Определение № 286 от 07.06.2021, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 286 гр. Пловдив , 07.06.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ в закрито заседание на седми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Светлана Ив. Изева

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно частно гражданско дело № 20215300501051 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл.274 във вр. с чл.248 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от Р. М. К., ЕГН – **********, чрез адв. С.М., против Определение № 261851/17.02.2021г., постановено по гр.д.№ 8422/2020г. на Районен съд – Пловдив, VI гр.с., с което е оставена без уважение подадената от него Молба с вх.№ 269392/04.03.2021г. от адв. М., в качеството му на пълномощник на Р. М. К., с която е направено искане за изменение на постановеното решение в частта му относно разноските. Моли да бъде отменено и вместо това да се постанови друго, с което да се уважи молбата, която е затова да не се присъждат разноски на ищеца по делото АЛ.

СВ. Ч., а при условията на евентуалност претендира съдът да постанови да се присъдят разноски заедно с ищеца и на Р. М. К., ответник по делото.

Въззиваемата страна АЛ. СВ. Ч. депозира писмен отговор, че частната жалба е изцяло неоснователна.

Окръжен съд – Пловдив, намира, че частната жалба е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения едноседмичен срок срещу акт, подлежащ на обжалване, и затова следва да бъде разгледана.

Пред Районен съд – Пловдив от ищцата АЛ. СВ. Ч. против Р. М.

1

К. е заведен главен иск с правно основание чл.439 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че не му дължи описаните суми в исковата молба, а при условията на евентуалност ищцата е предявила осъдителен иск против него за заплащане на описана сума за неустойка на осн. чл.92 от ЗЗД.

С Писмения отговор по чл.131 от ГПК ответникът Р. М. К. е оспорил изцяло предявените искове и по отношение и на двата иска в срок е въвел възражения за съдебно прихващане, които са били приети за разглеждане.

С Решение № 260481/17.02.2021г. на Районен съд –Пловдив, постановено по гр.д.№ 8422/2020г. е отхвърлен изцяло предявеният установителен иск по чл.439 от ГПК. С оглед на отхвърлянето на главния иск съдът е пристъпил към разглеждане на предявения при условията на евентуалност осъдителен иск. Изложени са основни съображения затова, че тази осъдителна претенция на ищцата е доказана по основание и размер.

Разгледано е и възражението за прихващане, като е наложен извод, че е изцяло основателно. Предвид на тези правни изводи е обосновано, че предявеният осъдителен иск следва да бъде отхвърлен като погасен чрез прихващане. По отношение на претенциите за разноски, поискани и от двете насрещни страни, Районният съд е посочил, че тъй като с поведението си ответникът е станал причина за завеждане на делото, то затова разноски ще се присъдят само на ищцата. Искът е бил отхвърлен поради уважаването на правопогасяващото възражение за прихващане, направено едва с Писмения отговор по чл.131 от ГПК. Позовава се на Определение № 150/04.06.2015г. по гр.д.№ 2349/2015г. на ВКС – II г.о.

С частната жалба, подадена от Р. М. К., чрез адв. С.М., са направени възражения, че Районният съд не е съобразил, че ищецът е предявил два иска в условие на евентуалност – отрицателен установителен иск и евентуален осъдителен иск, като последният е бил отхвърлен поради уваженото съдебно прихващане. Главният иск обаче не е отхвърлен поради съдебна компенсация, а в резултат на уважаване на възраженията срещу него.

Счита че цитираната съдебна практика не е относима към конкретния случай.

Освен това адвокатското възнаграждение е заплатено за процесуално 2 представителство по главния иск.

Въззиваемата страна АЛ. СВ. Ч., чрез адв.З.В., поддържа, че разноските са правилно определени. Относно заплащането на адвокатското възнаграждение се позовава на Определение № 284/06.04.2012г. по ч.гр.д.№ 238/2012г. на ВКС – IV г.о., според което: „Когато между същите страни са предявени алтернативно или евентуално съединени искове дължимата такса е една, едно е и адвокатското възнаграждение.“ Претендира разноски в производството по частната жалба за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв.

Въззивната инстанция намира, че частната жалба е неоснователна.

Районният съд с решението е присъдил разноски с оглед на изхода на делото.

На ищеца са признати исковите претенции по основание и размер, но искът е отхвърлен поради уважено съдебно прихващане, въведено от ответника с Писмения отговор. Това е крайният правен резултат, като няма значение, че ищецът го е постигнал едва след разглеждането на предявения от него евентуален иск, доколкото при тази правната конструкция съдът е длъжен да разгледа първо главния иск, а при отхвърлянето му е задължен да пристъпи към разглеждане евентуалния иск. В конкретния случай ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на делото и ако евентуалният иск е отхвърлен, то това е само защото в хода на производството е въвел насрещно възражение за съдебно прихващане, което е уважено. По отношение на заплатеното от К. адвокатско възнаграждение, то същото подлежи на присъждане аналогично само според развитието на делото и постигнатия правен резултат.

Обжалваното определение се явява законосъобразно и подлежи на потвърждаване.

Разноски.

АЛ. СВ. Ч. претендира за заплащане сумата 300 лв. за направени разноски, заплатени за адвокатско възнаграждение на адв.В. за изготвяне на писмен отговор по частната жалба. В настоящето производство по чл.278 във вр. с чл.248 от ГПК самостоятелно не се присъждат разноски на насрещната страна по частната жалба, тъй като самият спор между страните се отнася до 3 уточняване на размера на дължимите разноски по делото. В тази насока е и константата съдебна практика /Определение № 489/17.10.2017г. на ВКС - IV г.о., по ч.гр.д.№ 3926/2017г. и др./

По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава Определение № 261851/17.02.2021г., постановено по гр.д.№ 8422/2020г. на Районен съд – Пловдив, VI гр.с.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4