Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 19487 от 29.10.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 61646/2023
Вид
Решение № 19487
Подписан
29.10.2025
В сила
29.10.2025
Състав
ЛОРА ЛЮБОМИРОВА ДИМОВА ПЕТКОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 180 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 184, ал. 1, изр. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 13, ал. 1 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл. 13, ал. 3 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл. 13, ал. 4 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл. 2, ал. 1 и 2 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл. 2, ал. 1 и 2 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл. 3, ал. 1 · Закон за електронния документ и електронния подпис
  • чл. 143 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 143, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 146, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 11, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 5 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 5, ал. 9 и ал. 13 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 5, ал. 9 и ал. 13 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • § 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 19487 гр. София, 29.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА

ПЕТКОВА при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско дело № 20231110161646 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 235 ГПК.

Делото е образувано по искова молба на „АПС Бета България“ ЕООД срещу В. П.

В., с която са предявени положителни установителни искове за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 1 000 лв. – главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземането, 198, 60 лв. – договорна лихва за периода от 20.07.2016 г. до 20.04.2017 г., 504, 93 лв. – мораторна лихва за периода от 20.07.2016 г. до 23.02.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д № 12821/2022 г. по описа на СРС, 88 с-в.

Ищецът твърди, че между „Кредисимо“ ЕАД в качеството му на кредитодател и В.

П. В. в качеството му на кредитополучател е сключен договор за потребителски кредит № 686075 от 13.06.2016 г. по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. По силата на сключения договор за потребителски кредит ответникът получил от кредитодателя сумата от 1000 лв., срещу задължението да я върне на 10 месечни вноски, всяка от които в размер на 119, 86 лв. в срок до 20.04.2017 г. Отразен в договора е фиксиран лихвен процент /ГЛП/ в размер на 41, 24 %, както и годишен процент на разходите /ГПР/ в размер на 50 %. В раздел Х, чл. 2 от Общите условия за предоставяне на кредити, приложими към договорите за кредит, сключени с „Кредисимо“ ЕАД, било уговорено, че при забава на плащането на погасителна вноска се дължи мораторна лихва в размер на законната лихва върху всяка вноска и всички разноски за извънсъдебното събиране на вземането. С договор за прехвърляне на вземания от 02.03.2021 г. „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД в качеството им на цеденти прехвърлили своите вземания към 1 длъжника В. П. В. на цесионера и ищец в настоящото производство „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД. Длъжникът е уведомен за цесията на посочената от него електронна поща, но не е постъпило изпълнение, поради което и процесните вземания са за заявени пред заповедния съд. Тъй като заповедта по чл. 410 ГПК е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, в изпълнение на съдебно разпореждане ищецът е предявил настоящите установителни искове. Моли за уважаване на предявените искове, претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от адв. Б. М. – назначен от съда особен представител на ответника В. П. В.. В отговора се поддържа, че исковата молба е редовна, но неоснователна. Направено е възражение за погасяване по давност на претендираните вземания. Оспорва наличието на сключен договор за потребителски кредит между В. П. В. и „Кредисимо“ ЕАД, както и представената разписка за получена сума. Оспорва потребителят да е получил заемната сума, както и на представената по делото разписка да съдържа негов подпис. Моли за отхвърляне на иска.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

От представения като писмено доказателство Договор за потребителски кредит № 686075 от 13.06.2016г., сключен между „Кредисимо“ АД като кредитодател и В. П. В. като кредитополучател и Приложение № 1 към него се установява, че общият размер на предоставения кредит е 1 000 лв., при годишен лихвен процент /ГЛП/ 41.24% и годишен процент на разходите /ГПР/ – 50 %, платим на десет месечни погасителни вноски, всяка от които в размер на 119,68 лв. съгласно посочен в т. 10 погасителен план. От своя страна, общата сума, която следва да заплати кредитополучателя възлиза на стойност от 1 198,60 лв.

Видно от чл. 4, ал. 1 от договора, в случай, че кредитополучателят е посочил в заявлението, с което кандидатства за получаване на кредит, че ще предостави обезпечение на кредита, по договора са налице две възможности: да представи в 10-дневен срок банкова гаранция в полза на "Кредисимо" ЕАД или да сключи договор за поръчителство с одобрено от кредитора юридическо лице - поръчител. Срокът за одобрение на заявлението в тези случаи е 24 часа от предоставяне на обезпечението, каквото следва да бъде осигурено в срок до 48 часа от подаване на заявлението. В случай, че е заявил гарантиране на кредита по този начин, но не изпълни едно от горните условия, договорът не поражда действие между страните (чл. 4, ал. 2).Съгласно чл. 4, ал. 3 от договора, в случай, че кредитополучателят е заявил кредит без обезпечение, срокът за одобрение на заявлението е 14 дни от подаването му. Ако в същия срок липсва одобряване на заявлението, договорът не поражда действие.

По делото са приети като писмени доказателства общи условия за предоставяне на кредити. В раздел III, т. 1 е предвидено, че кандидатстването за кредит се извършва на сайта или по телефон посредством подаването на заявление по образец. Съобразно т. 6 след като в заявлението бъдат попълнени наименованието на кредитния продукт, размерът и срокът на кредита, кредитодателят изпраща на кредитополучателя по имейл СЕФ, съдържащ цялата необходима преддоговорна информация, а актуалните общи условия и договорът за кредит се предоставя чрез платформата на сайта. Според т. 9 подаването на заявление се 2 осъществява с въвеждането на команда „Декларирам, че съм получил СЕФ на посочения имейл, проверил съм въведените данни и приемам ОУ и договора“ на указаното за това място на сайта от кредитополучателя или партньора, а при кандидатстване в офис – преди въвеждането на командата съответният служител на партньора въвежда персоналния код на партньора, предоставен му от „Кредисимо“ ЕАД. Предвидено е с извършването на тези действия да се счита, че заявлението е подадено от кредитополучателя, а общите условия и договора за кредит – приети и подписани от същия, след което на кредитополучателя биват предоставяни на посочения в заявлението имейл адрес актуалните ОУ и договора за кредит.

