Определение № 20 от 06.01.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20 гр. София, 06.01.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Владимир Йорданов

Членове:

Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичян като разгледа докладваното от Владимир Йорданов Касационно гражданско дело № 20258002102627 по описа за 2025 година

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Р. Х. Р. и К. Х. Р. срещу въззивно решение № 254 /09.03.2025 г. по въззивно гр. д. № 1580 /2024 г. на Софийския апелативен съд, с което е отменено решение по гр.д. на Софийския градски съд и вместо него е постановено друго, с което са отхвърлени исковете на Р. Х. Р. и К. Х. Р. срещу Б. Д. П. и Й. Д. П. с правно основание чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД, чл.87, ал.3 ЗЗД и чл.108 ЗС и ищците са осъдени да заплатят на ответниците разноски за двете съдебни инстанции и адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ответниците на основание чл.38 ЗА.

Ответниците по касационната жалба Б. Д. П. и Й. Д. П. в писмен отговор оспорват основанията за допускане на касационно обжалване.

Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение, за което не е предвидено ограничение за касационно обжалване, жалбата е подадена от надлежни страни в срок и е редовна.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел следното:

Предявеният иск за прогласяване на нищожност на договор от 27.04.2017 г. за покупко-продажба на апартамент в С., на ул. „С. п“ № , при запазено право на ползване, е поради противоречие с добрите нрави.

Ищци са племенници на продавачката и наследяват по / ид.ч. от наследството и.

Продавачката е осемдесетгодишна жена. С договора е уговорено разсрочено плащане на / от продажната цена (54 000 лева), по 300 лева на месец. Продавачката е починала по-малко от две години след сключването на договора (на 24.02.2019 г.). Твърди се, че е уговорен прекалено дълъг срок за заплащане на разсрочените вноски (15 години) и че цената (81 000 лева) е под пазарната стойност и данъчната оценка на имота.

Искът по чл.87, ал.3 ЗЗД е поради неплащане на част от продажната цена в полза на наследниците на продавачката.

Искът по чл.108 ЗС е основан на твърдения за основателността на първите два иска, като последица от което ищците са собственици на процесния имот.

1

Ответниците твърдят, че отношенията между продавачката и купувача са били специални, купувачът се е грижел и издържал продавачката – лично и чрез заплащане на нейни разходи. След смъртта на продавачката ищците – нейни наследници не са осигурили необходимото съдействие за получаване на продажната цена – не са се легитимирали и не са предоставили банкови сметки.

Въззивният съд е разяснил понятието добри нрави и установената практика на ВКС за това кога са накърнени.

За противоречащи на добрите нрави се считат сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на материални средства на един субект за облагодетелстване на друг. Позовал се е на ТР 1/09 ОСТК и решения на ВКС, постановени в производства по чл.290 ГПК.

Въззивният съд е приел, че сключеният договор не противоречи на добрите нрави (не ги накърнява). Трайна е практиката на ВКС, че продажбата на имот може да се сключи и на стойност под данъчната оценка и това не прави сделката недействителна като несъответна на морала. В случая сделката е сключена за сумата 81 000 лева при данъчна оценка от 83 739.50 лева.

Въззивният съд е приел, че върху цената могат да влияят и субективни фактори, обусловени от личността на продавача и купувача.

Въззивният съд е приел, че по делото са приети три заключения на СТЕ за пазарната стойност на имота. Съдът е кредитирал последното заключение, с което е установено, че пазарната стойност на апартамента е била в размер на 159 000 лева.

Това заключение е съобразило запазеното от продавача пожизнено право на ползване, както и е отчело реално сключени сделки от този пит, за същия район и в същото време. От това заключение се установява, че пазарната цена надхвърля половината от пазарната стойност, следователно не се установява накърняване на добрите нрави, т.к. престацията не е практически съизмерима с липса на такава.

