Решение № 201 от 14.02.2020, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ№201

Пловдивският окръжен съд, гражданско въззивно отделение – девети състав, на четиринадесети февруари две хиляди и двадесета година, след открито съдебно заседание на пети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:

Председател:

Виолета Шипоклиева

Членове: Фаня Рабчева

Светослав Узунов и при участието на секретаря

Пенка Георгиева, след като разгледа докладваното от председателя в.гр.дело № 2855 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, намира следното:

Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.

Жалбоподателят Л.К.О. ***, чрез пълномощниците си адв. М. С. и адв. Я.Р., съдебен адрес:***, молят да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно Решение № 3384/13.08.2019г. постановено по гр.д.№ 14706/2018г. по описа на РС-Пловдив, ІХгр.състав. Излага следните доводи: По фактологията на иска: Заявява, че с писмо изх. № АЗ 01743/28.03.2018г. на г-н И.

Г.-изп. директор и член на УС на ответното дружество, бил уведомен, че по регистрираната претенция № 470417181809376/референтер № 5С-01310-20/18 за изплащане на застрахователно обезщетение по застраховка „Каско Стандарт“, застрахователна полица №С080497 със срок на действие до 18.10.2018г., му се отказва изплащане на застрахователно обезщетение на основание Общи условия по застраховка „Каско Стандарт“, раздел „Каско“, Глава Пета, параграф ІV „Изключения“, т. 6 – предоставил е един ключ на автомобила и е заявил, че едното дистанционно устройство /транспондер/ за допълнително монтирания имобилайзер са се намирали в автомобила в малката жалба вляво под волана и е откраднато заедно с него. По правната регламентация на иска:

Заявява, че единствените предвидени от законодателя основания за отказ от изплащане на обезщетение за имуществена застраховка са предвидените такива в чл.211 от КЗ:“Законодателят може да откаже плащане на обезщетение само:1. При умишлено причиняване на застрахователното събитие от застрахования или от трето ползващо се лице; 2.

При неизпълнение на задължение по застрахователния договор, което е значително с оглед интереса на застрахователя и е било предвидено в закон или в застрахователния договор; 3. В други случаи, предвидени със закон. Заявява и, че в настоящия случай не намират приложение нито една от посочените по-горе хипотези. Като най-близка е тази предвидена в т. 2, но в случая, обаче, посочените основания в ОУ по застраховка

„Каско Стандарт“ на ответното дружество противоречат на нормите на закона и следователно се явяват нищожни. Допълнително, дори и да се приеме,че има някакво нарушение на тези Общи условия, то не е от категорията да е значително с оглед на интереса на застрахователя. По мотивите на съдебното решение: В клаузата на т.2 от Подраздел ІХ“Предохранителни мерки“ е установено, че при оставяне на транспортера на имобилайзера в моторното превозно средство застрахователят има право да откаже заплащане на застрахователно обезщетение, като в т.1.4 от Подраздел Х „Общи изключения“ е установено, че застрахователят не покрива щети в резултат от умишлени или причинени с груба небрежност действия на застрахования, на членове на неговото семейство или на упълномощения водач, както и лицата на работа при застрахования или на които той е предоставил МПС под наем, за послужване, на лизинг и други. Заявява, че не бива, обаче, да се пропуска факта, който не е коментиран в мотивите на съда, че е възможно да бъде откраднато превозното средство и без да се прибягва до чисто техническо отваряне и запалване на автомобила – издърпване, натоварване на платформа и др.

При което и не счита, че са налице предпоставките на чл. 395 ал. 4 от КЗ, поради което и отказът на застрахователя да заплати застрахователно обезщетение е неоснователен. Поради което и моли да бъде отменено обжалваното решение и вместо него да бъде постановено друго, с което изцяло да бъде уважена исковата претенция. Претендира разноски. Не ангажира нови доказателства по делото.

С писмен отговор от адв. Е.Т., пълномощник на въззиваемото дружество ЗАД “Булстрад Виена Иншурънс Груп”, въззивната жалба се счита за неоснователна, моли се обжалваното решение на районния съд да бъде потвърдено като правилно; претендират се разноски по делото. Не се ангажират нови доказателства по делото.

