Определение № 14285 от 20.04.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14285 гр. София, 20.04.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА като разгледа докладваното от СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА Гражданско дело № 20221110154984 по описа за 2022 година

Предявен е иск от от Е. Д. М., ЕГН 65, с адрес гр.София, ж.к.ДР 2 бл.507, вх.А, ет.2, ап.5, насочен срещу Върховен касационен съд, за присъждане на обезщетение от 20 000.00 лв. за причинени неимуществени вреди от нарушение правото на Европейския съюз във връзка с подадена от ищеца жалба № 6462/18.08.2020 г. по к.н.о.х.д.№ 1018/2019 г. по описа на ВКС.

Иска се да бъдат допуснати до разпит двама свидетели при режим на призоваване., както и за назначаване на комплексна съдебна експертиза – психологична и психиатрична.

В срока за отговора, ответникът по делото е депозирал такъва, в който се съдържат доводи по основателността на предявения иск.

С искане за приемане като писмено доказателство представя разпореждане от 11.09.2020 г. на зам.-председателя на ВКС и ръководител на наказателна колегия.

Съдът, след като извърши служебна проверка по реда на чл. 140, ал.1 от ГПК на редовността на исковата молба и на предявените искове, както и другите искания и възражения на страните, намира, че следва да се произнесе с определение по всички предварителни въпроси и по допускане на доказателствата.

По направените от страните доказателствени искания, съдът намира следното:

Представеното с отговора на исковата молба писмено доказателство следва д абъде прието по делото като относимо към предмета на спора.

Следва да бъде уважено искането на ответника за допускане до разпит на посочените в исковата молба двама свидетели, като с оглед така ангажираното доказателство и идентичността на фактите и обстоятелствата, които ще се установяват с него и с поисканата експертиза, последната не следва да се допуска.

В същото време, с оглед изясняване на спора от фактическа страна, следва да се изиска к.н.о.х.д.№ 1018/2019 г. по описа на ВКС, приложено към първоинстанционно н.о.х.д.№ 646/2015 г. по описа на Специализиран наказателен съд.

1

Водим от горното и на основание чл.140 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ ДОКЛАДА ПО ДЕЛОТО : Предявен е иск от от Е. Д.

М., ЕГН 65, с адрес гр.София, ж.к.ДР 2 бл.507, вх.А, ет.2, ап.5, насочен срещу Върховен касационен съд, за присъждане на обезщетение от 20 000.00 лв. за причинени неимуществени вреди от нарушение правото на Европейския съюз във връзка с подадена от ищеца жалба № 6462/18.08.2020 г. по к.н.о.х.д.№ 1018/2019 г. по описа на ВКС.

Ищецът твърди, че на 18.08.2020 г. е подал жалба № 6462 пред ВКС с правно основание чл.422 от НПК, чл.127 от Конституцията на Р.България, чл.205 от НПК, чл.47 от ХОПЕС, чл.13 от ЕКЗПЧ, чл.2 от МПТПП на ООН, чл.2 от ДЕС, Директива 2012/29 на ЕС и представлява искане за възобновяване на к.н.о.х.д.№ 1018/2019 г. по описа на ВКС, по което е осъден незаконосъобразно.

Сочи се, че в жалбата са изложени данни за извършени престъпления от свидетели и магистрати по делото. Според ищеца, при това положение, за ответника е съществувало задължение да сезира органа на досъдебното производство, респ. Прокуратурата на Р.България, като я препрати на главния прокурор, който да разгледа жалбата по реда на чл.12 от ЗСВ, чл.47 от ХОПЕС, чл.13 от ЕКЗПЧ и чл.2 от МПГПП на ООН. Ищецът твърди, че ответният съд не е изпълнил това свое задължение и към момента, с което е нарушил правата му по посочените международни, общностни и национални актове, както и му е причинил вреди. Последните определя като нарушени правни очаквания, психически тормоз, отчаяние, страх, безизходица, безнадеждност, безпомощност, унижение, ужас, нарушаване на вярата в правосъдието и държавата.

