Решение № 235 от 21.02.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 235 гр. Пловдив, 20.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Радослав П. Радев

Недялка Д. Свиркова Петкова при участието на секретаря Елена П. Димова като разгледа докладваното от Недялка Д. Свиркова Петкова Въззивно гражданско дело № 20235300502743 по описа за 2023 година Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.

Образувано по въззивна жалба от Н. Д. М., ЕГН **********; и И. Д. Т., ЕГН **********; против решение № 3560/02,08,2023 г., постановено по гр. д. № 15976/2022 г. на РС Пловдив, В ЧАСТТА, с която жалбоподателите са осъдени да заплатят на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ АД – гр. София, ЕИК 207172780 (в качеството му на правоприемник на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, ЕИК 202527341) сумата от по 300 лв. – всеки от тях, платена при начална липса на основание, ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на исковете – 04,11,2022 г., до окончателното й изплащане.

С оплакване за незаконосъобразност на първоинстанционното решение в посочените части поради необоснованост и противоречие с материалния закон, жалбоподателите искат отмяната му и вместо това – отхвърляне на предявените искове.

Ответникът по жалбата „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ

ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ АД – гр. София, ЕИК 207172780; заявява становище за неоснователност на въззивната жалба и иска потвърждаване решението на РС в обжалваните му части.

1

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, съдът приема следното:

Производството е образувано по субективно и обективно съединени искове, предявени от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ АД – гр.

София, ЕИК 207172780; против И. Д. Т., ЕГН **********; и Н. Д. М., ЕГН **********.

Решението е обжалвано частично и предмет на спора пред въззивния съд са искове с правна квалификация чл. 55 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД за следното:

Ищцовото дружество твърди, че с влязло в сила съдебно решение по гр. д. № 15022/2020 г. на РС Пловдив е осъдено да заплати деловодни разноски в размер на по 300 лв. на всеки от ответниците. Задълженията били заплатени на 27,05,2022 г.

Въпреки плащането ответниците - кредитори се снабдили с изпълнителен лист въз основа на влязлото в сила съдебно решение и образували производство по принудително изпълнение на посочените вземания. В хода на същото от ищцовото дружество – длъжник били повторно заплатени суми за изпълнение на същите задължения.

Въз основа на изложените обстоятелства от съда се иска да осъди всеки от ответниците да заплати на ищцовото дружество сумата от по триста лева, с която неоснователно се е обогатил, като платена при начална липса на основание (недължимо заплатена повторно след изпълнение на задължението).

Ответниците оспорват предявените искове. Считат, че не може да се приеме, че плащанията са извършени при начална липса на основание, тъй като задължението, за чието изпълнение са платени сумите, е съществувало и сумите са платени въз основа на влязло с сила съдебно решение. Наред с това считат, че платените по изпълнителното производство суми са дължимо получени от тях, тъй като те не били уведомени за извършените преди това банкови преводи по техните сметки.

С постановеното по спора решение първостепенният съд е приел исковете за основателни.

При извършената проверка на валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт в изпълнение разпоредбата на чл. 269 изр. първо от ГПК, не се констатираха основания за нищожност или недопустимост на същия. Относно законосъобразността на първоинстанционното решение, като извърши служебно дължимата проверка относно правилното приложение на материалния закон и предвид предявените във въззивната жалба оплаквания, съдът приема следното:

Обстоятелствата във връзка с повдигнатия спор са изяснени в първоинстанционното производство, пред настоящата инстанция не са събирани нови доказателства. РС е извършил задълбочен анализ на събраните доказателства поотделно и в съвкупност и е достигнал до фактически изводи, които изцяло се 2 споделят от въззивната инстанция:

С влязло в сила решение, постановено в производството по приложеното гр. д. № 15022/2020 г. на РС Пловдив, дружеството, чийто правоприемник е ищцовото, е осъдено да заплати на двамата ответници по 300 лв. за всеки от тях, представляващи деловодни разноски. Въз основа на решението на 26,05,2022 г. е издаден изпълнителен лист за посочените вземания. Въз основа на листа с молба вх. № 7284/03,06,2022 г. е образувано изпълнително дело № 441/2022 г. по описа на ЧСИ Раев. Не се спори, че в хода на принудителното изпълнение е наложен запор по банкови сметки на длъжника и са удържани сумите за погасяване на процесните вземания и същите са преведени по сметка на ответниците – взискатели в изпълнителното производство.

С представените с исковата молба 2 бр. съобщения за нареден кредитен превод се установява, че на 27,05,2022 г. (преди образуване на изпълнителното производство) дружеството – длъжник е превело по сметка на всеки от ответниците по 300 лв. с посочено основание за превода – разноски по ГД 15022/2020 г. на РС Пловдив.

Следователно с удържаните в хода на принудителното изпълнение суми е извършено плащане на вече погасени вземания. Без значение е дали удовлетворените кредитори са били известени за извършените в тяхна полза преводи, повторно удържаните за същите вземания суми са платени при липса на основание. При това положение предявените искове следва да се приемат за основателни. До този извод е достигнал и първостепенният съд, като е изложил подробни съображения, които настоящата инстанция изцяло споделя и към които, на основание чл. 272 от ГПК, препраща. Затова решението в обжалваната част се приема за законосъобразно и ще бъде потвърдено.

В полза на въззиваемото дружество следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство в размер на 300 лв.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 3560/02,08,2023 г., постановено по гр. д. № 15976/2022 г. на РС Пловдив, В ЧАСТТА, с която И. Д. Т., ЕГН **********; е осъдена да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ АД – гр.

София, ЕИК 207172780 (в качеството му на правоприемник на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, ЕИК 202527341) сумата от 300 лв., платена при начална липса на основание, ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на исковете – 04,11,2022 г., до окончателното й изплащане; КАКТО И В ЧАСТТА, с която Н. Д. М., ЕГН **********; е осъден да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА 3

ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ АД – гр. София, ЕИК 207172780 (в качеството му на правоприемник на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, ЕИК 202527341) сумата от 300 лв., платена при начална липса на основание, ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на исковете – 04,11,2022 г., до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА И. Д. Т., ЕГН **********; и Н. Д. М., ЕГН **********; да заплатят на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ АД – гр.

София, ЕИК 207172780; сумата от 300 лв. (триста лева), представляваща деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4