Определение № 42 от 03.02.2025, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 42 гр. Монтана, 03.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милена Бранкова като разгледа докладваното от Милена Бранкова Частно наказателно дело № 20251600200023 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 111, ал. 3 от НПК.

С Постановление на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА МОНТАНА от 08.01.2025 г. по пр.пр. № 112/23 г. по описа на ОП Монтана / ДП № КПК-ДП-127/23 г. по описа на КПК/ е отказано на С. А. М от гр. Б , обл. М връщането на парична сума в общ размер от 68 500 лв., иззета като веществено доказателство по делото.

Недоволен от горното останал жалбоподателят – молител С. М . Обжалва Постановлението пред ОС Монтана, чрез упълномощен адвокат, с оплакване за незаконосъобразност. Твърди, че е извършено претърсване в семейното му жилище въз основа на предварително Разрешение от съда в Монтана, при което е иззета въпросната сума. Поддържа, че тези пари имат законен произход и представляват лични и семейни спестявания на него и семейството му, което няма нищо общо с предмета на разследване и протичащите по него лица. Смята, че и Определението на съда, с което е разрешено претърсването е незаконосъобразно, тъй като не е надлежно мотивирано. Моли да бъде отменен обжалвания отказ на Окръжната прокуратура и да бъде постановено връщането на търсената сума от 68 500 лв.

Съдът, след като прецени оплакванията в жалбата и провери законосъобразността на обжалваното прокурорско Постановление и материалите, събрани до момента по делото, във връзка с изискванията на закона, приема следното:

Жалбата е допустима – подадена е от лице, което разполага с това процесуално право, мотивирана е, с ясно формулирани искания. Към жалбата са приложени писмени доказателства в подкрепа на твърденията в нея.

Отправена е до компетентния, по правилата на НПК, съд.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

1

Процесното Досъдебно производство е образувано на 27.04.2023 г. за това, че в периода 2019-2023 година длъжностно лице от О Б обл. М е нарушило служебните си задължения и е превишило правата си, с цел да набави за другиго облага – престъпление по чл. 282, ал. 1 от НПК. След продължително разследване, възложено на КПК на осн. чл. 194, ал. 6 от НПК, през м. декември 2024 г. наблюдаващият делото прокурор е отправил Искания до Окръжен съд Монтана за даване на Разрешения за извършване на процесуално-следствени действия, свързани с претърсване и изземване на конкретно посочени адреси и в конкретно индивидуализирани МПС. С Определение № 340/09.12.2024 г., постановено по ЧНД № 394/24 г. по реда на чл. 161, ал. 1 от НПК, Окръжен съд Монтана е разрешил извършване на претърсване и изземване на вещи, документи и материали, имащи връзка с предмета на делото, в жилище и прилежащ гараж на ул. „ххххх „ № хх,, обитавани и ползвани от Н Пх М – Н о хххх в О Б . Въз основа на това Разрешение, на 12.12.2024 г. е извършено претърсването в упоменатото жилище в присъствието на Н. М при което са иззети пликове с банкноти в общ размер на 68 500 български лева. Съставен е Протокол от същата дата с приложен към него фотоалбум / л.106 и сл. т. 28 от ДП/. На 13.12.2024 г. като обвиняем по делото е привлечено лицето С А Сх от с. В , обл. М – хххх на О Бх обл. М за престъпление по чл. 219, ал.3 във вр. с ал. 1 от НК. Лицето, в чийто дом е извършено беседваното претърсване и изземване - Н М е разпитана в качеството на свидетел на 12.12.2024 г. /л.1 и сл. т. 27 от ДП/. Дала е сведения относно обхвата на задълженията си за заеманата длъжност в О и известните й факти относно трудовите правоотношения между О и протичащи като свидетели по делото лица, жители на същата О Молителят С. М не е участвал в производството под никаква форма. От приложените към жалбата писмени доказателства се установява, че М е съпруг на свидетелката Н М и има постоянен и настоящ адрес в гр. Б обл. М на ул. „ хххх“ № хх – жилището, в което на 12.12.2024 г. е извършено претърсване и са иззети парите в размер на 68 500 лв. Видно от Протокла за претърсване и изземване от горната дата, на това процесуално-следствено действие С. М не е присъствал. Присъствала е само съпругата му Н М която е отразила в протокола, че намерените пари са със законен произход и представяват семейни спестявания. Въпреки това, паричната сума е иззета и приобщена поделото като веществено доказателство.

Преди произнасянето по молбата на С. М за връщане на парите, наблюдаващият прокурор е изискал становще от разследващия дали това ще затрудни разследването и разкриването на обективната истина. След получаване на положително становище, прокурорът с обжалваното Постановление, е отказал връщането на иззетите като веществени доказателства 68 500 лв. с мотив, че ще се затрудни сериозно разследването с оглед предстоящо назначаване на ексепртизи и последващи действия по разследването.