В законоустановеният срок, ответникът ВКС е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск.

Изразява се бланкетно становище за нередовност на исковата молба.

По съществото на спора се твърди, че изброените в исковата молба международни и общностни актове нямат връзка и са неотносими към заявените фактически обстоятелства досежно преценката дали е осъществен състава на чл.4 § 3 ДЕС вр. чл.49 ЗЗД. В тази насока се аргументира становище, че за да възникне отговорността на държавата е необходимо де се установят три групи факти: 1/ нарушение на норма от правото на ЕС, която предоставя права на частноправни субекти; 2/ нарушението да е достатъчно съществено и 3/ причинноследствена връзка между нарушението и причинените вреди. В тази насока се позовава и на решение по делото Кьоблер /С-224/2001 г./.

Ответникът обръща внимание, че на 11.09.2020 г. е издадено разпореждане на зам.председателя на ВКС и ръководител на Наказателна колегия, с което е отказано образувано на производство за възобновяване на к.н.о.х.д.№ 1018/2019 г. по описа на ВКС, което е във връзка с подадената жалба вх.№ 6462/2020 г. Според ответника, в този съдебен акт, е 2 указано на М., че има възможност сам да направи искане за възобновяване на основание чл.422, ал.1, т.5 от НПК, като е посочено, че искането на основание чл.422, ал.1, т.1, 2 и 3 от НПК е от изключителна компетентност на съответния окръжен/военен прокурор и следва да отправя писмата си до Върховна касационна прокуратура.

Отделно от това се сочи, че процесната жалба е адресирана освен до ВКС, и до главния прокурор на Р.България и до специализирана прокуратура, поради което оплакванията му са неоснователни.

С оглед на това се аргументира становище, че не е налице поведение на ответника, което да е в противоречие с норми от общностното и/или националното законодателство, поради което не е налице основание за ангажиране отговорността му по ЗОДОВ.

По така изложените съображения, от съда се иска да отхвърли предявения иск, като присъди на ответника направените от него разноски по делото.

- обстоятелства, от които произтичат претендираните права и задължения ищецът черпи права от нарушения на правото на Европейския съюз по дело, по което той е страна;

- правна квалификация – предявените искове са с правно основание чл. 2в, ал.1 ЗОДОВ;

- права и обстоятелства, които се признават – няма такива;

- обстоятелства, които не се нуждаят от доказване – няма такива;

- разпределение на доказателствената тежест - ищецът следва да установи наличието достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз по дело, по което той е страна, вида и размера на претърпените от него вреди, както и причинноследствена връзка между нарушаването на правото на Европейския съюзи и настъпилите вреди;

- факти, за които страните не сочат доказателства – няма такива.

ПРИЕМА като писмено доказателство разпореждане от 11.09.2020 г. на зам.председателя на ВКС и ръководител на наказателна колегия.

ДОПУСКА до разпит на ищеца като свидетели ЕДП и САД Д., които да бъдат призовани чрез началника на затвора в гр.София.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане на комплексна съдебна експертиза- психологична и психиатрична.

ДА СЕ ИЗИСКА от Софийски градски съд к.н.о.х.д.№ 1018/2019 г. по описа на ВКС, приложено към първоинстанционно н.о.х.д.№ 646/2015 г. по описа на Специализиран наказателен съд.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 30.05.2023 г. от 11.00 ч., за която дата да се призоват страните и свидетелите.

На основание чл. 140, ал. 3 ГПК, СЪДЪТ НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ ПОСТИГАНЕТО НА СПОРАЗУМЕНИЕ и към МЕДИАЦИЯ.

Препис от настоящето определение да се връчи и на двете страни, а на ищеца и препис от отговора на ответника.

Определението не подлежи на обжалване.

3

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4