Решение № 55 от 13.02.2026, Районен съд - Провадия

РЕШЕНИЕ

№ 55 гр. Провадия, 13.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя Цветанова при участието на секретаря М. Т. С. като разгледа докладваното от Петя Цветанова Гражданско дело № 20253130100154 по описа за 2025 година

Предявени са от **** с ЕИК ****, седалище и адрес на управление **** срещу Х. О. Х. с ЕГН **********, адрес **** обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК вр. чл. 430, ал. 1 от ТЗ чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да бъде прието за установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува вземане от ответника в размер на сумите 756,49 лева главница, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 11.03.2024 г. до окончателното изплащане на задължението; 106,84 лева договорна лихва за периода от 15.02.2023 г. до 26.01.2024 г.; 35,12 лева обезщетение за забава за периода от 15.02.2023 г. до 26.01.2024 г.; 11,30 лева обезщетение за забава за периода от 27.01.2024 г. до 07.03.2024 г., за които е издадена заповед за изпълнение № 197/19.03.2024 г. по ч.гр.д. № 308/2024 г. по описа на Районен съд – Провадия.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:

Ищецът твърди, че има вземане от ответника, произтичащо от Споразумение от 27.01.2020 г. и от Общите условия на банката. Съгласно споразумението, сключено между страните, кредиторът със съгласието на кредитополучателя обединил кредитите в един с цел да бъдат погасявани при еднакви условия като кредит за текущо потребление с общ размер на обединените кредити 2477,00 лева, усвоени от кредитополучателя на 27.01.2020 г. Кредитът бил осчетоводен по кредитна сметка 11/26638690.

Съгласно уговореното в договора кредитополучателят се задължил да изплати отпуснатия кредит в срок от 48 месеца с месечни вноски с падежна дата 15-то число на месеца, включващи главница и лихва, съгласно погасителен план, 1

Приложение № 1 към договора. За усвоените суми кредитополучателят заплащал променлив лихвен процент в размер на 13,450 % годишно или 0,037 % на ден, формиран от стойността на референтен лихвен процент, представляващ индикатор „среден лихвен процент по салда по срочни депозити в лева на домакинства, със срок над 1 ден до 2 години“ 0,150 %, който при отрицателна стойност се приема със стойност нула и фиксирана стандартна надбавка в размер на 13,30 %. Уговорено било заплащане на такси и комисионни. Ищецът твърди, че при забава на плащането месечната вноска се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта, която не се прилага в случай, че дължимата месечна вноска бъде погасена до седмия ден след падежната дата.

Непогасеният остатък от главницата се олихвявал със законната лихва.

Твърди, че вземането е изискуемо на краен падеж, настъпил с изтичане на уговорения срок като за настъпване на изискуемостта банката не дължи уведомяване на длъжника – кредитът е изцяло изискуем, считано от 27.01.2024 г. С оглед настъпилия падеж, ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.д. № 308/2024 г. по описа на Районен съд – Провадия. Били издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист и образувано изпълнително дело № 660/2024 г. по описа на ЧСИ Д. Я. с рег. № ****, район на действие ОС-Варна. Моли за уважаване на исканията и за присъждане на разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника чрез назначения особен представител.

Изразява становище за неоснователност на претенциите. Твърди, че не е налице настъпила изискуемост на вземанията поради липса на надлежно уведомление от банката до ответника. Твърди, че методологията на банката за определяне на референтния лихвен процент е неясна. В договора липсвало ясно посочване на методиката на формиране на ГПР. Сочи, че потребителят не е получил предварително достатъчно конкретна информация за начина и метода, по който банката може едностранно да променя възнаградителната лихва. Твърди, че договорът е недействителен, както и че представеното споразумение противоречи на чл. 143 от ЗЗП, тъй като клаузите не са индивидуално уговорени, сключени са в нарушение на принципа на добросъвестността и създават неравноправност между страните. Оспорва претендирания размер на вземанията като заявява, че не е ясен начина на формирането им и не са представени доказателства за това.

В съдебно заседание ищецът с писмена молба поддържа исковете, оспорва твърденията, че не са спазени изискванията на ЗПК, моли за уважаване на претенциите и за присъждане на разноски.

Ответникът чрез особен представител с писмена молба поддържа изложеното в писмения отговор.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид становището на страните, съдът намира за установено от фактическа страна:

2

На 27.01.2020 г. страните сключили споразумение, по силата на което уговорили, че кредитите по сключените договор за кредит за текущо потребление № 11/25761399/07.12.2018 г. за 2600,00 лева и договор за кредитна карта № 13/26153894/07.12.2018 г. за 1000,00 лева се обединяват.

Общият размер на обединените кредити е посочен 2477,00 лева с уговорен срок 48 месеца, падежна дата 15-то число на месеца. Посочено е, че към датата на сключване на споразумението неиздължените остатъци са 1557,79 лева главница, 21,19 лева редовна лихва и 0,89 лева лихва за забава по договора за кредит за текущо потребление и 892,33 лева главница и 5,96 лева редовна лихва по договора за кредитна карта. Уговорен е ГПР в размер на 14,29, който може да бъде променян при предпоставките, посочени в Общите условия, както и че кредитът се олихвява с променлив лихвен процент в размер на 13,450 % годишно или 0,037 % на ден, формиран от стойността на референтен лихвен процент. Лихвеният процент се променя в промяната на референтния лихвен процент при предпоставките, по реда и в сроковете, посочени в Общите условия.

