Определение № 36571 от 02.09.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 36571 гр. София, 02.09.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на втори септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20251110125545 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД от "Райд Шеър Българя " ЕАД срещу Й. Г. К. с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 8 775 лева, представляваща неустойка по т. 20 от Списъка на неустойките, представляващ Анекс № 1 към правилата по Договор за наем на автомобил и сумата от 400 лева, представляваща неустойка по т. 7 от Списъка на неустойките, представляващ Анекс № 1 към правилата по Договор за наем на автомобил, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на подаване на исковата молба - 31.03.2025 г., до окончателното изплащане.

Твърденията на страните относно правнорелевантните за спора факти:

В исковата молба се твърди, че на 04.12.2022 г. между страните е сключен Договор за наем на автомобил/превозно средство от разстояние. Изложени са съображения, че "Райд Шеър България" ЕАД, опериращо под търговското наименование "Спарк", предоставя обществено достъпна услуга, която позволява наемане на електрически автомобил през мобилен телефон от неограничен кръг потребители, независимо дали потребителят желае да ползва услугата за минути или за няколко дни. Ползването на автомобила се осъществявало чрез регистрация в мобилно приложение, което потребителят следва да е изтеглил на собственото си смарт устройство и да създаде личен акаунт по надлежния ред, в хода на което се извършвала идентификация на потребителя. Сочи, че подписването на договора се извършвало чрез маркиране на нарочно обозначено поле за изявяване на обвързващо съгласие в мобилното приложение. Ползвателят имал право да използва акаунта си след попълване на заявения формуляр на регистрация, приемане на Общите условия, заплащане на дължимата такса за регистрация и след потвърждение на регистрация по електронна поща. Плащането на услугите се извършвало с кредитна или дебитна карта, която също се регистрира в мобилното приложение персонално от всеки потребител. Всяко от електрическите превозни средства разполагало с GPS система за дистанционно наблюдение, т.е. можело да бъде локализирано в реално време. Описан е и механизмът на получаване и предаване на наетия автомобил, който механизъм не изисквал физически контакт между страните. Сочи, че регистрацията на ответника в мобилното приложение била извършена на 04.12.2022 г., когато бил сключен и договорът за наем на автомобил „Фолксваген“, модел „ЪП“, с рег. № ***** 1 понастоящем с номер ******. Превозното средство в случая било резервирано от потребителя в 22:34:42 ч. на 04.12.2022 г. и отключено в 22:34:45 ч. Времето и посоката на движение били записани в системата за дистанционно наблюдение на превозното средство. В периода на ползване на автомобила по сключения с ответника договор се твърди превозното средство да е било предоставено на друго лице /А. С. Г.

– неправоспособен водач/, което било установено от доказателства за извършена проверка от полицейските органи около 01:30 ч. на 05.12.2022 г. По отношение на автомобила, чийто ползвател бил ищецът, била наложена принудителна административна мярка – прекратяване регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.

Отнети били и регистрационните табели на автомобила, наложило се репатрирането му. По отношение на облигационната връзка между страните, пояснява, че в случая се касае за автоматизирана комуникация, чрез използването на предварително въведен софтуер, изискващ строго определени данни – име, адрес, телефонен номер, допълнителни верифициращи предложителя документи и в случай че не е налице предоставянето на посочените данни, се изпраща съобщение, че е невъзможно осъществяването на следващата стъпка за сключване на договора. Посочва, че съгласно чл. 8.3. от Правилата, ако през периода на използване превозното средство бъде повредено или бъдат принудително отнети регистрационните му табели, както и при възникване на обстоятелства, поради които наемодателят е лишен от възможността да използва превозното средство по предназначение, наемателят дължи неустойка за причинени на наемодателя вреди. В конкретния случай регистрацията на процесното превозно средство е била прекратена за срок от 6 месеца, през който период не е било възможно отдаването му под наем. Предвидената неустойка била в размер на 75 % от приложимата към момента на нарушението дневна наемна цена, която се начислявала на всеки 24 часа, в които автомобилът не можел да се използва.

