Решение № 96 от 28.03.2021, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 96 гр. Перник , 26.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на девети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ К. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

АНТОНИЯ А. АТАНАСОВААЛЕКСОВА

МАРИНЕЛА К. МАРИНОВАСТОЕВА като разгледа докладваното от АНТОНИЯ А. АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА

Въззивно гражданско дело № 20201700500615 по описа за 2020 година Производството е по реда на Глава двадесета „ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ”, чл.

258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба подадена

ОТ: адв. Д.М., като пълномощник на ответника по гр.д. № 8284/2019г. по описа на Районен съд Перник

ПРОТИВ: Решение № 875 от 07.07.2020 г., постановено по гр. дело № 8284 / 2019 г. по описа на Районен съд – Перник.

С жалбата първоинстанционното решение се оспорва в частите, в които са уважени исковете, като се моли да бъде постановено решение, с което да бъдат отхвърлени исковите претенции в обжалваната им част, като недопустими, неоснователни и недоказани.

В подадената въззивна жалба се излагат доводи, че постановеното по делото решение било неправилно и незаконосъобразно в частта, в която с решението е признал за установено по отношение на В. Д. И., ЕГН - ********** , с адрес: ***, че дължи на “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ООД със седалище и адрес на управление ***, сумата от 166.75 лв. за доставена, отведена и пречистена, но незаплатена вода в жилище на адрес: *** , с абонатен № ***, за периода от 04.09.2016г. -23.05.2019г. и лихва за забава на месечните плащания в размер на 32.08 лв., начислена за периода 04.11.2016г.-07.08.2019г.

Съгласно твърденията за неправилност в жалбата съдът не е съобразил при постановяване на решението си, че съгласно Постановление от ***г. на ЧСИ С. Б., В. Д. И. е престанал да бъде собственик на ½ ид.ч. от водоснабдения имот. След което процесния водоснабден имот е станал собственост на В. Б. П..

1

В законноустановения двуседмичен срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна не е подала отговор на въззивната жалба.

В съдебно заседание жалбоподателя, чрез процесуалния си представител подържа така депозираната въззивна жалба, като моли да бъде отменено първоинстанционното решение по съображенията изложени във въззивната жалба, като бъдело съобразено, че от ***г. В. Д. И. е престанал да бъде собственик на ½ ид.ч. от водоснабдения имот и за това не дължи присъдените суми.

Моли за присъждане на направените разноски по представен списък по чл. 80 от ГПК.

В съдебно заседание въззиваемата страна, редовно призована не изпраща представител, не изразява становище по хода на делото. На 27.10.2020г. пред районния съд препратен на 10.11.2020г. до окръжния съд извън срока по чл. 263, ал.1 от ГПК, въззиваемата страна е депозирала писмен отговор, с който е изразено становище по съществото на спора. Моли за потвърждаване на първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно. По безспорен начин по делото било установено, че ответника е титуляр на партида аб.№ ***. Правилно първоинстанционния съд бил възприел, че ответника е потребител на предоставена ВиК услуга и след ***г. отговаря за притежаваните от него ½ ид.ч. от правото на ползване, респективно от собствеността на водоснабденото жилище

Пернишкият окръжен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

За да постанови решението си, районния съд е приел, че въз основа на постигнато споразумение по НОХД № 21/по описа на ПОС за 2010г. считано от ***г. е била конфискувана в полза на държавата ½ идеални части от водоснабденото жилище. Видно от справката от Службата по вписванията за партидата на ответника ставало ясно, че след тази дата същия независимо от смяната на собствеността на жилището е бил титуляр на запазено право на ползване върху същото.

Отбелязал е, че в конкретния случай от представеното с исковата молба извлечение от сметка на абонатен № ***, както и от заключението на изслушаната по делото съдебноикономическа експертиза с вещо лице Е. Д. Н. се установява, че ответника има открита партида в ищцовото дружество.

Приел е, че искът е допустим, тъй като от приложеното към настоящето, гр.дело №05135/2019г. по описа на ПРС било видно, че въз основа на молба по реда на чл.410 ГПК в полза на дружеството ищец е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК за сумите, които са предмет на настоящото производство, като в срока по чл. 415 от ГПК, ответника бил направила възражение, видно от което не оспорва, че е собственик на водоснабдения имот, но оспорва размера на претендираните суми.

Посочил, е че отношенията между водоснабдителните предприятия и потребителите се уреждат с Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Съгласно чл. 14 от тази наредба, отношенията между страните се уреждат с писмен договор, който се предлага от водоснабдителното предприятие. Тази разпоредба касаела потребителите, които се присъединяват към водоснабдителната мрежа при действието на посочената наредба. За периода преди това отношенията са уреждани с Наредба № 9 от 14.09.1994 г. за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Съгласно разпоредбата на чл. 3 от същата, 2 отново се изисква писмен договор между водоснабдителното предприятие и потребителя.

По силата на §7 от ЗР на наредбата, договорите със заварените към момента на влизане в сила на наредбата потребители е следвало да бъдат сключени в предвидения в ал. 1 на разпоредбата срок. Липсата на сключен в този срок договор, обаче, не водела до прекратяване на съществуващите към този момент правоотношение по доставка на вода.

Подобна възможност е била предвидена в разпоредбата на §7, ал. 3 от ЗР на наредбата.

