Решение № 4 от 16.01.2024, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№4 гр. Бургас, 15.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Павел Ал. Ханджиев

Членове:

Илияна Т. Балтова

Янко Н. Новаков при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Илияна Т. Балтова Въззивно търговско дело № 20232001000243 по описа за 2023 година

Производството е реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение № 27 от 24.08.2023 г., постановено по т.д.№ 107/ 2022 г. на Окръжен съд Бургас, е прието за установено по исковите претенции на „Виго груп“ ЕООД (н), ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Монтана 3400, ул. „Драган Цанков“ № 1, против Националната агенция за приходите , със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Княз Дондуков“ № 52, представлявана от Р. С. – изпълнителен директор, че ищцовото дружество не дължи на ответника сумата общо от 371 965,13 лв., от които 205 293,91 лв. - главници, представляващи публични вземания за данък върху недвижимите имоти, такса битови отпадъци и данък върху превозните средства по Акт за установяване на задължения № АУ0002169 от 6.11.2012 г., Акт за установяване на задължения по декларация № 27 от 27.06.2011 г., Акт за установяване за задължения по декларация № 238 от 13.05.2014 г., Акт за установяване на задължения по декларация № 239 от 13.05.2014 г., Акт за установяване на задължения по декларация № МДТ-005 от 4.04.2016 г., Акт за установяване на задължения по декларация № МДТ-006 от 4.04.2016 г., 1

Акт за установяване на задължения по декларация № МДТ-009 от 16.05.2016 г., Акт за установяване на задължения по декларация № МДТ-010 от 16.05.2016 г. и Акт за установяване на задължения по декларация № МДТ1000 от 2.12.2014 г., 162 280,21 лв. - лихви до 12.03.2021 г. - датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност и 4391,01 лв. лихви от 12.03.2021 г. до 28.05.2021 г. - датата, посочена от ответникакредитор в писменото му предявяване, като са отхвърлени исковите претенции за приемане за установено по отношение на ответника, че ищцовото дружество не му дължи разликата /сумата общо от 415 781,19 лв./ между уважения размер на исковете и заявената с исковата молба сума общо от 787 746,32 лв., от които сумата 336 664,64 лв. - главници, представляващи публични вземания за данък върху недвижимите имоти, такса битови отпадъци и данък върху превозните средства, сумата от 71 916,01 лв. - лихви до 12.03.2021 г. - датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност и 7200,54 лв. - лихви от 12.03.2021 г. до 28.05.2021 г. датата, посочена от ответника-кредитор в писменото му предявяване.

Присъдени са разноски.

Решението е постановено при участието на И. В. Р. – временен синдик на „Виго груп“ ЕООД (н), ЕИК *********,.

Постъпила е въззивна жалба от Националната агенция по приходите, чрез С. Х. – директор Дирекция „Държавни вземания“, против така постановеното съдебно решение, в частта, с която е уважена исковата претенция на „Виго груп“ ЕООД (н) за недължимост, поради изтичане на петгодишен давностен срок по чл.172, ал.1 ДОПК, на установените с Актове за установяване на задължения по декларации № МДТ-005 от 4.04.2016 г., № МДТ-006 от 4.04.2016 г., № МДТ-009 от 16.05.2016 г. и № МДТ-010 от 16.05.2016 г., публични вземания в общ размер на 158 065,06 лв., в т.ч.

96 327,52 лв. главници и начислени към 28.05.2021 г. лихви в размер на 61 737,54 лв.

Моли се за отмяна на посоченото решение, в обжалваната му част, и постановяването на акт, с който се отхвърля исковата претенция на „Виго груп“ ЕООД (н) за недължимост на установените с горепосочените актове за установяване на задължения публични вземания.

Поддържа се, че съдът не е съобразил специалното правило на §29, 2 т.1 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., с което е въведено самостоятелно основание за спиране на течението на давностния срок за периода на извънредното положение, въведено на 13.03.2020 г. Навеждат се доводи, че от 24.03.2020 г. до края на обявеното извънредно положение срокът по чл.171, ал.1 ДОПК не тече. След възобновяване теченето на срока, неизтеклата до момента на спирането част от давностния срок е продължила да тече.

