Решение № 151 от 01.04.2022, Районен съд - Велико Търново
- Съд
- Районен съд - Велико Търново
- Дело
- Административно наказателно дело 125/2022
- Вид
- Решение № 151
- Подписан
- 01.04.2022
- Състав
- ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 57, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 2, т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 79б · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 16а, ал. 2 · Закон за защита от шума в околната среда
- чл. 34а, ал. 1 · Закон за защита от шума в околната среда
- чл. 8, ал. 1, т. 2 · Наредба № 1 от 1 октомври 1999 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
РЕШЕНИЕ
№ 151 гр. Велико Търново, 01.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, II СЪСТАВ, в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ при участието на секретаря ВАНЯ ИВ. ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ Административно наказателно дело № 20224110200125 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „*** ООД, представлявано по пълномощие от адв. *** от ВТАК, против Наказателно постановление № 2021-1739-023-0015 от 07.01.2022 г. на Началника на РУ Велико Търново при ОДМВР Велико Търново, с което за нарушение на чл.
16а, ал. 2 от ЗЗШОС /Закон за защита от шума в околната среда/ и на основание чл. 34а, ал. 1 от с.з. на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 /три хиляди/ лева.
Претендира се неговата отмяна с оплаквания за незаконосъобразност.
В съдебно заседание, чрез своя пълномощник, дружеството поддържа жалбата си, като претендира и разноски.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител, моли съда да потвърди атакуваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
С Акт за установяване на административно нарушение № 2021-1739-023-0015 от 14.12.2021 г., инициирал настоящото административно-наказателно производство, служители на РУ Велико Търново при ОДМВР Велико Търново констатирали нарушение на разпоредбата на чл. 16 а, ал. 2 от ЗЗШОС, извършено от дружеството-жалбоподател и 1 изразяващо се в това, че на 03.12.2021 г., в 23:15 часа, в гр. Велико Търново, на адрес ул.
„Марно поле“ № 2 Б, озвучавало с музикална уредба от обект CAPPO – гр. Велико Търново, ул. „Марно поле“ № 2 Б, обект в областта на услугите, разкрит и разположен в зона предназначена за обществено жилищно строителство.
За проверката е съставен констативен протокол, който представляващият дружеството е подписал без възражения.
Съставен е Акт за установяване на административно нарушение в отсъствието на представляващия дружеството, тъй като не е установен на адреса си. Същият е надлежно връчен и подписан с възражения. Такива са последвали и в законоустановения тридневен срок, но не са взети предвид при решаване на преписката.
Въз основа на АУАН е последвало и издаването на обжалваното наказателно постановление, в което наказващият орган е възпроизвел описаната в акта фактическа обстановка, подвел е нарушението под санкционната разпоредба на чл. 34а, ал. 1 от ЗЗШОС, налагайки на дружеството - жалбоподател имуществена санкция в размер на 3 000 лева.
В НП липсва предвиденият в чл. 57, ал. 3 от ЗАНН /в сила от 23.12.2001 г.,/ императивен реквизит, изискващ уведомявана на нарушителя за правата му по чл. 79б от ЗАНН.
Към преписката са приложени доказателства за компетентността на контролния и административно наказващ органи да издават съответно АУАН и НП по ЗЗШОС.
От приложеното по делото уведомление от Община Велико Търново се установява, че търговският обект се намира на територия отредена за „жилищно строителство“.
Разпитаните по делото полицейски служители потвърждават направените с АУАН констатации.
Горната фактическа обстановка съдът изведе след анализ на приобщените по делото гласни и писмени доказателства.
С оглед на установено се налагат следните правни изводи :
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежно легитимирано лице, в законоустановения срок, пред компетентния да се произнесе съд. Разгледана по същество е основателна.
При разглеждане на дела срещу наказателни постановления, районният съд е винаги инстанция по същество. Това означава, че следва да провери законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
При извършване на посочената проверка, съдът констатира, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което има за последица отмяна на обжалваното наказателно 2 постановление. Атакуваното наказателно постановление няма предвиденото в чл. 57, ал. 3 от ЗАНН съдържание. Съгласно цитираната разпоредба с наказателното постановление нарушителят се уведомява и за правата му по чл. 79б от ЗАНН. В случая липсва такова уведомяване. Това е императивно предвиден реквизит и има съществено значение при избора на нарушителя да обжалва НП или да се възползва от предвидената в чл. 79б от ЗАНН възможност в 14-дневен срок от връчване на наказателното постановление да заплати 80 на сто от размера на наложената имуществена санкция. Допуснатото процесуално нарушение е особено съществено и е ограничило правото на защита на жалбоподателя, тъй като последният е бил лишен от предвидената от закона възможност за избор. Този порок е дотам съществен, че сам по себе си обуславя незаконосъобразност на НП и отмяната му само на това процесуално основание.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в тежест на административнонаказващия орган следва да бъдат възложени направените от жалбоподателя разноски за заплащане на възнаграждение на упълномощен по делото адвокат, с оглед представените доказателства, че същите са действително сторени от страната по делото.
Съдът намира за неоснователно възражението на въззиваемата страна за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение и неговото намаляване. Претендираните разноски за адвокатско възнаграждение са в размер от 400.00 лв., което се явява договорено и платено в размер ненадвишаващ този, посочен в чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения и съответства на фактическата и права сложност на делото.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 2021-1739-023-0015 от 07.01.2022 г. на Началника на РУ Велико Търново при ОДМВР Велико Търново, с което на „*** ООД, ЕИК 206500628, на основание чл. 34а, ал. 1 от ЗЗШОС е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 /три хиляди/ лева, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ОД на МВР - Велико Търново да заплати на "*** ООД гр. Велико Търново направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400.00 лева.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, пред Административен съд – гр. Велико Търново.
3
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 4