Същата, обаче, била отменена с Решение № 5590 на петчленен състав на ВАС на РБ, обнародвано в ДВ, бр. 78 от 2000 г. Поради това съществуващите до момента на влизане в сила на Наредба № 9 правоотношения се запазвали, даже и да не е сключен договор между доставчика и потребителя. С влизането в сила на Наредба № 4 в §3 било предвидено, че условията и редът, при които съществуващите водопроводни и канализационни отклонения, собственост на потребителите, се предоставят за експлоатация на оператора, се определят с общите условия за получаване на услугите В и К и се конкретизират с договорите за предоставяне на услугите В и К. От това следвало, че за заварените потребители, които не са сключили предвидените в чл. 3 на Наредба № 9 и в чл. 14 на Наредба № 4 договори, намират приложение общите условия на доставчика, като, ако потребителят желае различни условия от общите, последните следвало да бъдат конкретизирани с писмен договор. От изложеното следвало, че в случаите, когато се касае за обект, който е свързан към водопреносната мрежа преди влизането в сила на цитираните две наредби и ползва услугите на водоснабдителното предприятие, самият факт на ползването е достатъчен да се приеме наличие на договорни отношения между страните, които се уреждат от общите условия на доставчика. В тази връзка следвало да се отбележи че ответника не оспорвал обстоятелството, че водоснабдената сграда била негова собственост.

Приел е, че ответника е потребител на предоставяните от дружеството услуги. С оглед на това, ищцовото дружество било доказало, че между него и ответникът е налице договорно правоотношение, уредено от разпоредбите на Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи и общите условия на доставчика. Но поради постигнато споразумение по НОХД № 21/по описа на ПОС за 2010г. считано от ***г. е била конфискувана в полза на държавата ½ идеални части от водоснабденото жилище, след ***г., ответника следвало да отговаря само за притежаваните от него ½ идеални части от правото на ползване, респективно собствеността на водоснабденото жилище.

Посочил е, че за вземанията преди ***г. / предвид датата на подаване заявлението за издаване на заповед за изпълнение/ с оглед разпоредбата на чл. 111 от ЗЗД боли погасени по давност. Видно от заключението на вещото лице дължимата се главница за периода 04.09.2016г. до 23.05.2019г. била в размер на 333.51 лева, а лихва за забавено плащане в размер на 64.16 лева. С оглед на приетото по горе, ответника следвало да заплати половината от посочените суми, предвид притежаваното от него право на ползване, респективно право на собственост върху водоснабденото жилище или главница в размер на 166.75 лева и лихва в размер на 32.08 лева.

След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269 от ГПК, Пернишкият окръжен съд, за да се произнесе взе предвид следното :

Въззивната жалба се явява редовна и процесуално допустима – подадена е от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.

Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение се явява 3 валидно. Същото е постановено от съдия от при Районен съд – Перник, в рамките на неговата компетентност и в предвидената от закона форма.

За процесните суми е водено заповедно производство по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д.

№ 5135 / 2019г. по описа на Пернишкия районен съд. В срока по чл. 414, ал.2 от ГПК е постъпило възражение от длъжника, както и в срок е била подадена исковата молба.

Следователно налице са били положителните процесуални предпоставки за упражняване правото на иск и не са били налице отрицателните процесуални предпоставки, водещи до неговото погасяване. Пернишкият районен съд се е произнесъл именно по предявените искове.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.

Преценявайки изложените доводи, становището на насрещната страна, както и събраните по делото доказателства Пернишкият окръжен съд намира следното :

Основните доводи в жалбата са, че тъй като от 18.01.2017г. В. Д. И. е престанал да бъде собственик на ½ ид.ч. от водоснабдения имот – не дължи присъдените суми.

Неправилно Районен съд Перник бил интерпретирал доказателствата по делото, като бил приел, че съгласно Постановление от ***г. на ЧСИ С. Б., процесния водоснабден имот е станал собственост на В. Б. П..

Действително видно от Постановление за възлагане на недвижим имот от ***г. по изп. д. № 20157530401648 на ЧСИ С. Б., В. Б. П. е придобила собствеността върху посочения в исковата молба водоснабден имот находящ се в ***.

Видно от справка по лице на служба по вписванията – П. за периода от ***г. до ***г. на лицето В. Д. И. с ЕГН ********** за имот находящ се в *** е вписан отказ от вещни права, като е вписан титуляр на правото ( право на ползване ½ ид.ч.) – ЕГН ********** В. Д. И.. При вписване на всички останали промени по партида е отбелязвано, че лицето е продължило да бъде титуляр на правото на ползване.

Правоотношенията между страните по делото се регулират от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ), Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор "Водоснабдяване и канали" ООД гр.П., одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г.

Съгласно. чл. 11, ал.7 от ЗРВКУ, ВиК операторите публикуват одобрените от комисията (ДКЕВР) общи условия на договорите за предоставяне на ВиК услуги най-малко в един централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им, но влизането в сила на тези общи условия не е обусловено от писменото им приемане от потребителите (арг. от чл. 11, ал.7 от ЗРВКУ и чл. 71, ал.1 от Общите условия).

По делото не са ангажирани доказателства за постигнати различни условия между старините, поради което съдът приема, че общите условия, приложени по делото и одобрени с Решение № ОУ-021 ОТ 09.06.2006 г. на ДКЕВР, са приложими в отношенията между същите. Поради това договорът се счита сключен при определените от дружеството общи условия от момента, в който потребителят е бил присъединен към В и К мрежата и започнал да потребява вода от същата.