Решение № 177 от 03.11.2025, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 177 гр. Бургас, 03.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Кремена Ил. Лазарова Въззивно гражданско дело № 20252000500219 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№ СД02-05-1950/26.03.25г. на СлОС от „ЗАД ДаллБогг живот и здраве“АД, ЕИК: 200299615, със седалище и адрес на управление: гр.София, п.к.1172, бул.“Г.М.Димитров“ № 1, представлявано от Б.И. и Ж.К., чрез адв. И.Ц., против решение № 24/13.02.2025г., изменено в частта по разноските с определение № 289/08.05.2025г. и двете по гр.д.№ 22/2024г. по описа на СлОС, с което е уважен изцяло предявеният частичен иск на С. А. А. против въззивника за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, а също е уважен изцяло предявеният иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, претърпени при ПТП от 04.09.2023г., около 15:40ч., в гр.Ямбол, в района на кръстовището на ул.„Търговска“, с обходен път-изток.

Твърди, че решението не е правилно. Позовава се на прекомерност на приетото за справедливо обезщетение, както за неимуществени, така и за имуществени вреди, присъдени в полза на пострадалата от процесното ПТП.

Въвежда оплаквания, че съдът не зачел съпричиняване, в резултат от 1 неспазване на ЗДвП от страна на пострадалата за поставяне на обезопасителен колан. Поддържа, че събраните гласни доказателства са общи и бланкетни, каквито всеки човек би споделил в случай на смърт на близък човек; оплаква се, че липсват доказателства относно това кои удари вътре в купето са предизвикали смъртоносните увреждания за починалия и прочее.

Моли за отмяна на решението изцяло и отхвърляне на исковете, а при условие на евентуалност – за намаляване на присъдените обезщетения.

Претендира разноски за двете инстанции, няма доказателствени искания.

В разпоредителното заседание по чл. 267 от ГПК съдът е дал указания за конкретизиране на въззивната жалба, по причина, че изложените оплаквания не съответстват на фактическата обстановка по делото.

Указанието не е изпълнено, затова съдът приема, че се атакува решението в неговата цялост.

Въззиваемата С. А. А. оспорва въззивната жалба, чрез процесуалния си представител адв. Б.К. от АК - С., в надлежно приложения отговор по реда на чл. 263 ГПК. Твърди, че въведените с въззивната жалба възражения на Застрахователя не почиват на действителните факти и обстоятелства. Твърди правилност на решението в обжалваната част и моли за потвърждаването му.

Излага подробни аргументи и претендира разноски за настоящата инстанция, включително за адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗА.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице, против акт, подлежащ на въззивен контрол, пред надлежната по правилата на функционалната подсъдност инстанция и е допустима.

Предявените искове пред БОС са с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45, чл. 52 и чл. 86 от ЗЗД.

Производството пред СлОС е образувано по искова молба от С. А. А., чрез адв. Б.К., против „ЗАД ДаллБогг живот и здраве“АД, гр.София, с предявени искове за заплащане на обезщетения за претърпени неимуществени вреди в размер на 26 000лв., частично предявен от иск с размер 50 000лв., както и за имуществени в размер на 1 148лв., ведно със законната лихва върху двете обезщетения, считано от 15.09.2023г., до окончателното изплащане на сумите. Разноски се претендират за адвокатско възнаграждение от страна на процесуалния представител на въззиваемата, по реда на чл.38 ЗА.

2

Твърди се, че на 04.09.2023г. в гр.Ямбол, в района на кръстовището на ул. „Търговска“, с обходен път-изток, е извършено ПТП. Водачът на л.а.“Тойота Приус“ с рег.№ ****** Б. В. К., управлявал ППС, застраховано към датата на събитието при ответното дружество със задължителната застраховка „ГО“ на автомобилистите. При нарушение на ЗДвП, водачът се движел по обходен път и предприел пресичане на дясна пътна лента, без да пропусне движещия се по път с предимство л.а. „Пежо“. В резултат от това настъпил удар между двата автомобила. Твърди се в исковата молба, че при удара били нанесени телесни повреди – подробно описани в обстоятелствената й част, на пасажерката на предна дясна седалка – въззиваемата С. А.