Отказът на прокурора се явява необоснован и незаконосъобразен. На първо място – не е извършена проверка от наблюдаващия прокурор на материалите по делото, а необходимостта от задържане на паричната сума 2 като веществено доказателство е изведена само от Становището на разследващия. По мнение на настоящия състав, следвало е прокурорът на собствено основание да прецени основателността на искането за връщане на паричната сума, в качеството му на наблюдаващ прокурор и водещ досъдебното производство, при което да изложи подробно аргументи по какъв начин въпросното веществено доказателство е относимо към предмета на доказаване на конкретното престъпление, за което вече има привлечено като обвиняем лице. Вместо това, бланкетно е отразено, че предстои продължаване на разследването и назначаване на експертизи. На второ място – отказът на прокуратурата да върне парите е незаконосъобразен. Тази сума е иззета и приобщена по ДП като веществено доказателство. По дефиниция / чл. 109 от НПК/ веществени доказателства могат да бъдат предмети, които са били предназначени или са послужили за извършване на престъплението, върху които има следи от престъплението или са били предмет на престъплението, както и всички други предмети, които могат да послужат за изясняване на обстоятелствата по делото. Конкретният случай очевидно не е такъв.

Разследва се дали поведението на К на О представлява престъпление. Иззета е сума от дома на служител на същата О / св. М и няма никакви данни по делото, че тази парична сума има някакво касателство с поведението на разследваното и обвинено в престъпление лице. Не се слагат по делот обстоятелства, които да водят до извода, че въпросното веществено доказателство се явява необходимо за разкриване на обективната истина по делото, предвид вида и характера на обвинението и обвиненото лице.

По правилата на НПК, иззетите като веществени доказателства вещи могат да бъдат върнати на правимащите лица и преди приключване на производството, ако не подлежат на отнемане по чл. 53 от НК и не са предмет на административно нарушение. По делото няма данни паричните средства, иззети от дома на М да са свързани с някакво административно нарушение.

Те не принадлежат на виновния, притежаването им не е забранено и не представляват пряка или непряка облага, придобита чрез престъплението, за да подлежат на отнемане по чл. 53 от НК или по специална разпоредба на закона.

Текстът на чл. 111, ал. 2 от НПК позволява връщане на веществените доказателства на правоимащите, от които са отнети, ако притежанието им не е забранено и няма спор относно собствеността им. В случая тези ограничения не са налице. Притежанието на парични суми от физически лица не е забранено и няма спор относно собствеността на тези 68 500 лв., иззети като веществени доказателства. В качеството си на съпруг на св. Н. М , обитаващ жилището на претърсвания адрес, молителят се явява правоимащо лице, на което следва да бъде върната иззетата като веществено доказателство сума.

Оплакването в жалбата, касаещо твърдяна незаконосъобразност на Определението на ОС Монтана, с което е разрешено извършването на беседваното процесуално-следствено действие, се явява неоснователно.

Същото е постановено по реда на чл. 161, ал. 1 от НПК. В това производство съдът е овластен да провери дали е налице образувано досъдебно производство, дали искането е отправено от наблюдаващия делото прокурор и 3 до съответния първоинстанционен съд, дали това искане е надлежно мотивирано, като са очертани в него извършените до момента действия, целта на следственото действие и очакваните от него резултати и дали е достатъчно добре индивидуализиран обекта, в който се иска извършване на процесуалноследственото действие. При даване на резрешението съдът е проверил надлежно всички тези обстоятелства и е мотивирал достатъчно постановения съдебен акт по разрешението, а изготвеният протокол за претърсване и изземване отговаря изцяло на изискванията на чл. 129 от НПК.

Предвид изложените съображения, съдът намери, че Постановлението на ОП Монтана следва да бъде отменено и следва да се върнат на молителя иззетите като веществени доказателства от дома му парични средства в размер на 68 500 лв., поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯВА Постановлението на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА МОНТАНА от 08.01.2025 г. по пр.пр. № 112/2023 г. по описа на ОП Монтана /ДП № КПКДП- 127/2023 г. по описа на КПК/, с което е отказано връщането на парична сума в размер на 68 500 лв., иззети като веществени доказателства на 12.12.2024 г. от дома на молителя С. М в гр. Б , обл. М на ул. ххх №ххххв присъствието на съпругата му Н М

ПОСТАНОВЯВА ВРЪЩАНЕ на С. А. М от гр. Бх, обл. М , ул. „ххххх“ № хх, ЕГН ********** на сумата 68 500 / шестдесет и осем хиляда и петстотин/ лева, иззети от дома му на горепосочения адрес с Протокол за претърсване и изземване от 12.12.2024 г. по цитираното досъдебно производство / л.106-108, т. 28 от ДП/.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕПИС от Определението да се изпрати на молителя и на Окръжна прокуратура Монтана.

ДА СЕ ВЪРНЕ цялото Досъдебно поризводство на Окръжна прокуратура Монтана.

Съдия при Окръжен съд – Монтана: _______________________ 4