Определение № 395 от 20.07.2026, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 395 гр. Монтана, 20.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на двадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Аделина Тушева

Членове:

Таня Живкова

Кристина С. Янкулова като разгледа докладваното от Таня Живкова Въззивно частно гражданско дело № 20261600500267 по описа за 2026 година

Образувано е по частна жалба на “хх АД, ЕИК 103533691 срещу Разпореждане Рег.№ 3490 / 16.06.2026 г., постановено по ч.гр.д. № 20261630100879 /2026 г. по описа на Районен съд – Монтана , в частта, с която се обезсилва изцяло издадената Заповед заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена на хх АД по ч. гр. д. № 879/2026 г. на РС – Монтана , конкретно – в частта относно разноските.

В жалбата се твърди, че обжалваното определение, в частта, с която се обезсилва издадената заповед за изпълнение относно разноските, е неправилно и като такова подлежи на отмяна от въззивния съд. Излагат се доводи, че след образуване на заповедното производство длъжникът е изпълнил изцяло задължението си, като е погасил главницата, както и дължимите мораторна и законна лихви. След извършване на тези плащания не са останали непогасени задължения по партидата на длъжника сред процесните такива. Сочи се, че в установения едномесечен срок не е подадена искова молба за установяване на вземанията (както главници, така и лихви), съгласно указанията на съда, дадени във връзка с чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, доколкото същите вече са били погасени чрез плащане, поради което и интересът от образуване и водене на установително исково производство е отпаднал.

Поддържа се още, че обжалваното определение противоречи на мотивите, изложени в т. 10 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г. Предвид изложеното моли съда да отмени определението в обжалваната му част, а именно – в частта относно разноските, като неправилно, и да върне делото на Районен съд – Монтана с указания за издаване на изпълнителен лист за присъдените на хх разноски.

В законоустановения срок не е постъпило становище от длъжника З. Г. Т..

Съдът, като разгледа постъпилата частна жалба, намира, че същата е ДОПУСТИМА, като подадена в срок от лице, имащо право на жалба, а по същество е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

По искане на заявителя заявителя хх АД е издадена ЗАПОВЕД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК Рег.№ 643 / 12.03.2026 срещу З. Т..

Препис от заповедта е бил връчен на длъжника, който в срока е подал възражение. На основание чл. 415, ал.1, ГПК, съдът е указал на заявителя, че може в 1-месечен срок от получаване на съобщението да предяви искове относно вземанията си, като заявителят е бил 1 изрично предупреден, че ако в указания срок не ангажира доказателства за това, издадената заповед за изпълнение ще бъде обезсилена.

Съобщението е било надлежно връчено на заявителя, като в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК същият не е представил доказателства да е предявил иск за установяване на вземанията си срещу този длъжник предвид обстоятелството,че длъжникът е заплатил претендираната сума,и е останал задължен само с разноските в производството .Предвид това заявителят е представил становище, заведено под Вх. № 7630/12.05.2026г., с което е признат факта на извършеното плащане на процесните главница и лихви, като е отправено искане за издаване на изпълнителен лист за разноските по заповедното производство.

Въпреки това заповедният съд е обезсилил изцяло процесната заповед за изпълнение ,макар в мотивите си е приел,че съгласно т. 10в от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, ако кредиторът е получил изпълнение на вземането, но не и на разноските по заповедта за изпълнение в периода след подаване на заявлението и при депозирано възражение от длъжника, кредиторът може да поиска издаване на изпълнителен лист по заповедта за изпълнение само в частта за разноските, като се позове на извършеното от длъжника плащане.

За да постанови този резултат, съдът е приел, че взискателят не е представил в указания срок доказателства за предявяване на такъв иск. В случая обаче действително следва да намери приложение разрешението, дадено в т. 10в от ТР № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС ,а именно когато след издаването на заповедта длъжникът е изпълнил главното задължение, но не е заплатил присъдените със заповедта разноски, правният интерес от предявяване на иск за установяване съществуването на вземането е отпаднал. При тези обстоятелства предявяването на установителен иск по чл. 422 ГПК с предмет единствено разноските по заповедното производство се явява процесуално недопустимо.

Ето защо и при тази процесуална ситуация допустимият процесуален път за кредитора остава искането за издаване на изпълнителен лист по заповедта за изпълнение в частта за разноските.

В конкретния случай, по изрично признание на заявителя, основното задължение е било погасено от длъжника след депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Заявителят е упражнил своевременно и надлежно правото си, като е поискал издаване на изпълнителен лист единствено за дължимите разноски. Следователно искането му е следвало да бъде уважено.

С оглед на изложеното, депозираната жалба следва да бъде уважена. Обжалваното определение следва да се отмени в частта на обезсилването на издадената заповед за изпълнени за разноските в заповедното производство в размер на държавна такса в размер на: 10,86 EUR (десет евро и 86 цента) и юрисконсултско възнаграждение в размер на: 40,90 EUR (четиридесет евро и 90 цента),като делото следва да да се върне на РС – Монтана за издаване на изпълнителен лист за разноските по заповедното производство.

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане

Рег.№ 3490 / 16.06.2026 г., постановено по ч.гр.д. №

20261630100879 /2026 г. по описа на Районен съд – Монтана , в частта, с която е обезсилена Заповед заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена на хх АД по ч. гр. д. № 879/2026 г. на РС – Монтана относно разноските по заповедното производство в размер на 10,86 EUR (десет евро и 86 цента) и юрисконсултско възнаграждение в размер на: 40,90 EUR (четиридесет евро и 90 цента).

2

ВРЪЩА делото на РС – Монтана за издаване на изпълнителен лист в полза на хх за разноските по заповедното производство/ 10,86 EUR (десет евро и 86 цента) и юрисконсултско възнаграждение в размер на: 40,90 EUR (четиридесет евро и 90 цента/.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3