Решение № 310 от 29.12.2023, Окръжен съд - Смолян
- Съд
- Окръжен съд - Смолян
- Дело
- Въззивно гражданско дело 404/2023
- Вид
- Решение № 310
- Подписан
- 29.12.2023
- В сила
- 29.12.2023
- Състав
- Петър Христов Маргаритов, Тоничка Димитрова Кисьова, Мария Анастасова Славчева
Цитирани разпоредби
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.263,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 3 и 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 3 и 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78,ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.81 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 36, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал.1 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл.38,ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 143 - 148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143 - 148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143 - 148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143 - 148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143 - 148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143 - 148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 68е · Закон за защита на потребителите
- чл.10,ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.1-9 и т.11, т.12 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.1-9 и т.11, т.12 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.1-9 и т.11, т.12 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.1-9 и т.11, т.12 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.1-9 и т.11, т.12 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.1-9 и т.11, т.12 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.1-9 и т.11, т.12 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.1-9 и т.11, т.12 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.1-9 и т.11, т.12 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.1-9 и т.11, т.12 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.1-9 и т.11, т.12 · Закон за потребителския кредит
- чл. 16 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.19,ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл.21,ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 29 · Закон за потребителския кредит
- § 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 4, ал.1 · Конституция на Република България
- чл. 57, ал.2 · Конституция на Република България
РЕШЕНИЕ
№ 310 гр. С., 29.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Петър Хр. Маргаритов
Членове:
Тоничка Д. Кисьова
Мария Ан. Славчева при участието на секретаря Софка М. Димитрова като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно гражданско дело № 20235400500404 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 207/18.04.2023г., поправено с Решение № 337/14.08.2023г., постановени по гр.д.№ 795/2022г. по описа на Районен съд-С. е осъдено „Фератум Б.“ ЕООД, ЕИК 200599406, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Александър Малинов“ № 51, вх. А, ет. 9, офис 20,представлявано от И.В.Д. и Д.В.Н. на основание чл. 55, ал. 1, предл. І-во от ЗЗД да заплати на С. Г. Б., ЕГН **********, от гр. С., ул. „Ч.“ №*, ет.*, ап.* недължимо платената сумата от 1044 лева по договор за предоставяне на потребителски кредит № 761274/28.05.2019г., от която 924 лева представляващи възнаграждение за предоставяне на поръчителство и 120 лева- такси по тарифата и общите условия, ведно със законната лихва, считано от 17.08.2022 г. - датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на вземането, като е отхвърлен като неоснователен и недоказан иска в частта за разликата над уважения размер от 1044 лева до пълния предявен размер от 1200 лева. Осъдено е „Фератум Б.“ ЕООД, ЕИК 200599406, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Александър Малинов“ № 51, вх. А, ет. 9, офис 20,представлявано от И.В.Д. и Д.В.Н. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на С. Г. Б., ЕГН **********, от гр.С., ул. „Ч.“ №*, ет.*, ап.* сумата от 147,90 лв. за направените деловодни разноски съразмерно с уважената част от иска. Осъден е С. Г. Б., ЕГН **********, от гр. С., ул. „Ч.“ №*, ет.*, ап.* на основание чл.
78, ал. 8, вр. ал. 3 ГПК да заплати на „Фератум Б.“ЕООД, ЕИК 200599406, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Александър Малинов“ № 51, вх. А, ет. 9, офис 20, представлявано от И.В.Д. и Д.В.Н. сумата от 13 лева за юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от иска. Осъдено е „Фератум Б.“ ЕООД, ЕИК 200599406, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Александър Малинов“ № 51, вх. А, ет. 9, офис 20,представлявано от И.В.Д. и Д.В.Н. на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. да заплати на адвокат Мая Минчева О., ЕГН 1