Сочи се, че според §13 от ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ, бр.44 от 13.05.2020 г.) сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение, продължават да текат след изтичане на 7 дни от обнародването на този закон в „Държавен вестник“ – т.е. от 21.05.2020 г. и следователно срокът по чл.171, ал.1 ДОПК се удължава, считано от 21.05.2020 г. с 2 месеца.

Според въззивника, петгодишният давностен срок за установените с Актове за установяване на задължения по декларации № МДТ-005 от 4.04.2016 г., № МДТ-006 от 4.04.2016 г., № МДТ-009 от 16.05.2016 г. и № МДТ-010 от 16.05.2016 г., публични вземания не е изтекъл на 4.04.2021 г. и на 16.05.2021 г., а на 20.07.2021 г., поради което вземанията са предявени преди изтичането на давността и за тях е приложима разпоредбата на чл.685а ТЗ.

Претендират се разноски, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение.

В законоустановения срок, отговор на въззивната жалба от „Виго груп“ ЕООД (н) не е постъпил.

Постъпил е отговор от временния синдик на „Виго груп“ ЕООД (н) – И. В. Р., с адрес за връчване: гр.София, ул. „Алабин“ № 29, ет.3, офис 1 и 2.

Навеждат се аргументи за нейната неоснователност и се моли за оставянето й без уважение, като се потвърди решението в обжалваната му част.

Изтъква се, че доводите в жалбата са несъстоятелни, извадени са от контекст и почиват на неправилна интерпретация на законовите разпоредби.

Претендират се разноски.

Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок, от легитимирана да обжалва страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и отговаря на изискванията на правната норма за редовност. Следователно, същата е 3 допустима за разглеждане по същество.

При извършената служебна проверка, съгласно правомощията по чл.269 ГПК, Апелативен съд Бургас констатира, че постановеното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Като взе предвид изложените в жалбата съображения, доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази закона, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Настоящият отрицателен установителен иск е предявен в законния срок по чл.694, ал.6 ТЗ.

С Решение № 63/ 12.03.2021 г. по д.н. № 3 39/ 2016 г. по описа на Окръжен съд Бургас, вписано в ТР на 12.03.2021 г., е открито производство по несъстоятелност по отношение на „Виго груп“ ЕООД.

Настоящият въззивник е предявил вземанията си пред синдика и, след постановяване на Определение № 260192 от 9.03.2022 г. на съда по несъстоятелността, обявено в Търговския регистър на 10.03.2022 г., по повод възражението му против неприемането им от синдика, те са били включени в списъка на приетите вземания.

Искът е предявен на 23.03.2022 г.

Пред настоящата инстанция е пренесен спорът за съществуването на вземания по Актове за установяване на задължения по декларации № МДТ005 от 4.04.2016 г., № МДТ-006 от 4.04.2016 г., № МДТ-009 от 16.05.2016 г. и № МДТ-010 от 16.05.2016 г. - публични вземания в общ размер на 158 065,06 лв., в т.ч. 96 327,52 лв. главници и начислени към 28.05.2021 г. лихви в размер на 61 737,54 лв., предявени от агенцията – въззивник за удовлетворяване в производството по несъстоятелност.

Длъжникът е оспорил съществуването на горепосочените вземания, с твърдения, че същите са погасени по давност.

С предявяване на отрицателния установителен иск по чл.694, ал.1, т.2 ТЗ се предоставя правна възможност на длъжника в несъстоятелността, оспорил съществуването на прието вземане, да поиска разрешаване със сила на пресъдено нещо на въпроса относно съществуването или поредността на удовлетворяване на предявено от кредитор вземане, тогава, когато вземането е включено в списъка на приетите вземания с определението по чл.692, ал.4 4

ТЗ.