Въззивният съд е съобразил и показанията на незаинтересовани свидетели за това, че в последните години от живота си продавачката не е имала близки, на които да разчита, а постоянни грижи за нея е полагал ответникът, който е общувал с нея интензивно, заплащал е сметките и за храна и сам е носил в дома и храна, заплащал е нейни задължения в хранителен магазин и за поддръжка на етажната собственост, придружавал я е при посещенията и при лекар. Отношенията са им са основани на старо познанство – купувачът е бил ученик на продавачката, поради което въззивният съд е намерил за логично и житейски обосновано продавачката да уговори по-ниска продажна цена, като за това отчита вниманието, грижата и отношението на купувача към нея. Въззивният съд е приел, че в процесния договор са налице елементи на договор за издръжка и гледане и договор за дарение, които не са намерили формално отражение в писмената форма. Продавачката е търсела практическо съдействие и подкрепа за времето, в което вече е била възрастна и нуждаеща се от грижи, а купувачът е приел да изпълнява необходимото за нея, като е получил отстъпка от цената.

Въззивният съд е приел, че способът за изплащане е необичаен - изплащане в продължение на 15 години на продавач на осемдесет години. И че обичайните очаквания (предвид статистическите данни) са били този срок да не бъде достигнат приживе от нея (продавачката). Това предположение обаче, макар и с висока степен на вероятност, не може да направи договора противоречащ на добрите нрави. В договора е намерил проявление принципът на свободата на договаряне.

Въззивният съд е приел, че по делото нито се твърди, нито се доказва продавачката да е била подведена или да не е разбирала значението на договорените клаузи.

Въззивният съд е приел, че продавачката е приемала месечните вноски без да изрази никакво несъгласие в продължение на 2 години и не е демонстрирала 2 поведение, от което може да се предположи, че тя не е съзнавала реалните обстоятелства и условия, при които е сключила продажбената сделка.

Въззивният съд е приел, че мотивът за сключване на сделката е обусловен от поблизките отношения между страните по сделката и точно тези отношения са повлияли и на начина на плащане.

Между страните по сделката се е установила такава връзка, която е имала морално измерение, основано на помощ и издръжка от купувача срещу прехвърлено право на собственост от продавача. Получените от продавачката грижи и съдействие – физическо и материално са останали извън договорната обвързаност. Те обаче са обусловили условията на продажбената сделка., която следва да се приеме за действителна и непротиворечаща на правилата на морала.

По иска по чл.87, ал.3 ЗЗД въззивният съд е приел следното:

Изплатената до смъртта на продавачката сума е 33 900 лева, неизплатената след това на ищците Р.и сума до завеждането на исковата молба е 5 400 лева (по 2 700 лева на всеки). Тази сума е явно незначителна като част от общото задължение и на основание чл.87, ал.4 съдът приема, че тя не е причина за развалянето на договора.

Ищците могат да претендират заплащането на тези суми от ответника, а останалата част от цената не е изискуема към този момент.

По иска по чл.108 ЗС въззивният съд е приел следното:

След като договорът е валиден и не подлежи на разваляне, ответниците са придобили имота, а ищците не са наследили идеални части от него (по 1 /4 ид.ч.) и искът за ревандикация също е неоснователен.

По наличието на основания за допускане на касационно обжалване:

В самата касационна жалба жалбоподателите поставят правни въпроси, за които твърдят, че осъществяват различни основания за допускане на касационно обжалване:

1. Накърнява ли добрите нрави сделка, уговорена при явно неизгодни цена и начин на плащане по отношение на някоя от страните?

Жалбоподателите твърдят, че въззивният съд е постановил съдебен акт в противоречие с практиката на ВКС, изразена в решение № 1444/4.11.1999 г. на ВКС по гр. д. № 753/1999 г., V г.о., решение № 160/14.03.2006 г. на ВКС по гр. д. № 325/2004 г., II г.о., решение № 615 от 15.10.2010г. на ВКС по гр. д. № 1208/2009 г., III г.о. и решение № 615 /15.10.2010г. на ВКС по гр. д. № 1208 /2009 г., III г.о.

