Решение № 476 от 14.11.2024, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 476 гр. Р., 14.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Р. в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милен Петров

Членове:

Татяна Черкезова

Виржиния К. Караджова при участието на секретаря Димана С.ова като разгледа докладваното от Виржиния К. Караджова Въззивно гражданско дело № 20244500500558 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от С. Д. З., чрез адв. В. В. от АК-Р., против Решение № 782 от 03.06.2024 г., постановено по гр.дело № 163/ 2024 г. по описа на РРС, с което са били отхвърлени предявените от него искове срещу “Олео Протеин” ЕООД-Р. по чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 във вр. с чл.225 ал.1 от КТ. Счита, че обжалваният акт е неправилен, поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, постановен в нарушение на материалния закон и е необоснован. Претендира се отмяна на решението и уважаване на предявените от въззивника искове.Търсят се разноски за производството по чл.38 ал.2 от ЗА.

Въззиваемата страна “ОЛЕО ПРОТЕИН“ ЕООД-Р., представлявани от адв.П. И. от АК-Р., своевременно са подали отговор на въззивната жалба.

Считат последната за неоснователна. Иска се първоинстанционното решение да бъде потвърдено, като им се присъдят разноски за тази инстанция.

Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна, в предвидения в закона срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима. При упражняване на правомощията си по чл.269 от ГПК настоящият състав намира, че Решение № 782/03.06.2024 г., постановено по гр.дело № 163/2024 г. по описа на РРС, е валидно и допустимо.

Окръжен съд-Р., к ато взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства, изцяло споделя мотивите на районния съд в обжалваното решение, както относно 1 установените фактически положения, така и развитите правни доводи и счита, че същото следва да бъде потвърдено по изложените в него съображения.

Производството пред РРС е било образувано по молба на С. Д. З. срещу “Олео Протеин” ЕООД-Р. да бъде отменена Заповед № 19/ 16.11.2023 г., издадена от у. на дружеството, с която е било прекратено трудовото правоотношение между страните на основание чл.327 ал.1 т.1 във вр. с чл.335 ал.2 т.3 от КТ, кат онезаконосъобразна, работникът да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност “м.о.п.”, с код по НКПД: 81812037 /о.п./ и да бъде осъден ответника да му заплати, на основание чл.225 ал.1 от КТ и след допуснато изменение на иска, сумата от 6 131,76 лв.-обезщетение за оставането без работа вследствие на незаконното уволнение през периода 16.11.2023 г.-16.05.2024 г, след извършено прихващане на пълния размер на вземането в размер на 9 842,96 лв. със сумата от 3 711,20 лв., представляваща получено от страната обезщетение по чл.222 ал.2 от КТ.

Твърденията на ищеца са били, че не е отправял писменно изявление до работодателя за прекратяване на трудовия договор по реда на чл.327 ал.1 т.1 от КТ, като в депозираната от него молба до насрещната страна от 16.11.2023 г. няма изразени воля и желание в този смисъл, както било прието в обжалваната заповед от същата дата, връчена му на 27.11.2023 г. Посочено е, че към момента на получаване на изявлението, ответникът не е разполагал с предписание от здравните органи, нито е изискал такова, за да прецени дали има възможност да предложи на С. З. друга подходяща работа, съобразена със здравословното му съС.ие. По тези съображения намира, че обжалваната заповед е незаконосъобразна, като твърди, че вследствие незаконното уволнение е останал без работа за заявения по исковата молба период .

Насрещната страна е изложила доводи, че при издаване на обжалваната заповед е била съобразена волята на работника да бъде прекратен сключеният помежду им трудов договор, поради влошено здравословно съС.ие на лицето, както и заключение на ЛКК, според което З. не може да извършва трудова дейност, но липсвали предписания за трудоустрояване, респективно за преместване на друга подходяща длъжност.

По делото е безспорно, че страните са били в трудово правоотношение от 01.11.2021 г. по силата на сключен между тях при условията на чл.67 ал.1 т.1 във вр. с чл.70 от КТ Трудов договор № 20/ 29.10.2021 г., като ищецът заемал длъжността “м.о.п.”, с код по НКПД: 81812037 /о.п./, с място на работа в гр.Р., звено Пресов цех, при пълно работно време и последно уговорени основно трудово възнаграждение от 1 350 лв. и допълнително възнаграждение от 4 % за придобит трудов стаж и професионален опит.

Няма разногласие по въпроса, че от 20.09.2022 г. работникът е ползвал продължителен отпуск за временна неработоспособност, като на 16.11.2023 г.

З. се явил на работа и представил Болничен лист № Е20232907350/01.11.2023 г., касаещ периода 12.10.-25.10.2023 г. Впоследствие, на 04.12.2023 г. на лицето е бил издаден болничен лист за времето 26.10.-14.11.2023 г.

По делото няма спор, че на 16.11.2022 г. ищецът подал молба вх.№ 38, адресирана до у. на дружеството, с която заявил желае да бъде освободен, 2 поради влошено здравословно съС.ие и невъзможност да изпълнява служебните си задължения.

На същата дата работодателя издал процесната заповед, с която прекратил трудовото правоотношение с насрещната страна на основание чл.327 ал.1 т.1 от КТ, като в акта е посочено, че работникът представя резултат от магнитнорезонансна томография, издадена от УМБАЛ “Канев-Р.” и Медицински протокол на ЛКК № 288/ 02.11.2023 г., удостоверяващ здравословното съС.ие на лицето и заключение, че то не може да извършва трудова дейност.Двата акта са налични в приложеното по делото ЛТД на ищеца. Със заповедта е разпоредено на З. да бъдат изплатени обезщетения по чл.222 ал.2 и чл.224 ал.1 от КТ. Представен е фиш за работна заплата, в който е отразено, че работникът е получил сумата от 3 711,20 лв., представляваща обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение поради болест.