Твърди се също, че в деня на ПТП-то А. била хоспитализирана в средно тежко общо състояние, с травма на дясна гръдна половина и с оплаквания от болки в зоната, засилващи се при дишане и фрактура на 7-мо, 8-мо и 9-то ребра вдясно и плеврални изливи. На 07.09.2023г. била изписана, с назначено медикаментозно лечение. Твърди, че в резултат от травмата получила трайно затруднение на снагата и дълго време била неспособна да се грижи сама за себе си, като се нуждаела от чужда помощ за задоволяване на елементарните битови нужди. Твърди, че и към завеждане на исковата молба изпитва дискомфорт, като всяко вдишване и издишване й причиняват силни болки.

Освен това изживяла и силен психологически стрес, който ще остане за цял живот в нейното съзнание. Твърди, също така претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на престоя в болнично заведение, по причина, че била неосигурена. Моли да й бъдат присъдени обезщетения в горепосочените размери за имуществени и неимуществени вреди, ведно с лихвата за забава, считано от датата на уведомяване на Застрахователя – 15.09.2023г. претендират се разноски за процесуално представителство на основание чл.38 ЗА. Ангажира доказателства.

В приложения отговор срещу исковата молба, депозиран в срока и по реда на чл.131 ГПК, „ЗАД ДаллБогг живот и здраве“АД, гр.София оспорва исковете. Признава наличието на застрахователно правоотношение към датата на инцидента за л.а.“Тойота Приус“ с рег.№ А 4464 НМ, участвал в ПТП-то.

Въпреки това заявява, че претенциите на С. А. са изцяло неоснователни, понеже няма данни на коя седалка пътувала в лекия автомобил. Искът за 3 заплащане на обезщетение за неимуществени вреди се оспорва като неоснователен и прекомерно завишен, несъответен на претърпените болки и страдания. Въвежда се аргумент за съпричиняване, а именно – пътуване без правилно поставен предпазен колан, а впоследствие – поради непровеждане на процедури по рехабилитация.

Оспорва и претенцията за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, като ги счита за прекомерно завишени. Оспорва и началната дата, от която се дължи законна лихва върху главницата.

Моли за постановяване на решение в горния смисъл, също ангажира доказателства и претендира разноски.

Страните не спорят, затова съдът приема за установено по реда на чл.153 ГПК, че със застрахователна полица № BG/30/123002695472, между застрахователя и трето, неучастващо по делото лице, е сключен валиден и действащ към датата на настъпване на събитието договор за застраховка „ГО на МПС“ за л.а.“Тойота Приус“ с рег. ******************.

Също така е безспорно, че на 04.09.2023г., през есенния период, около 15.40ч., при нормална видимост, в светлата част на денонощието, застрахованият при ответника водач управлявал в гр.Ямбол л.а.“Тойота Приус“ с рег. № ******. На кръстовището на ул. „Търговска“ с обходен път „Изток“ настъпил удар между л.а. „Тойота Приус“ и л.а. „Пежо 308“ с украински рег. № ********. Това било в резултат от неспазване на правилата на ЗДвП от страна на водача на л.а. „Тойота Приус“ и по-конкретно неспазване на знак „Стоп“, за да осигури преминаване на движещото се по път с предимство друго ППС.

В резултат от ПТП-то пасажерката на предна дясна седалка до водача, получила травматични увреждания.

От неоспореното и прието по надлежния ред заключение на в.лице по назначената СМЕ се установява, че въззиваемата получила контузия на гръден кош и фрактура на VII, VIII и IX ребра вдясно, без разместване на фрагментите и без усложнения.