Въззивният състав на ПдОС след като констатира, че възизвната жалба е допустима – подадена от надлежна страна, ищец в първоинстанционното производство, в законния срок по чл. 259 ал. 1 от ГПК, срещу подлежащо на обжалване валидно и допустимо решение на районния съд, разгледа въззивната жалба по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна, поради следното:

За да постанови обжалваното решение, с което изцяло отхвърля предявените обективно съединени искове с правно основание чл. 405 ал. 1 от КЗ вр. с чл. 86 ал. 1 от ЗЗД, районният съд излага следните съображения: Съгласно доказателствата по делото приема, че застрахованият е установил пред застрахователя настъпване на застрахователното събитие- по риска „кражба“, констатирана на дата 22.02.2018г., като към момента на събитието между пострадалия и ответника е налице действително застрахователно правоотношение, възникнало от договор за имуществено застраховане – застрахователна полица № 5С080497 от 18.10.2017г. по застраховка „Булстрад Каско Стандарт“. Предвид установената със заключения на СТЕ, в т.ч. и допълнителна такава, функция на имобилайзера, и предвид оставяне от страна на ищеца на дистанционното деактивиращо имобилайзера в автомобила, и по този начин лишавайки го от допълнително монтираната защита, застрахованият ищец с тези си действия е допуснал нарушение на задълженията си по договора при груба небрежност, тъй като е увеличил риска от противозаконно отнемане на застрахованото имущество; при което е налице основателен отказ на застрахователят да му заплати застрахователно обезщетение, предвид наличие на предпоставките на разпоредбата на чл. 395 ал. 4 от КЗ, както и на разпоредбите установени в клаузата на т. 2 от Подраздел IX “Предохранителни мерки” и т. 1.4 от Подраздел Х “Общи изключения” от Общите условия.

Въззивният състав на ПдОС намира за правилен извода на районния съд за неоснователност на предявените искове, както и изложените от него мотиви, към които препраща съгласно чл. 272 от ГПК.

От своя страна, въззивният съд след като взе предвид изложените оплаквания във въззивната жалба, съгласно правомощието си по чл.269 изр. второ от ГПК, становището на въззиваемата страна, както и след преценка съгласно чл. 235 ал. 2 и чл. 12 от ГПК на приложените по делото и относими към предмета на спора доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Страните не спорят относно установени, с допустими доказателствени средства в първоинстанционното производство, обстоятелства:

Към момента на твърдяното застрахователно събитие между страните е съществувало валидно застрахователно правоотношение по застраховка “Каско” за лек автомобил„БМВ Х3“ с рег. № ******, като ищецът е уведомил застрахователя на 09.03.2018г., че транспордерът на имобилайзера е бил оставен в автомобила към твърдения момент на неговото изчезване, както и че автомобилът е бил оставен на открито (извън гараж) за периода от 17.02.2018 г. до 22.02.2018г., на която последна дата ищецът е открил неговата липса. От свидетелство за регистрация, част I, се установява, че лек автомобил “БМВ”, модел “Х 3 3.0 Д” с рег. № ****** е собственост на ищеца Л.К.О..

Към момента на сключване на договора – 18.10.2017 г., по заявка на застрахователното дружество в автомобила е инсталиран безкабелен имобилайзер “Autowatch 927”, който е предаден на собственика на автомобила с два броя ключове. Това обстоятелство се установява от представения по делото Протокол, подписан от ищеца и представители на дружеството поставило имобилаизера по поръчка на застрахователя, и на последния. В протокола е посочено, че дистанционните чипове на “Autowatch 927” не трябва да се съхраняват в автомобила. Поставеното устройство е било с установен гаранционен срок от 24 месеца, което се установява от приложената по делото гаранционна карта.

