Определение № 836 от 30.12.2024, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 836 гр. Кюстендил, 30.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веселина Д. Джонева

Членове:

Елисавета Г. Деянчева

Йоана Н. Такова като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Въззивно гражданско дело № 20241500500008 по описа за 2024 година

Прозводството е по реда на чл.248 от ГПК – “Изменение на решението в частта на разноските”.

Делото е било образувано по въззивна жалба, подадена от „Банка ДСК“ АД, с ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление: гр.София 1000, район „Оборище“, ул.„Московска“ №19, като правоприемник на „ОТП Факторинг България“ ЕАД – заличен търговец, чрез пълномощника ю.к.Р.М.М., срещу решение №645/22.06.2023г. на Районен съд – Кюстендил, постановено по гр.д. №1617/2021 г. по описа на същия съд.

По същото са били проведени четири съдебни заседания; била е назначена съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която е прието.

С решение №215 от 08.08.2024г. на ОС-Кюстендил е потвърдено обжалваното решение №645/22.06.2023г. на Районен съд – Кюстендил, постановено по гр.д.

№1617/2021г. по описа на съда. Със същото решение жалбоподателя „Банка ДСК“ АД, с ЕИК 121830616, е осъден да заплати на въззиваемата А. Б. С., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр.***, сумата от 800 лева, представляваща сторени разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство.

От мотивите на решението е видно, че съдът е констатирал, че С. е заплатила на своя пълномощник, страна по договора за правна защита и съдействие, адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 800.00 лева, като е приел, че същата не подлежи на намаляване поради прекомерност (каквото възражение пълномощникът на жалбоподателя е направил своевременно).

Препис от съдебното решение не е връчван на дружеството – жалбоподател, с поглед неговата необжалваемост.

На 19.08.2024г. „Банка ДСК“ АД, чрез пълномощник ю.к.Р.М.М., е подало молба с вх.№3677/19.08.2024г., в която е формулирано искане по чл.248 от ГПК за изменение на решението на съда, посредством намаляване на размера на подлежащото 1 на заплащане адвокатско възнаграждение от сумата 800 лева на сумата от 592.95 лева, определена съгласно чл.9 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, с оглед обжалваемия интерес. В молбата се излагат аргументи, че с оглед ниската фактическа и правна сложност на делото, характера на извършените от процесуалния представител на въззиваемата процесуални действия, които са от общ порядък, както и не вземането на присъствено участие в съдебните заседание, независимо от техния брой, предполагат възнаграждението за адвокат да бъде определено съобразно минималния размер по Наредбата, но не за процесуално представителство, защита и съдействие по делото, а за изготвяне на писмен отговор на въззивната жалба. Отправя се и е искане въззиваемата да посочи банкова сметка за плащане.

Препис от молбата е връчен на А.С.. В депозирания по делото в установения от закона срок отговор, който е с вх.№4732/25.10.2024г. и е подаден от пълномощника на С., се изразява несъгласие с изложените в молбата по чл.248 от ГПК доводи и се оспорва направеното искане. Счита се, че липсват основания за определяне на възнаграждение по чл.9 от Наредба №1/2004г., като се изтъква, че освен отговор на въззивната жалба, упълномощеният адвокат е депозирал молби във връзка с хода на делото преди всяко от проведените съдебни заседания, изразявал е становище по представеното по делото заключение, както и преди последното съдебно заседание е депозирал подробна писмена защита, като същевременно се изтъква, че договорената и заплатена сума в размер на 800 лева незначително надхвърля минималния размер на възнаграждението, според същата Наредба. Моли се оставяне на молбата без уважение.

ОС-Кюстендил, като прецени доводите и възраженията на страните и обстоятелствата по делото, намира, че искането за изменение на решението в частта за разноските е допустимо, заявено е в едномесечния срок от постановяване на решението, но е неоснователно, поради което следва да се остави без уважение, поради следното:

Производството по чл.248 от ГПК е способ за защита срещу неправилно присъждане на разноски, чрез допълване на съдебния акт, когато те не са присъдени, или чрез неговото изменение, когато са определени неправилно.

В конкретния случай се констатира, че ответницата по въззивната жалба е сключила договор за правна защита и съдействие с адвокат, който да подготви и подаде отговор на въззивната жалба срещу решението, постановено по гр.д.

