано за подобно нещо от страна на съда, намира за необходимо да конкретизира, че баща му не се е намирал в колата си по време на разговора.

Съответно, при съобразяване на всичко горепосочено и след съвкупен анализ на събрания по делото доказателствен материал в относимите му части по отношение твърдените за извършени от ответника конкретни действия на насилие на процесната дата СРС намира, че от същите не се установява В. Н.

Л. да е осъществил спрямо К. Т. или С. Л. акт на насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН, а именно да е упражнил спрямо тях психическо такова – след проведен на 17.10.2021 г. в 10:54 часа телефонен разговор между него и дъщеря му, последната да е била изключително уплашена, стресирана и притеснена, както и в резултат на този разговор К. Т. да е изпитала страх за живота и здравето си, както и за това на децата и родителите й. Напротив, по делото не са събрани никакви доказателства, които да установяват поддържаното в молбата психическо и емоционално състояние на сочените за пострадали лица вследствие на заявените за извършени действия от ответника, в това число липсват каквито и да било данни В. Л. да е упражнил някакво домашно насилие спрямо лицата Виолина А. Т. и И. А. Т..

Производството по ЗЗДН е силно рестриктивно и с него съдът дава защита в случаи, при които е налице реална опасност от вече извършено или предстоящо домашно насилие. Това производство потенциално може да доведе до силно ограничаване правата и законните интереси на страните, поради което съдът следва да подхожда изключително внимателно при 4 преценката на твърденията и на събраните доказателства. Процесът обаче не следва да се използва за разрешаване на междуличностни конфликти.

Изложеното по-горе дава основание на съда да санкционира молителката с тежестта на доказване в производството и да остави молбата й без уважение, като неоснователна, и да откаже издаването на заповед за съдебна защита.

По разноските:

При този изход на делото, доколкото се търси защита от домашно насилие не само за лица, които не са навършили 18-годишна възраст, то на основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН молителката следва да бъде осъдена да заплати по сметка на Софийския районен съд държавна такса за производството в размер на сумата от 75,00 лева, с оглед броя на активно субективно съединените искове.

Разпечатката съдържа 35 от 43 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/411ff89d-b310-40e0-9b17-304fc5f43014