От назначеното лечение се установява, че е само медикаментозно, като след дехоспитализацията следвало да продължи в домашни условия с аналгетици, витамини и антибиотик. От приетата по надлежния ред СМЕ 4 става ясно, че след травмата въззиваемата имала нормално възстановяване, без последваща бронхопневмония, както често се случвало в аналогични случаи и без срастване на плеврата. Според вещото лице, към извършване на експертното заключение белият дроб е изцяло разгънат, плевралните изливи са изцяло резорбирани и при ПТП-то А. не е получила травма на белия дроб.

От разпита на св. Б. В. - водач на лекия автомобил, в който пътувала А., непосредствено след катастрофата, тя плачела от болка и не можели да я извадят от колата. Докато пристигне линейката, не излязла от автомобила и само плачела. След това я приели в болницата, където била придружена от свидетеля В. Той я обслужвал изцяло, понеже не можела да се движи и докато била в болницата била на подлога. След изписване от болницата не можела да се движи, всяко движение й причинявало болка. Според неговите показания – за тоалет, за къпане, обличане през първия месец след ПТП-то не можела да се справи без неговата помощ. Наложило се той да я придружава до тоалетна, до баня и до края на годината той извършвал цялата домакинската работа.

През първия месец А. приемала много болкоуспокоителни и успокоителни, защото била много притеснена. След изтичането на този първи месец двамата заминали за А., понеже свидетелят работел и трябвало да се яви на работа. На летището наели асистент с инвалиден стол. Пълното възстановяване настъпило, според този свидетел едва през м. януари на следващата година.

Пред съда е разпитана и св. А. М. - без родство с въззиваемата. Тя е поддържала, че когато видяла С.А. след катастрофата, пострадалата едва вървяла. Освен ребрата, било ударено и рамото й. Не можела да спи, да лежи нормално, спяла полулегнала. Когато ходела до тоалетна – мъжът й я обслужвал с подлога и отново той се грижел за личната й хигиена. Инак можела да се храни сама, но не много. Когато тръгнали за Англия, към началото на м.октомври същата година, А. вече била доста по-добре, но не дотолкова, че да се движи спокойно. Що се отнася до изживения стрес - тази свидетелка знае, че докато била в Р. Б., С. А. приемала само мента, глог и валериана, нищо друго във връзка с тревожността.

За установяване на претърпените травми по делото е назначена и приета СМЕ. От заключението и разпита на в.лице д-р Х. се потвърждава изложеното в исковата молба, че в резултат от инцидента С. А. претърпяла 5 физически болки и страдания. Според вещото лице, обаче, те са най-силни през първите 10 дни. След това започват да отшумяват, като обичайно при 2-3 счупени ребра, възстановителният период е около 2 -2.5 месеца. През това време пострадалото лице може да се движи, макар и движението му да е ограничено и да изпитва болка. Това, обаче, не го препятства да ходи само до тоалетна и да се движи. Действително, за къпане и обличане се нуждае от чужда помощ, но може да става и да върви.

Също така може и само да се храни и няма нужда от жена или някой, който да я гледа, но в началото на периода се налага да спи полуседнало, поради естеството на травмата.

При всичко изложено, съдът приема, че ангажирането на асистент, който да придружи А. от самолета до изхода на летището в А. не е било така наложително, както се твърди, понеже въззиваемата е можела да върви сама и без чужда помощ.

Тук съдът посочва, че от заключението на в.лице и приложените медицински документи не се установява травма на рамото на А., както се твърди, а също така става ясно, че е налице пълно възстановяване на пострадалата.

В исковата молба е изложено, че в резултат от ПТП-то С. А. изживяла изключително силен стрес, приемала успокоителни и след завръщането й в А. започнала да посещава психотерапевт.

От приетите доказателства не се установи по време на престоя й в Р. Б. и по-конкретно непосредствено след инцидента да е посетила психиатър и да й е назначено медикаментозно лечение. От изготвената пред СлОС съдебнопсихологична експертиза се установява, че пътният инцидент е изиграл единствено роля на отключващ фактор по отношение на стари и непреодоляни травми на лицето от далечното му минало. Били отключени травматични спомени от детските години, свързани