**********, гр. Р., бул. „Б.“ № 9 сумата от 261 лв. за адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от иска.
Решението е обжалвано в срок с въззивна жалба с вх.№ 3050/09.05.2023г. от вх.№ 3050/09.05.2023г от „Фератум Б.“ ЕООД чрез пълномощника му юрисконсулт Г. Г.а с оплаквания за неправилност, поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост. Излагат се доводи, че неправилно съдът е приел, че договорът за потребителски кредит е нищожен, тъй като разпоредбата на чл. 22 от ЗПК изисква да не са спазени всички изисквания на чл.10,ал.1 от ЗПК, а не само отделни нейни елементи, за да бъде обявен договорът за потребителски кредит за недействителен. Съгласно ЗПК ГПР следва да бъде изчислен към момента на сключването на договора за кредит, докато правоотношението между потребител и „Фератум Банк“ ЕАД възниква в последващ момент, в резултат на неизпълнението на задължението на кредитополучателя за предоставяне на обезпечение. В този смисъл в понятието „общ разход по кредита за потребителя“ съобразно § 1 от ДР ЗПК се включват разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора. „Фератум Б.“ ЕООД към момента на сключване на договора за потребителски кредит не е наясно с разходите по договора за гаранция с третото лице, който не е бил сключен и се сключва в последващ момент. Затова при определянето на ГПР не са допуснати нарушения и потребителят има цялата необходима информация, за да вземе решение дали сключването на договор е подходящо за него.Съдържанието на договора отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.1-9 и т.11, т.12 ЗПК - съдържа дата и място на сключването, вид на предоставения кредит, индивидуализация на страните, срок на договора, общия размер на кредита и начин на усвояването му, размер на ГЛП, информация относно размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, както и информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания.Договорът отговаря също на изискванията на чл.10, ал.1 ЗПК, както и на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. В договора е посочен ГПР и начина, по който е формиран, което води и до яснота относно включените в него компоненти, поради което не е нарушено основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин - чл.10, ал.1 ЗПК. Параметрите и условията на договора са описани в предоставените на заемателя ОУ и Стандартен европейски формуляр. Съдът неправилно е приел, че таксата за гарант следва да бъде включена в ГПР,без да изложи мотиви за това. Сключването на договор за гаранция с „Фератум Банк“ ЕАД е допълнителна услуга, която не е задължително условие за получаване на кредит от „Фератум Б.“ ЕООД и не подлежи на включване в годишния процент на разходите по Договора за кредит.Гарантът сам определя условията, при които предоставя гаранции, съответно размера на своето възнаграждение. „Фератум Б.“ ЕООД не посредничи за сключването на договор за гаранция между „Фератум Банк“ ЕАД и кредитополучателя и съответно няма участие в свободата на договаряне между тях. Потребителят по своя собствена инициатива е поискал предоставяне на гаранция от „Фератум Банк“ ЕАД и съответно сключването на договор за гаранция, като „Фератум Б.“ ЕООД остава външно за правоотношението между гаранта и потребителя лице.В приложение № 2 към отговора на исковата молба ясно са показани възможностите на потребителя за избор при кандидатстване, както и свързаните с избора на „Фератум Банк“ ЕАД разходи. Потребителят може да посочи свой поръчител и да не поема тези разходи. „Фератум Б.“ ЕООД предоставя кредити 2 както със, така и без поръчител, т.е. предоставянето на гаранция от страна на потребителите чрез „Фератум Банк“ЕАД не е условие, без което договора за потребителски кредит няма да бъде сключен. В случай че потребителят е считал предложените от „Фератум Б.“ ЕООД условия на договора за предоставяне на гаранция за неизгодни, същият е могъл да не сключва договорите и да използва услугите на друг финансиращ субект, съответно да предостави друг тип обезпечение.
Наред с това, потребителят е бил напълно наясно с необходимостта да се предостави гаранция по кредита, като уговорката за това се съдържа освен в Договора за предоставяне на финансови услуги и в Общите условия към него. Договорът за гаранция е сключен между кредитополучателя и „Фератум Банк“ ЕАД, което е дружество - партньор на „Фератум Б.“ ЕООД, но същото е самостоятелно юридическо лице, кредитна институция, лицензирана в Малта, която предоставя услуги на територията на Република Б. по силата на свободата на предоставяне на услуги, съгласно взаимното признаване на единния европейски паспорт, и е вписана под № 238 в нарочния регистър на БНБ .„Фератум Банк“ ЕАД е дружество, независимо от „Фератум Б.