Във връзка с определяне размера на претендираната сума по чл.225 ал.1 от КТ в първоинстанционното производство е била назначена счетоводна експертиза.

На 22.11.2023 г. ищецът получил ЕР № 459 на ТЕЛК, с което комисията разрешила временна неработоспособност за 20 дни, приемайки, че болестта на З. е с хроничен ход и подлежи на преценка за трудоустрояване или % ТНР.

Процесната заповед била връчена на работника на 27.11.2023 г.

По делото са били ангажирани доказателства, че ищецът не е започнал работа при друг работодател през процесния период.

При тази фактическа обстановка настоящият състав счита, че от страна на основния съд няма допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Данните по делото не сочат на извод районният съдия да не е изпълнил едно от основните си процесуални задължения, а именно да обсъди приетите в производството доказателства поотделно и съвкупно с доводите на страните по същество на спора, както се сочи във въззивната жалба. Напротив, в обжалваното решение са обсъдени всички събрани в хода на производството доказателства и въз основа на тях докладчикът е обосновал своите правни изводи. Дадена е вярната правна квалификация на предявените искове и с доклада по делото правилно е била разпределена доказателствената тежест между страните.

Неоснователни са и доводите на въззивника, че актът е бил постановен в нарушение на материалния закон и че е необоснован. Основният спорен въпрос между страните е бил дали подадената от З. молба от 16.11.2023 г. съдържа волеизявление за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение. Настоящият състав намира, че текстът на документа води до безспорен извод, че това е било така. Няма как по друг начин смислово и логически да се тълкува изявлението “Господин управител, моля да бъда освободен, поради влошено здравословно съС.ие и невъзможност да изпълнявам служебните си задължения”. Така формулираният текст напълно съответства на възможните значения на думата “молба” според цитираната дефиниция във въззивната жалба от Тълковния речник на българския език.

Налице е едностранно волеизявление, надлежно отправено до работодателя и 3 то ясно, недвусмислено и безусловно изразява желанието на работника към 16.11.2023 г. да бъде прекратено правоотношението с насрещната страна по причина, че лицето не може да изпълнява служебните си задължения, поради влошено здравословно съС.ие. Касае се до материално субективно преобразуващо трудово право на работника и неговото упражняване води до внезапното и рязко прекратяване на трудовия договор, тъй като не е свързано с отправяне на предизвестие. По отношение на развитата от въззивника теза, че към момента на получаване на изявлението, работодателят не е разполагал с предписание от здравните органи, нито е изискал такова, за да прецени дали има възможност да му предложи друга подходяща работа, съобразена със здравословното съС.ие, то съдът намира, че на първо място ответникът е съобразил представения му от насрещната страна Медицински протокол на ЛКК № 288/ 02.11.2023 г., удостоверяващ здравословното съС.ие на З. и съдържащ заключение, че той не може да извършва трудова дейност. На второ място, тази част от текста на чл.327 ал.1 т.1 от КТ касае всъщност правата на ищеца, а именно, че има възможност без да отправя предизвестие да прекрати трудовото си правоотношение, но само, ако работодателят не му е предложил подходяща работа. В случая насрещната страна няма възражения, че въззивникът е упражнил надлежно своето субективно право по смисъла на посочената разпоредба, поради което и от у. на дружеството е било разпоредено на лицето да бъде изплатено обезщетението по чл.222 ал.2 от КТ, предвидено именно при едностранно прекратяване на трудовия договор по искане на работника с оглед здравосвоното му съС.ие. В молбата от 16.11.2023 г. не се съдържа никакво искане за преместване на друго работно място, нито пък ответникът твърди, че работникът не е имал основание да не спази дължимото по закон предизвестие, тъй като дружеството е било във възможност да му осигури друга работа, подходяща за здравословното му съС.ие. По същество са верни развитите в жалбата доводи относно това как се констатира дали едно лице е наработоспособно. Това обаче се явява неотносимо към спора, тъй като трудовото правоотношение не е прекратено по реда на чл.325 т.9 от КТ, за да се изисква заключение на ТЕЛК. В процесния случай работодателят е бил обвързан от желанието на работника едностранно да преустанови действието на сключения помежду им трудов договор, изразено в молбата от 16.11.2023 г., без възможност за адресата да извършва преценка дали наистина лицето се чувства толкова зле здравословно, за да не може да изпълнява служебните си задължения, независимо, че преди това не е поискало да бъде преместено на друга подходяща работа, а да не му е била предложена такава. Никоя от страните по спора няма твърдения между тях да е бил обсъждан въпрос за промяна на трудовото правоотношение, касаещо длъжност или място на работа. При това положение, съгласно чл.335 т.3 от КТ, при спазена писмена форма за прекратяване на трудовия договор без предизвестие, това става от момента на получаване от адресата / било работника или работодателя/ на писмено изявление за прекратяването, независимо дали е налице посоченото основание в изявлението / в този смисъл напри. Решение № 18 от 19.01.2007 г. по гр.дело № 668/2004 г., III г.о., решение по гр.дело № 3101/2008 г., V г.о., Решение № 4

554 от 21.11.2008 г. на II г.о., Определение № 657 от 14.06.2017 г. на ВКС по гр.дело № 1659/ 2017 г./.В процесния случай то изхожда от работника и именно то е предпоставило издаването на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение. Като е достигнал до същите правни изводи правилно районният съд е отхвърлил главния иск по чл.344 ал.1 т.1 от КТ и свързаните с него акцесорни претенции за възстановяване на работника на заеманата от него длъжност преди уволнението и за изплащане на обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ. Решението следва да се потвърди.

В тежест на въззивника са направените от насрещната страна разноски за производството пред тази инстанция.