В случая размерът на дневната наемна цена бил 65 лева , т.е. 75 % от тази сума се равнява на 48,75 лева на ден. Претенцията обхваща периода от датата на налагане на принудителната административна мярка /06.12.2022 г./ до изтичане на 6 месеца, поради което наемателят дължал неустойка в размер на 8775 лева по т. 20 от Списъка на неустойките. На следващо място се сочи, че данните за достъп съгласно чл. 2.6. от ОУ се предоставят само и единствено на конкретно физическо лице, титуляр на акаунта, което е длъжно да съхранява тези данни в тайна, като всички действия, извършени чрез акаунта на ползвателя се считат за действия, извършени от самия него, т.е. независимо дали чрез предоставяне на потребителските си данни на друго лице или предоставяне на самия автомобил на друго лице, наемателят е извършил нарушение на разпоредбата на чл. 4.3.1.3 от Правилата, като е предоставил превозното средство за ползване на друго лице, поради което дължал и неустойка по т. 7 от Списъка на неустойките в размер на 400 лева. Твърди, че е изпратил уведомления до ответника относно дължимите неустойки, но плащане не постъпило. При тези твърдения моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват като недопустими и неоснователни. Въведено е възражение за местна неподсъдност на спора. Прави се искане за привличане на трето лице-помагач на страната на ответника – А. С. Г.. Правният интерес от привличането се извежда от факта, че третото лице незаконосъобразно запаметило данните, въведени от ответника в мобилното приложение на „Спарк“ с цел впоследствие да злоупотреби с тях. Сочи, че процесният автомобил е бил управляван от ответника в присъствието на лицата А. С. Г., В. С. К. и И. В. Б., като превозното средство било паркирано и оставено до МОЛ Пловдив късно вечерта на 04.12.2022 г., след което без съгласието на ответника, А. С. Г., използвайки личните му данни от запаметения в нейния телефон акаунт в приложението на „Спарк“, отключила повторно автомобила и управлявала 2 същия без да притежава необходимата правоспособност. В отговора се твърди, че ответникът бил подведен от последната и нейните приятелки В. С. К. и И. В. Б., които решили да вземат автомобил под наем, като за целта А. Г. създала акаунт на своя телефон с личните данни на ответника в приложението на „Спарк“, като запаметила същите. Регистрацията била извършена на телефона на Г., тъй като същата предложила да заплати таксата за ползване с нейната дебитна карта. След като автомобилът бил паркиран, трите момичета се върнали и го отключили, използвайки данните на ответника. На 05.12.2022 г., към 02:39 ч., ответникът получил имейл, че посредством неговия акаунт в „Спарк“ е осъществено ново пътуване и са изминати 169 км, което пътуване не е заплатено. Когато ответникът разбрал, че е извършена злоупотреба с личните му данни в 05:10 ч. на 05.12.2022 г. сменил паролата си в приложението. За случая било образувано досъдебно производство. През месец юни 2023 г. ответникът получил покана за плащане на сумата от 160,22 лева във връзка с договор за наем на автомобил от 05.12.2022 г., която сума ответникът платил. Оспорва се да е бил сключен валидно договор за наем на автомобил между ищеца и ответника, тъй като никъде в приложението не било посочено, че с поставянето на тикчета и натискане на бутона „Регистриране“ в приложението на „Спарк“, потребителят подписва договор за ползване на превозно средство. Посочва се, че в действителност след регистриране личните данни на потребителя се нанасяли автоматично във виртуален договор за използване на автомобил, за който потребителят не бил осведомен, т.е. ответникът отрича да е сключил договор, а единствено поставил тикче, че се съгласява с правилата за използване на превозни средства, Общите условия и Политика за поверителност“, като са изложени подробни съображения за сключването на договори от разстояние и нормативната уредба; сочи се, че са нарушени разпоредби от ЗЗП. По отношение на претенцията за неустойки, се твърди, че никъде не било посочено каква е дневната цена за използване на автомобила, т.е. потребителят не бил запознат с начина на изчисляване на неустойката. Твърди се, че същата е прекомерна. Поддържа, че ответникът не е предоставял ползването на автомобила на друго лице, т.е. не е нарушил правилата в тази част. Оспорва приложени от ищеца доказателства, евентуално за присъждане на неустойка в по-нисък размер от претендираната в размер на 8775 лева. Прави възражение, че не е получил като приложение към отговора на исковата молба документ уведомление за инцидент от В. К. Я., подадено в 02.44 на 05.12.2022 г. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

По възражението за местна неподсъдност:

Възражението на спора към настоящият момент съдът намира, че не може да бъде уважено. Съгласно чл. 113 ГПК исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, който видно от изгот. справка, се намира на територията на гр. София, което обуславя и компетентността на Софийски районен съд. В случай че ответникът твърди към датата на предявяване на иска (31.03.2025 г.), настоящият му адрес да не е бил на територията на Столична община, а на община Пловдив, следва да установи това в срок до първото открито съдебно заседание, като представи надлежно удостоверение.

По доказателст.та тежест:

В доказателст. тежест на ищеца по исковете с правно основание чл. 92 ЗЗД е да установи следните обстоятелства: наличието на облигационно отношение между него и ответника по валиден договор за наем, част от съдържанието на който е клауза предвиждаща заплащане на неустойка, ако през периода на използване, превозното средство бъде повредено или бъдат принудително отнети регистрационните му табели, както и клауза, предвиждаща заплащане на неустойка, ако превозното средство бъде предоставено за ползване на друго лице; настъпване на предпоставките за дължимост 3 на неустойките, че по време на действие на договора за наем ответникът е предоставил наетия автомобил на друго лице, което е било неправоспособен водач, че в резултат от поведението на ответника и това лице по отношение на автомобила е била наложена ПАМ и същият е спрян от движение за срок от 6 м., размерът на неустойките. В тежест на ищеца също е да установи, че при сключването на договора за наем на автомобил на потребителя по ясен начин е била предоста. цялата изискуема съгласно ЗЗП информация при сключване на договор от разстояние.

В доказателст. тежест на ответника е да докаже погасяване на задълженията и релевираните с отговора на исковата молба възражения, а именно, че е налице липса на съгласие за сключване на втори договор за наем между страните, тъй като трето лице е злоупотребило с личните му данни и без негово съгласие, но от негово име е сключило договор за наем на същия автомобил, т.е. че вторият сключен съгласно твърденията на ответника в исковата молба договор за наем на автомобила е нищожен поради липса на дадено от него съгласие за сключването му.

Във връзка с възраженията на ответника и доколкото последният има качеството потребител по смисъла на ЗЗП на страните следва да се укаже, че съдът следи служебно за нищожност на клаузите, въз основа на които ищецът извежда правата си, поради тяхното противоречие с императивни норми на закона, заобикаляне на закона, противоречие с добрите нрави (съгласно ТР №1/27.04.2022 г. по тълк.д. № 1/2020 г. на ВКС, ОСГТК), а на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно и за наличието на неравноправни клаузи в договора, сключен с потребител. В тази връзка страните могат да депозират становищата си в първото по делото съдебно заседание.

Разпечатката съдържа 18 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/411e662d-9f63-4178-8eee-046219d4fac4