“ ЕООД, което на свое собствено основание е начислило възнаграждение спрямо кредитополучателя за предоставена от Гаранта услуга. „Фератум Банк“ЕАД се явява трето за правоотношението между „Фератум Б.“ ЕООД и ищеца лице, което е гарантирало изплащането на задълженията на ищеца спрямо „Фератум Б.“ ЕООД. Между „Фератум Банк“ЕАД и ищеца е налице отделно и самостоятелно правоотношение, обективирано в отделен договор, към който „Фератум Б.“ ЕООД няма отношение.По съществото си Договорът за гаранция е договор за поръчителство - „Фератум Банк“ ЕАД да изплати задълженията на кредитополучателя по договора по смисъла на ЗЗД.Дължимата по договора за гаранция такса е възнаграждение за поръчителя - ЗЗД не съдържа забрана договорът за поръчителство да е възмезден. При осъществяване на дейността си като финансова институция, сключваща договори за кредит с потребители, „Фератум Б.“ ЕООД е спазил всички предвидени законови изисквания, в т.ч. ЗЗП и ЗПК и изпълнява насрещните си задължения към потребителите по сключените договори за заем, изготвени изцяло в съответствие с императивните норми на закона. Начисляваните лихви (и евентуално неустойки) са изцяло съобразени с действащата нормативна уредба и всички стандарти за отговорно кредитиране. Прилаганите от „Фератум Б.“ ЕООД Общи условия по договорите за кредит са предмет на предварително одобрение от КЗП и в този смисъл са потвърдени от надзорния орган в сектора на защита на потребителите. За „Фератум Б.“ ЕООД, в качеството му на кредитодател - страна по договори за потребителски кредити, не са налице каквито и да е било основания и/или задължения за плащане на суми като получени без правно основание. Вземанията му произтичат единствено и само от валидни договорни основания - сключени договори за кредит и дължими по тях парични суми - главници, лихви и т.н. В процеса на кандидатстване и отпускане на кредити през интернет страницата на „Фератум Б.“ЕООД потребителят сам може да избере дали да посочи собствен поръчител или да се договори с „Фератум Банк“ ЕАД, като още в този момент преди сключване на договор, при избор на „Фератум Банк“ ЕАД, може да види възнаграждението му като гарант. При избор на „Фератум Банк“ ЕАД, потребителят получава с електронно съобщение договора, заедно с вноските, дължими за възнаграждението на „Фератум Банк“ ЕАД - отново преди този договор да е обвързващ за него.
Едва след като е получил както договора за кредит, така и договорът за гаранция, потребителят получава и код за потвърждение, който може да въведе на страницата на „Фератум Б.“ ЕООД, за да се обвърже с Договора, съгласно чл. 6.3. от Общите условия. Срокът за въвеждането на този код е 48 часа - два дни -чл. 6.4. от Общите условия, поради което потребителят има достатъчно време да се запознае с условията на договорите, в това число да ангажира консултант за преглед.Неправилно съдът е приел, че установените факти сочат на безспорния извод за 3 заблуждаваща търговска практика. На всеки етап от процеса потребителят разполага с необходимата информация и време, за да прецени дали посоченият договор е подходящ за него или не. В конкретния случай процесния кредит не е първи за ищеца и същият е клиент на дружеството от януари 2016 г. и има 58 заявки за кредит към „Фератум Б.“ ЕООД. По делото е доказано, че „Фератум Б.“ ЕООД и „Фератум Банк“ ЕАД са отделни икономически субекти, макар да са част от една корпоративна група. Те имат отделни банкови сметки. Експертизата доказва, че задължението на ищеца към „Фератум Б.“ ЕООД е било платено от „Фератум Банк“ АД и услугата по договора за гаранция е била реално предоставена. Българското законодателство не забранява договорът за поръчителство между длъжник и поръчител да бъде възмезден. В жалбата се сочи още, че неправилно районният съд е осъдил „Фератум Б.“ ЕООД трябва да заплати на адв. М.О. сумата от 261,00 лева деловодни разноски на основание чл. 38,ал.2 във вр. с ал.1, т. 2 от ЗА за оказана правна помощ на материално затруднено лице, без да е доказано осъществяването на предвидените в чл. 38, ал.1 от ЗАдв, предпоставки, поради което исканията на пълномощника на ищеца се явяват неоснователни и недоказани и следва да се отхвърлят.Проява на недобросъвестно упражняване на произтичащите от пълномощието права е и неявяването на пълномощника на ищеца в съдебното заседание показва бланкетно договаряне на посоченото в пълномощното, а претендирането на възнаграждение от адвоката цели лично облагодетелстване на адвоката за сметка на насрещната страна. Налице е нарушение на принципите за законосъобразно упражняване на процесуалните права, така както го изисква чл. 4, ал.1 от КРБ и чл. 3 и 5 от ГПК, което представлява злоупотреба с процесуални права от страна на пълномощника на ищеца, каквото чл. 57, ал.2 от Конституцията на Република Б. не допуска. Моли да бъде отменено обжалваното решение като неправилно и бъде отхвърлен предявения иск. Претендира за разноски.