С исковата молба е приложена и разписка за изплатена сума по кредит от 13.06.2016 г., подписана от заемателя В.. Подписът на кредитополучателя е оспорен, разпределена е доказателствена тежест във връзка с направеното оспорване, но не са предприети последващи процесуални действия.

Като писмено доказателство е представен и приет договор за предоставяне на поръчителство от 13.06.2016 г., сключен между „Ай Тръст“ ЕООД и В. П. В., и Приложение № 1 към него. От тяхното съдържание е видно, че търговското дружество се е задължило да сключи договор за поръчителство с "Кредисимо" ЕАД, въз основа на който да отговаря пред последното солидарно с потребителя за изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за потребителски кредит. С раздел III, т. 1 от приложението е уговорено възнаграждение в размер на 74,92 лв. месечно за периода на действие на договора за кредит, като последното е дължимо на датата на падежа на съответното плащане по кредита съгласно погасителния план по т. I. 4.

С исковата молба е приложен и приет като доказателство Договор за поръчителство от 13.06.2016г. със страни „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД, по силата на който поръчителят "Ай Тръст" ЕООД се задължил да отговаря пред "Кредисимо" ЕАД солидарно с потребителя за изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за потребителски кредит (чл. 1 от договора).

Сред книжата по ч.гр. д. № 12821/2022г. по описа на СРС се съдържа уведомление от „Ай Тръст“ ЕООД до В. П. В., изпратено на 18.02.2021 г. на посочената в договора за предоставяне на поръчителство електронна поща /л. 55/, според което на 18.02.2021 г. поръчителят е получил искане за плащане от „Кредисимо“ ЕАД на следните суми: 1 000 лв.

– главница, 198,60 лв. – договорна лихва и 504,93 лв. – наказателна лихва за забава. На потребителя е указано, че в 5-дневен срок от получаване на искането „Ай Тръст“ ЕООД ще заплати дължимите суми, след което ще встъпи в правата на кредитора. Установява се, че на 23.02.2021 г. до ответника е изпратено и второ уведомление, съгласно което в изпълнение на Договора за предоставяне на поръчителство на 23.02.2021 г. поръчителят е заплатил задълженията, произтичащи от Договор за потребителски кредит № 686075 от 13.06.2016г. с „Кредисимо“ ЕАД, и които са както следва: 1 000 лв. – главница, 198,60 лв. – договорна лихва и 504,93 лв. – наказателна лихва за забава. Упоменато е, че общият дълг на потребителя възлиза на стойност от 2 768,19 лв.

На 02.03.2021 г. между „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД, от една страна, и „АПС Бета България“ ЕООД, от друга, е сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания, по силата на който цедентите прехвърлят на цесионера вземанията по договори за кредит, от встъпване на поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД в правата на кредитора по просрочени и неизплатени договори за кредит, по договори за предоставяне на поръчителство, които са индивидуализирани в Приложение № 1, срещу посочената в § 3 продажна цена.

3

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Допустимостта на предявената искова претенция по чл. 422 ГПК изисква освен наличието на общите процесуални предпоставки за съществуването и надлежното упражняване правото на иск, така и специалните такива. В случая ответникът (длъжник по ч.гр.д. № 12821/22 по описа на СРС, 88 с-в) е уведомен за издадената заповед за изпълнение по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, събрани са сведения, че не живее на известния му адрес, дадени са указания по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК и е предявен установителен иск в едномесечен срок от уведомяването на кредитора, налице е пълно тъждество между вземанията по заповедта за изпълнение и претендираните в исковото производство.

Съдът е сезиран с установителни искове, които намират правната си квалификация в чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415 ГПК във вр. с чл. 146, ал. 1, вр. с чл. 143 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПКр.

Основателността на исковата претенция се обуславя от установяването в условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца на следните обстоятелства: наличие на облигационно отношение, възникнало по реда на ЗПФУР и ЗЕДЕЕУ, по силата на което на ответника е предоставена парична сума за определен срок и условия срещу задължението на ответника да я върне, както и да заплати лихва по кредита, фактическо предаване на сумата, наличието на уговорка за заплащане на лихва за забава върху просрочените главници по договора за кредит, изпадането на кредитополучателя в забава, както и наличие на сключен договор за цесия с кредитора, по силата на който вземането му е прехвърлено. В доказателствена тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по посочените обстоятелства, а при доказване на горепосочените факти – че е изпълнил задължението си.

Съгласно разпоредбата на чл. 9 и сл. от ЗПКр договорът за потребителски кредит е договор с конкретни реквизити, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, отсрочено или разсрочено плащане, лизинг и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.

Формата за действителност на договора за потребителски кредит съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗПКр е писмена, като се счита за спазена ако документът е на хартиен или друг траен носител, като по ясен и разбираем начин сочи клаузите, в два екземпляра по един за всяка от страните по договора. Съгласно § 1, т. 10 от ДР на ЗПК "траен носител" е всеки носител, даващ възможност на потребителя да съхранява, адресирана до него информация по начин, който позволява лесното й използване за период от време, съответстващ на целите, за които е предназначена информацията, и който позволява непромененото възпроизвеждане на съхранената информация.