Видно от изложеното за мотивите му, въззивният съд не е приел, че процесната сделка е уговорена при явно неизгодни цена и начин на плащане по отношение на някоя от страните (продавача).

Видно от подробно изложеното по-горе за мотивите му, въззивният съд е приел противоположния извод.

Не е налице и противоречие с посочените четири съдебни решения.

Няма никакво сходство между обжалваното решение и решение № 1444 /4.11.1999 г. на ВКС по гр. д. № 753 /1999 г., V г.о.. В него е разгледан иск за предаване на 433 бр. родопски одеяла. Обсъден е договор за поемане на дълг със съгласие на кредитора – чл.102 ЗЗД, като е поето задължение парична сума да бъде издължена чрез предоставяне на одеяла. ВКС е отменил въззивното решение поради това, че въззивният съд не се е произнесъл по възражение, че сделката е нищожна поради накърняване на добрите нрави - на изискването за еквивалентност на престациите и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. По това възражение ВКС не се е произнесъл. Следователно това решение няма общо с поставения въпрос.

Няма никакво сходство между обжалваното решение и решение № 160 /14.03.2006 г. на ВКС по гр. д. № 325 /2004 г., II г.о.. В него е разгледан иск по чл.40 3

ЗЗД за нищожност поради споразумяване на представител във вреда на представлявания – уговорена над четирикратно по-ниска стойност на продавания имот. Прието е че добите нрави са накърнени чрез договаряне от пълномощник във вреда на представлявания по смисъла на чл.26, ал.1 ЗЗД. За неморално е прието пълномощникът да договаря над четирикратно по-ниска стойност на продавания имот.

В обжалваното в настоящото производство въззивно решение продавачът не е била представлявана, а е сключила сделката сама, никой не е договарял цена и начин на плащане от нейно име и в нейна вреда. А по делото не се твърди и не са сочени доказателства за това, че продавачката не е разбирала свойството и значението на постъпките си и не е могла да ги ръководи, нито че сделката е била сключена при грешка, измама, заплашване или крайна нужда.

Няма никакво сходство между обжалваното решение и решение № 615 /15.10.2010г. на ВКС по гр. д. № 1208 /2009 г., III г.о., в което, както и в предишното обсъдено, също е разгледан иск за нищожност на договор за покупко-продажба на имот поради споразумяване във вреда на представлявания. И тук е прието, че сделката е нищожна поради нарушаване на основния принцип в отношенията между представител и представляван – на задължението на представителя да действа в интерес на представлявания. В случая продажната цена на продаваните имоти е била 12 пъти по-ниска от действителната.

Няма никакво сходство между обжалваното решение и решение № 934/ 13.09.2010 г. на ВКС по гр.д. № 3657/2008 г., IV г.о., в което както и в предишните две обсъдени, също е разгледан спор по чл.40 ЗЗД за нищожност поради споразумяване във вреда на представлявания. Поради това, че е била уговорена над четирикратно пониска цена от действителната.

В последните три обсъдени решения е обсъждано дали действията на представител (пълномощник) са във вреда на представляван, каквато хипотеза не е установена във въззивното решение.

2 (въпрос). Прилагането на чл.87, ал.4 ЗЗД налага ли преценката за съотношението между изпълнената и неизпълнената част от задължението, като се има предвид вида на договора, характера на задължението и цялата фактическа обстановка във връзка със сключването и изпълнението му?

Жалбоподателите твърдят, че въззивният съд е постановил съдебен акт в противоречие със задължителната практика, изразена в ППВС № 3 /29.03.1973 г. (с него е прието, че основен принцип на облигационното право на Република България е изпълнението на поетите по договор задължения и постигането на тези реални цели, които страните са преследвали със сключването на договора).