Решение № 1078 от 22.10.2018, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 3168/2018
- Вид
- Решение № 1078
- Подписан
- 22.10.2018
- В сила
- 22.10.2018
- Състав
- АНДРЕЙ АНГЕЛОВ АНГЕЛОВ, ЕМИЛ ИВАНОВ ДЕЧЕВ, СВЕТЛАНА ТОДОРОВА АТАНАСОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 198, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 23,ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 343б, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.66,ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.68,ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.306, ал.1, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.306, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.338 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 383,ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
Р Е Ш Е Н И Е гр.София , .2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД , НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XIV въззивен наказателен състав, в публично заседание на десети октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : АНДРЕЙ АНГЕЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЕМИЛ ДЕЧЕВ
2. СВЕТЛАНА
АТАНАСОВА при секретаря Даниела Генчева и в присъствието на прокурора Мариян Александров като изслуша докладваното от с-я Ангелов в.н.ч.д.№ 3 168 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК, вр.чл.306, ал.3 от НПК.
Образувано е по жалба на осъдения С.П.Н., подадена чрез служебно назначения му защитник адв. Д.Г., срещу определение от 26.06.2018г., постановено по НЧД № 8 772/18г. по описа на СРС, НО, 3 състав, с което съдът е оставил без уважение молбата му за групиране на наложените му наказания по реда на чл.25, ал.1, вр. чл. 23,ал.1 от НК.
С жалбата се изразява недоволство от определението на съда, като се счита, че са налице предпоставките за определяне на едно общо наказание по осъжданията на Н..
В съдебно заседание прокурорът от
СГП счита жалбата за неоснователна и предлага атакуваното определение да бъде потвърдено.
Служебно назначеният защитник на осъдения
– адв. Г. поддържа изложените в нея съображения и прави искане за групиране на наказанията, наложени на подзащитния му.
Осъденият Н. прави искане за групиране на наложените мунаказания.
Съдът, като съобрази изложените доводи и сам служебно провери изцяло правилността на определението, намира за установено следното:
Производството по реда на чл.306, ал.1, т.1 от НПК е инициирано по молба от осъдения Н., с която същият е сезирал СРС за извършване на кумулация /групиране/ на наказанията му, наложени по НОХД №№ 14443/08г., 6034/12г., 9458/13г., 11295/14г. и 18013/15г. .
От свидетелството за съдимост на Н. се установява, че:
1. по НОХД № 14 443/2008г. по описа на СРС, с присъда, влязла в сила на 07.07.2010г. е осъден за извършено на 03.09.2008г. престъпление по чл. 198, ал.1 от НК на наказание „лишаване от свобода” за срок от 3 /три / години, изпълнението на което е отложено на осн.чл.66,ал.1 от НК за изпитателен срок от 5 /пет/ години ;
2. по НОХД № 6034/2012г. по описа на СРС, с определение, влязло в сила на 28.03.2012г., е осъден за извършено на 26.03.2012г. престъпление по чл. 325,ал.2, вр. ал.1, вр. чл. 20, ал.2, вр. ал.1 от НК на наказание „ пробация“ за срок от 3 /три/ години;
3.по НОХД № 9458/2013г. по описа на СРС, с определение, влязло в сила на 05.11.2013г., е осъден за извършено на 11.02.2013г. престъпление по чл. 343в,ал.2, вр. ал.1 от НК на наказание „ пробация“ за срок от 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца;
4.по НОХД № 11 295/2014г. по описа на СРС, с присъда, влязла в сила на 16.09.2014г. е осъден за извършено на 17.04.2014г. престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК на наказание „лишаване от свобода” за срок от 6 /шест / месеца при строг режим;
5. по НОХД № 18 013/2015г. по описа на СРС, с определение, влязло в сила на 15.12.2015г., е осъден за извършено на 09.02.2015г. престъпление по чл. 343в, ал.2, вр. ал.1 от НК на наказание „лишаване от свобода” за срок от 4 /четири / месеца при строг режим.
С определение по НЧД №
19 804/14г. на СРС, 111 с-в, влязла в сила на 04.02.2016г. на осн. чл.68,ал.1 от НК е приведено наказанието „лишаване от свобода”, постановено по НОХД № 14 443/2008г. по описа на СРС за срок от 3 /три/ години при строг режим.
При така изложеното от фактическа страна, въззивният съд счете, че атакуваното определение на СРС, НК, 3 състав е правилно. Не са налице условия за групиране на посочените по-горе наказания, тъй като престъпленията по отделните наказателни производства не са извършени в условията на реална или идеална съвкупност. За да бъде приложен редът на чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК е необходимо Н. да е извършил престъпленията, преди да е бил осъден с влязла в сила присъда за което и да било от тях, което в случая не е така – след влизането в сила на присъдите / определенията / имащи последиците на влязла в сила присъда по силата на чл. 383,ал.1 от НПК/ по всяко от изброените по пунктове от 1 до 5 от изложението наказателни производства, същият е извършвал ново престъпление ( вкл. в рамките на определения му изпитателен срок на първото осъждане, което дало основание за привеждането в реално изпълнение на отложеното по реда на чл.66,ал.1 от НК наказание „лишаване от свобода“). В такива случаи наложените наказания се изпълняват отделно, което в конкретния казус означава Н. да изтърпи последователно наложените му наказания „лишаване от свобода” по НОХД № 18 013/2015г. по описа на СРС, по НОХД № 11 295/2014г. по описа на СРС и по НОХД № 14 443/2008г. по описа на СРС. Ето защо и отказът на СРС за групиране на наложените на осъдения Н. наказания е законосъобразен.
Водeн от горното и на осн. чл.338 от НПК, Софийски градски съд Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА определение от 26.06.2018г., постановено по НЧД № 8 772/18г. по описа на СРС, НО, 3 с-в, с което е оставена без уважение молбата на осъдения С.П.Н. за групиране на наложените му наказания по реда на чл.25, ал.1, вр. чл. 23,ал.1 от НК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:1. 2.