Решение № 146 от 29.04.2021, Районен съд - Русе
- Съд
- Районен съд - Русе
- Дело
- Административно наказателно дело 151/2021
- Вид
- Решение № 146
- Подписан
- 29.04.2021
- В сила
- 12.11.2021
- Състав
- Велизар Тодоров Бойчев
Цитирани разпоредби
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.182, ал.1, т.4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал.15 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал.4 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 146 гр. Русе , 29.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на седемнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Велизар Т. Бойчев при участието на секретаря Веселина Л. Георгиева като разгледа докладваното от Велизар Т. Бойчев Административно наказателно дело № 20214520200151 по описа за 2021 година за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН. к. п. б. от гр.Русе е подала жалба против електронен фиш серия К, №4162300, издаден от ОД на МВР-Русе, с който на основание чл.182, ал.1, т.4 във вр. 21, ал.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 400лв.
Жалбоподателят излага съображения, че не е извършил нарушението и иска отмяната на електронния фиш.
Ответникът по жалбата не взема отношение по нея.
РРП не взема становище по жалбата.
Районният съд, като прецени допустимостта на жалбата и след анализ на събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима. Последната е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН.
С трудов договор от 18.06.2019г. жалбоподателят бил назначен на длъжност „регионален директор” в ***. За изпълнение на трудовите му функции му бил предоставен за ползване автомобил на дружеството- работодател с рег.№***.
На 4.09.2020г. б. издал на себе си пътен лист за дадения автомобил за градско 1 управление в гр.Русе, който бил приключен на 8.09.2020г. На 4.09.2020г., в 21.01 часа жалбоподателят управлявал автомобила с рег.№*** по бул.’’България” в гр.Русе със скорост 83км/ч при разрешена такава максимална 50км/ч. В 21.05 часа на същата дата въззивникът купил гориво за сметка на работодателя си и го заредил в процесния автомобил от бензиностанция на бул.’’България” в гр.Русе, касовия бон за която продажба отчел в наелото го на работа дружество.
На 1.10.2020г. трудовия договор на к.б. с *** бил прекратен по взаимно съгласие.
Тази фактическа обстановка се доказва от събраните по делото доказателства.
При изграждането й съдът не кредитира показанията на свид.И., тъй като те са в противоречие с целия останал доказателствен материал по делото. На първо място коментираното доказателствено средство се опровергава от приложения по делото пътен лист, съгласно който за времето от 4.09.2020г. до 8.09.2020г. процесния автомобил е бил в държането единствено на наказаното лице. Именно то е и отчело документ за покупка на гориво от 21.05 часа на 4.09.2020г. от бензиностанция в района на нарушението. Тези, макар и косвени доказателства, категорично в своята взаимовръзка установяват факта, че автомобилът е бил управляван от единствено възможния към момента на нарушението водач- б., тъй като никое друго лице не е било в състояние да стори това, освен ако автомобилът не е бил противозаконно отнет от владението на въззивника, за което няма никакви данни. Нещо повече, жалбоподателят е отчел лично на работодателя си касов бон за заредено гориво, доказващ сделка, реализирана 4 минути след нарушението. Съдът приема, че наказаното лице няма как да разполага с този документ в случай, че не той е управлявал автомобила при процесиите събития. Поради това съдът приема и че е крайно ирелевантен и факта на продължителността на работното време на б., уредено в трудовия му договор, тъй като той е можел необезпокоявано да управлява автомобила и във времето, извън това, определено в договора.
Изложената фактическа обстановка води на следните правни изводи:
С даденото във фактическата обстановка деяние жалбоподателят е осъществил състава на нарушението по чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП, тъй като на 4.09.2020г. в гр.Русе управлявал МПС с рег.№*** със скорост 83км/ч, получена след спадане на допуска за грешка за устройството, при разрешена такава 50км/ч, като превишението на разрешена скорост на движение било ЗЗкм/ч. Жалподателят е годен субект на нарушението, тъй като предвид изложеното по- горе именно той е водача на заснетото превозно средство. Наказанието за нарушението е правилно индивидуализирано към единствения му възможен размер.
Следва да се отбележи, че в хода на досъдебното производство по делото не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Обжалвания фиш съдържа всички задължителни реквизити по чл. 189, ал.4 от ЗДвП, а именно: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Изготвена е и приложена по делото, извършена с електронното устройство, 2 снимка, явяваща се веществено доказателствено средство в административният процес по силата на чл. 189, ал.15 ЗДвП. Използваното автоматизирано техническо средство е одобрено по реда на Закона за измерванията и притежаващо удостоверение за одобрен тип средство за измерване в срок на валидност.
Всичко изложено налага потвърждаването на атакувания електронен фиш.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К, №4162300, издаден от ОД на МВРРусе, с който на к. п. б. от гр.Русе на основание чл.182, ал.1, т.4 във вр. 21, ал.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 400лв.
Решението подлежи на обжалване пред РАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
3