От изготвената, приета и неоспорена съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира като компетентно дадена и отговаряща пълно на поставените въпроси, се установява, че с усвоения кредит от 2477,00 лева по споразумението са погасени задълженията на ответника по посочените договор за кредит за текущо потребление и договор за кредитна карта. Към 11.03.2024 г. са извършени 40 бр. плащания за периода от 19.02.2020 г. до 15.02.2023 г. общо за 2415,80 лева. С внесената сума са погасени главница 1720,52 лева, договорна лихва 683,80 лева и санкционираща лихва върху главницата за 11,48 лева. ГПР, посочен в размер на 14,29 %, включва лихвен процент от 13,45 % върху главница от 2477,00 лева и периода на кредита от 48 месеца. Вещото лице посочва, че просрочените задължения по споразумението са в размер на 756,48 лева главница, договорна лихва 106,29 лева, санкционираща лихва 35,12 лева и лихва за забава 11,30 лева.

Установява, че размерът на непогасените задължения се различава относно договорната лихва, която сочи, че е 42,38 лева. В случай, че извършените плащания се отнесат изцяло за погасяване на главницата по споразумението към последната падежна дата 27.01.2024 г., непогасената главница би била в размер на 61,20 лева. В случай, че извършените плащания се отнесат изцяло за погасяване на главниците по обединените кредити, непогасената главница би била в размер на 21,82 лева по договор за кредит за текущо потребление и 12,50 лева по договор за кредитна карта.

В съдебно заседание вещото лице уточнява, че кредитът по споразумението е отнесен изцяло за погасяване и реално сума не е била предоставяне на ответника. При сключване на споразумението в посочената главница са включени неплатените главници и лихви по договора за текущо потребление и договора за кредитна карта. Сочи, че лихвата не е начислена коректно като разликата относно договорната лихва се състои в надначислена лихва 63,91 лева, която била начисляване не върху остатъчната главница, а друга, неустановена от вещото лице сума.

При така установената фактическа обстановка, въз основа на 3 събраните по делото доказателства, приложимия закон и по вътрешно убеждение, съдът намира следното:

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване установителни искове по чл. чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК вр. чл.

430, ал. 1 от ТЗ чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, чиито предмет са суми по сключено между страните Споразумение от 27.01.2020 г. и от Общите условия на банката. По делото са приобщени материалите по ч.гр.д. № 308/2024 г. по описа на Районен съд – Провадия. От тях се установява, че ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за парично задължение по чл. 410 от ГПК, по което е издадена заповед за изпълнение № 197/19.03.2024 г. По молба на ищеца е образувано изпълнително дело № 660/2024 г. по описа на ЧСИ Д. П. Я., рег. № **** въз основа на представените заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47 от ГПК. След дадени указания, заявителят е представил доказателства за предявяване на иск за установяване на вземането си, чиито размери съответстват на съдържанието на издадената заповед, поради което съдът счита производството за допустимо.

За уважаване на исковата претенция в тежест на ищеца е възложено да установи в условията на пълно и главно доказване съществуване на валидни облигационни отношения между страните с характер на договор за кредит; изпълнение на задълженията си по тях; падеж и размер на вземанията по пера.

В тежест на ответника е да докаже правоизключващите си възражения, от които черпи изгодни за него правни последици, а именно точно изпълнение по сключения договор за кредит при доказване на горното, както и наличието на противоречие със ЗПК и ЗЗП.

Страните не спорят, че споразумението е сключено при посочените параметри, че сумата е предоставена на ответника под формата на погасяване на два кредита. Ответникът е направил възражения относно твърденията за настъпила изискуемост на вземанията, както и действителността на договора поради противоречие с разпоредбите на ЗПК.

Съдът счита възражението за липса на настъпила изискуемост за неоснователно. Претенциите са за вноски с настъпил падеж, поради което банката не е дължала нарочно уведомяване за настъпване на изискуемост.

В настоящия случай е налице договор за кредит, поради което кредитополучателят, като физическо лице, има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗПП и като такъв се ползва от защитата на потребителите. Съгласно чл. 7, ал. 3 от ГПК съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител и осигурява възможност на страните да изразят становище по тези въпроси.

Споразумението за обединяване на кредитите е сключено при действието на ЗПК, съгласно чл. 24 от който се прилагат и чл.143-148 от ЗПП като в чл. 143, ал. 1 е посочено, че неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Следователно, 4 съдът дължи проверка съдържа ли се в него неравноправна клауза и при наличието на такава – нищожна ли е.

От изготвената експертиза се установи, че лихвата не е начислена коректно като разликата относно договорната лихва се състои в надначислена лихва 63,91 лева, която била начисляване не върху остатъчната главница.

Липсва яснота относно приложения метод, по който е извършена промяната на лихвения процент. Едностранното изменение от страна на банката на размера на лихвата е неравноправно по смисъла на чл. 143 от ЗЗП, тъй като се е стигнало до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, обосноваваща неравноправност, изразяваща се в едностранно увеличение на лихвата в полза на кредитодателя за сметка на правата и законните интереси на кредитополучателя. Налице е неизпълнение на кредитора на задълженията му да не изисква от потребителя каквото и да е плащане, които не са предвидени в сключения договор, както и договорът да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, доколкото не се установи въз основа на какво изменение е увеличен.