№1617/2021г. по описа на РС-Кюстендил и да осъществи процесуално представителство пред ОС-Кюстендил. Договорът е приложен към отговора на въззивната жалба, който отговор е с вх.№10619/23.10.2023г. Доказано е също така, че клиентът по този договор – А. С., е заплатила договореното възнаграждение в размер на 800.00 лева.

Съгласно чл.7 ал.2 т.2 от Наредба №1/2004г., с оглед обжалваемия интерес, минималния размер на адвокатското възнаграждение възлиза на 790.61 лева.

Първоначално образуваното пред КнОС производство е било прекратено, а делото – върнато на РС-Кюстендил за администриране, а след подновяване на делото пред въззивната инстанция са проведени 4 съдебни заседания; назначена е съдебносчетоводна експертиза и е прието заключението по същата. За всяко от съдебните заседания процесуалният представител на въззиваемата е депозирал молби относно хода на делото; след представяне на заключението по ССчЕ е депозирал молба със 2 становище по приемане на същото, като в заседанието, в което е даден ход на устните състезания е представил и писмена защита. В същото съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателя е направил възражение за прекомерност на заплатеното от С. адвокатско възнаграждение, което съдът не е уважил.

Трябва да се има предвид принципното положение, че както искането за присъждане на разноски и представянето на документите, удостоверяващи, че са сторени, така и възражението за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение, следва да бъдат въведени по делото и ценени само ако са направени и представени до приключване на устните състезания. С приключването им завършва фазата в процеса, в която могат валидно да бъдат правени искания и възражения, с които се сезира съда, респективно да бъдат представяни доказателства, спрямо които противната страна би могла да ангажира становище. Следователно, в настоящия случай възражението е своевременно заявено. При все това, съдът намира за потребно да посочи, че с оглед обжалваемия интерес – 4 906.11 лева, минималният размер на адвокатското възнаграждение по Наредба №1/2004г., чл.7 ал.2 т.2 възлиза на 790.61 лева. Заплатеното адвокатско възнаграждение от въззиваемата в размер на 800.00 лева няма как да се яви прекомерно, особено като се съобразят броя на проведените съдебни заседания и извършените от съда и страните процесуални действия, които се посочиха по-горе.

Възражението в молбата, което е в посока, че дължимото възнаграждение следва да съответства на минимума по Наредбата, но не за процесуално представителство по делото, а само за подаване на отговор на въззивната жалба, не може да бъде уважено, тъй като, от една страна – видно е от договора за правна защита и съдействие, че същият има за предмет и възлагане осъществяването на процесуално представителство в производството, а от друга – такова представителство реално е било осъществено, посредством извършване на множество процесуални действия от адвоката на страната, които значително надхвърлят по обем подаването на отговор. Следователно, не може да се приеме, че възнаграждението следва да се редуцира съобразно чл.9 ал.1 от Наредба №1/2004г. до 3/4 от дължимото по чл.7 ал.2 от същата. В конкретния случай, при съобразяване развитието на делото, сама по себе си липсата на присъствено участие на адвоката в производството не може да е определяща за размера на дължимото възнаграждение.

Не е налице и основание, предвид задължителното за съда, съгласно чл.633 от ГПК, решение на СЕС от 25 януари 2024г. по дело C-438/22г., да бъде определен размер на подлежащото на заплащане възнаграждение под минималния размер по Наредбата, тъй като, според съда, размерът на заплатеното възнаграждение – 800 лева, съответства на усилията на защитата, положени при упражняване на процесуалните права на страната, на естеството на спора, на защитавания интерес, вида и количеството на извършената работа, и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

Изложеното очертава липсата на основание за уважаване на молбата. Предвид посоченото, съдът счита, че липсват предпоставки за изменение на решението в частта за разноските и молбата по чл.248 от ГПК следва да бъде оставена без уважение, поради което съдът

ОПРЕДЕЛИ:

3

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „Банка ДСК“ АД, с ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление: гр.София 1000, район „Оборище“, ул.

„Московска“ №19, подадена чрез пълномощника ю.к.Р.М.М., за изменение на постановеното по делото решение №215 от 08.08.2024г. на ОС-Кюстендил в частта за разноските, посредством намаляване на размера на подлежащото на заплащане на насрещната страна адвокатско възнаграждение от сумата 800 лева на сумата от 592.95 лева, определена съгласно чл.9 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4