Определение № 2533 от 14.09.2026, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2533 гр. Бургас, 14.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Пламена К. Георгиева Върбанова като разгледа докладваното от Пламена К. Георгиева Върбанова Въззивно частно гражданско дело № 20262100501576 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 от ГПК .

Образувано е по въззивна частна жалба с вх.№5590/30.07.2026г. на „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, ЕИК:207172780, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“ № 25,офис –сграда Лабиринт ,ет.2,оф.4,представлявано от Изп.директор Зорница Банкина чрез юрисконсулт Симеон Дишлиев,против Разпореждане № 1617/28.07.2026г. по ч.гр.д.№ 894/2026г. по описа на РС-Айтос, с което заповедният съд е отхвърлил изцяло заявлението за издаване на заповед за изпълнение срещу С.

Б. С..

В частната жалба се заявяват твърдения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното разпореждане. Изложени са съображения относно характера на заповедното производство,като се твърди, че в заповедното производство съдът е ограничен в проверката на подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение, катозаконът не поставя изискване за представяне на договор за цесия-т.е. за извършване на проверка дали заявителят е действителния носител на претендираното право да получи изпълнение на парично задължение по потребителски договор.Сочи практика на съдилища в РБългария.Моли се отмяна на обжалваното разпореждане и постановяване на съдебен акт, с който се постанови издаване на Заповед по чл.410 ГПК за претендираните суми.

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е своевременно подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт и е внесена дължимата държавна такса, поради което подлежи на разглеждане по същество.

Производството е образувано по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от „Агенция за събиране на 1 вземания" ЕАД, чрез юрк. Иван Николаев Недков, с което претендира издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и изпълнителен лист срещу С. Б. С. с ЕГН ********** въз основа на договор за потребителски кредит № 4246365 от 30.08.2021 г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, за следните суми: главница от 651, 33 евро, ведно със законната лихва от 16.07.2026 г. до окончателното плащане; 24, 96 евро - договорна лихва и 77, 26 евро - мораторна лихва.

На 03.02.2026г. било подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 01.02.2024 г., сключен на основание чл. 99 от ЗЗД между „Агенция за събиране на вземания” ЕАД и „Изи Асет Мениджмънт „ АД, по силата на който вземането на „Изи Асет Мениджмънт „ АД срещу С. С., произтичащо от Договор за потребителски кредит № 4246365 от 30.08.2021г., било прехвърлено изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството - кредитор. Договорът за заем съдържал изрична клауза, която уреждала правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Длъжникът бил уведомен за станалата продажба на вземането от името на „Изи Асет Мениджмънт „ АД с Уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-ФБИАМ/ 4246365 от дата 06.02.2026 г., изпратено с известие за доставяне от страна на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, в качеството й на пълномощник на цедента.

Към заявлението е представен потребителски кредит № 4246365 от 30.08.2021 г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД,както и погасителен план към него.Към заявлението не са приложени Приложение №1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 01.02.2024 г., както и не са приложени доказателства относно уведомяването на длъжника за извършената цесия.,което според твърдението на заявителя е било извършено с Уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-ФБ-ИАМ/ 4246365 от дата 06.02.2026 г.

С Разпореждане рег.1510/17.07.2026г. РС-Айтос е оставил без движение заявлението за издаване на заповед за изпълнение и е указал на заявителят в тридневен срок от уведомяването да представи: документ за платена държавна такса в размер на 12,81 евро; доказателства за извършена цесия и уведомяване на длъжника;да посочи какви плащания са извършени по заема и за какви компоненти са разнесени- главница, лихви, възнаграждение за гарант, застраховки и др.

Заявителят е изпълнил част от указанията на РС-Айтос, като е посочил , че преди цесията от страна на длъжника били заплатени 314,11 лева/160,60 евро8, които били отразени при формиране на претенциите в заявлението,като извършеното плащане било отнесено към главницата.

2

С обжалваното Разпореждане

РС-Айтос е отхвърлил изцяло заявлението , като е счел, че след като не са изпълнени дадените указания за отстраняване на нередовностите в заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в посоченият срок и след като последствията от тяхното неотстраняване са били указани на заявителят, съдът не следва да издава Заповед за изпълнение по претендираните вземания съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК, вр. чл. 410, ал. 3 от ГПК. По конкретно РС-Айтос е мотивирал, че по делото не са представени доказателства, че заявителят има качеството на кредитор по отношение на длъжника, тъй като не са представени доказателства за извършената цесия, респективно - че длъжникът е уведомен за нея;не е ясно и какво е цедирано на заявителя и по тази причина представените към заявлението доказателства не легитимирали третото лице като кредитодател.

Настоящият съдебен състав споделя извода на районния съд затова,че заявителят следва да представя със заявлението по чл.410 ГПК доказателство за частно правоприемство, настъпило преди подаване на същото заявление. Когато частното правоприемство се основава на договор за цесия,какъвто е процесния случай, на общо основание следва да се представя както самия договор за цесия, така и доказателства за уведомяване на длъжника, тъй като в противен случай прехвърлянето на вземането няма действие по отношение на него /чл. 99, ал. 4 ЗЗД/. Този извод следва от указанията,дадени по т. 4г от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК,които следва да се прилагат както по отношение на заявления, подадени по реда на чл.417 ГПК, така и относно тези по чл. 410 ГПК /така определение №50079/20.02.2023 г. по гр.д. №2864/2022 г., III ГО на ВКС/.

Заявителят е трябвало да изпълни изцяло указанията на съда, като представи договора за цесия и приложенията към него, уведомлението за извършената цесия, както и да изпълни останалите указания на съда,които,ценени заедно с уведомлението за извършената цесия, биха могли да установят уведомяването на длъжника за това, че негов кредитор е заявителя по заповедното производство „Агенция за събиране на вземания “ ЕАД.Това е така, тъй като доказателствата за настъпилото частно правоприемство се намират във взаимна връзка и единство с доказателствата, установяващи уведомяване на длъжника за настъпилата смяна на кредитора.

Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че дадените указания на районния съд са били правилни и доколкото нередовностите на заявлението по чл. 410 ГПК не са били изцяло отстранени , правилно заявлението е било отхвърлено на основание чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК.

Водим от горното съдът намира частната жалба за неоснователна, а обжалваното разпореждане за правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, Окръжен съд- Бургас

ОПРЕДЕЛИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 1617/28.07.2026г.

894/2026г. по описа на РС-Айтос

Определението е окончателно. по ч.гр.д.№

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4