По повод сведение на ищеца е образувана щета № 470417181809376 (референтен № 5С-01310-20/18), по която с писмо изх. № А 3 01743/28.03.2018 г. ответното застрахователно дружество е отказало заплащане на застрахователното обезщетение, като се е позовал на клаузата на т. 6, Раздел “Каско”, Глава Пета, Параграф IV “Изключения” от Общите условия, съгласно която не се покриват щети по МПС, настъпили вследствие на осъществено събитие по риска “кражба” в случай, че всички изброени в Предложението за застраховане заключващи устройства на МПС не бъдат предоставени в срок от 24 часа от предявяване на претенцията за застрахователно обезщетение. В писмото за отказ е посочено, че застрахованият е предал само един ключ от автомобила и е посочил, че дистанционното устройство за допълнително монтирания имобилайзер е било оставено в автомобила към момента на настъпване на застрахователното събитие. За това обстоятелство застрахованият – ищец е подписал декларация от 12.03.2018 г. В посочената декларация ищецът е заявил, че автомобилът при закупуването му е бил предаден с един ключ, като е посочил, че единият ключ за имобилайзера е бил в автомобила – в малката жабка вляво под волана, а второто дистанционно е в дома му в Италия.

Представено е и извлечение от сайта на Министерство на вътрешните работи на Република Италия, от което се установява, че при осъществена проверка по регистрационния номер на автомобила се установява, че за последния е налична подадена жалба за кражба на 23.02.2018 г., която услуга се ръководи от Централна дирекция на криминална полиция по повод откраднати или загубени автомобили. Приложен е пред застрахователя и Протокол изх. №

MECS782018900434 на Областна служба на карабинерите в С., Отряд на карабинерите в М. А., за подаден на 23.02.2018 г. устен сигнал за кражба на лек автомобил “БМВ”, модел “Х 3 3.0 Д” с рег. № ******, осъществена в периода 17.02.2018 г. – 22.02.2018г.

Предвид изложените обстоятелства, и въззивният съд приема, че застрахованият е установил пред застрахователя настъпване на застрахователното събитие чрез представяне на всички изискуеми, установени с Общите условия на застрахователя, документи за установяването му, респективно, с разпоредбата на т. II “Регистриране и установяване на застрахователно събитие” от Глава Пета “Особени правила при изплащане на обезщетение при пълна загуба вследствие на пожар и кражба”, Раздел “Каско”.

Спорен е въпросът, повдигнат и в оплакванията във въззивната жалба, дали ищецът е изправна страна по сключения с ответника застрахователен договор, респективно, дали от страна на застрахования не е налице неизпълнение на задълженията му, при наличие на груба небрежност, при което това неизпълнение да е значително с оглед интереса на застрахователя, респективно, увеличава риска от настъпване на застрахователното събитие.

В тази насока, се констатира от въззивния съд, вменени задължения на застрахования, произтичащи, съответно: от ОУ, представляващи част от застрахователния договор-застраховка „Каско Стандарт - т.6 от параграф ІV „Изключения“, глава Пета, раздел Каско, съгласно която всички изброени в Предложението за застраховане заключващи устройства на МПС следва да бъдат представени в срок от 24 часа от предявяване на претенция за застрахователно обезщетение. Видно е, че съгласно ОУ,раздел Общи положения, параграф ІІ Специални изисквания, т.1, е съставен Протокол от 18.10.2017г., подписан от застрахования и представител на фирма-трето лице, по заявка от застрахователя и въз основа на сключен между последните договор, за инсталиран безкабелен имобилайзер AUTOWATCH 927 на процесния автомобил, като безкабелният имобилайзер е предаден на застрахования с 2 броя дистанционни. Посочено е в т. 4 от същия протокол, че „Дистанционните чипове на AUTOWATCH 927 не трябва да се съхраняват в автомобила“.

В настоящия случай, самият ищец не оспорва, че по регистрирана от него претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, застрахователят му е отказал изплащане, тъй като застрахованият, ищец „е заявил, че едното дистанционно устройство/транспондер/ за допълнително монтирания имобилайзер се е намирал в автомобила в малката жабка вляво под волана и е откраднато заедно с автомобила“. При което, следва да се приеме от въззивния съд, че е налице неизпълнение на задължение от застрахователя, вменено му с императивна сила, съгласно сключения между страните застрахователен договор.