В конкретния случай от данните по делото става ясно, че НАП е предявила вземанията си на базата на издадени в процедура по чл.107, ал.3 ДОПК актове за установяване на публични задължения. Анализът на ангажираните в производството писмени доказателства води до извода, че Актове за установяване на задължения по декларации № МДТ-005 от 4.04.2016 г., № МДТ-006 от 4.04.2016 г., № МДТ-009 от 16.05.2016 г. и № МДТ-010 от 16.05.2016 г. на община Несебър са влезли в сила, поради неупражнено право на задълженото лице да подаде жалба против същите в законоустановения срок по чл.107, ал.4 ДОПК – четиринадесет дни от връчването им, връчени, както следва: АУЗД № МДТ-005 на 6.04.2016 г., АУЗД № МДТ-006 на 6.04.2016 г., АУЗД № МДТ-009 на 1.06.2016 г. и АУЗД № МДТ-010 на 8.06.2016 г.

По смисъла на нормата на чл.164, ал.1 ДОПК, публичните вземания могат да се събират и в производството по несъстоятелност, като на основание ал.4 от същия текст, при наличие на установеност на вземането с влязъл в сила акт, синдикът дължи незабавното му включване в списъка на приетите вземания, така, както е предявено, без претенцията да може да се оспорва по реда на Част Четвърта от ТЗ.

Горното разбиране идва да покаже, че след изчерпване на процедурата по оспорване на установените публични задължения по реда, регламентиран в ДОПК – чл.144, ал.1 и чл.156, ал.1 ДОПК, контестиране на същото задължение, с доводи, които е следвало да се противопоставят пред горестоящия административен орган и съда, на етапа приемане на вземането в несъстоятелността не може да се извършва. Съдебната практика също е утвърдила становището, че забраната за ревизиране в производството по несъстоятелност на задължения по влезли в сила актове за установяване на публични вземания е продиктувана от специфичния ред и начин на установяване на публичните вземания. Единствено въз основа на факти, относими към погасяване на публичното задължение, настъпили след постановяването и необхванати от задължителната сила на влезлия в сила акт, оспорване на публичното вземане е допустимо - Решение № 43 от 20.06.2014 г. на ВКС по т.д. № 2471/2013 г.

В кръга на правопогасяващите

5 публичния дълг факти, регламентирани в чл.168 ДОПК, попада и погасителната давност, която, съгласно правилата за теченето на давностния срок в публичния сектор чл.171, ал.1 ДОПК, е петгодишна, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която публичното задължение е следвала да се плати. С издаването на акт за установяване на публичното задължение, по изричната норма на чл.172, ал.2 ДОПК, давността се прекъсва, като от прекъсването започва да тече нова давност – чл.172, ал.3 ДОПК.

В конкретния случай, в периода на течението на срока на погасителната давност, във връзка с извънредното положение, обявено поради епидемията от Ковид 19, с § 29, т.2 от ПЗР на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, е прието, че давността за изсрочване на публичните задължения спира да тече и за времето на обявеното извънредно положение. Тази норма произвежда действие, считано от обнародването си – 24.03.2020 г., по смисъла на § 52 от ПЗР на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците.

Спирането на давностния срок е преустановено на 21.05.2020 г., по смисъла на § 13 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето, предвиждащ, че спрелите да текат срокове се възобновяват с изтичането на седем дни от обнародването на този закон на 13.05.2020 г.

В аспект на гореизложеното, следва да се заключи, че срокът на погасителната давност относно процесните задължения е спрял течението си за периода от 24.03.2020 г. до 21.05.2020 г., като след неговото възобновяване към изтеклия срок следва да се прибавят 59 дни. При това положение петгодишният давностен срок на задълженията, предмет на делото, започнал да тече от влизането в сила на данъчните актове, би изтекъл съответно на 19.06.2021 г. за задълженията по АУЗД № МДТ-005 и АУЗД № МДТ-006; на 13.08.2021 г. за задълженията по АУЗД № МДТ-009, и на 20.08.2021 г. за задълженията по АУЗД № МДТ-010.